Р Е Ш Е Н И Е №260060
14.04.2021г. град
Пазарджик
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на петнадесети март през две хиляди двадесет
и първа година
в публично
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Борислав И.
секретар:К.Кентова
като разгледа докладваното от
съдия Б.И.
търговско дело №33 по описа
за 2020
година Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с
чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Образувано
е по подадена искова
молба вх. №2273/04.03.2020г. от А.Н.К., ЕГН ********** ***.чрез адв.Г. Й. ***" АД, ЕИК *********, гр. София, район Лозенец, ул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от С.С.П.и К. Д.К.чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД и цена на иска 40 000
лв. (четиридесет хиляди лева) -обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се,че на 22.07.2019
г., на път III- 3706, км 2 +800, в посока гр. Пазарджик, л.а. марка
„Фолксваген", модел „Пасат", per. № ***,
управляван от М.П.Р., ЕГН **********, нарушава правилата за движение по ЗДвП,
като губи контрол над управлявания от нея автомобил, отклонява се в ляво,
напуска платното за движение, в резултат на което реализира ПТП и се блъска
странично в крайпътно дърво. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол
с Per. № 1006р-8078/23.07.2019 г.В резултат на ПТП-то е
пострадала А.Н.К., която е пътувала в лекия автомобил, на предна дясна седалка
до шофъора, с поставен обезопасителен колан. Непосредствено след пътния
инцидент доверителката му е транспортирана от екип на бърза помощ в „МБАЛ - Пазарджик"
АД в безсъзнание и е настанена в Хирургично отделение, където след като била
прегледана, лекарите установили, че е получила следните травматични увреждания:***.В
болничното -заведение доверителката му е била 3 дни, неподвижна и на легло,
като за нея са се грижили нейните родители, които са й помагали да се обслужва.
В резултат на *** А.К. изобщо не е могла да ***.
След изписването на
доверителката му от болницата, на същата е предписано хигиено-диетичен режим,
приемането на аналгетици, медикаментозна терапия и приемането на водно-солеви
разтвори.
Поради персистираши болки в
главата, световъртеж и „забравяне на думи", на 08.08.2019 г. доверителката
му е направила консултация с неврохирург в „МБАЛ - Пазарджик", който след
извършен обстоен преглед е определил диагноза: *** Пострадалата
е насочена към провеждане на КТ на главен мозък и провеждане на AMP
в случай, че болките й продължават да се усилват.
Към настоящия, момент, пострадалата
продължава да ***.
Свен това инцидентът давал отражение на
психика на доверителката му. Към днешна тя страда от ***.
Твърди се,че лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Пасат", per. № ***, управляван
от М.П.Р., ЕГН **********, е застрахован по застраховка „ГО" във ответното
дружество със застрахователна полица № BG/02/U8003052310/04.11.2018r., валидна до 03.11.2019 г.На
17.10.2019 г., с Молба с Вх. № ОК-656836, доверителката му е завела писмена
претенция, на основание чл. 380 от КЗ, с която е поискал изплащането на
застрахователно обезщетение от ответното дружество.
Въпреки, че предвидения в КЗ,
тримесечен срок за окончателното произнасяне по претенцията, изтекъл на
17.01.2020 г., към настоящия момент ответното дружество не било заплатило
дължимото се на пострадалата обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Моли, да се осъди ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати на А.Н.К.,
застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева),
ведно със законната лихва от 17.01-2020 г., датата на която е изтекъл
предвидения в закона тримесечен срок, по реда на чл. 380 КЗ, до окончателното
плащане на дължимата сума за претърпените от нея неимуществени вреди,
представляващи болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното
ПТП.Сочи доказателства и прави доказателствени искания за приемане на приложени
към исковата молба писмени доказателства , за допускане на САВТЕ и СМЕ и
събиране на гласни доказателства.
На основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, на страната се оказва безплатна адвокатска помощ,което мотивира
искането по чл.38 ал.2 от ЗА, в случай че ответната страна бъде осъдена за
разноски, съдът да определи на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ, при
условията на същия законов текст, адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК от ответника ЗД“Булинс“АД гр.София е постъпил отговор
с койно,счита
че предявените обективно съединени осъдителни искове са допустими, доколкото
правния интерес при осъдителни е искове произтича от твърденията на ищците,
изложени в обстоятелствената част на исковата им молба. Оспорва изцяло предявените исковеи обезщетение за неимуществени вреди,
както по основание, така и по размер. Оспорваме и акцесорния иск ш лихва за
забавено плащане. При условията на евентуалност, ако се приеме, че искът за
обезщетение за неимуществени вреда е основателен, моли при постановяване на решение да се съобразят действително
доказаните и реално претърпени болки и страдания от ищцата, както и се съобрази
принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Моли, да
се отчетете и съпричиняването на вредоносния резултата от страна на
пострадалата - А.Н.К., който не е пътувала в МПС с правилно поставен
обезопасителен колан. Твърди, че поради това обстоятелство е налице
съпричиняването на вредоносните последици от страна на ищцата във доста висока
стенен.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба , с
която се поддържа подадената първоначална искова молба по аргументи изложени в
нея. Изразено е становище по възраженията на ответника в отговора на исковата молба по
основателността на иска ,по възражението касаещо механизма на настъпване на процесното
ПТП.Изразено е такова и по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата поради твърдението за непостаеен обезопасителен колан и
е оспорено същото .Освен това е изразено становище и
по възражението на ответника, относно размера на предявения иск и се
озлагат овстоятелства в тази насока.Също така е зразено становище по
доказателствените искания на ответното дружество в исковата молба и
допълнителната искова молба. Моли във вр. с направеното признание за наличието
на застрахователно правоотношение, да се приеме за безспорно наличието на
същото между собственика на л.а. марка „Фолксваген", модел „Пасат", per. № *** и
ответника. В случай, че съдът отдели за безпорно това обстоятелство правим
отказ от направеното в т. V доказателствено искане в ИМ.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил
допълнителен отговор на ДИМ с който поддържа
изцяло вече подадения писмен отговор на първоначалната искова молба. Поддържам
и всички доказателствени искания, които са направени с него. При условията на
евентуалност, ако се приеме, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е
основателен, моли да се съобразят действително доказаните и
реално претърпени болки и страдания от ищеца, както и да съобразите принципа на
справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Моли да се отчете и
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата - А.Н. К.,
който не е пътувала в МПС с правилно поставен обезопасителен колан. Твърди, че
поради това обстоятелство е налице съпричиняването на вредоносните последици от
страна на ищцата във доста висока степен.Не възразява да се отдели като
безспорно обстоятелството за наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на лекия автомобил „Фолксваген Пасат", per. № ***към
дата на настъпване на процесното ПТП - 22.07.2019г. Поддържат останалите
възражения като излагат съображения в тази насока. Поддържат всички
доказателствени искания, включително и искането за разпит на свидетел, което е
ясно и точно формулирано за кои факти и обстоятелства е направено. за
установяване на механизъма на ПТП и на възражението ни за съпричиняване, да се допусне до разпит при режим на призоваване
свидетел: М.П.Р., ЕГН **********, адрес: ***. Счтиа ,че възможността за представяне на нови
доказателства и ангажирането на нови доказателствени искания, които са могли да
бъдат представени е преклудирана. По
допустимостта на
претенциите:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищците за претърпени вреди от деликт
и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК. Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищцата е провела описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ
процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирала с искане за заплащане на
обезщетение, на 17.10.2019 г. – обстоятелство, по което не се
спори между страните. Исковете са предявени на 04.03.2020 г., т. е. след
изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Съдът е намерил, че
доказателственото искане за приемане на представени от страните по делото
надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК копия на документи като писмени
доказателства по делото, поради което същите са приобщени към доказателствения
материал по делото.Разпределил е доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си. Повдигнатият правен спор е възложил в тежест на ищеца доказването на
предпоставките от нормата на чл. 432от КЗ. Ответникът следва да докаже инвокираните от него възражения. На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът приел за безспорно
обстоятелството относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на лекия автомобил „Фолксваген Пасат", per. № ***към дата на настъпване на процесното ПТП -
22.07.2019г Допуснал е изслушването на
съдебно-автотехническа експертиза, по
която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и направи
необходимите справки където е отговорило
на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба въпрос. Допуснал е изслушване на съдебно-медицинска
експертиза, по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
извършване на проверка в съответните учреждения, да отговори на въпросите,
поставени от ищеца в искова молба и от ответника в отговора на исковата молба. Допуснал е като свидетелел по делото М.П.Р. *** ,за изясняване на обстоятелствата
по делото. Дал
е възможност на ищцовата страна за допускане до разпит на 1свидетел при режим
на довеждане в съдебно заседание след посочване на имената му в допълнителна
молба в едноседмичен срок от получаване на съобщението. По
делото са представени –копие от Докладна записка рег.№1006Р-8077/2019г. ,копие
от АУАН №АА-325859 ,копие на НП 19-1006-002918 ,копие от протокол
рег.№1006Р-8078/2019г. и бр. снимков материал. В проведените съдебни заседания
страните поддържат становищата и възраженията си. За изясняване на
обстоятелствата по делото е допусната повторна комплексна съдебно-медицинска и
евтотехническа експертиза която да отговори на поставени в с.з. въпроси на
пълнтомощниците на сдтраните. . Окръжният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от
фактическа и правна страна следното: По
допустимостта: Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с
чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят
поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства.В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл.432, ал.1
от КЗ
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява
всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Спорни
по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищецът и налице
ли е виновно противоправно деяние, налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца и в какъв размер да е обезщетението за имуществени
и неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението.Не
се оспорва от страните, а и се установява от представените доказателства,че
водачът на л.а. „Фолсваген“ модел „Пасат“ с ДК № ***, М.П.Р. е имала валидно сключена
застраховка при ответния застраховател. Не се спори и
се установява,от представените писмени доказателства,че е била заведена щета
пред ответното застрахователно дружество с оглед подадена молба
вх.№ОК-656836 и внесена претенция по чл.380
от КЗ. ,по която липсва произнасяне. В своята практика ВКС последователно е застъпвано становището,че
въпреки характера си на официални документи,актовете на досъдебното
производство не съставляват доказателства за механизма на ПТП и за поведението
на участниците в него. Следователно
всички елементи на фактическия състав на деликта следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца,който черпи
благоприятни последици за себе си. Съгласно съдебната
практика на ВКС, съдържаща се в решение № 15/25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506
/ 2013г. на І т.о., в хипотезата, в която констативният протокол е издаден от
органите на полицията при посещение на мястото на ПТП, съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне
на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и
вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща
направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за
наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното
произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление
относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево
отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо
момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на
релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола
за ПТП. От констативния
протокол в настоящият случай, разпита на св.Р.
ведно с приетата САвТЕ, се установява механизма на настъпване на ПТП,
който е възприет и в нак.постановление описано по-горе. Установено е, че на 22.07.2019г. около 17 ч. водача М.П.Р. е
управлявала л.а.“Фолксваген Пасат“ ,рег.№*** по
път III-3706/Дебращица-Пазарджик/ на
км.2+800 в посока от юг на север.При преминаване през десен завой на
пътя,водача е загубил контрол над автомобила и е напуснал платното за движение
от ляво,след което се е ударил в дърво. Според заключението на в.л. от техническа
гледна точка причина за произшествието е загуба на контрол над управлението на
автомобила и е допуснала амтомобила да
напусне платното за движение,като е
настъпил страничен удар ,като от протокола за ПТП е посочено,че има цялостна
дефурмация на купето на автомобила.При това положение предпазния колан не би
попречил на деформирани части от купето да достигнат до пострадалата и да
предизвикат травми по нея. От
допуснатата и приета по делото комплексна СМАТЕ се установява,че при станалото на 22.07.2019г. ПТП с л.а.“Фолксваген Пасат“ рег.№***
пострадалата А. Н.К. е била с поставен обезопасителен колен. В открито съдебно заседание в.л.
са отговорили - изхождайки и от цветовете и въздушната перспектива вътре в пространството ,приемат ,че това
което са заградили с кръгче в експертизата с елипса ,това е по-сиво и
по-тъмно на цвят и е по-голямо-това е въздушната възглавница ,която е
активирана пред пасажера , а другото –по-малкото бяло на цвят е което се вижда това е въздужната възглавница пред
водача,тази която е избухва от самия волан-отворена е ,активирана е. Същото
установява,че въздушната възглавница не предотвратява удара в главата , а има
за цел да не допусне удара му в арматурното табло
отсреща или в стъклото на автомобила. Тя
спира движението на тялото-веднъж след като колана се е прибрал,колкото
може,втория път спира движението на тялото при челен удар.Тя не помага встрани
,нито отгоре-надолу ,тя влияе само върху гръдния кош. . Същото установява,че
таванът на автомобила е хлътнал надолу и е нагънат странично,има много
минимално надигане на гънките на ставката ,но е незначително.Колоната и
конструкцията го държи, има и странични колони на автомобила , и колоната която
е отпред челната ,колоната до вратата ,средната и задната колона-те го държат в
някаква посока.Ударът не е чисто хоризонтален ,при този удар хоризонтален и напред,колата малко се повдига
нагоре ,което способства тавана да потъне ,т.е да слезе надолу. В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. Неспазването на установени в
нормативен акт правила за извършването на определено действие, респ. за
въздържане от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като
създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за
улесняване на неговото настъпване, освен в случаите, при които неспазването на
тези правила само по себе си е причинило увреждането. При спазването на тези
критерии не следва да бъде извършена преценката за процента на
съпричиняване в настоящия случай поради
обстоятелството,че пострадалата А. Н.К. е била с
поставен обезопасителен колен ,а по делото не се събраха доказателства с оглед
твърдението на ответната страна същият да е бил поставен неправилно,в това число и от
разпита на допуснатата св.Р.. Претърпените от ищцата вреди се
изразяват в – ***. В заключението по
допуснатата и приета СМЕ в.л. установява,че
в медицинската документация се съобщава за *** .Също така установява,че в медицинското направление на
д-р.Г.П.–неврохирург,е посочил *** .А. К. не е осъществила препоръчаните и в КТ
на главен мозък и ЯМР.В..л. е установило ,че гореописаните трамматични
увреждаия са в причинно-следствена връзка спроцесното ПТП. от 22.07.2019г. Според
експертизата болките, които е изпитвала ищцата А.К., са били най-силни и с
най-висок интензитет, непосредствено след нанасяне на травмата .Постепенно с
врмето те са намалявали по сила до пълното им изчезване в края на 15-20 ден след началото на
травмата,като нормално протичащия оздравителен процес при подобни наранявания е
около две седмици. В.л. заявява,че би трябвало към момента пострадалата А. К.
да е напълно здрава и да няма оплаквания от болка и страдания в местата на
контузийте ,което се подкрепя от факта ,че няма нова медицинска документация за
подобни оплаквания. Същото заявява,че
най-дългия период за възстановяване се пада на мозъчното сътресение което е за максимум 25-28 дни от дата на травмата . Ищцата
К. е търпяла болки и страдания за около 10-15дни от началото на травмата.Освен
това в.л. заявява,че ищцата А.К. е получила всички тези травматични уврежданя
вътре в купето на лекия автомобил.
И са в резултат на удар върху твърд ,тъп предмет ,като най-общо
механизмът ми добре отговаря да са получени при въпросното ПТП.В.л. е заявило,че непосредствено след сблъсъка на л.а в
крайпътно дърво ,пострадалата ,която се е возила на предната дясна седалка еполучила травма в лявата част на тялото и крайниците,което
означава ,че векторната сила след удара е била насочена напред и наляво. Травматичните увреждания са поучени
придвижването на тялото и напред и
наляво , от контакта със скоростния лост
,арматурното табло и предното обзорно
стъкло. В показанията си св.Н.Калоянов- баща на
ищцата установява,че ***. Съдът приема от съвкупния анализ на събрания
по делото доказателствен материал вкл. констативният протокол, се установява механизма на процесното
произшествие и причинната връзка между деликта и уврежданията получени от
ищеца. В настоящия
случай вината на водача Р. се установява от събраните в делото доказателства и
разпита й като свидетел, от който е видно,че поведението и е противоправно,
несъобразено с пътната обстановка, намалената видимост и неопитността и като водач е изгубила контрол над автомобила който е
напуснал платното за движение в ляво ,след което се е ударил в дърво. Безспорно се установява, при така описания механизъм, че единствената
причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на
автомобила. Тя е била длъжна и е могла да съобрази поведението си на пътя с
конкретните пътни условия, за да избегне опасност от настъпване на ПТП. По
силата на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция, вината при
непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като ответникът
- застрахователно дружество, не е оборил законовата презумпция и не се
установяват обстоятелства, които да изключват изцяло отговорността за
нарушението. Размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по
справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС
№4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето
му с други случаи по аналогични казуси. От събраните по делото писмени доказателства чрез
представената медицинска документация, а също така и от неоспореното и изцяло
кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено заключение и имайки
предвид установените по делото болки и
страдания, преживени от ищеца в резултат на нанесената му травма при ПТП, отчитайки като ориентир за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди конкретните икономически условия в страната,съдебната
практика при сходни увреждания, както и установения в чл.52 от ЗЗД принцип на
справедливост, настоящият съдебен състав намира, че размера на обезщетението следва да е 20 000
лева. Този размер е справедлив и е съобразен от една страна с вида на нанесената телесна повреда, с
интензитета и продължителността на физическите болките и страдания, с
невъзможността на А. да се обслужва сама за не дълъг п период от време, с наложилата
се промяна в начина и на живот и социални контакти, с притесненията, свързани с
последиците, които травмата би могла да има за нея за в бъдеще.От така
определената сума, съдът счита,че обезщетението не следва да бъде намалено с
определен % поради това,че не се установиха и доказаха обстоятелства за наличие на съпричиняване /непоставяне респ. неправилно поставяне на
обезопасителен колан/, поради което
искът за имуществени вреди е частично основателен по размер.В предвид на това справедливото обезщетение за неимуществени
вреди от посочените травматични увреждания,
които ищцата е търпяла при неприето възражение за съпричиняване, следва да бъде
в размер на 20 000 лева, а в останалата част претенцията до пълния претендиран
размер на сумата от 40 000 лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде
отхвърлена,ведно с дължимите законни
лихви върху същата до окончателното и изплащане. По
отношение на предявения иск за
присъждане на законни лихви . Предвид
акцесорния си характер частично основателен и доказан е и искът за присъждане
на законна лихва.Принципно лихва може да се търси от датата на изтичане на
тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното дружество, която
лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.В
случая ищецът е оформил претенция за законна лихва ,
считано от 17.01.2020г., от когато застрахователят е изпаднал в забава . По делото безспорно се прие, че ищецът е отправил претенция пред
застрахователя на 17.10.2019 г. за заплащане на обезщетение по повод
процесното ПТП от 22.07.2019 г.,. Ето защо, единственият установен момент, в който на застрахователя му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие е 17.01.2020 г., която дата следва да се приеме и за датата, от която тече и
законната лихва за забава върху присъдените обезщетения и по отношение на която с оглед изтичане на 3месечния
срок следва да се уважи претенцията. При този изход на делото на всяка от
страните се полагат разноски. Претендират се от ищецът разноски съобразно представен списък по чл.80
от ГПК ,ведно с доказателства за уговорен но незаплатен от ищеца хонорар в р-р не по нисък от предвидения в чл.36
,ал.2 от Наредба№1/2004г. за мин.
Размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно уважената част от исковете на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1130 лева. Ответника
ЗД "Бул Инс“ АД е направил разноски,съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК за адв.
възнаграждение с ДДС – 2 160 лв.. Съобразно
отхвърлената част от иска на ответника му се полагат разноски в размер на 1050 лева. Воден
от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК ,Пазарджишкият Окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД "Бул Инс“ АД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ. Столична, р-н
„Лозенец", ул.„Деймс Баучер" №87, представлявано от С.С.П.и К. Д.К.-заедно,
да заплати на А.Н.К.,
ЕГН ********** ***.чрез
адв.Г. Й. от САК, сумата от 20 000
лева - обезщетение за причинените и
неимуществени вреди - болки и страдания ведно със законната лихва, считано от
17.01.2020 година до окончателното изплащане, причинени в резултат на ПТП
от 22.07.2019 година, като за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до
пълния предявен размер от 40 000 лева, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 17.01.2020г. до окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
ЗД "Бул Инс“ АД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ. Столична, р-н
„Лозенец", ул.„Деймс Баучер" №87, представлявано от С.С.П.и К. Д.К.-
да заплати на А.Н.К., ЕГН ********** ***.чрез адв.Г.
Й. от САК, разноски съобразно
уважената част от исковете в размер на 1050
лева. ОСЪЖДА
А.Н.К., ЕГН ********** ***.чрез
адв.Г. Й. от САК, да заплати на ЗД "Бул Инс“ АД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ. Столична, р-н
„Лозенец", ул.„Деймс Баучер" №87, представлявано от С.С.П.и К. Д.К.-заедно, съобразно отхвърлената част от исковете разноски
в размер на 1130 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
Окръжен съдия: