РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2028
гр. Пловдив, 28 октомври 2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І
отделение, ХІ с.,
в открито
заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди двадесети и първа година,
в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1347
по описа за 2021 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на „Есетра“ЕООД,
ЕИК ***, представлявано от управителя Н.А., срещу решение № 65/15.04.2021 г. на
зам.министъра на околната среда и водите за отказ за изменение и продължаване
на срока на действие на разрешително № 02460046 от 03.11.2010 г. – садково
стопанство, разположено в акваторията на язовир „Кърджали“ с площ от 5 000
кв.м. на югоизточен бряг под село Брош, изменено с решение № 54/15.05.2014
г. на „Есетра“ЕООД.
Твърди се незаконосъобразност на оспореното решение
поради противоречие с материалния закон и допуснати СПН.
Сочи се, че дружеството е спазило всички изисквания на
закона за изменение и продължаване срока на действащото разрешително, съответно
неправилно АО е постановил процесния отказ.
Според жалбоподателя не са налице и нарушения на
условията на разрешителното като е извършван собствен мониторинг при стриктно
спазване на изискванията на разрешителното.
В крайна сметка се иска отмяна на оспореното решение
вкл. като постановено без надлежно оправомощаване.
В съдебно заседание жалбата са поддържа по изложените
в нея съображения.
Представя се подробна писмена защита.
Ответникът, зам.министъра на околната среда и
водите, чрез процесуалния си представител, моли да се отхвърли жалбата и
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Допълнителни
съображения по същество са изложени в депозираните на 11.10.2021 г. писмени
бележки.
Настоящият
състав на Административен съд Пловдив намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, чиито права и законни интереси пряко се засягат от оспореното
решение и в
законоустановения срок. Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на
19.04.21 г., а жалбата срещу него е входирана в МОСВ на 29.04.21 г. видно от
направеното върху нея отбелязване. Жалбата е срещу решение,
което съгласно нормата на чл.77, ал.3
ЗВ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Изложеното
налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Предмет на настоящото оспорване е решение № 65 от
15.04.2021 г. на зам.министъра на околната среда и водите, с което е отказано
изменение и продължаване срока на действие на разрешително № 02460046/03.11.2010
г., изменено с решение № 54/15.04.2014 г. на министъра на околната среда и
водите, издадени на „Есетра“ЕООД.
На първо място съдът намира за неоснователни доводите
по жалбата, че процесното решение е
издадено от лице без надлежно оправомощаване. Противно на това твърдение,
процесното решение е издадено при условията на надлежна делегация – чл.76 във
връзка с чл.52, ал.1 от ЗВ и заповед № РД -138/13.02.2020 г. на Министъра на
околната среда и водите (л.41).
За да постанови процесното решение, АО е приел, че,
видно от извършена от БДИБР проверка, не са изпълнени условията по издаденото
разрешително в частта „Съоръжения за използване на водите, технически параметри
и оборудване на съоръженията“ и „Задължения за провеждане на собствен
мониторинг и специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за
мониторинг“.
На основание чл.78, ал.2, т.3 и чл.78, ал.3 от ЗВ, за
да бъде изменено и продължено разрешителното, органът по чл.52, ал.1 от ЗВ
проверява условията на издаденото разрешително. Нормата е императивна и в
случай, че не се изпълняват условията на издаденото разрешително, то същото не
може да бъде изменено/продължено.
В конкретния случай, на база извършена проверка, е
установено неизпълнение на две от условията на разрешителното.
На първо място, в резултат н извършена проверка на
място от експерт на БДИБР, е констатирано,
че в садковото стопанство са изградени 88 броя садки с метална тръбна
конструкция с размер 8х8 метра, въведени в експлоатация – зарибени и 8 броя
резервни клетки – незарибени. Садките са разположени върху понтони с дървени
пътеки, монтирани устойчиво чрез
винкелни и тръбни метални връзки. Изградени са и въведени в експлоатация 46
броя допълнителни садки извън разрешените параметри с настоящото разрешително,
по което има разрешени 42 броя, както и 8 броя незарибени садки. Констатирани
са и допълнително изградени с панелна конструкция склад за фуражи и помещение
за отдих на персонала.
Тази констатация на АО, а именно, че от страна на
жалбоподателя има въведени в експлоатация 46 броя допълнителни садки извън
разрешените параметри с настоящото разрешително не се опроверга в
хода на съдебното производство.
Ирелевантни са причините, поради които са били
въведени в експлоатация 46 броя допълнителни садки – същите са извън
параметрите на разрешителното и безспорно по този начин се нарушават неговите
условия в частта „Съоръжения за използване на водите, технически параметри и
оборудване на съоръженията“.
Без значение в случая е, че жалбоподателят е направил
Инвестиционно предложение за разширяване на общата площ за ползване на садкова
база с.Брош за отглеждане на есетрови риби от 5 000 кв.м. на 9 590 кв.м.
и увеличаване на броя на садките от 42 броя на 96 броя при положение, че по това
инвестиционно предложение няма издадено разрешително. Нещо повече, видно от
данните по административната преписка, аналогично искане е правено от жалбоподателя
и в предходен момент (налице е на л.150
и сл. негова обосновка) и с предходно решение № 54 от 15.04.2014 г. на
Министъра на околната среда и водите е
отказано изменение на разрешително № 02460046/03.11.2010 г. в частта
„Съоръжения за използване на водите, технически параметри и оборудване на
съоръженията“.
Предвид изложеното, настоящият състав на
Административен съд – Пловдив, намира за безспорно установено неизпълнение на условията по издаденото разрешително в частта
„Съоръжения за използване на водите, технически параметри и оборудване на
съоръженията“ чрез поставяне на 46 броя допълнителни садки извън параметрите на
разрешителното, което само по себе си е достатъчно основание да бъде постановен
процесния отказ.
На следващо място, съдът приема за доказана по
безспорен начин и втората констатация на АО, че жалбоподателят не изпълнява
задължението си по разрешителното за осъществяване на собствен мониторинг за
качеството на водите в района на разрешеното ползване в обхвата на садковата
база. След извършен преглед на представените от директора на БДИБР копия на
протоколи от извършен собствен мониторинг за периода 2014 г. – 2020 г. вкл., е
установено, че задължението за извършване на мониторинг по биологични
показатели – хлорофил А и фитопланктон с честота 2 пъти годишно не е
изпълнявано. И в хода на съдебното производство жалбоподателят не представи
доказателства за изпълнението на това задължение. Представените протоколи от
2021 г. са с дати следващи датата на процесния отказ и същите са ирелеватни към
предмета на спора. При това положение се налага извода, че и това условие на
разрешителното не се изпълнява.
По тези съображения, следва да се приеме, че
оспореното решение е законосъобразно – АО е действал изцяло в съответствие с
императивните норми на чл. 78, ал.2, т.3 и ал.3 от ЗВ, съгласно които не се изменя/продължава срокът на действие на
разрешителното при условие, че не са изпълнени условията на разрешителното.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че оспореното решение
е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му със заповед № РД -138/13.02.2020 г. на Министъра на околната среда и водите правомощия, в предвидената от закона
форма на мотивирано решение, при спазване на материалноправните норми и на
процесуалните правила и на целта на закона да се
опазват водите на територията на Република България като общонационален неделим
природен ресурс.
При
извършената служебна проверка на всички основания по чл.146 АПК, както и с
оглед наведените от дружеството-жалбоподател възражения, съдът намира, че не са
налице основания, които да обосновават незаконосъобразност на оспореното
решение, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 100 лева определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ето защо и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Есетра“ЕООД, ЕИК ***, гр.***, представлявано от управителя
Н.А., срещу решение № 65/15.04.2021 г. на зам.министъра на околната среда и
водите.
ОСЪЖДА „Есетра“ЕООД,
ЕИК ***, гр.***, представлявано от управителя Н.А., да заплати
на МОСВ сумата от 100 (сто)
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: