Решение по дело №87/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20227200700087
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  46

 

гр. Русе, 10.11.2022 г.

 

         Административен съд - Русе, VІІ - ми състав, в открито съдебно заседание на 24 октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                      

                                                                             

                                                                             Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

 

при секретаря          МАРИЯ СТАНЧЕВА             като разгледа докладваното от съдията       АГУШ      административно дело № 87 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалби на Д.М.К., П.В.К. и В.В.К. ***, срещу виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ при изготвяне на инвестиционен проект за „Основен ремонт на апартамент с идентификатор 63427.2.1698.1.1 по кадастралната карта на гр. Русе и преустройство с цел обитаването му от две домакинства“, като обектът се намира на първи етаж в двуетажна жилищна сграда – недвижима културна ценност от местно значение с административен адрес: гр. Русе, ул. „Дойран“ № 3, издадена от Главен архитект на Община Русе.

Посочено е, че визата не е съгласувана по реда на чл. 83 - 84 от Закона за културното наследство (ЗКН). Същата се явявала в противоречие с Констативен протокол № 33-НН-518 от 17.06.2021 г. на Министерството на културата на Р България и е в противоречие с оригиналния първоначален проект от 1911 година и извършеното през 2015 година пълно заснемане на сградата и съставяне на технически паспорт. Излагат се още съображения, че е недопустимо в този смисъл извършване на ново преустройство, още повече за обитаването му от две домакинства, както е отбелязано в оспорената виза.

Релевирано е и възражение, че има неяснота относно използването на две наименования, имащи съгласно обективното гражданско право различно съдържание – жилище и домакинство. Не е ясно какво се разрешава с оспорената виза – изготвяне на инвестиционен проект за две жилища за обитаване от две домакинства, защото само за обитаването от две домакинства не е необходимо вътрешно преустройство.

Прави се искане да се отмени обжалваният административен акт.

Претендират присъждането на направените деловодни разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 223 от делото.

Ответникът по жалбата – Главният архитект на Община Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбите. Счита, че оспорената виза за проектиране представлява законосъобразен административен акт. Посочва, че виза за проектиране по чл.140, ал. 3 от ЗУТ по отношение на обекти - недвижима културна ценност е задължителна и е издадена именно на това правно основание. По отношение на необходимостта от съгласуването й с НИНКН, отбелязва, че във визата е заложено такова изискване и че такова искане е входирано в НИНКН. Според органа, няма изискване в кой момент следва да бъде съгласувана визата за проектиране, тя е издадена от административния орган, връчена е на възложителя и съобразно дадените в същата указания е входирана в НИНКН за съгласуване. Счита също така, че визата не противоречи на констативния протокол, съставен от регионалния инспектор към НИНКН на 10.06.2021 г. и производството, което би могло да се развие по ЗКН е отделно производство и няма отношение към законосъобразността на процесната виза. По отношение на разпоредителната част на визата като индивидуален административен акт, изразява становище, че волята на административния орган е изразена ясно и точно и от същата е видно, че не се касае за обособяване на два самостоятелни обекта, т.е. от жилището да бъдат образувани два самостоятелни обекта, а се касае за запазване на съществуващ самостоятелен обект, но до извършването на такова преустройство на този самостоятелен обект, че същият да може да бъде обитаван от две отделни домакинства, като дефиницията за домакинство се съдържа в нормата на § 1, т. 4 от ДР на ЗУЕС и тази правна норма не изисква обособяване на два самостоятелни обекта. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбите. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Е.Й.Х. не изразява становище по жалбите.

Заинтересованите страни – С.С.Й., А.В.И., П.К.Й. и Д.П.Й., чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност на жалбите. Сочат, че оспореният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Също, както и ответната, и заинтересованите страни, сочат, че тъй като се касае до сграда – недвижима културна ценност, респ. до самостоятелен обект в нея, то издаването на виза за проектиране е задължително съгласно чл.140, ал. 3 от ЗУР, като съгласуването на издадената виза по реда и от органите по чл. 84 от ЗКН представлява последваща издаването на визата дейност, чието извършване правилно е било предписано в административния акт, като това последващо съгласуване, само по себе си, няма отношение към неговата законосъобразност. Също считат, че не е налице и противоречие с Констативен протокол № 33-НН-518 от 17.06.2021 г. на Министерството на културата на Р България. И според тях липсва неяснота в разпоредителната част на акта, в частта „Преустройство с цел обитаване на две домакинства“. Считат, че изложените от жалбоподателите аргументи имат отношение не към законосъобразността на издадената виза за проектиране, а евентуално към законосъобразността на един инвестиционен проект и издадено въз основа на същия Разрешение за строеж. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбите. Претендират присъждането на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Визата е индивидуален административен акт в случаите на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, в които издаването й е задължително.

В тези случаи процесуално легитимирани да обжалват този акт пред административния съд, съгласно чл. 215, ал. 1, изр. първо от ЗУТ, са лицата по чл. 140, ал. 3, изр. второ, вр. чл. 131 от ЗУТ, между които са и съсобствениците на имота, за който е допуснато изработването на инвестиционен проект с оспорената виза – арг. от чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 от ЗУТ - П.К.Й. и Д.П.Й.. Такива, видно от представените нотариални актове (на л. л. 25 и 26, л. л. 29 - 32 от делото), са и тримата жалбоподатели, както и останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата, конституирани като заинтересовани страни в настоящото производство по отношение на общите части на процесната сграда по чл. 38, ал. 1 от ЗС (външните стени, фасада, покрив и т.н.).

В чл. 140, ал. 3, изр. второ от ЗУТ е предвидено, че визата се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 без да е изрично предвидено, че това следва да стане по реда на АПК. Това изискване е спазено от страна на административния орган, видно от известия за доставяне на л. л. 8 и 9 от преписката. Видно от тези известия за доставяне, съобщенията за издадената виза за проектиране са връчени на жалбоподателите П.В.К. и В.В.К. на 02.02.2022 г., а на Д.М.К. – на 03.02.2022 г. Следователно жалбите се явяват подадени в 14-дневния срок от съобщаването на акта, съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, като същите са регистрирани в деловодството на Община Русе на 14.02.2022 г. (л. 4 от делото).

По изложените съображения следва да се приеме, че жалбите са допустими – подадени са от заинтересувани лица, в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и при наличие на правен интерес.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Оспорената виза за проектиране е издадена на 19.01.2022 г. от арх. Иван Ениманев, заемащ длъжността главен архитект на Община Русе.

Следователно оспорената виза за проектиране е издадена от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 140, ал. 7 от ЗУТ.

Писмената форма на акта е спазена като не са налице допуснати нарушения на закона от гледна точка на неговото съдържание.

Според чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

Видно от оспорения акт, същият е издаден именно върху комбинирана скица от кадастралната карта и ПУП, както изисква чл. 140, ал. 2, изр. второ от ЗУТ.

Както сочат и процесуалните представители на ответната и на заинтересованите страни, действащият за имота застроителен и регулационен план е изработен и одобрен при действието на ЗТСУ (отм.), който закон не урежда устройствени показатели като визираните в чл. 140, ал. 2 от ЗУТ - линии на застрояване, допустими височини, плътност и интензивност на застрояването, поради което няма как те да бъдат нанесени в изготвената виза. Този извод се потвърждава и от приетото по делото заключение по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза (л. л. 150 – 155 от делото).

Другото, предвидено в нея условие - върху тази извадка да са нанесени наличните сгради и постройки в имота и в съседните имоти, е спазено. В графичната част на визата процесната сграда, с идентификатор 63427.2.1698.1, е защрихована с червено. Това обстоятелство също се установява от даденото заключение, както и от допълнително направените обяснения от вещите лица в проведено открито съдебно заседание.

Във връзка с наведени доводи и възражения от страна на процесуалния представител на жалбоподателите следва да се посочи, че ситуирането на санитарен възел не е предмет на виза, а на инвестиционен проект. И според експерта визата трябва да специфицира строежа като наименование, местоположение и евентуално ограниченията за допуснато по визата проектиране. С тези специфики процесният акт се явява съобразен. 

С оспорената виза не се изменя или допълва действащия застроителен и регулационен план, а се предвижда извършването на основен ремонт на апартамент с идентификатор 63427.2.1698.1.1 по кадастралната карта на гр.Русе и преустройството му с цел обитаването му от две домакинства, без да се допуска каквото и да било друго застрояване, водещо до промяна в обема на сградата. В тази връзка следва да се има предвид и приетото по делото заключение на вещите лица по назначената двойна съдебно-техническа експертиза, съгласно което тъй като в процесния случай оспорваната виза третира основен ремонт и преустройство, тя не променя устройствените параметри и условия. Във визата като обхват на допуснатото проектиране е защрихована западната част на сградата без стълбищната клетка, водеща към етажа на жалбоподателката. Няма предвидена промяна в очертанията на защрихованато петно и съществуващия контур на сградата, при което експертите са приели, че не се предвижда ново строително петно и изменение на съществуващите габарити на сградата.

В строежи в границите на недвижими културни ценности и в охранителните им зони издаването на виза за проектиране е задължително ex lege – по силата на изрично законово предвиждане – чл. 140, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ, дори и допуснатото с визата строителство да не се различава от това, предвидено по плана за застрояване и поради това с визата този план да не се изменя или допълва (вж. Решение № 15854 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2020 г., II о. и др.).

По тази причина не съставлява нарушение на чл. 140, ал. 4 от ЗУТ и обстоятелството, че в случая визата за проектиране не е издадена с посочени задължителни линии на застрояване и максимално допустима кота корниз предвид това, че предмет на същата не е нов строеж, а основен ремонт и преустройство на самостоятелен обект в сградата. Специфични правила и нормативи за застрояването не са били одобрявани за зоната, в която попада процесната сграда.

С оглед горното процесната виза не променя начина и характера на застрояването и правилата, и нормативите за съответната устройствена зона. Съобразно определението по чл. 12, ал. 1 от ЗУТ „застрояване“ е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти.

Процесната виза е издадена на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, като със същата не се изменя, нито допълва регулационен и застроителен план, а се предвижда извършване на основен ремонт и преустройство на обект.

Оспорената виза е издадена на валидно правно основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 53 от ЗУТ, според която заварени сгради в поземлени имоти могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание, в хоризонтално и вертикално отношение.

С визата не е предвидено ново строително петно, а допуснатото проектиране е в рамките на съществуващата сграда, т.е. не е налице допуснато с визата изменение на външно очертание на съществуващата сграда в хоризонтално или вертикално отношение.

Спорната виза е издадена и с указания за спазване на изискванията на чл. 185 и чл. 186 от ЗУТ, които изисквания са относими към следващите етапи на инвестиционното проектиране - изработване на проекти и издаване на разрешение за строеж.

Издаването на виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ изисква последващото й съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, както когато визата е издадена за строителство в единични културни ценности, така и когато той ще се изпълнява в охранителните зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности - чл. 83, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗКН. Това е указано във визата и видно от представените от възложителя доказателства визата е внесена за съгласуване в НИНКН. След издаване на визата за проектиране на 19.01.2022 г. от Главен архитект на Община Русе, на 14.04.2022 г. на основание чл. 144, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗКН възложителите са подали Заявление вх. № 94 00-8075 в НИНКН за съгласуване на визата и инвестиционен проект (л. 81 от делото).

Тълкуването на цитираните разпоредби на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН обосновава извод за съгласуване на визата след нейното издаване и представяне пред компетентния орган.

Следва да се има предвид, че визата за проектиране служи при възлагане на предварителни проучвания за определяне местоположението на обекта и за съставяне на задание за изработване на инвестиционен проект.

Именно съобразяването на разпоредбите на ЗУТ и ЗКН в тези последващи етапи от проектирането е визирано в посочените от главния архитект във визата указания.

От друга страна, законодателно правата на жалбоподателите са защитени чрез правото им да оспорят разрешението за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, съгласно чл. 216 от ЗУТ.

Визата за проектиране се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗКН заедно с инвестиционния проект, а не преди издаването й, в каквато насока е и константната съдебна практика.

Съгласуването на издадената виза по реда и от органите по чл. 84 от ЗКН е последваща издаването на визата дейност, чието извършване правилно е предписано в административния акт, но което, само по себе си, няма отношение към неговата законосъобразност. Дейностите, посочени в чл. 139 и сл. от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, респ. чл. 1, ал. 3 от Наредба № 4 от 21.12.2016 г. имат отношение към изработване на инвестиционните обекти за обектите - недвижими културни ценности, за извършването на която дейност условие е наличието на вече издадена и влязла в сила виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ - арг. и от чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. В този смисъл е и установената съдебна практика.

Съдът не констатира при издаването на оспорената виза да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административното производство е образувано по подадено от П.К.Й. и Д.П.Й. заявление по чл. 140, ал. 1 от ЗУТ вх. № УТ-24-11 от 17.01.2022 г. с приложени към него документи, вкл. предложение за виза за проектиране (л. л. 2 – 7 от преписката). Същите имат качеството на възложители по чл. 161, ал. 1 от ЗУТсобственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1698.1.1 с площ 102 кв.м., находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор 63427.2.1698.1, както и на 4/26 ид.ч. от общите части на сградата и също толкова 4/26 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 63427.2.1698, видно от Нотариален акт за покупко-продажба № 35, том 41, дело № 8471, вх. peг. № 14377/24.11.2021 г., ДВР - 14180 на СВп - Русе (л. л. 77 и 78 от преписката).

Оспореният акт е издаден в едномесечния срок по чл. 140, ал. 7 от ЗУТ, считано от постъпване на заявлението.

         Оспореният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон.

От събраните по делото писмени доказателства по категоричен начин се установява, че процесната сграда, с идентификатор 63427.2.1698.1, защрихована в червено на графичната част на визата, представлява обект – недвижима културна ценност с категория „местно значение“. Като такава тя е записана и в текстовата част на ОУП на Община Русе (л. л. 140 - 145 от делото), като е индивидуализирана със своя адрес – ул. “Дойран“ № 3, кв. 246, ЦГЧ по плана на гр. Русе, и последните три полета от своя идентификатор: 2.1698.1. Според чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-3 от 29.09.2016 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимия имот и на номера на зоната на ограничение в кадастъра, в посочените полета се записва номерът на кадастралния район, на поземления имот, намиращ се в този кадастрален район и номерът на сграда в имота, т.е. чрез посочените три полета е описана именно сградата с пълен идентификатор 63427.2.1698.1, в която се намира и процесният самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.1698.1.1.

         Следователно, щом се касае до сграда, която е обект – недвижима културна ценност, респ. до самостоятелен обект в нея, то издаването на виза за проектиране е задължително съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Това следва и от чл. 3 от Наредба № 4 от 21.12.2016 г. за обхвата и съдържанието на документации за извършване на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности, която норма предвижда, че за изготвяне на инвестиционните проекти за консервация, реставрация, експониране и адаптация на недвижими културни ценности се издава виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ в съответствие с режимите за опазването им.

         Съгласуването на издадената виза по реда и от органите по чл. 84 от ЗКН, както беше посочено по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт е последваща издаването на визата дейност, чието извършване правилно е предписано в административния акт, но което, само по себе си, няма отношение към неговата законосъобразност. Дейностите, посочени в чл. 139 и сл. от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, респ. чл. 1, ал. 3 от Наредба № 4 от 21.12.2016 г., имат отношение към изработване на инвестиционните обекти за обектите-недвижими културни ценности, за извършването на която дейност условие е наличието на вече издадена и влязла в сила виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ – арг. и от чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

         Диспозитивът на визата е ясен, видно е, че не са поставени ограничения, а са установени условия, които следва да бъдат спазени в процеса на инвестиционно проектиране. Същите се съдържат в посочените във визата норми на чл. 185 и чл. 186 от ЗУТ.

Относно твърдението, че визата е в противоречие с Констативен протокол № 33-НН-518, следва да се има предвид, че същият се отнася до извършени намеси в имота - пристройка към жилищната сграда. В раздел IV на протокола е посочено, че работата по преписката следва да бъде продължена от Община Русе; указано е да се разработи цялостен проект за вертикална планировка на двора с отводняване на повърхностните води и водите от покрива на сградата, както и да се разработи проект по консервационно-реставрационни дейности на цялата къща, който да се съгласува в НИНКН-МК. В тази връзка обаче следва да се посочи, че няма нормативно установено изискване до одобряването на такива проекти (по КРД на цялата сграда) да не се издава виза с цел проучване възможността за изработване на друг вид инвестиционен проект.

Както беше посочено по-горе, визата е подадена за основен ремонт на апартамент с идентификатор 63427.2.1698.1.1 по кадастралната карта на гр.Русе и преустройство с цел - обитаването му от две домакинства, а не за външни намеси по фасадата на сградата. Нещо повече, следва да се отбележи, че при ремонта и преустройството на апартамента не се предвиждат намеси в общите части на сградата, включително ВиК мрежата.

Неоснователно и недоказано остана твърдението на жалбоподателите, че неяснотата във визата за проектиране, в частта „Преустройство с цел обитаване на две домакинства“ рефлектира върху приложимата материалноправна норма за съобразяване - чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“, или б. „г“ от ЗКН, тъй като записът две домакинства не означава още две жилища. Легалната дефиниция на понятието „домакинство“ се съдържа в § 1, т. 4 от ДР на ЗУЕС. Същата гласи, че „домакинство“ са „две или повече лица, които живеят заедно в самостоятелен обект, или част от него, които са регистрирани по постоянен и настоящ адрес и имат общ бюджет, без оглед на родствена връзка по между им“. От тази легална дефиниция не следва извод, че в случая ще бъдат обособявани два самостоятелни обекта, нито че преустройството ще доведе до намеса в единичната културна ценност. С оглед съдържанието й, предвид текста на нормата на чл. 140 от ЗУТ, същата не предвижда направа на отвори. Освен това този въпрос би бил относим към друг етап на строителството, а именно одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж, но не и на етап „инвестиционно проучване и проектиране“, на който етап се издава визата за проектиране. Още следва да се посочи, че с визата не се изследва и конструкцията на сградата, а с конструктивната част на инвестиционния проект. Всички доводи на жалбоподателите в тази насока, включително за извършено вече до момента строителство, се явяват неотносими по отношение на законосъобразността на процесната виза. Те биха имали отношение досежно  законосъобразността на един инвестиционен проект, но не и на този етап.

С визата за проектиране единствено и само се създава правна възможност за последващо изследване с инвестиционен проект на възможностите за основен ремонт и преустройство на един самостоятелен обект, с цел обитаването му от две домакинства. С процесната виза за проектиране по никакъв начин не се създават параметри и видове санитарни помещения, които впоследствие могат да бъдат изградени въз основа на инвестиционен проект, който също ще бъде съгласуван с Министерство на културата и ако бъде съгласуван, въз основа на това ще бъде издадено разрешение за строеж. При това положение и за главния архитект не е налице задължение, след като е издал визата, в последствие да одобри инвестиционен проект, още повече, ако същият не бъде съгласуван с НИНКН.

Правата на жалбоподателите са защитени чрез правото им да оспорят евентуално издадено впоследствие разрешение за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти съгласно чл. 216 от ЗУТ.

Визата за проектиране както беше посочено по-горе в настоящото изложение се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗКН заедно с инвестиционния проект, а не преди издаването й.

В този смисъл е и съдебната практика на ВАС, намерила отражение например в Решение № 1963 от 1.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9891/2021 г., II о., Решение № 2704 от 22.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2021 г., II о., Решение № 15854 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2020 г., II о.

По изложените съображения депозираните жалби се явяват неоснователни и като такива те следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК в полза на ответника по жалбата и на заинтересованите страни следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по жалбата в размер на 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Община Русе, която разполага със собствена правосубектност като юридическо лице – чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 14 от ЗМСМА. В полза на Община Русе следва да се присъдят и направените разноски за депозит вещи лица в размер на 300 лева (л. 118 от делото). Така в полза на Община Русе следва да бъде присъдена сума в общ размер на 400 лева.

Заинтересуваните страни – А.В.И. и Д.П.Й. са били представлявани в производството от адв. М.Л.К. (л. 71 и л. 76 от делото), впоследствие и от адв. С.Ю.Р., надлежно преупълномощен от адв. К. (л. л. 92 и 93 от делото).

Видно от представения договор за правна защита и съдействие, сключен между А.В.И. и адв. К. (л. 72 от делото), същият има за предмет процесуално представителство по образуваното адм. д. № 736/2021 г. по описа на АдмС – Русе против Решение № 1040-17-92 от 18.11.2021 г., издадено от Ивайло Дървеняшки – директор на ТП на НОИ – Русе.

При тези данни, макар и да е налице надлежна представителна власт (л.71 от делото), по делото не са представени доказателства, въз основа на които на адв. К. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по настоящото дело.

Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, сключен между Д.П.Й. и адв. К. (л. 76, гръб от делото), между страните е уговорено и заплатено в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Съответно сума в такъв размер следва да бъде присъдена в полза на заинтересованата страна Д.П.Й..

Заинтересуваните страни – С.С.И. и П.К.Й. са били представлявани в производството от адв. С.Ю.Р. (л. 67 и л. 85 от делото).

Видно от представения договор за правна защита и съдействие, сключен между С.С.И. и адв. Р. (л. 68 от делото), същият има за предмет процесуално представителство по образуваното адм. д. № 736/2021 г. по описа на АдмС – Русе против Решение № 1040-17-92 от 18.11.2021 г., издадено от Ивайло Дървеняшки – директор на ТП на НОИ – Русе.

При тези данни, макар и да е налице надлежна представителна власт (л.67 от делото), по делото не са представени доказателства, въз основа на които на адв. Р. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по настоящото дело.

Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, сключен между П.К.Й. и адв. Р. (л. 85, гръб от делото), между страните е уговорено и заплатено в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Съответно сума в такъв размер следва да бъде присъдена в полза на заинтересованата страна П.К.Й..

Доколкото в закона солидарна отговорност за разноските не е предвидена – арг. от чл. 121, ал. 1 от ЗЗД, жалбоподателите отговарят за тях разделно.

 

 

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

                                                

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбите на Д.М.К., П.В.К. и В.В.К. ***, срещу виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ при изготвяне на инвестиционен проект за „Основен ремонт на апартамент с идентификатор 63427.2.1698.1.1 по кадастралната карта на гр. Русе и преустройство с цел обитаването му от две домакинства“, като обектът се намира на първи етаж в двуетажна жилищна сграда – недвижима културна ценност от местно значение с административен адрес: гр. Русе, ул. „Дойран“ № 3, издадена от Главен архитект на Община Русе.

ОСЪЖДА Д.М.К., ЕГН **********, П.В.К., ЕГН ********** и В.В.К., ЕГН ********** *** да заплатят на Община Русе сумата от 400 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.М.К., ЕГН **********, П.В.К., ЕГН ********** и В.В.К., ЕГН ********** ***, да заплатят на Д.П.Й., ЕГН **********,***, сумата от 900 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.М.К., ЕГН **********, П.В.К., ЕГН ********** и В.В.К., ЕГН ********** ***, да заплатят на П.К.Й., ЕГН **********,***, сумата от 900 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

    

                                                                    СЪДИЯ: