№ 8
гр. Габрово, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на втори март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Търговско дело №
20224200900006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба на П. СВ. П., подадена чрез пълномощника адв.Г. срещу
Отказ №20220209092124/10.02.2022г. на АВ за вписване заличаване на жалбоподателя като
съдружник в „Меркурий Гранд“ООД.
В жалбата се твърди, че обжалваният отказ е неправилен и незаконосъобразен
.Излагат се доводи ,че юридическият факт за прекратяване на членственото
правоотношение на съдружника е настъпил още през 2016 година и че повече от 5 години
управителят на дружеството не е предприел мерки да извърши необходимото вписване.
Няма законов начин управителят на дружеството да бъде принуден да подаде заявление за
вписване настъпилото по силата на закона обстоятелство относно прекратяването на
членственото правоотношение с напусналия съдружник, поради което заявлението за
вписване на това обстоятелство е подадено от жалбоподателя. Същият счита ,че в случая
следва да се приложи по аналогия чл.141,ал.5 ТЗ и да се признае на съдружника да заяви за
вписване в ТР прекратяването на участието си в дружеството.
Претендира се за отмяна на обжалвания отказ .
Постъпил е писмен отговор от АВ ,подаден чрез юрк.Консулов, в който се излагат
доводи за неоснователност на жалбата и за законосъобразност и обоснованост на
обжалвания отказ на ДЛР при АВ.
Съдът ,като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по делото
доказателства ,прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок ,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
акт, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
1
Длъжностното лице по регистрация е постановило обжалвания
отказ№20220209092124/10.02.2022г ,като е приело ,че е осъществена хипотезата на
чл.125,ал.2 ТЗ и членството на П. СВ. П. в дружеството е прекратено по силата на закона, но
заявлението за заличаването му като съдружник е подадено от неоправомощено лице . В
хипотезата на чл.125,ал.2 ТЗ не е предвидена възможност съдружникът да заяви сам
заличаването си в ТР. Съгласно чл.15,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ вписванията и заличаванията могат
да се заявяват само от ограничен кръг лица ,сред които не попада действащ в лично
качество съдружник чрез упълномощен адвокат. Поради императивния характер на нормата
на чл.141,ал.5 ТЗ , тя не може да се прилага по аналогия. Не е осъществено и основанието на
чл.46,ал.2 ЗНА.
Обжалваният отказ на длъжностното лице по регистрация е незаконосъобразен.
Съгласно чл.125,ал.2 ТЗ съдружник може да прекрати участието си в дружеството с
писмено предизвестие ,направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. В
тази хипотеза, единственото условие ,с което е обвързано упражняването на това право е
волеизявлението да бъде отправено в писмена форма и в рамките на тримесечен срок.
Прекратяването настъпва от момента на изтичане срока на предизвестието. Законът не
поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на
решение на ОС за освобождаване на съдружника. Разпоредбата на чл.125,ал.2 ТЗ не
обосновава напускането да бъде поставено и в зависимост от други юридически факти ,в
това число и от уреждане на имуществените отношения между напускащия съдружник и
дружеството. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект
спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи
качеството „съдружник“.
Липсва изрична нормативна уредба при едностранното напускане на съдружник
относно оправомощаването му за заявяване за вписване на тези промени ,предвид на което
следва да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл.141,ал.5 ТЗ. Отричането на
процесуална легитимация за заявяване на вписване на обстоятелството ,че съдружникът е
напуснал дружеството , би довело до неприложимост на състава на чл.125,ал.2 ТЗ,
доколкото при бездействие на управителя на дружеството е невъзможно това обстоятелство
да бъде отразено и вписано в ТР. Съществуват редица нормативни изисквания ,съобразно
които качеството съдружник е несъвместимо с определени длъжности и ако хипотетично се
допусне ,че съдружникът е напуснал дружеството по реда на чл.125,ал.2 ТЗ ,а дружеството
бездейства по отношение вписването на това обстоятелство ,то съдружникът никога няма
да може да се освободи от това си качество. Това би довело и до накърняване на принципите
на достоверност и публичност на ТР.
Към момента не е постановено решение по образуваното тълкувателно дело
№1/2020г. по описа на ОСТК на ВКС и няма постановена задължителна съдебна практика, с
която да се отрича възможността напусналият по реда на чл.125,ал.2 ТЗ съдружник сам да
заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в ООД в случай на
2
бездействие на органите на дружеството.
Представените към заявлението доказателства установяват осъществяването на
фактическия състав на чл.125,ал.2 ТЗ ,като заявеното на това основание за вписване
обстоятелство за заличаване на заявителя П. СВ. П. като съдружник в „Меркурий
Гранд“ООД, подлежи на вписване в ТР. Отправеното писмено предизвестие по чл.125,ал.2
ТЗ до ОС на дружеството от съдружника П.П. е достигнало до адресата съгласно
извършеното нотариално удостоверявана в предизвестието и уведомлението от 26.11.2015г.
и отразеното в разписка №61 извършено връчване на 01.12.2015г. на Борис Проданов /
управител на дружеството съгласно обявените данни в ТР/. С изтичане на тримесечния срок
е настъпил прекратителният ефект на членственото правоотношение / не се установява в
устава на дружеството да е предвидено нещо различно от визираното в чл.125,ал.2 ТЗ/. До
момента настъпването на този факт не е отразено в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Меркурий
Гранд”ООД.
На основание изложеното обжалваният отказ следва да бъде отменен.
Жалбоподателят е претендирал присъждане на разноски за настоящото производство.
Настоящият състав на съда намира,че в настоящото производство такива не следва
да се присъждат на жалбоподателя ,като споделя съдебната практика ,която приема ,че и
след изменението на чл.25,ал.6 ЗТРРЮЛНЦ производството остава охранително ,а не
исково. То остава едностранно такова, като правната сфера на регистърния орган по никакъв
начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по
депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава
качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ,която препраща към ГПК, не дерогира
приложимостта на чл.541 ГПК относно разноските за охранителното производство .В случая
е неприложима разпоредбата на чл. 78 ГПК, доколкото тази нормата урежда дължимите
разноски на ищец и ответник - страни в спорния исков процес. Производството по чл. 25 от
ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него АВ не участва като страна, за да има право на разноски или
да дължи разноски, като всички процесуални възможности, предвидени по отношение на
нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за
решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в
рамките на регистърното производство. Едностранният характер на производството по чл.
25 от ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6
от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за
всички охранителни производства правило на чл. 541 от ГПК, че разноските са за сметка на
единствената страна в производството – молителят. В тази насока е и актуалната съдебна
практика на ВКС – Определение № 60435 от 1.12.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1915/2021 г., I
т. о., ТК; Определение № 60481 от 21.12.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2108/2021 г., II т. о.,
ТК; Определение № 60848 от 21.12.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2112/2021 г., II т. о., ТК и др.
Тъй като съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски
3
(те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото
съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ№20220209092124/10.02.2022г на длъжностното лице при Агенция по
вписванията, постановен по заявление с вх.№20220209092124/09.02.2022г за вписване
заличаване на П. СВ. П. , ЕГН********** като съдружник в „Меркурий Гранд“ООД.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията да
извърши вписване на заявеното обстоятелство по заявление вх. №.
№20220209092124/09.02.2022г.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
4