Р Е
Ш Е Н
И Е
№………./
07.11.2019г. , гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение
На десети
октомври, две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
Секретар Катя Апостолова
Прокурор Женя Енева
като разгледа докладваното от съдия
Румяна Петрова ВНОХД №989 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на въззивното производство е
присъда № 160 по НОХД №1591/2017год. по описа на ВРС – 15-ти наказателен
състав, постановена на 18.06.2019г., с която подсъдимите Д.С.Д. и Д.П.Д.
са били признати за невинни, първият за
това на 29.10.2016 г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив и в съучастие
с Д.П.Д. като съизвършител, чрез използване на моторно превозно средство – л.а.
„Опел Астра „Кабрио“ с рег. № В 3849 СТ да е отнел
чужди движими вещи – 2 бр. акумулаторни батерии, марка „Ексел“ 140 Ah, от
владението на В.С.Г. на обща стойност 360 лева, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр.
чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, а втория за
това на 29.10.2016 г. в гр. Варна, в съучастие с Д.С.Д. като съизвършител, чрез
използване на моторно превозно средство – л.а. „Опел Астра „Кабрио“ с рег. № В
3849 СТ да е отнел чужди движими вещи – 2 бр.
акумулаторни батерии, марка „Ексел“ 140 Ah, от владението на В.С.Г. на обща
стойност 360 лева, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20
ал. 2 от НК. С присъдата е отхвърлен предявеният от В.С.Г. срещу подсъдимите Д.С.Д.
и Д.П.Д. граждански иск в размер на 360 лева, за обезщетение за имуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху сумата считано от
29.10.2016 г. до окончателното заплащане на сумата срещу подсъдимите, като неоснователен.
Срещу така постановената присъда е депозирана жалба на частния обвинител и граждански ищец В.С.Г.,
чрез повереника адв. А.Д., в която се навеждат доводи, че атакувания съдебен
акт е неправилен и незаконосъобразен,
като се сочи, че по делото са налице достатъчно доказателства, че
двамата подсъдими са извършили кражбата, в която са обвинени. С оглед
изложеното моли съда да отмени присъдата на ВРС и да признае двамата подсъдими
за виновни и им наложи справедливи наказания. В
съдебно заседание жалбоподателят и неговият повереник не се явяват.
Представителят на ОП- Варна
счита, че присъдата е правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде
потвърдена.
Защитникът на подс. Д.С.Д. моли съда да потвърди първоинстанционната
присъда като правилна, законосъобразна и обоснована. Счита, че мотивите на ВРС са подробни и ясни,
като по делото не е установено по
безспорен и категоричен начин, че
престъплението е осъществено от обективна и субективна страна от двамата
подсъдими. Подс. Д.С.Д. в последната си
дума иска присъдата на ВРС да бъде потвърдена.
Защитникът на подс. Д.П.Д. моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна, като сочи, че във въззивната жалба
не се съдържат данни за процесуални нарушения. Счита, че първоинстанционния съд
е изследвал в детайли инкриминираното деяние, като мотивите са ясни и
категорични, че обвинението не е доказано по един несъмнен начин. В последната
си дума подс. Д.П.Д. също иска присъдата на ВРС да бъде потвърдена.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба на гражданския ищец и
частен обвинител се явява допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна
страна, но разгледана по същество се
явява неоснователна.
От фактическа страна, първостепенният съд в
съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено следното:
Пострадалият
Г. притежавал товарни автомобила, като единият от тях бил т.а. „Мерцедес
Бенц" с ДК№ В 1880 СТ, син на цвят. На
29.10.2016г. около 11,20ч.,
той паркирал горепосочения автомобил
на паркинга на фирма „Ема", находящ се в „Западна промишлена зона"-
гр.Варна. Около 13,20ч. на същата дата св.Г. се
върнал на паркинга и забелязал, че кабелите от двата акумулатора, монтирани в
горепосочения товарен автомобил стърчат. Веднага установил
и липсата им, като същите били марка „Ексел“
от по 140 ампера. Пластмасовата
кутия, която покривала акумулаторите била преместена и сложена върху бутилките
за въздух. Св. Г. съобщил за случилото се на своя внук- св.Д.. Последният също
пристигнал на място, като уведомил за случилото се
собственика на „Ема“ ООД. В
обекта имало монтирани камери за видеонаблюдение, като част от тях били
собственост на „Родопея –Белев“ ЕООД, ползваща част от обекта в „Западна
промишлена зона“. Св. Д.
прегледал записите от камерата на“Родопея- Белев“ЕООД, която била монтирана на
входа за паркинга и установил влизане и излизане от паркинга на л.а. на „Опел
Астра " кабрио с рег.№ В 3849 СТ с две лица – водач и пътник в автомобила,
които той оприличил на подсъдимите по делото, с които се бил срещал и преди. Камерите на „Родопея-Белев“ ЕООД
нямали изглед към паркинга, където св.Г. бил паркирал горепосочения товарен
автомобил. Друга камера за видеонаблюдение,
неустановено от кого монтирана и чия собственост, имала изглед към мястото,
където бил паркиран товарния автомобил, като св.Д. снел на флашка записа от камерата на
„Родопея-Белев“ ЕООД. Записът от
втората камера за видеонаблюдение с изглед към
паркинга, предоставен от неустановено в хода на производството лице, той
заснел с мобилния си телефон, след което записал двата
видеозаписа на диск и ги предал в Трето РУ на ОД на МВР-Варна. На
записа от камерата за видеозаснемане с
изглед към паркинга се виждали действия на две лица, пътуващи в лек автомобил,
тъмно син на цвят, които няколкократно слизали от автомобила и се качвали в
него, като св.Д. приел, че това е заснетият лек автомобил „Опел Астра“ от
камерата на „Родопея Белев“ ЕООД.
В хода на образуваното ДП бил
извършен оглед на местопроизшествие.
Проверката във връзка с кражба на двете
акумулаторни батерии била извършена от свидетелите Маринов и Костова- служители
на Трето РУ-ОД на МВР-Варна, които след преглед на предоставените записи от св.Д.
установили, че в действителност е заснет л.а.“Опел“, с водач и пътник в
автомобила, като горепосочените свидетели познавали добре подсъдимите по делото
и възприели, че този автомобил „Опел“ се управлява от подс.Д.С.. От прегледа на записите, обаче не се
установявало точно кой и по какъв начин отнема процесните два броя акумулаторни
батерии, тъй като камерата, която била насочена към паркираните
товарни автомобили, била доста отдалечена от тях.
Предвид факта, че полицейските
служители установили като водач на горепосочения л.а.“Опел“ подс.С., той и
подс.П. били задържани в полицейското управление за изясняване на случая.
Установено било в хода на проверката,
че на същата дата 29.10.2016г. подсъдимите С. и П. са посетили с л.а.“Опел Астра“ базата за изкупуване на черни и цветни
метали, собственост на „Лайт импекс М" ЕООД,
находяща се в „Западна промишлена
зона". Там подсъдимите предали на свидетеля Иванов
–служител на дружеството, стопанисващо базата, акумулатори, за които била
издадена кантарна бележка с отразяване „Акум“ и количество- 72. В базата св.Георгиева изготвила два
броя покупко- изплащателни сметки с номера № ********* от 29.10.2016г. за
предадени отпадъци олово акумулатори количество 72 кг. и № ********* от дата 29.10.2016г. отново за
олово акумулатори -72 кг., като в двете
покупко- изплащателни сметки било отразено, че отпадъкът е предаден от Д.С.Д. с посочено ЕГН и л.к. №
*********, издадена на 01.11.2010г. Видно от изискана справка от ОД на МВР-Варна, на 31.08.2016г. обаче била издадена нова лична
карта на подс.С. с № *********.
На
27.01.2017г. били проведени разпознавания на лице, в хода на които св.Иванов
посочил подс.С. като лицето, управлявало л.а.“Опел Астра“ с който били закарани акумулаторите в базата за изкупуване на метали
и подс.П. като лицето, което е докарало акумулатори
в пункта.
Процесните два
акумулатори в хода на разследването не били открити. В проведеното от
първоинстанциония съд съдебно следствие било установено, че „Родопея
–Белев“ ЕООД не съхранява оригинал на записа, предоставен на св.Д., а така също, че складовата база на „Ема“ ООД-Варна
находяща се в гр.Варна, Западна промишлена зона, не разполага със средства за
видеонаблюдение.
По
делото е приложен опис на покупко- изплащателни сметки,
видно от който подс. С. е
предавал няколкократно в
базата за изкупуване на отпадъци, находяща се
в „Западна промишлена зона олово-акумулатори. Във
всички сметки той фигурира с
номера на
старата лична карта.
Видно от заключението на
назначената и изготвена по делото съдебно-оценителна експертиза, пазарната
стойност на инкриминираните вещи- 2бр. акумулатори марка „Ексел" е общо
360лв.
От заключението на назначената и
изготвена в хода на съдебното производство съдебно- графическа експертиза, е видно следното:
„Подписите изпълнени в графи
„Получих сумата", „Декларатор" и „Продавач" на
покупко-изплащателна сметка от 29.10.2016г. с № ********* са изпълнени от
лицето Д.С.Д. ЕГН **********“.
„Подписите изпълнени в графи
„Получих сумата", „Декларатор" и „Продавач" на
покупко-изплащателна сметка от 29.10.2016г. с № ********* не са изпълнени от някое
от лицата Д.С.Д. ЕГН ********** или Д.П.Д. ЕГН **********“.
В хода на
съдебното следствие от първоинстанционния съд е
била назначена
видео-техническа експертиза, вещото лице по която е установило следното:
„1.След извършения преглед на 1бр. DVD-R
"Verbatim" се установява, че същият съдържа
3бр. видеофайла,
записани в MOV формат и 1бр. папка с надпис „zapisi", съдържаща 23бр.
Видеофайла, записани в DAV формат и 1бр. плеър за
възпроизвеждане.
Видеофайловете,
съдържащи се в папка с надпис „zapisi"
са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на
видео охранителна система. Не са установени
следи от манипулация/намеса върху записаната информация.
От извършения преглед на
видеофайловете вещото лице е установило, че
за времето от 11:57:26ч. до 11:57:31ч. на 19.10.2016г. е заснет
лек автомобил Опел Астра -кабрио, тъмносиня на цвят, с две лица, да преминава
по пътното платно покрай паркираните товарни автомобили. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е уточнило,
че е допуснало техническа грешка в
датата, която е 29.10.2016г., а не 19.10.2016г.
2. След
извършения преглед и направената оценка на предоставените за изследване
видеофайлове в папка с надпис „zapisi" се установява,
че те са качество, което
не позволява отграничаване на частни и общи признаци,
характеризиращи заснетите лица. Причина за това са: ниска разделителна
способност на заснемащото устройство, съчетана с недостатъчна запълненост на
кадъра от заснемания обект и неподходящото разположение на камерите.
В случая, поради недостатъчна
информация тези файлове според вещото лице не са
годни
за идентификация.
3. Вещото
лице е експортирало
избрани снимкови кадри от действията на заснетите лица, обработило ги е
с цел повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения
Adobe Photoshop С S3 - Сн.
1 до 4
4.Записаните три броя видеофайла с
надписи „IMG_2161; 2162 и 2164" са презаснети на 02.11.2016г. за времето
от 12:45:49ч. до 12:57:48ч. от мобилно устройство „iPhone 6s Plus", от
монитор възпроизвеждащ видеофайловете. Вещото лице е
установило следи
от манипулация/намеса върху записаната информация.
5. След
извършения преглед и направената оценка на предоставените за изследване
видеофайлове с надписи „IMG_2161; 2162 и 2164" е установено,
че те са с качество,
което не позволява отграничаване на частни и общи признаци характеризиращи
заснетите лица. Причина за това са: ниска разделителна способност на
заснемащото устройство, съчетана с недостатъчна запълненост на кадъра от
заснемания обект и неподходящото разположение на камерите.
В случая, поради недостатъчна
информация тези файлове според вещото лице не са годни за
идентификация.
6.Поради ниската идентификационна
стойност на предоставените за изследване видеофайлове, не е могло да се установи регистрационния номер на лекия автомобил
и категорично марка и модел.
Не е установен и
товарен автомобил с посоченото описание.
7. Вещото лице е експортирало
избрани снимкови кадри от действията на заснетите лица, обработило ги е с
цел повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения
Adobe Photoshop СS3 и същите да представени в хронологичен ред в експертизата на сн. от 5 до 34.
Видно от обстоятелствената част на
експертизата, записаните три броя видеофайла с надписи „IMG_2161; 2162 и
2164" са презаснети на 02.11.2016г. за времето от 12:45:49ч. до 12:57:48ч.
от мобилно устройство „iPhone 6s Plus", от монитор възпроизвеждащ
видеофайловете. Установени са следи от манипулация/намеса върху
записаната информация. От извършения преглед на файловете с надписи „IMG_2161;
2162 и 2164" за времето от 12:39ч. до 12:50:38ч. на 29.10.2016г. по данни
на презаснетия таймкод на екрана, е установен
лек автомобил, син на цвят с черен таван - вероятно „Опел Астра" да се
движи в паркинг за товарни автомобили към заснемащото устройство. Автомобилът
прави ляв завой по посока на заснемане и спира. След това прави маневра на
заден ход, завива на дясно, прави още една маневра и се връща от посоката,
от която е пристигнал. След като стига до далечната част на паркинга,
автомобилът прави маневра и спира с предната част към заснемащото устройство.
От него слизат две лица и остават за кратко в близост до автомобила. След това
се качват, потеглят и в 12:44:55ч. излизат от обхвата на камерата. Записът се
превърта от заснемащия до 12:46:40ч.,
когато в обхвата на камерата навлиза автомобил със същото описание.
Спира на същото място и от него отново слизат две лица. Едното остава до
автомобила, а второто се оттегля и излиза извън обхват. Остават за кратко в
това положение, като в 12:50:20ч. лицето до автомобила се качва в него, потегля
и го паркира отново на същото място обърнат на 90° със задната част на ляво по
посока на заснемане. Остава за кратко в това положение, след това двете лица се
качват в автомобила, потеглят и излизат от обхвата на камерата.
В обхвата на камерата не влиза
товарен автомобил Мерцедес Бенц с ДК №В1880СТ.
По отношение на тези файлове вещото
лице в съдебно заседание е уточнило, че
на записите се установяват само контури на автомобила и не могат
да се установят детайли, по които да се идентифицира категорично.
По отношение на записите от папка
„Записи“ вещото лице е уточнило,
че при презаписът качеството не е влошено и е такова, каквото е качеството на
оригиналния запис от записващото устройство. Според вещото лице, ако странично лице познава добре
лицата, заснети в автомобила би могло да ги разпознае при определени белези, но
наличната информация не позволява извършване на сравнително изследване и
идентификация.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е правилно установена въз основа на
доказателствата по делото.
Първоинстанционният съд след внимателен
и задълбочен анализ на събраните доказателства е постановил присъдата си, като
е признал за невинни подсъдимите Д.С.Д. и Д.П.Д. по повдигнатото по отношение на всеки от тях обвинение.
Настоящата инстанция намира, че тези изводи са правилни, обосновани и кореспондират с
доказателствената съвкупност по делото.
Първоинстанционният съд е постановил
своето решение въз основа на задълбочен анализ на всички релевантни към делото
доказателства, като направените изводи са достатъчно обосновани и аргументирани
и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. В хода на съдебното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до ограничаване правата на страните. По делото няма спор, че на инкриминираната в обвинителния
акт дата, от процесния товарен
автомобил, собственост на пострадалия Г., са били отнети в много кратък
интервал от време намиращите се в него
два броя акумулатори. Престъпното посегателство е установено непосредствено
след извършването му именно от пострадалия, след което било съобщено в
полицията. От доказателствата по делото се установява, че не е имало очевидци
на деянието, като за установяването на авторството му първоинстанционния съд е
изпълнил задълженията си, визирани в нормата на чл.13 от НПК, като е
положил всички усилия за разкриване на
обективната истина по делото чрез предвидените в НПК способи. Въпреки това,
наличната доказателствена съвкупност е недостатъчна, за да се направи
единствено възможния извод, че автори на престъплението са именно двамата
подсъдими. В тази връзка съдът е направил обективен анализ на събраните
доказателства, като е посочил на кои от тях и защо дава вяра и кои са били
поставени от него в основата на взетото решение за оправдаване на двамата
подсъдими. Настоящата инстанция споделя
изцяло изводите на първоинстанционния съд и счита, че са били събрани и
проверени по реда, предвиден в НПК всички възможни доказателства, но същите не
са могли по категоричен и несъмнен начин да обосноват и обезпечат обвинителната
теза. В тази връзка въззивният съд споделя изводите, че по отношение на подс. Д.С.
са налице доказателства, че на инкриминираната дата същият е бил с управлявания
от него л.а. „Опел Астра“ в района, където е бил паркиран процесният товарен
автомобил, но липсват доказателства, от които да се направи извод, че
престъпното посегателство е било извършено от него и то в съучастие с подс. П..
По отношение на последният пък не са налице доказателства в този момент да е
бил именно със С.. В тази връзка правилно и ВРС е отчел, че не могат да бъдат
ползвани като годно веществено доказателство записите от камерата, която е била
с видимост към паркирания автомобил, тъй като вещото лице е установило, че
същите са били манипулирани, като не е бил наличен оригиналният такъв, от който
според св. Д. те са били презаписани. Нещо повече, вещото лице е посочило, че
поради ниската идентификационна стойност на изследваните видеофайлове не е
могло да бъде установен регистрационния номер на лекия автомобил, както и
марката и модела му. В тази връзка е
било установено в хода на съдебното следствие, че в обхвата на камерата, която
била на „Родопея Белев“ не е попадало мястото, на което е бил паркиран
процесния товарен автомобил, а от манипулирания запис вещото лице не е могло да
установи действията, посочени от св. Д. в разпита му. Последният сочи, че от
записа било видно как две лица паркират автомобил/ л.а. „Опел Астра“/на заден
до камиона, отварят двете врати и
багажника, след това двете- високо и
ниско, слизат от колата и отиват до камиона, където ровят нещо, като най- вероятно
се подготвяли. След това според св. Д. тези лица излезли отново, после пак се върнали,
слезли, взели нещо от камиона, като се виждало, че се товари, както и видимо
било, че двама човека го носят. На другите камери според него били видни номера
и марката на автомобила. Вещото лице
обаче сочи в заключението си, че на самите записи не е установило
действията, посочени от св. Д., както и не е възможна идентификация на лицата
поради лошото качество на записа, който бил манипулиран, а така също и
отдалечеността на записващото устройство. Т.е. в случая показанията на св. Д.
не се потвърждават от заключението на съдебната видео-техническата
експертиза. Действително по делото са
налице доказателства- покупко- изплащателни сметки, видно от които подсъдимите Д.С.
и Д.П., на 29.10.2016г. предали олово
акумулатори 2х72 кг. в базата за изкупуване на черни и цветни метали,
собственост на „Лайт импекс М" ЕООД,
находяща се в „Западна промишлена
зона". Св. Иванов, на който били предадени тези вещи разпознал
подс.С.
като лицето, управлявало л.а.“Опел Астра“ с който били закарани акумулаторите, както и подс.П.
като лицето, което е докарало акумулатори в пункта. Обстоятелството, че в тези покупко- изплащателни сметки бил посочен друг
номер на личната карта, а в едната и
подписът не е изпълнен от никой от двамата подсъдими, не опровергава факта на
предаването на тези вещи с оглед на това, че св. Иванов е категоричен, че
именно двамата подсъдими са сторили това. От друга страна, от изискания опис на
покупко- изплащателни сметки е видно, че и след инкриминираната дата, подс. С.
фигурира като лице, което е предавало отпадъци и то именно с този номер на
личната карта. Горното свидетелства, че служителят на изкупвателния пункт не е
изискал документ за самоличност, а е ползвал въведения в софтуера такъв от
преди. Въпреки това, въззивната инстанция споделя приетото от
първоинстанционния съд, че двамата подсъдими са предали описаното в сметките на
посочената в тях дата. Обстоятелството обаче, че в тези документи не е дадено
конкретно описание на вещите, които на 29.10.2016г. са предали двамата
подсъдими препятства установяване на
факта дали това са били именно отнетите от св. Г. акумулаторни батерии. При
липса на преки доказателства, както правилно е приел и първоинстанционния съд
наличните такива косвени не са от естество да обосноват по несъмнен и
категоричен начин авторството на деянието и участието на двамата подсъдими в
него. Предвид горното, настоящата инстанция споделя изцяло доводите на
проверявания съд, досежно оценката на показанията на разпитаните по делото
свидетели за относимите към предмета на доказване факти. В този смисъл намира
за ирелевантно обстоятелството кога точно е бил паркиран процесния товарен
автомобил на мястото на престъплението, тъй като безспорно на 29.10.2016г.
около обяд, преди кражбата той е бил там, в каквато посока са показанията на
собственика му и на св. Д.. Показанията на
полицейските служители Костова и Маринов, които са извършили проверката
по случая не са достатъчни да подкрепят
обвинителната теза, при липса на други достоверни източници. Действително и
двамата сочат, че подсъдимите пред тях си признали, че са извършили кражбата,
но извънсъдебните им самопризнания не са подкрепени от други доказателства,
поради което правилно първостепенния съд не ги е ценил при постановяване на
обжалвания съдебен акт. Нещо повече, св. Костова завява, че познава подсъдимите
С. и П. от 7-годишни и би могла да ги разпознае по маниери, движения, както и
че в случая двамата с нейния колега ги разпознали. От своя страна св. Маринов
сочи, че на записите, които им били предоставени в далечината се виждал
автомобил със силуети на лица, които обаче не биха могли да бъдат разпознати,
тъй като били далече. Разминаването в показанията на двамата свидетели относно
годността на предоставените им за разпознаване записи, при липса на възможност
за идентификация според вещото лице по видеотехническата експертиза, прави
невъзможно установяването с категоричност авторството на деянието. Предвид
горното, правилно ВРС е приел, че липсват безспорни доказателства подсъдимите С.
и П. да се отнели инкриминираните вещи от пострадалия, още по- малко такива, че
вторият от тях е бил на мястото на престъплението на посочената в обвинителния
акт дата.
С оглед горното, настоящата инстанция
споделя изводите на първоинстанционния
съд, че липсват преки доказателства, установяващи авторството на деянието, като
липсват и косвени такива, които в своята взаимовръзка да изграждат единна
верига, досежно главния факт на доказване. Предвид изложеното, въззивната
инстанция счита, че първоинстанционния съд е постановил правилен, обоснован и
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. Въззивната инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд е признал подсъдимите Д.С.Д. и Д.П.Д. за
невинни в това да са извършили в съучастие първият престъпление по
чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20
ал. 2 от НК, а втория по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20
ал. 2 от НК, поради което
депозираната жалба на частния обвинител и граждански ищец се явява неоснователна. С оглед изхода от наказателно- правната част
на присъдата правилно първостепенния съд е отхвърлил предявения от В.Г.
граждански иск против двамата подсъдими, като неоснователен.
По изложените съображения и предвид липсата
на служебно констатирани основания за отменяване или изменяване на присъдата, на
основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжен съд - Варна, като въззивна
инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда №160 по НОХД №1591/2017 год. по описа на
ВРС –15-ти
наказателен състав, постановена на 18.06.2019 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.