№ 16
гр. Бургас , 31.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесет и първи
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя И. Петрова Дакова
Благой Г. Потеров
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600058 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 249 ал.3 вр. чл. 341 ал.2 от НПК.
Образувано е по повод протест на прокурор при Окръжна прокуратура –
Ямбол против определение №260017/ 25.01.2021 год., постановено по НОХД
№334/2020 год. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което на основание
чл.249 ал.1 вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство
по делото и същото е върнато на ОП-Ямбол за отстраняване на допуснати в
хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните
правила.
В протеста се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на
постановения съдебен акт. Сочи се, че съдът неправилно е възприел наличие
на допуснато съществено процесуално нарушение във фазата на досъдебното
производство – несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл. 246
ал.2 и ал.3 от НПК, довело до накърняване правото на защита на подсъдимия.
Оспорват се констатациите на съда за наличие на противоречие между
обстоятелствена и диспозитивна част на обвинителния акт поради липса на
изрично уточнение в последния на обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта на пострадалия – последвало прегазване на тялото от автомобил
БМВ, управляван от св. П. П.. Изтъква се, че фактическите обстоятелства,
характеризиращи инкриминираното деяние, в частност механизма на
настъпване на ПТП и причините, обусловили смъртта на пострадалия, са
изложени ясно и подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт,
което съставлява изпълнение на изискването по т.4.2 от ТР №282002г. на
1
ОСНК на ВКС и не налага повторното им отразяване в заключителната част
на акта. Претендира се също неправилност на изводите на съда за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 246 ал.2 от НПК – липса на изброяване в
обстоятелствената част на обвинителния акт на доказателствата, въз основа на
които подс.Д. е бил привлечен да отговаря за извършено престъпление по
транспорта съобразно посочената правна квалификация на деянието. Моли се
определението на съда да бъде отменено и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Срещу протеста е постъпило писмено възражение от адвокат М.А. от АК-
Ямбол, упълномощен защитник на подс.Д.. Възразявайки срещу подадения
протест, защитникът изтъква, че съдържанието на обвинителния акт не внася
яснота по въпроса дали деянието, за което срещу подс.Д. е повдигнато
обвинение е извършено при условията на посредствено извършителство,
поради което и преценката на съда за съществуващо противоречие между
описателната и диспозитивната част на прокурорския акт е правилна.
Поддържа се също, че по делото не са представени никакви доказателства, с
които да бъде защитена тезата на обвинението за осъществено на „пешеходна
пътека“ деяние, обуславящо квалификацията по ал.3 на чл. 343 от НК. С
горните доводи се моли за потвърждаване на постановеното от ОС-Ямбол
определение, с което е прекратено съдебното производство и делото е
върнато на прокурора.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна
прокуратура-Бургас е изразена позиция за основателност на протеста. С
конкретно развити съображения в подкрепа на оплакването за неправилност
на атакувания акт, се предлага същият да бъде отменен и делото върнато на
ОС-Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като
обсъди наведените в протеста и жалбата доводи, и съобрази закона, прие
следното :
Протестът е основателен.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано
по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура - Ямбол против Т.
С. Д., с обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, предл.
последно, б.“б“, предл. 1, вр. ал.1 б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
При обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл. 248 ал.1
2
от НПК, съставът на съда е приел, че на досъдебното производство са
допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл. 249 ал.4 т.1 от НПК, довели до ограничаване правото на
защита на подсъдимия. Констатирал е, че обвинителният акт не отговаря на
изискванията, визирани в чл.246 от НПК за форма и съдържание, предвид
съществуващо противоречие между обстоятелствената и диспозитивната му
част, както и поради неотразяване в същия на доказателствата, въз основа на
които на подс.Д. е повдигнато конкретното обвинение за извършено
престъпление по транспорта. С горните съображения, на основание чл. 249
ал.1 вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК, съдът е прекратил съдебното производство и
върнал делото на прокурора.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя аргументацията,
дадена в атакуваното определение, въз основа на която първостепенният съд е
приел, че в този си съдържателен вид, обвинителният акт не представлява
годна процесуална основа за образуване на съдебно производство.
Неправилно, с оглед възприетата в акта на прокурора обвинителна теза,
касаеща деятелност на подс.Д., квалифицирана като престъпление по чл. 343,
ал.3, предл. последно, б.“б“, предл. 1, вр. ал.1 б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК
съдът е приел, че липсата на изрично отразяване в диспозитива на
обвинението, че смъртта на пострадалия А. А., макар и в пряка причинно-
следствена връзка с действията на подс.Д., е настъпила след прегазването му
от друг автомобил, управляван от св. П. П., обуславя противоречие между
обстоятелствена и заключителна част на същия. Претендираната от съда
описателност на механизма на ПТП, включващ последователните действия на
подс.Д. и св.П. като водачи на МПС при конкретно възникналата пътна
обстановка, във връзка с които е настъпила смъртта на пострадалия А. е
видно, че е намерила място в констативно-съобразителната част на
обвинителния акт, каквото впрочем е и изискването на процесуалния закон.
Следва да се отбележи, че цитираните от съда указания, дадени в ТР №2/2002
год. на ОСНК на ВКС досежно функциите на обвинителния акт, а именно
предназначението му да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, се отнасят до
обстоятелствената част на прокурорския акт - т.4.2 от цитираното ТР, а не
визират формулировката на диспозитива на обвинението, както превратно
съдът е посочил в мотивите на своето разпореждане. В настоящия случай
3
диспозитивът на обвинението срещу подс.Д. по чл. 343, ал.3, предл. последно,
б.“б“, предл. 1, вр. ал.1 б.“в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК е формулиран ясно,
точно и изчерпателно, съобразно всички съставомерни елементи, посочени в
особената част на НК. Същият не стои в противоречие с обстоятелствената
част на обвинителния акт, където много подробно са отразени фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на Д. в осъществяването
му, а именно време, място и начин на извършване на престъплението.
Представяйки механизма на възникване на ПТП с участието на подсъдимия,
включващ и последващо прегазване на тялото на пострадалия от преминалия
в участъка св.П., прокурорът недвусмислено е извел конкретните нарушения
на пътните правила, за които приема, че се намират в причинна връзка с
настъпилия съставомерен резултат, както и е посочил основанието, на което
счита, че отговорността на втория водач – св.П. не следва да бъде ангажирана
/хипотеза на чл. 15 от НК/. Не е налице в тази връзка и неяснота в тезата на
обвинението за приноса на всеки от водачите в настъпването на
съставомерния резултат. Необходимо е да се подчертае, че обвинителният акт
е единство между обстоятелствена част и диспозитив и същият следва да бъде
разглеждан именно като такова цяло.
Въззивният съд не споделя доводите на защитата, че формулировката на
обвинението не позволява да се разбере дали прокурорът защитава теза за
наличие посредствено извършителство или независимо съпричиняване.
Изтъквайки горното възражение, защитата очевидно не отчита
обстоятелството, че обвинението, предявено на подс.Д. е за извършено от
последния непредпазливо престъпление по транспорта, в каквато насока
тезата на обвинението е безпротиворечиво заявена.
Некоректна се явява на следващо място констатацията на съда, че в
обвинителния акт не са посочени доказателствените материали, от които се
установяват обстоятелствата, очертаващи фактическите параметри на
обвинението срещу Д. съобразно възприетата правна квалификация на
деянието. Внимателният прочит на обстоятелствената част на обвинителния
акт не сочи на подобен пропуск. При представяне на фактологията по казуса е
видно, че прокурорът се е позовал както на заключенията по назначените и
изготвени по делото множество експертизи /съдебно медицинска, ДНК,
физико - химическа, автотехническа, комплексна съдебно- медицинска и
автотехническа/, така и на събраните в хода на разследването гласни и
4
писмени доказателствени източници, поради което и няма основание да се
приеме, че същият не е изпълнил законовото изискване да обоснове
застъпените в акта си изводи по фактите на обвинението. Съвсем отделен е
въпроса дали съдът ще сподели подхода на прокурора в оценката му на
доказателствената наличност, с обсъждането и решаването на който
съдебният състав ще се ангажира при постановяване на акта си по същество –
чл. 301 ал.1 от НПК.
Съобразявайки изложеното, АС-Бургас намира, че първостепенният съд
неправилно е упражнил правомощията си по чл. 249 ал.1 вр. чл. 248 ал.1 т.3
от НПК. Съдържанието на сезиращия ОС-Ямбол обвинителен акт не стои в
противоречие с изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като пълно и ясно
отразява съставомерните признаци на деянието и участието на подсъдимия в
него. Доказаността на отразените в обстоятелствената част на акта
фактически констатации е въпрос по същество, решаването на който ведно с
правната трактовка на тези факти, предстои да бъде извършено в съдебния
процес. Ето защо, атакуваното определение, с което е било прекратено
първоинстанционното производство и делото върнато на прокурора като
неправилно, следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345 ал.1 от НПК, Бургаският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260017/ 25.01.2021 год., постановено по НОХД
№334/2020 год. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което на основание чл.
249 ал.1 вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по
делото и същото е върнато на ОП-Ямбол за отстраняване на допуснати в хода
на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните
правила.
ВРЪЩА делото на същия състав на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6