№ 359
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330206041 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. К. Д., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 005089/13.09.2022 г., издадено от Агенция
"Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 1800 лева за нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
В жалбата пространно и обстоятелствено, което е довело неминуемо до
вътрешни противоречия и безкрайни повторения, се излагат аргументи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като 1. липса на
установяване на авторството на деянието, 2. не съставяне на АУАН в момента
на установяване на нарушението, 3. не присъствали свидетели очевидци на
нарушението при съставяне на АУАН. 4. не ставало ясно коя е датата на
издаване на АУАН, 5. било объркано приложимото производство като вместо
електронен фиш бил издаден АУАН и с това се накърнявало правото на
защита на жалбоподателя, 6. в НП и АУАН не било посочено мястото на
извършване на нарушението, както и 7. не било описано нарушението а
именно маршрутна карта ли не била закупена или нямало платена тол
декралация, 8. не ставало ясно дали не била закупена маршрутна карта или не
било налице бордово устройство, 9. не бил установен механизмът на
извършване на нарушението, 10. не ставало ясно как било извършено
нарушението при закупено бордово устройство11. неправилно бил определен
субекта на нарушението по чл. 10б, ал.3 от ЗП, навеждат се и доводи за
отмяна от материалноправен характер, а именно: 12. нарушението не било
извършено защото били платени всички тол декларации и нямало
1
прекъсвания в данните и плащанията.13. не било извършено виновно, 14 нито
водачът нито дружеството имали задължения да подават тол декларации, а
интелигентни трафик системи имали такова задължение. 15 . твърди се
техническа грешка, 16. трябвало да се установява умишлена намеса, и
неустановяването и водело до съществено процесуално нарушение 17.нямало
данни за контролното устройство и неговата изправност. 18. на този етап от
жалбата въпреки цитиране на точни часове на движение, започват твърдения
че изобщо не се е движило ППС, въпреки подаваните и заплатени тол
декларации, 19. имало данни за неизправност на електронната система в
забавно предаване „Пълен Абсурд“. 20 трябвало да се ангажира
отговорността на собственика, а не на водача по друга норма и за друго
нарушение, 21. било допуснато процесуално нарушение като възраженията
били приети за неоснователни 22. санкцията не била в границите на чл. 27,
ал.1 ЗАНН,22 наказателното постановление не било обосновано, 23
съществено процесуално нарушение било липсата на произнасяне по чл. 28 от
ЗАНН, който е неприложим за нарушения по ЗДвП съгласно чл. 189з от
ЗДвП. 24. релевира се като съществено процесуално нарушение
неизпълнение на въведено с европейско законодателство задължение на трето
лице неотносимо като участник в административнонаказателното
производство към друго трето лице също неучастник в производството,
относно факти, които не се твърдят в административнонаказателното
производство.
Въззиваемата страна, намира електронния фиш за законосъобразен и
иска неговото потвърждаване. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 01.03.2021 г. в 10:31 ч. на път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа - Републикански път, А-1 км 107+663, в участъка Сарая-
Цалапица-2 М. К. Д. е управлявал товарен автомобил Волво ФХ с рег. № ***,
с технически допустима максимална маса 25000, за което изцяло не е била
заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй
като нямало закупена валидна маршрутна такса или подадена валидна тол
декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство №
20211, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км 107+663.
На 19.03.2022 г. жалбоподателя се опитал да премине през ГКПП
Калотина на път І-8 км. 0+500, където от служител на митническа
администрация била направена справка и било установено, че контролно
устройство № 20211 е направило снимка на товарния автомобил, който не е
2
подавал в този момент данни за движението си, поради изключено устройство
монтирано в камиона, дължащо се на паднала батерия или несвързването му
към електрическата мрежа на ППС. За установеното нарушение бил съставен
АУАН от инспектор „Контрол и правоприлагане - София“.
За установеното нарушение, било издадено процесното наказателно
постановление . Същият бил санкциониран на основание чл. 187а 2, т. 3 вр. с
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП с налагане на административно наказание глоба в
размер на 1800.00 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
На същия ден били заплатени тол такси и подадени тол декларация за
МПС Волво ФХ с рег. № *** в периода от 12:01 часа до 13:23 часа, и от 17:37
до 18:41 часа, като има прекъсване в данните подавани от монтираното в ППС
*** бордово устройство поради неправилното включване, изключването му
или падналата батерия.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приложените по преписката и събраните по делото
доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви -
договор от 04.10.2020 г., ведно с общи условия и извлечение за плащане от
01.03.2022 г, свидетелство за регистрация на товарен автомобил ***, детайлна
справка по дата пътуване за 01.03.2022 г. от информационна система Тол пас,
трудов договор на М. Д. с Веном Транспорт ООД, Заповед № РД-11-
486/20.04.2021, заповед № РД -11-167/08.02.2021 г. Заповед за преназначаване
№ ЧР-СП-622/11.08.2022 г., ЧМР и карта на водача 01.03.2022 г., за ППС ***,
протокол за приемане и изграждане на автоматични устройства, записващи
пътния трафик, ведно с протокол за установяване на Годността за приемане
на дообородуването на съществуваща точка, Протокол за ремонт и
профилактика на СКТ 2021 от 24.03.2022 г. информация от интелигентни
трафик системи АД, ведно с лог записи от GNSS позиции, справка за
собственост, доклад, създаден от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП за установено нарушение, статични
изображения /снимки -2 бр./ към доклада, създадени от електронната система
за събиране на пътни такси за МПС с рег. № ***, Становище от Интелигентни
трафик системи за причината за липсата на данни от асоциирано бордово
устройство.
По отношение на представеното с жалбата веществено доказателство
компакт диск със запис на телевизионно предаване, то съдът счита ,че същото
е недопустимо като не може да има никаква доказателствена стойност, тъй
като се касае за художествен материал, който отразява публицистичното
виждане на медия по принципен въпрос за системата на събирането на
пътните такси и не носи никакви следи касаещи нарушението, поради което
не е прието в с.з. и не следва да се обсъжда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява
по категоричен начин, че жалбоподателят М. К. Д., ЕГН ********** е
извършил административно нарушение. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл. 10б, ал. 4 от Закона за пътищата /ЗП/ за преминаване по платената пътна
3
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние.
Относно таксата за изминато разстояние, или тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, заплащането й дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
Размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на
реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден
в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране
на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние /Наредбата/, приета на
основание чл.10, ал.7 от ЗП, или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително
заявено от него разстояние по определен маршрут. Начините за изчисляване и
заплащане на дължимите тол такси се определят в Наредбата.
Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП Водачът на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице.
Установява се, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията във
връзка с установяване на изминатото разстояние и заплащането на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, нито е закупил
маршрутна карта.
Установява се напълно от данните по делото, че при преминаване на
процесното превозно средство с рег. *** през посоченото контролно
устройство, електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП е регистрирала извършено нарушение, тъй като за него към този момент е
липсвала тол декларация или маршрутна карта. Нарушението е
осъществено от обективна и субективна страна от жалбоподателя. На
основание т. 5.16, 5.17 и 5.18 се вменява на оператора на бордовото
устройство асоциирано към съответното ППС да се поддържа същото
работещо и с възможност да предава данни. Тъй като на водача е било
известно задължението му да поддържа бордовото устройство в изправност и
предаващо данни, а от писмото на интелигентни трафик системи се
4
установява,че непредаването на данни не се дължи на липса на сателитна
връзка или друго, а на изключено или незаредено устройство, то очевидно
деянието е извършено виновно, включително при форма на вина умисъл или
непрадпазливост.
В тази връзка съдът приема за доказано от обективна страна въз основа
на доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с приложени към него 2 броя статични
изображения във вид на снимков материал, че МПС с рег. № *** на дата
01.03.2022 г. в 15:55 часа се е движил по път А-1 км 107+663 без водачът да е
изпълнил задълженията си да осигури възможност за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на тол такса. Нарушението е установено
от изправно устройство, видно от приложените доказателства ,като съдът
споделя изводите на касационната инстанция направени в цитираното в
жалбата решение, че същото не прави количествени изчисления на величини,
а отразява час и минута и прави заснемане, поради което не подлежи на
периодично тестване от БИМ за правилност на замерванията на величините.
Съдът не споделя твърдението, че точния час бил величина изчислявана от
устройството, поради което се налагало периодичната му проверка и поради
липсата на такава, това водело до незаконосъобразно установяване на
нарушението.
Съдът намира, че нарушението е правилно установено и на база
представените с жалбата доказателства, от където е видно че бордовото
устройство не е предавало данни в часовете от 13:23 до 17:37, а движение е
извършвано тъй като GNSS координатите в съответните часове не съвпадат.
Това кореспондира както с данните от Интелигентни трафик системи, така и с
установеното от автоматичното устройство, записващо пътния трафик на
АПИ, както и впрочем относно факта на движението и от картата на водача.
Поради гореизложеното съдът намира за неоснователни възраженията,
изложени в жалбата от пункт 10 до 16.
По процесуалните правила:
Съдът намира, че е неоснователно и възражението, че нямало
предвидена процедура за издаване на АУАН и наказателно постановление, а
следвало да се издаде електронен фиш. Тъй като издаването на електронен
фиш е облекчена процедура за административнонаказващия орган (АНО),
а не за нарушителя, то за всяко нарушение, чието установяване е в
правомощията на контролните органи може да се съставя АУАН и НП, но
само за някои може да се издава електронен фиш. Видно от редакцията на чл.
189ж ЗДвП за нарушения по чл.179, ал. 3 „може“ да се издава електронен
фиш, т.е. на АНО е предоставен избор. Взражението е несъстоятелно и
поради трайната съдебна практика, че при издаването на АУАН и НП, когато
е възможно нарушителя да се санкционира и с електронен фиш е по-
благоприятно за дееца, тъй като предоставя по-широка гама от защитни
средства от производството по налагане на наказание с електронен фиш.
Законът очевидно допуска съставяне на АУАН и НП при установено
нарушение от доклад по чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП в ал. 3е на чл. 179 от същия
закон, където това е изрично посочено.
Оспорваните АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от
5
приложените доказателства – оправомощителни заповеди и заповеди за
преназначаване.
Абсолютно е ясна датата на съставяне на АУАН независимо от неговия
номер и възражението, че в номера на акта била посочена датата на
извършеното нарушение а не датата на съставянето му, не може да бъде
споделено тъй като това не е процесуално нарушение.
Така стои и въпросът с посочването че било допуснато процесуално
нарушение, като АУАН не бил съставен на мястото на нарушението. ЗАНН
никога не е поставял такова изискване към протичането на
административнонаказателното производство и това не само не е съществено
процесуално нарушение, а и не е процесуално нарушение изобщо.
По отношение на свидетелите посочването на един свидетел, който е
свидетел на съставянето на акта, а не на нарушението е допустимо от чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, като липсата или неточното посочване на имена на свидетели
в трайната практика на касационната инстанция се приема за несъществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като те имат единствено
отношение към установяване на фактическата обстановка и/или съставянето
на акта. Още повече че ал. 4 на чл. 40 от ЗАНН допуска, съставянето на
АУАН въз основа на писмени данни, както е в случая, да бъде и без
свидетели.
Съдът намира че абсолютно точно е определено местоизвършването на
нарушението, а именно на автомобилен път А1, км. 107+663 област Пловдив.
Тъй като това е участък от Автомагистрала Тракия или път А1, то
индивидуализацията е правилна и ясна и не оставя съмнение за това къде е
извършено и установено нарушението. Поради което възражението, че не
било известно на жалбоподателя или неговия процесуален представител
какво е А1 км. 107+663 следва да се остави без уважение.
Съдът обаче намира, че е допуснато съществено процесуално
нарушение Това нарушение се изразява в описаните различни деяния от
фактическа страна в АУАН и в наказателното постановление. Действително
от правна страна и в двата акта е описано деяние, което се квалифицира като
нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. От фактическа страна обаче в двата
акта е прието, че това нарушение е осъществено по различен начин, а именно
поради неплащането на дължима пътна такса като това се описва и в НП.
С тези факти се описва поведението на жалбоподателя, с което е осъществено
изпълнителното деяние на нарушението. Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на
реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в
наредбата по чл. 10, ал. 7 /Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние/, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която
дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут като същата важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от
собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП се
6
определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата налични бордови устройства в
пътни превозни средства, отговарящи на съответните технически изисквания
за целите на тол таксуването, могат да бъдат използвани за целите на
подаване на декларирани тол данни, като данните за таксуване, генерирани от
бордовите устройства, се използват за отчитане на навлизането, движението
по или напускането на платената пътна мрежа от ползвателя на пътя, като
същите се обработват от лицето, предоставящо услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние, и се предават на Агенция „Пътна
инфраструктура“ в съответния изискуем формат и с необходимото
съдържание. Следователно при така уредената правна регламентация на
режима за изчисляване и заплащане на таксата за изминато разстояние от
пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП /тол такса/ се установява, че
правният резултат – използване на платената пътна мрежа без надлежно
установяване на изминатото разстояние съгласно ЗП, може да се дължи на
осъществяването на различни факти от обективна страна – изначално
незаплащане на тол такса, при което е налице пълна пасивност на дееца, но
така също и извършено плащане, при което има допусната грешка в
декларираните тол данни от бордовото устройство или непълнота на данните
от бордовото устройство или неподаване на декларации от бордовото
устройство или грешка в регистрационния номер при закупуване на
маршрутна карта. Кои са конкретните фактически обстоятелства, които са
довели до този неправомерен резултат, не е ирелевантно по делото, напротив
– те представляват основния предмет на доказване, тъй като това е и
изпълнителното деяние на нарушението /конкретното поведение на водача, за
което са налага санкцията/. На първо място тук следва да се отбележи, че
изпълнителното деяние на нарушението не е незаплащане на тол такса,
а: използване на участък от платената пътна мрежа, съчетано с
неустановяване на изминатото разстояние от ползвания път и по
предвидения за това ред и съчетано с незакупуване на маршрутна карта.
В конкретния случай и след анализ на събраните и проверени по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че
фактическата обстановка е правилно установена в наказателното
постановление и в акта за установяване на нарушението, но същата не е
подведена към дължимото поведение на водача. Т.е. същия не само не е
задължено лице да заплаща тол такса, а това е единствено неправомерния
резултат, който настъпва от неговото поведение. На практика задължението
му е да осигури установяване на изминатото разстояние, заплащането на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата в настоящия
случай се дължи от Веном Транспорт ООД, които се установява да са
спазили задължението си за осигуряване на бордово устройство асоциирано
към процесното ППС, както и да имат кредитен баланс по сметката, която да
превежда установените като дължими суми към Национално тол управление
(НТУ). Т.е. действително се установява, че отговорността за нарушението
(неустановяване на изминато разстояние) е на водача, но това по никакъв
начин не е посочено в АУАН или НП, като административния орган се е
7
задоволил да посочи единствено, че не е заплатена тол такса. Доказва се, че
жалбоподателят е ползвал описания в НП участък от платената пътна мрежа.
Съдът обаче констатира, че фактическата обстановка за неизпълнение
на задължението за установяване на изминатото разстояние е установено за
пръв път едва с наказателното постановление и то при обсъждане на
направеното възражение. Последното не представлява акт, с който се поставя
началото на процеса и се определя предмета на доказване. Напротив, то
представлява произнасянето по същество за това дали е извършено от
обективна страна и дали е виновно от субективна страна това деяние, което е
описано в АУАН и за което вече е започнал да се води процесът.
Изследвайки описанието на нарушението, което е направено в АУАН,
съдът констатира, че в него липсват твърдения за обстоятелствата, които се
явяват решаващи, за да се приеме, че деянието е съставомерно нарушение.
Изцяло е игнориран фактът, че превозното средство е снабдено с
функциониращо бордово устройство, което не е предавало данни поради
фактът, че било изключено или неправилно влючено. По този начин, ако не
бяха направените едва с НП допълнения при описанието от фактическа
страна, напълно неясно би останало какво точно нарушение се вменява на
водача – дали неустановяването на изминатото разстояние или
незакупуването на маршрутна карта или при коректно отчитане на
разстоянието става въпрос за незаплащане на декларирана тол такса. Това са
различни изпълнителни деяния на нарушението и в АУАН е посочено
неправилното от тях, в наказателното постановление впрочем също, но е
изяснено допълнително при обсъждане на възражението.
В АУАН поведението, прието за изпълнително деяние, е незаплащане
на такса по чл. 10 ал. 1, т. 2 от ЗП. Така записаното обаче кореспондира на
изначална липса на закупена маршрутна карта, както и липса на
функциониращо бордово устройство, което да подава необходимите за
таксуването данни.
Действителната фактическа обстановка, както беше изяснено, обаче е
друга – налично бордово устройство, което обаче не подава данни към
интелигентни трафик системи, защото е било неправилно включено или
изключено, което поведение се вменява във вина на водача. При съставянето
на акта жалбоподателят по никакъв начин не е уведомен, че му се вменява
неизпълнение на задължение за поддържане в изправност и правилно
функциониране на бордовото устройство и отчитане на изминатото
разстояние, а единствено фактът на неплатена тол такса.
Този порок на административнонакаазтелното производство не
може да се санира едва на въззивната фаза на процеса, каквато се явява
настоящата, тъй като се подменя изцяло изпълнителното деяние и фактите,
като се лишава напълно жалбоподателят от една инстанция.
Съдът следи служебно за чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай, обаче
съгласно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП /Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021г. / изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН за
нарушения по ЗДвП/. Следва обаче за пълнота на изложението в тази връзка
да се отбележи новелизацията на чл. 10б от Закона за пътищата, където се
8
създават алинеи 7, 8 и 9, в които най-общо се предоставя възможност на
нарушителите да заплатят дължимите тол такси при липсващо или
неправилно деклариране на данни. И макар че разпоредбата на чл. 10б, ал. 7
от ЗП е неприложима към настоящия случай тъй като е в сила от 01.01.2024
г., то в случай че нямаше друго основание за отмяна следва да се оцени
законодателната воля и преценката на законодателя за обществената опасност
на този вид нарушения. Във връзка с гореизложеното съдът намира че
атакуваното НП следва да бъде отменено, поради допуснатото съществено
процесуално нарушение при описанието на фактите и относимото дължимо
поведение.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Уредбата
препраща към чл.143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и
чл.81 от ГПК. Изхода на спора предпоставя уважаване на своевременно
направена претенция за разноски от страна на жалбоподателя.
Що се касае до искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
за адвокат, то се установява, че в рамките на производството е бил приложен
договор за правна защита и съдействие от 14.10.2022 г. с уговорено
възнаграждение за адвокат от 600 лева, платимо по банков път. Към същото е
представен анекс към договора, че възнаграждението ще бъде платено не от
жалбоподателя, а от трето неучастващо в делото лице. Приложено е
платежно нареждане за сумата от 720 лв. (600 лв. хонорар +120 лв. ДДС), но е
видно, че тя е наредена от посочено в банковия документ дружество, а не от
жалбоподателя по делото. При това положение липсват представени
доказателства, от които да се направи категоричен извод за осъществено от
страна на жалбоподателя плащане в полза на адвоката му по договора, т.е. по
никой начин не се доказва, че страната е направила разноски и ако му бъдат
присъдени такива то жалбоподателя би се обогатил неоснователно. Липсата
на доказателство за реално сторени от жалбоподателя разноски е всякога
основание за отхвърляне на такава претенция, поради което и искането за
присъждане на разноски не може да бъде уважено, тъй като не е доказан
направен разход за представителство пред районния съд. (Така изрично:
Решение № 1876/26.10.2022 год.на ПлАдмС, ХХIV състав, КАНД № 1609 по
описа на съда за 2022).
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 005089/13.09.2022 г.,
издадено от Агенция "Пътна инфраструктура", с което на М. К. Д., ЕГН
********** на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 1800 лева за нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението
9
до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10