№ 718
гр. София, 12.02.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен Михайлов
Съдия:Добромир Ст. Стефанов
СъдебниМихаил Пл. Кишков
заседатели:Цветелина В. Христова
Мария Н. Танъмова
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
и прокурора Н. С. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Милен Михайлов Частно наказателно
дело № 20241100206074 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ В. Д. Н. – редовно призован, се явява лично,
доведен от затвора гр. София.
Явява се упълномощеният му защитник АДВОКАТ И. Ю., с
представено по делото пълномощно.
За СГП се явява ПРОКУРОР Н. А..
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора – град София се представлява от
ИНСПЕКТОР Т.Г., с представена заповед по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР Г.: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Ю.: Да се даде ход на делото. Водим свидетелката П. Н.,
която се намира пред съдебната зала.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намери, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
1
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните постъпили по делото документи,
изискани от съда, а именно:
= Писмо от НСлС от 10.12.2024 г., съдържащо информация за
задържанията под стража на осъдения В. Д. Н..
= Писмо от Окръжен съд Варна от 30.12.2024 г.;
= Писмо от Окръжна прокуратура Варна от 06.01.2025 г. с приложени
присъда № 124/21.11.2005 г. мотиви към нея, определение от 15.06.2007 г. на
Варненски окръжен съд, Решение от 15.10.2007 г. на Варненски апелативен
съд и два броя писма, изпратени от затвора Варна, писмо от ГДИН - затвора
Варна от 31.01.2025 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил Доклад за лишения от свобода Н. от
ИСДВР с вх. № 13784/05.02.2025 г.
ИНСПЕКТОР Г.: Представям и моля да приемете актуална справка към
днешна дата за изтърпяното наказани „лишаване от свобода“ от осъдения Н.,
което е общо в размер на 18 години, 9 месеца и 21 дни. Да се приемат
докладваните от съда документи.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат като писмени доказателства
представените от съда документи, както и представената справка от
представителя на началника на затвора София.
АДВ. Ю.: Да се приемат докладваните от съда писмени доказателства.
Представям и моля да приемете 20 броя платежни нареждания от
съпругата на подзащитния ми за неговата издръжка, както и три броя извадки
от студентските книжки на самата свидетелка П. Н., за да се добие представа
за личността й и ще й задавам въпроси, свързани с представените документи.
ПРОКУРОРЪТ: Предоставям на съда по приемане на представените от
защитата документи, но считам същите са неотносими към доказателствата по
делото, тъй като са свързани с личността на свидетелката. Предлагам да не
бъдат приемани по делото.
2
ИНСПЕКТОР Г.: Да се не приемат представените от защитата
документи, тъй като не са относими пряко към поведението на осъдения в
местата за лишаване от свобода. За мен не е ясно какво доказват тези
документи.
АДВ. Ю.: Моля да приемете представените доказателства, тъй като
представените писмени доказателства имат отношение към предмета на
делото, доколкото показват това в какъв контакт с какъв човек е постоянно
моят подзащитен и личността на човека, който му оказва най-голямата
подкрепа, който е неговата съпруга и определено този въпрос има отношение
към това дали той се е поправил, с оглед на това с какви хора контактува и го
подкрепят.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание намира, че следва да приеме постъпили по
делото документи, изискани от съда, като писмени доказателства по делото.
СЪДЪТ счита, че представените документи от страните са относими
към предмета на делото, доколкото наличието на съпруга, която поддържа
трайни и добри отношение с осъденото лице, следва да се цени, като ресурс за
ресоциализация.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като писмени доказателства по делото
следните документи:
= Писмо от НСлС от 10.12.2024 г., съдържащо информация за
задържанията под стража на осъдения В. Д. Н..
= Писмо от Окръжен съд Варна от 30.12.2024 г.;
= Писмо от Окръжна прокуратура Варна от 06.01.2025 г. с приложени
присъда № 124/21.11.2005 г. мотиви към нея, определение от 15.06.2007 г. на
Варненски окръжен съд, Решение от 15.10.2007 г. на Варненски апелативен
съд и два броя писма, изпратени от затвора Варна, писмо от ГДИН - затвора
Варна от 31.01.2025 г.
= Доклад за лишения от свобода Н. от ИСДВР с
вх. № 13784/05.02.2025 г.
= Справка от ГДИН с рег. № 20/07.02.2025 г., от която е видно, че
лишеният от свобода В. Д. Н. към днешна дата е изтърпял наказание
3
„лишаване от свобода“ фактически 18 години, 9 месеца и 21 дни.
= 20 броя Платежни нареждания от П. И. Н. за дарения, както и
= Три броя дипломи за висше образование на П. И. Н..
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
В съдебната зала се въведе допусната свидетелка.
СЪДЪТ снема самоличност на свидетелката:
П. И. Н. – 55 годишна, неосъждана, съпруга на осъденото лице.
СЪДЪТ разяснява на свидетелката правото й да откаже да дава
показания.
СВИДЕТЕЛКАТА Н.: Желая да дам показания.
СЪДЪТ предупреди свидетелката за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от НК, като същата обеща да каже истината.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА П. И. Н.:
Реално В. е с извадена лична карта на адреса, където ще се прибере, а
именно: гр. София, бул.“*******. Това е адресът, на който ще си дойде.
Реално аз съм направила преди години фирма с цел един ден, когато В.
си излезе автоматично да започне работа, не искам да ходи на други места да
търси работа. Разговаряли сме по този въпрос, фирмата функционира и
работи, т.е. той автоматично, излизайки в обществото, започва работа и се
прибира вкъщи.
В. много се промени, много разговори сме водили. Първоначално
пътувах във Варна, след това той се прехвърли в София, заради времето, което
ми костваше да ходя до Варна. Пътувах нощем, за да бъда във Варна сутринта,
ходих 1 път месечно. Тук в София също ходя при него, един път в месеца ходя
4
на свиждане, привеждам суми. Работата ми е свързана с много пътувания.
Работя като Директор бизнес развитие на холдингова структура. Когато се
запознах с В. бях мениджър ключови клиенти пак в структура. В софийска
фирма работя, с много клиенти, пътувам много.
Първият път, когато отидох във Варна, бях малко шокирана да го видя
там. С течение на времето реших, че ще застана плътно до него. Започнах
всеки месец да ходя при него.
На въпросите на адвокат Ю., СВИДЕТЕЛКАТА П. Н. отговори:
От почти девет години съм до В. плътно.
Знам абсолютно всичко какво се е случило, той не е скрил нищо от мен,
разказал ми е всичко. Дефакто това, което е направил е много лошо, но с
времето той започна да се поправя, вижда се когато човек иска да промени
нещата и живота с човека до себе си, защото е трудно виждането и
пътуването, когато съм сама също е трудно. Въпреки, че е трудно, аз ще си
изчакам този човек. Аз съм негова съпруга и ще продължа с него.
Ще живеем заедно с В., имам такива намерения, ще продължа да го
чакам, аз ще бъда семейство с него.
В. е много добър, макар и за малкото време, през което се виждаме - 45
минути и евентуално, когато има награди за свиждания, но наистина, аз мога
да кажа всичко на този човек. Усещам любовта, която той има към мен и
любовта, която аз имам към него. Смятам, че за едно семейство това е в
основата на всичко.
Във всяко семейство има скарвания, но не бих казала, че съм се карала
с В., защото аз първо нямам времето и не виждам смисъл да ходя на свиждане
при него и да се карам с него.
Честно да ви кажа, В. ме слуша, нямам разминавания с мъжа си. В
началото, когато се напасвахме, но това бяха първите няколко месеца, в
последствие нямаме разминавания даже и на мнения със съпруга ми.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетелката. Не
възразяваме същата да се освободи от съдебната зала.
С оглед становището на страните, съдът приключи разпита на
свидетелката П. Н. и я освободи от съдебната зала.
5
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и намери, че
същото е изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не е налице формалната предпоставка, а
именно: изтърпяване на 20 години от наложеното наказание на осъдения Н.,
поради което считам, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
ИНСПЕКТОР Г.: Началникът на затвора София счита молбата на
лишения от свобода Н. за неоснователна към настоящия момент, тъй като не е
изпълнена разпоредбата на чл.38а от НК, а именно: задължително за замяна на
доживотната присъда да са изтърпени фактически минимум 20 години
„лишаване от свобода“.
Към настоящия момент, осъденият В. Н. е изтърпял 19 години, 9
месеца и 21 дни, в останалата част на тълкуванието по повод дали се е
поправил, началникът на затвора не се е произнесъл.
АДВОКАТ Ю.: Считам, че е налице първата предпоставка за замяна на
наложеното наказание на подзащитния ми Н. доживотен затвор с „лишаване
от свобода“, а именно: да е изтърпял повече от 20 години ефективно наказание
„лишаване от свобода“, което макар и направеното изчисление от
затворническата администрация да показва, че е с изтърпени 18 години, 9
6
месеца и 21 дни.
Към настоящия момент би следвало да се сметне аритметично, като
общо 20 години, 7 месеца и 7 дни, като към този период, изчислен от
затворническата администрация се добави и периода от 30.06.2004 г. до
16.04.2006 г., а именно: 1 година, 9 месеца и 16 дни, представляващи време,
през което подзащитният ми е бил задържан под стража, като паралелно с това
е търпял наказание „лишаване от свобода“.
Видно от приетата с входящ № 1729/08.01.2025 г. справка от Окръжна
прокуратура Варна, този период на задържане под стража, бил приспаднат в
едно производство по ЧНД №888/2007 г. на Варненския окръжен съд, при
което извършвайки кумулация, съдебният състав е зачел това време към
„лишаването от свобода“ за срок от 12 години, наложено му по
НОХД № 1987/2004 г. на същия съд.
В случая обаче смятам, че настоящият съдебен състав има
правомощията да отчете това обстоятелство а и правомощията по чл.25 и
чл.23 от НК за извършване на ново групиране на наказанията на подзащитния
ми, а именно: наложените му наказания по НОХД № 282/1989 г. на
Варненския военен съд, по НОХД № 61/1995 г. по описа на Окръжен съд
Варна, по НОХД № 502/2005 г. на РС Варна и присъдата по
НОХД № 1987/2004 г. на ОС Варна, където е наложеното наказание
„доживотен затвор“, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Осъжданията на В. Н. са за деяния, извършени в усложнена форма на
престъпна дейност, като някои от тях се намират в отношения на съвкупност, а
други в отношения на рецидив помежду си. Престъплението на В. Н., за което
е осъден по НОХД № 502/2005 г. на РС Варна се намира в реална съвкупност с
престъпленията с всяко едно от останалите му осъждания, които цитирах, тъй
като същото е извършено през 1990 година, а присъдата за него е влязла в сила
едва 2005 година. Всички останали престъпления са извършени преди 2005
година, като нито една от присъдите по тези престъпления не е постановена
преди 1990 година, когато е деянието по това дело. По отношение това
осъждане на В. Н. по НОХД № 502/2005 г. на РС Варна, в посочената
кумулативна съвкупност с останалите три горепосочени осъждания, до
настоящия момент не е извършвано пълно групиране при най-благоприятното
съчетание за осъдения, каквото е изискването на т.9 Постановление на
7
Върховния съд № 4/1965 г. и Тълкувателно решение № 11/1987 г. на ВКС.
С оглед на тези съображения, в случай, че бъде извършено ново
групиране от настоящия съдебен състав, каквато е молбата ми, изтърпяната
част от наказанието, със съответните приспадания, ще бъде много над 20
години и дори да не се приеме първоначална ми молба за приспадане
единствено на „задържането под стража“, което отново дава над 20 години
ефективно изтърпяване на „лишаване от свобода“ при извършването на
такова групиране по най-благоприятния за него начин, отново ще се достигне
да наличието на законоизискуемият минимум от 20 години. Това е което
искам да кажа, досежно първата предпоставка.
Що се касае до другите въпроси, които съдебният състав трябва да
преценява в настоящото производство, а именно: поведението на осъденият на
доживотен затвор молител, а именно: неговото поведение и дали спрямо него
съществува на първо място достатъчно запазен ресурс за ресоциализация, а на
следващо място - очаквания за правомерно поведение след изтърпяване на
наказанието си, считам, че по делото са представени достатъчно убедителни
доказателства в тази посока. Това е видно от доклада на работещият лично и
директно с подзащитния ми ИСДВР, където се наблюдават само и единствено
положителни характеристики спрямо него, не е наказван, многократно е
награждаван, уважителен е, коректен е, сътрудничи при осъществяване на
социалната, възпитателната и режимната дейност, работи. Подзащитният ми,
докато изтърпява наказание си, сключи брак в затвора София с разпитаната
свидетелка, за която съдебният състав се убеди, че е интелигентна, възпитана
жена, с работа, образование и с твърдото убеждение, че с В. Н. имат
съвместен живот, който и двамата очакват с голямо нетърпение, след като той
изтърпи наказанията, за които е осъден.
В. Н. е осъзнал последствията от своите действия, извършени преди
много години и в резултат на това именно намаляването на рисковите му
точки от впечатляващия брой 119, според справката на ИСДВР, на актуалните
към момента 68 точки, което е един огромен успех, с оглед реалната му
съдимост за тези тежки престъпления. Това е може би един от праговете на
минимума, който той би могъл въобще да постигне, тъй като в крайна сметка,
системата, която определя точкуването на рисковите точки е така изградена,
че голяма част от тези рискови точки се дължат на предишните осъждания и
8
естествено когато става дума за поправяне и превъзпитание, следва да се има
предвид предишната съдимост, но именно заради нея може да се достигне до
ефекта на поправянето, т.е. едно лице, което е било с лошо поведение, в
момента и от дълги години демонстрира тъкмо обратното, което мисля, че се
установява от всички събрани по делото доказателства. До един момент Н. е
бил с доста буйно поведение, има включително и осъждане за бягство от
затвора, но това е в миналото. Смятам, че е изминал достатъчно дълъг и
съобразен с мотивите на законодателя да приеме разпоредбата, която в
момента настоящият съдебен състав трябва да разглежда, за да у него да е
настъпил този катарзис на поправянето, което за мен лично няма съмнение, за
съпругата му също, но ние сме хора, които го познаваме от много години, а
настоящият съдебен състав може да прави изводи само от писмените
доказателства, както и от разпита на свидетелката, но въпреки това смятам, че
в досието му няма нито едно доказателство, което да е в обратната посока на
това, за което говоря аз. Това са моите съображения.
Моля да замените доживотната присъда и да извършите групиране на
посочените от мен наказания със съответните приспадания на изтърпените
срокове на лишаванията от свобода и задържане с мерки за неотклонение,
както и тези които са по ЗМВР.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ В. Н. (за лична защита):
Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Искам да добавя, че аз лежа от много години в затвора, бил съм
всякакъв, бягал съм, бил съм се, стачкувал съм, качвал съм се по покриви, бил
съм най-лошия. Единственият човек, който ме мотивира да бъда добър е
моята съпруга. Дайте ми шанс да имаме едно нормално семейство.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ В. Н.: Моля да замените присъдата ми. Моля най-вече да
признаете това реално задържане, защото то е ключово.
9
Моля съдът за това, което каза защитникът ми.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, СЪДЪТ намери следното:
В. Д. Н., ЕГН ********** е постъпил на 22.12.1994 г. в местата за
лишаване от свобода, като по отношение на него с начало 17.09.1994 г. е
приведено в изпълнение едно общо наказание по НЧД № 888/2007 г. на ОС
Варна, а именно: „лишаване от свобода“ в размер на 12 години, което е
изтърпяно на 16.04.2006 г.
От тази дата, В. Н. изтърпява наказание по НОХД № 1987/2004 г. на ОС
Варна, което е „Доживотен затвор" за деяние по чл. 116 от НК. След това
деяние, същият евентуално ще изтърпява наказание от 1 година и 4 месеца по
НОХД № 7489/2011 г. на PC Варна за деяние по чл.297 от НК. Видно от
приложената по делото справка, към днешна дата 07.02.2025 г. осъденото лице
Н. има фактически изтърпени от присъдата, предмет на настоящото дело 18
години, 9 месеца и 21 дни. Същият е наказван за времето, през което е
престоявал в местата за лишаване от свобода, но е бил и награждаван.
Рискът от рецидив първоначално е отчетен с високи стойности - 88
точки, през 2009 г. – 99 точки, през 2014 г. – 119 точки, 2024 г.-75 точки, а към
момента оценката на риска е достигнала до 68 точки, съгласно актуалния
Доклад. Отчетените дефицитни зони са: настоящо правонарушение - предвид
тежестта на извършеното правонарушение, криминално минало, като се
констатира утвърден рецидив в миналото, но в същото време е констатирано
съжаление към жертвите и за нанесените вреди, както и мотивация за
промяна. Рискът от вреди е определен, като среден за обществото, предвид
дългогодишния престой в местата за лишаване от свобода, среден за
служителите и нисък за останалите лишени от свобода и за самия него.
В момента с лишения от свобода Н. се провеждат корекционни
мероприятия, насочени към отношението му към правонарушението и
уменията му за мислене. Като ресурси на лишения от свобода са отчетени
позитивните контакти със социалното му обкръжение, наличието на жилище,
трудоспособната възраст и наличието на образование и професионална
квалификация и липсата на наркотична зависимост.
Описаната фактическа обстановка се установява непротиворечиво от
писмените доказателства, съдържащи се в досието на осъдения, представени
от СЦЗ, както и от приетите от СГС. При така установените факти, съдът
намира от правна страна следното:
Искането е направено от правоимащо лице, съгласно разпоредбите на
чл. 449 от НПК, поради което е и допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно, поради следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 38 а, ал. 3 НК предвижда възможност наложеното
10
наказание доживотен затвор да бъде заменено с „лишаване от свобода“ за срок
от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по- малко от 20 години от
наложеното му наказание. Посоченият срок се явява абсолютна материална
предпоставка, за да може да бъде уважено такова предложение. От справките
по настоящото дело се установява, че към настоящия момент осъденият е
изтърпял 18 години, 9 месеца и 21 дни, поради което и тази предпоставка не е
налице.
Видно от представените по делото доказателства, с присъда
№124/21.11.2005 г., постановена по НОХД № 1987/2004 г., В. Д. Н. е осъден с
наложено наказание „доживотен затвор“. Н. е бил задържан под стража,
считано от 02.07.2004 г, като това предварително задържане е било зачетено с
постановената по делото присъда.
В последствие е извършено групиране на наложените на Н. наказания
по НОХД № 502/2005 г. по описа на PC - Варна и по НОХД № 61/1995 г. по
описа на ОС - Варна, като на Н. е наложено едно общо най-тежко наказание, а
именно - „лишаване от свобода“ за срок от 12 години.
Видно от приложените по делото писма от Затвора – гр. Варна, това
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12 години е
било приведено в изпълнение на 17.09.1994 г. и е изтърпяно на 16.04.2006 г.,
като са зачетени 7 месеца и 5 дни от положен труд.
От събраните доказателства се установява, че времето през което В. Д.
Н. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по наказателното
производство, по което е постановена присъдата по НОХД № 1987/2004 г. по
описа на ОС Варна, е зачетено за изтърпяно наказание „лишаване от свобода“
по ЧНД № 888/2007 г. по описа на ОС Варна.
С оглед на изложеното, правилно е изчислен срокът, който осъденият е
изтърпял от процесната присъда по НОХД №1987/2004 г., с която му е
наложено наказание „доживотен затвор“ и този срок от 18 години, 9 месеца и
21 дн не е достатъчен, за да се приеме, че В. Д. Н. е изтърпял изискуемите 20
години ЛОС и поради тази причина, молбата му за замяна на наказанието
„доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“ следва да бъде оставена без
уважение.
За пълнота следва да се посочи, че дори и тази първа предпоставка да
беше налице, то не е налице втората предпоставка за прилагане на този
институт, а именно да се констатира, че изминалият период от време и
извършената в затвора възпитателна дейност са снижили и то значително
риска от повторяемост на противоправното поведение от страна на осъдения.
За настоящият състав отговорът на въпроса, дали осъденият е дал
доказателства за своето поправяне, категорично е отрицателен. Видно е, че
макар да е награждаван и да е полагал труд в местата за лишаване от свобода
по предходни осъждания, същият е бил наказван нееднократно, извършвал е
нарушения на дисциплината, опитал се е да избяга от мястото за лишаване от
свобода, за което е надлежно осъден, а така също и с оглед констатираните
проблемни зони, свързани преди всичко с криминалното му минало и
11
настоящото правонарушение. Самото престъпление е изключително тежко,
извършено е в момент, в който лицето е изтърпявало наказание „лишаване от
свобода“ по друго осъждане, като дори след настоящото осъждане, той е
извършил ново престъпление, свързано с опит да избяга от затвора, което по
категоричен начин сочи, че той не приема присъдата и наложеното с нея
наказание, както и не осъзнава последиците от извършеното и не се разкайва.
Важен елемент от преценката, дали подсъдимия се е поправил касае
именно осъзнаване на причините, довели до извършване на деянието, като не
се констатира осъденият да е осъзнал действията си, да е приел последствията
от тях, да е приел наказанието и присъдата за справедливи и да се е поправил,
като особено показателно в тази връзка е опитът му да избяга от затвора.
За да се постанови замяна на това наказание с по-лекото „лишаване от
свобода“ за 30 години, следва да са налице изключително убедителни
доказателства за трайна промяна в осъденото лице, от което съдът да направи
категоричен извод, че е отпаднала опасността за обществото от възможността
един ден той да се върне в него.
В случая това изисква действително големи усилия от страна на
осъденото лице, чието поведение следва убедително да сочи на трайна
промяна към зачитане на обществените норми.
Наличните по делото данни, с оглед изключителната сериозност и
обществена опасност на дееца, констатирани от съда, определил наказанието,
не водят до категоричен извод, че лицето се е поправило и не представлява
опасност за обществото. Действително днес разпитаната свидетелка описа
осъденото лице в изключително положителна светлина, но отношението към
лице, с което същият се намира в брак, само по себе си не е достатъчно, за да
гарантира на обществото, че към останалите му членове, осъденият ще
проявява същото добро и положително отношение.
По отношение искането на защитата, настоящият съд да извърши ново
групиране на наказанията, следва да се отбележи, че настоящият съд нито е
компетентен да направи това, съгласно разпоредбите на НПК, нито това може
да бъде направено в настоящото производство.
С оглед на изложеното, настоящият състав намери, че не следва да се
прилага институтът на замяна на наложеното наказанието „доживотен затвор“
с наказание „лишаване от свобода“, доколкото осъденият В. Н. не се
установява осъденият да се е поправил в нужната степен, както и да е
изтърпял 20 години от наказание „доживотен затвор“, наложено с присъда по
НОХД№ 1987/2004 г. на Окръжен съд Варна, влязла в сила на 22.02.2007 г., с
която е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 30 години.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Д. Н., ЕГН ********** за
замяна на наказанието ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, наложено на осъдения с
12
влязла в сила присъда по НОХД № 1987/2004 г. на ОС - ВАРНА, влязла в сила
на 22.02.2007 г. с наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 7-
дневен срок пред Софийски апелативен съд по реда на Глава XXII от НПК.
Преписи от настоящия протокол да бъдат издадени на страните при
поискване.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.20 часа.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
Секретар: _______________________
13