Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 20.08.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Савова в. гр. д. № 383 по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 4344 от 06.07.2020 г. по описа на кантората на частен
съдебен изпълнител (ЧСИ)…. с рег. № 744 и с район на действие ОС – Кюстендил,
подадена от Община Сапарева баня, действаща чрез Кмета….., насочена срещу разпореждане от 17.06.2020 г.,
обективиращо отказа на ЧСИ ……да прекрати изп. дело № 202074404000240 по описа
на кантората на същия ЧСИ на основание изтекла погасителна давност на вземането
преди образуване на изпълнителното производство.
Жалбоподателят,
в качеството си на длъжник, заявява, че по силата на изпълнителен лист, издаден
по т.д.№64/2013 г. по описа на ОС – Кюстендил е образувано цитираното
изпълнително дело за събиране вземане на взискателя „…“ ООД към длъжника –
Община Сапарева баня в общ размер на …… лева. Оспорва се като неправилен изводът
на съдебния изпълнител, че вземането не е погасено с изтичането на предвидената
в чл.115 ЗЗД пет годишна погасителна давност, доколкото Общината била
извършвала периодични плащания на „…. ООД по силата на договор за цесия от
29.02.2016 г., чрез които давността се прекъсвала и на основание чл.117 ЗЗД е
започвала да тече нова такава. Сочи, че видно от цитираните в обжалваното
разпореждане 6 броя платежни нареждания и Справка от гл. счетоводител на
Община Сапарева баня от 14.02.2020 г.
общината не е превеждала суми на кредитора „….“ ООД, а всички цитирани плащания
в общ размер на ….. лева са извършени по сметка на Национална агенция по
приходите. Акцентира, че плащанията не са извършвани доброволно, а принудително
по силата на запорни съобщения от НАП. При тези доводи се приема за погрешен
изводът на съдебния изпълнител, че длъжникът чрез своите плащания е
манифестирал признаване на вземането на взискателя.
По същество се
иска отмяна на обжалваното разпореждане.
Взискателят – „….”
ООД, изразява становище по жалбата в писмен отговор, в който излага своите
доводи за неоснователност и недоказаност на същата. На първо място се оспорва
доводът за невъзможност на взискателя да черпи права от издадения в полза на „…..“
ООД изпълнителен лист, като се позовава на договор за цесия от 29.02.2016 г.
Твърди, че Община Сапарева баня е признала всички вземания на „..а“ ООД,
доказателства за което са не само направените периодични плащания по така
сключения договор за цесия, но и разменената между страните кореспонденция,
която е свързана с отправени от кредитора до длъжника предложения за прилагане
на погасителен план за изплащане на задълженията на Община Сапарева баня.
Обобщава, че не е налице изтекла петгодишна давност за главното задължение и
тригодишна давност за лихвоносното такова. Моли за оставяне на жалбата без
уважение поради нейната неоснователност.
По делото не са
постъпили мотиви от страна на органа по принудителното изпълнение.
Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено
следното:
Подадената жалба
е процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице, насочена е срещу подлежащо
на обжалване действие на ЧСИ и е подадена в законоустановения едноседмичен
срок.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна
по следните съображения:
Изпълнителното
производство е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2013 г.
от ОС – Кюстендил по т.д.№64/2013 г., издаден в полза на „….“ ООД, по силата на
който Община Сапарева баня е осъдена да заплати на кредитора сумата от …… лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, която сума е неизплатен остатък от
фактура №878/29.04.2008 г., както и съдебни разноски в размер на …. лева.
На 27.08.2015 г.
е сключен договор за цесия между кредитора по изпълнителния лист „….“ ООД, в
качеството му на цедент,и „….“ ЕООД, в качеството на цесионер, по силата на
който е прехвърлено описаното по-горе вземане към Община Сапарева баня, като
цесията е надлежно съобщена на длъжника чрез уведомление на 31.08.2015 г.
На 29.02.2016 г.
„…..“ ЕООД цедира процесното вземане на взискателя „….а“ ООД с договор за
цесия, което действие също е съобщено на длъжника с уведомление на 01.03.2016
г.
От приложените
по делото преводни нареждания се установява, че община Сапарева баня е
направила следните плащания:
На 27.04.2016 г.
– …. лева с основание договор за цесия от 29.02.2016 г.На 06.06.2016 г. – ….
лева на основание запорно съобщение по чл.202, ал.2 вр. чл.215, ал.1, т.2 от ДОПК по изп.дело №*********/2016 г. На 09.02.2018 г. – ….. лева на основание
запорно съобщение по ИД *********/2017 г.на „..“ ООД.На 28.03.2018 г. …. лева
на основание запорно съобщение по ИД *********/2017 г.на „..“ ООД.На 31.07.2018
г. – …. лева на основание запорно съобщение по ИД *********/2017 г.на „Сима“ ООД.На
15.08.2018 г. – ….. лева на основание запорно съобщение изх.№190010-119-0011837/07.08.2015
г. на „…..“ ООД.
С
обжалваното разпореждане ЧСИ ….. е оставила без уважение депозираното от Община
Сапарева баня заявление за прекратяване на изпълнителното производство,
приемайки че не е изтекла пет годишната погасителна давност за вземането.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В
чл.433, ал.1 ГПК са изброени хипотезите, при които съдебният изпълнител с
постановление прекратява изпълнителното производство. В т.7 от същия е
посочено, че изпълнителното производство се прекратява, когато бъде представено
влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или 440 ГПК. По
аргумент от цитираната разпоредба се подразбира, че единствено компетентен да
се произнесе по възражението на длъжника за настъпила погасителна давност е
съдът в исковото производство по чл.439 ГПК, доколкото правомощията на съдебния
изпълнител са ограничени и същият не разрешава материално – правни спорове,
което е от изключителната компетентност само на съда.
Предмет
на иска по чл. 439 ГПК е недължимост на изпълняемото материално право, основано
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Доколкото жалбоподателят – длъжник в изпълнителното производство се позовава
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, а именно настъпила погасителна
давност на вземането, то процесуалният ред за защита в случая е чрез иск по
чл.439 ГПК, където съдът ще изследва въпроса за дължимостта на вземането с
оглед наведените възражения. В този смисъл, когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения
по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото
на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на
давността. В хипотезата на висящ изпълнителен процес (в какъвто контекст се
разглежда този въпрос), предявяването на отрицателен установителен иск от
длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса
(погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение,
поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като
последица - прекратяване на изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Липсата на
изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение
и е необходимо да се прави разлика от процесуалния
преклузивен срок, водещ до перемпция на изпълнителното дело (в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК).
По
така изложените съображения, актът , с
който съдебният изпълнител е оставил без
уважение искането за прекратяване на производството , следва да бъде потвърден.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 17.06.2020 г., обективиращо отказа на ЧСИ …… да прекрати изп.
дело № 202074404000240 по описа на кантората на същия ЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент
от разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.