№ 159
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. А.ова
Тони Гетов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора Г. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100600007 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 10.11.2021г., постановена по н.о.х.д. № 9320/2019 г., СРС, НО, 116-ти
състав е признал подс. А. Й. И. за виновен в това, че на 14.11.2018г., около 18:25ч. в гр.
София, ул. „Ильо Войвода“ срещу № 26 извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отправил обидни реплики
към полицейски служители от 05 РУ – СДВР – к.о К.Н. и ст.полицай К.В., като им казал „Ще
те смачкам, ****!“ и „**** на Полицията!“, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
полицейски служители, които са органи на властта, по време на изпълнение на задълженията
им по опазване на обществения ред – опитал се да удари В. с двете си ръце в областта на
главата, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – с присъда, влязла в сила
на 17.10.2011г. по НОХД 2633/2010г. по описа на СГС, НО, 29 с-в му е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 год. И 8 месеца, изпълнението на което не е
отложено по реда на чл.66 от НК – престъпление по чл.325, ал.5 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б.“А“ от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 6 месеца при първоначален общ режим. Със същата присъда подсъдимият е бил
оправдан по обвинението престъплението да е извършено чрез уриниране на задната седалка
в служебния автомобил на К.Н. и К.В..
1
Против присъдата, в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея
от защитника на подсъдимия, с която се оспорва правилността на атакувания съдебен акт и се
иска неговата отмяна и постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно се иска
определяне не на по-леко наказание. В жалбата се прави собствен, подобрен прочит на
доказателствената съвкупност, като се твърди, че СРС неправилно е ценил доказателствата,
приоритизирайки едни за сметка на други. Набляга се на факта, че липсва грубо нарушение на
обществения ред, като деянието е несъставомерно по чл.325 от НК, като ако се приеме, че
подсъдимият е извършил някакво нарушение на обществени ред, то същото представлява
дребно хулиганство – административно нарушение.
С решение от 20.12.2022г., САС, НО, 2 с-в е отменил по реда на възобновяването
Решение 378 от 01.06.2022г., постановено по ВНОХД 202/2022г. по описа на СГС, НО, 2
въззивен с-в.
.
В открито съдебно заседание, защитата на подсъдимия заявява, че поддържа изцяло
доводите, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в
искането за възобновяване на наказателното производство. Счита постановения съдебен акт
за неправилен и незаконосъобразен, постановен при съществени процесуални нарушения.
Акцентира на неправилно приложение на материалния закон, тъй като СРС не е отчел
липсата на елементи от състава на престъплението хулиганство. Застъпва тезата, че
извършените от подзащитния й действия са извършени в състояние на раздразнение и
изразяващи се в едно оживено ръкомахане и вербална невъздържаност спрямо проверяващите
го полицаи, не покриват критериите за брутална демонстрация против установения ред.
Продължава пледоарията си с тезата, че дори да се приеме, че се е стигнало до нарушение на
обществени ред, то деянието следва да се квалифицира като дребно хулиганство. Излага
подробни съображения за необоснованост и превратно тълкуване на доказателствата от
страна на районния съд. По отношение на определеното наказание развива доводи за неговата
прекомерност и несъответност на обществената опасност на деянието и дееца. Моли съдът да
отмени, алтернативно - да измени атакуваната присъда, като оправдае подсъдимия,
алтернативно – да определи по - леко наказание.
Представителят на СГП в хода по същество намира присъдата на СРС за правилна и
законосъобразна. Намира искането на защитата за по-леко наказание за неоснователно,
доколкото така определеното от СРС наказание е към минималния размер и не са налице
предпоставките за намаляване на същото.
В правото си на последна дума подсъдимият И. заявява, че се счита за невинен.
Въззивният съд, като съобрази изложените в жалбата възражения, както и тези,
изложени от страните в открито съдебно заседание, и като провери правилността на
атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за
установено следното: Доколкото въззивното производство е образувано единствено въз
основа на жалба на подсъдимия срещу осъдителната част на първоинстанционната присъда,
2
обект на проверка ще бъде именно тя, с изключение на оправдателния й диспозитив.
Основните фактически констатации на СРС са правилно установени, не са допуснати
логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото
доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите
си констатации.
След извършен собствен анализ н доказателствата, въззивният съдебен състав
установи следната фактическа обстановка, която в главните за предмета на доказване
обстоятелства не се различава съществено от приетата от първата инстанция:
Подсъдимият А. Й. И., с ЕГН **********, е роден е на 16.12.1961 г. в гр. София,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан; работи като
поддръжка в мебелна фабрика „ФОРЕСТ“, с адрес за призоваване в страната: гр. София, ж.к.
„**** ****”, бул. „****“, бл. ****, **, aп. 1.
При И. е налице вредна употреба на алкохол без прояви на зависимост, което не е
същинско психично заболяване и не представлява психически недостатък. Към момента на
деянието И. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
С присъда, влязла в сила на 17.10.2011 г. по НОХД № 2633/2010 г. по описа на СГС,
НО, 29 състав на подс. И. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2
год. и 8 мес..за престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б“, пр. 1 от НК.
На 14.11.2018 г. за времето от 07:00 часа до 19:00 часа свидетелите К.Б. В. и К.К.Н. -
полицейски служители при 05 РУ-СДВР, изпълнявали служебните си задължения като АП-
61. Около 18:25 часа на ул. „Ильо Войвода“ срещу № 26 спрели за извършване на проверка
лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Балено“, с рeг. № СА **** ТТ. Автомобилът се
движел с посока на движение от ул. „Кочо Честименски“ към ул. „Васил Петлешков“, като
същият бил без пуснати светлини, въпреки че вече било тъмно. Полицейските служители
подали звуков и светлинен сигнал и спрели нарушителя за извършване на проверка. Водачът
на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Балено“, с рeг. № СА **** ТТ бил установен по
представената лична карта като подсъдимия А. Й. И.. Същият бил сам в автомобила и лъхал
на алкохол, говорил бавно и несвързано. За случая било докладвано на ОДЧ-50 и
свидетелите В. и Н. изчаквали идването на екип на ОПП-СДВР, който да тества водача.
Докато окомплектовал документите за проверка, подсъдимият се свързал по мобилния си
телефон със съпругата си - свидетелката П., и й съобщил къде е и че е спрян за проверка.
Докато бил в автомобила, подсъдимият И. станал агресивен към свидетелите В. и Н., след
което излязъл от автомобила и продължил да се държи агресивно към служителите на реда,
като употребявал по техен адрес ругатни, викал и говорил на висок тон. Свидетелите В. и Н.
предупредили подсъдимия да спре да се държи по този начин или ще го задържат, но той не
преустановил поведението си. Виковете и крещенето на подсъдимия били чути от свидетеля
Б., който се намирал в сграда, непосредствено до спрения автомобил на подсъдимия и
полицейската патрулка. Докато чакали пристигането на екипа на ОПП-СДВР, подс. И.
започнал да се разхожда по пътното платно, като ръкомахал с ръце в различни посоки.
Тогава св. В. разпоредил на подс. И. да се прибере в автомобила си, за да не го блъсне някоя
кола и да не пречи на движението. След това подсъдимият И. тръгнал заплашително към св.
В. и Н. с думите: „Ще те смачкам, ****!“ и „**** на Полицията!“. И. размахал ръце срещу
В. в опит да го удари в областта на главата, но не успял, тъй като В. се отдръпнал. На подс.
И. били сложени белезници и същият бил приведен в служебния автомобил до идването на
екипа на ОПП-СДВР. В служебния автомобил И. продължил да бъде агресивен и ударил с
3
глава задният страничен прозорец, но не успял да го счупи, като повтарял: „**** на
полицията“. Известно време след задържането си подсъдимият се успокоил и преустановил
агресивното и грубо поведение. Въпреки тези закани, подсъдимият И. нямал намерение да
уринира в полицейския автомобил, а отправял молби до задържалите го служители на МВР
да го пуснат да облекчи физиологичната си нужда, което те не сторили.
Междувременно свидетелката П. се свързала със свидетеля К., съсед, и го помолила
да я откара до мястото на проверката. Двамата пристигнали около 19:00 часа, като
подсъдимият И. бил вече преустановил агресивното си поведение и седял задържан в
полицейския автомобил, а служителите на реда влизали и излизали от патрулния автомобил,
но се намирали непосредствено до него, като един от тях винаги бил в автомобила. На
свидетелите П. и К. било обяснено, че на подсъдимия му се ходи до тоалетна по малка
нужда, но свидетелите В. и Н. отказвали да му позволят да отиде до тоалетна, доколкото
инструкциите им в тази ситуация не позволявали на задържаните лица да се предоставя
такава възможност извън тоалетна.
На мястото на инцидента около 20:10 часа пристигнал екип на ОПП-СДВР в състав -
мл. автоконтрольор И.В.Н. и мл. автоконтрольор С.А.Г.. При извеждането на И. от
патрулния автомобил, в който бил задържан, той отново помолил полицаите да го освободят
и да му дадат възможност да уринира, но те му отказали, при което той се обърнал на
другата страна и уринирал в панталоните си, тъй като не можел повече да се сдържи.
Действията му били възприети от свидетелката П. и свидетеля К.. Подсъдимият И. отказал
да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ № 0154, като св. Г. съставил
на И. АУАН с бл. № 192109/14.11.2018 г. а, а св. Н. издал на И. талон за изследване №
0013268, които той подписал, след което бил освободен и оставен със служителите на 05
РУ-СДВР. Подсъдимият бил съпроводен до УМБАЛ „Св. Анна“, където отказал да даде
кръв за алкохолна проба.
По делото е назначена и изготвена Съдебна химико-токсикологична
/токсикохимична/ експертиза от съдебен токсиколог при Военномедицинска академия,
видно от заключението на която от извършените изследвания на предоставените биологични
проби не се установява наличие на алкохол към момента на вземане на пробите (19:15 часа
на 15.11.2018 г.). Отсъствието на алкохол в биологичните проби на лицето не позволява
ретроспективно преизчисляване на концентрация на алкохол към минал период от време.
Изложената фактическа обстановка е изяснена от първоинстанционния съдебен състав
в необходимата степен и пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата от
значение за правилното решаване на делото - фактите относно извършване на деянието,
авторството на същото, механизма на извършването му и своеобразието от обстоятелствата,
при които е било осъществено. Първоинстанционният съд е подложил на съвкупно обсъждане
всички събрани и проверени по делото доказателства, като не е отдавал произволно
предпочитание на едни от гласните доказателствени средства за сметка на други. Тезата на
защитата, залегнала и в обясненията на подсъдимия, е била отхвърлена с ясни и убедителни
съображения, като решително опровергана от достоверни доказателствени източници,
включително показанията на свидетелите Н., В. и Б., придобили преки възприятия от близко
разстояние за развоя на ситуацията и предприетите от подсъдимия хулигански действия.
Решаващият съдебен състав правилно е поставил в основата на фактическите изводи,
подкрепящи обвинителната теза, показанията на двамата полицейски служители –
свидетелите Н. и В.. Кредитирането с доверие на техните показания е аргументирано, като е
посочено, че те съставляват пряко доказателство, съдържащо пълноценна информация за
4
всички релевантни за обвинението факти, като тези показания са съпоставени и с другите
доказателствени източници, вкл. обясненията на подсъдимия. Показанията на свидетелите Н.
и В. съдържат еднопосочна фактическа информация и се намират в логическа връзка, а
преценени и в съвкупност с писмените доказателства и с показанията на св. Б., Г. и Н. по
несъмнен и категоричен начин обосновават възприетите факти. От показанията на
свидетелите Н. и В. се установяват освен деня и мястото на инкриминираното деяние, така и
причината, поради която са спрели подсъдимия И. за проверка. Двамата са имали възможност
непосредствено и от близко разстояние да възприемат поведението на подсъдимия както
преди инкриминираните хулигански прояви, така и след тях. Изложените от тях
обстоятелства досежно проявената от подсъдимия вербална агресия и опит за физическа
такава правилно са били оценени от контролирания съд за достоверни и обективни.
Показанията на свидетелите Н. и В. еднопосочно установяват конкретната поведенческа
реакция, която подсъдимият И. е избрал да има по отношение на тях, след като е получил
полицейско разпореждане да се прибере в колата си, а именно - отправил е обидни реплики
към двамата служители на реда („**** на Полицията!“) и „Ще те смачкам, ****!“), както и
опит да удари св. В. с двете си ръце в областта на главата.По делото липсват каквито и да е
данни, поставящи под съмнение добросъвестността на двамата свидетели, обуславящи техен
вероятен мотив да злепоставят подсъдимия, с оглед на което възраженията на защитата се
явяват неоснователни. Обстоятелството, че двамата ключови свидетели са и органи на реда,
станали обект на вербалната агресия на подсъдимия, а св. В. – и на опит за удар в областта на
главата, не изключва а приори достоверността на изнесената от тях информация. Логическа
същата е съответна както на показанията на св. Б., лично наблюдавал развоя на събитията,
така и намира опора в заявеното от свидетелите Г. и Н..
Правилно районният съд е кредитирал и споделената от свидетелите Н. и Г.
информация, макар и същата да не е пряко относима към предмета на доказване, доколкото
възприятията им касаят период от време след приключване на непристойното поведение на
подсъдимия. От показанията им се установява, че към момента на пристигането им на място
подсъдимият вече е бил задържан и е отказал да бъде тестван за алкохол, които твърдения се
потвърждават от писмените доказателства по делото.
Първоинстанционният съд е анализирал и обясненията на подсъдимия и правилно е
приел, че следва да ги кредитира частично. Известно е, че обясненията на подсъдимия
принципно освен доказателствено средство са и средство за защита и в този смисъл следва да
бъдат преценявани с особено внимание и при прецизно съпоставяне с останалите
доказателствени източници. Въззивният съдебен състав дава вяра на обясненията на
подсъдимия относно времето и мястото, спирането му за проверка от полицейските
служители Н. и В., а също и относно последвалото му задържане и пристигане на съпругата
му (св. П.) заедно със св. К.. Съответстващо на показанията на К. и П. е и споделеното от
подсъдимия, че е уринирал извън полицейския автомобил, с оглед на което е и бил оправдан
в тази част от обвинението от районния съд. В тези части обясненията на подсъдимия
кореспондират с останалите гласни и писмени доказателствени материали, обективно
5
отразяват фактологията и допринасят за изясняване на обективната истина. В останалата част
обясненията на подсъдимия правилно са били оценени от Софийския районен съд като
недостоверни, несинхронизирани с другите доказателствени източници и представляващи
негова защитна теза. Заявеното от подсъдимия, че полицейските служители са му давали
противоречиви разпореждания, както и че не се е разхождал по пътното платно изцяло
противостои на кредитираните от съда показания на свидетелите Н. и В.. За споделеното
грубо отношение от страна на полицаите данни се съдържат единствено в обясненията на
подсъдимия, които са изолирани и противостоящи на останалата доказателствена маса.
Несъгласието на подсъдимия с основателността и целесъобразността на полученото
разпореждане е ирелевантно. Отказът му да изпълни задължително полицейско разпореждане,
демонстриран чрез думи и действия (вкл. и опит за физически удар спрямо един от
служителите на реда) е довел до последващите действия на полицейските служители –
неговото физическо задържане.
На следващ място съдът намира възраженията на защитата досежно показанията на св.
Б. за частично основателни. В разпита му, находящ се на л.62 от досъдебното производство,
не се съдържа отбелязване на обстоятелството, че свидетелят е неграмотен и не може да чете.
Вместо това е отбелязано, че св.Б. е прочел протокола лично, че същият е вярно записан и се е
подписал за верността му. В проведения разпит пред съда, след прочитане на показанията на
свидетеля от досъдебната фаза на процеса, същият е заявил, че не може да чете, като
изготвеният протокол за разпит му е бил прочетен от разследващия орган едва след
подписването на протокола. В настоящия случай обстоятелството на невярното отразяване, че
разпитваният е прочел протокола дискредитира удостоверената в него информация.
Прочитането на показанията от разпитвания не е самоцел, а е предвиден от законодателя ред
за проконтролиране на възпроизведеното в протокола за разпит и неговото съответствие с
действително заявеното. Доколкото в случая такава проверка обективно не е била
осъществена, настоящата инстанция намира, че протоколът за разпит от 16.01.2019г. не
представлява годно доказателствено средство и следва да бъде изключен от
доказателствената съвкупност по делото. Предвид този извод относно доказателствената му
стойност, показанията на свидетеля Б., обективирани в процесния протокол, не могат да
бъдат и валидно приобщени по реда на чл. 281 НПК, доколкото абсолютна предпоставка за
приложимост на разпоредбата е разпитите да са извършени по реда и със средствата на НПК.
Изключването на протокола за разпит от доказателствената съвкупност обаче не води до
недоказаност на обвинението, доколкото същите обстоятелства се изясняват от проведения в
съдебно заседание разпит на свидетеля, макар и с не толкова подробности и детайли. Така от
заявеното от Б. пред съда се установяват редица обстоятелства, кореспондиращи с
показанията на Н. и В., а именно: спирането за проверка на подсъдимия от страна на двамата
полицейски служители; проявена вербална невъздържаност от страна на подсъдимия към
полицаите („почна да вика и да псува по тях“), задържането на подсъдимия и вкарването му в
полицейския автомобил. Обстоятелството, че свидетелят не си спомня точния час, името на
улицата, модела на управлявания от подсъдимия автомобил не влияе на достоверността на
изнесената от него информация, а и е обусловено от изминалия дискурс от време и
6
паметовите особености на всеки човек. На датата на деянието този свидетел е бил на работа в
строителен обект, който бил разположен в близост до мястото на извършване на деянието,
поради това и св. Б. се е оказал неволен свидетел на част от събитията – до момента на
задържането на подсъдимия.
Фактът, че свидетелите П. и К., както и самият подсъдим не са забелязали други
очевидци на деянието, е обяснимо със заявеното от св. Б., че същият се е прибрал след
задържането на подсъдимия и не е наблюдавал последващия развой на ситуацията –
пристигането на свидетелите П., К., както и на полицейските служители Г. и Н.. В
съдържателен план показанията на П. и К. на свой ред не съдържат съществени за предмета
на доказване обстоятелства, доколкото нито един от двамата пряко не е възприел
ескалирането на ситуацията и хулиганските действия на подсъдимия, тъй като са дошли в по-
късен момент, когато деянието вече е било довършено. Информацията, съдържаща се в
показанията им, касае здравословните проблеми на подсъдимия, начина им на узнаване за
случилото се, както и уринирането на подсъдимия извън полицейския автомобил. Досежно
инкриминираните изрази, тяхното съдържание, както и замахването към св. В. от страна на
подсъдимия двамата свидетели не излагат никакви обстоятелства, което и е обяснимо с факта,
че към инкриминирания момент те все още не са били пристигнали на мястото.
Въпреки констатациите на изготвената СХЕ, правилно районният съд е приел, че
подсъдимият към момента на полицейската проверка е лъхал на алкохол, като в подкрепа
на този извод за показанията на свидетелите Н., В., Н. и Г.. Вещите лица, изготвили
експертизата са посочили, че е невъзможно от взетите проби да се установи имало ли
наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия към датата и часа на инцидента, доколкото е
изминал дълъг период от време между произшествието и вземането на пробите.
Възражението на защитата по отношение доказателствената дейност на първата
инстанция по фактите се свежда до субективното й несъгласие с оценката, която СРС е дала
на показанията на разпитаните полицейски служители Н. и В. и в тази връзка с крайния им
извод за осъждането на подсъдимия. С оглед гореизложените съображения градският съд не
констатира превратното тълкуване на доказателствените материали и установените по
делото обстоятелства, преднамерена едностранчивост в изследваните версии на събитието
или игнориране на доказателства в ущърб на защитата.
Относно правната оценка на безспорно установените факти от значение е следното:
Нормата на чл. 325, ал. 2 от НК представлява специален, по-тежко квалифициран
състав на този по, ал. 1 и като такава е препращаща. Следователно, за да се изследва налице
ли е съставомерно деяние по чл. 325, ал. 2 от НК, следва най-напред да се изясни съдържа ли
то всички признаци от обективна и субективна страна на основния състав по, ал. 1 и в
допълнение налице ли е квалифициращия признак, съдържащ се в разпоредбата на чл. 325,
ал. 2 от НК, а именно съпротива срещу орган на власт.
Според описаните в обвинителния акт фактически положения действията,
обективиращи квалифициращата хулиганска проява, се свеждат до това, че подсъдимият се
е обърнал се към полицейските служители Н. и В. с думите "Ще те смачкам, ****!“ и „****
на Полицията!“, като деянието му е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, тъй
като подсъдимият се опитал да удари св. В. с двете си ръце в областта на главата. В хода на
проведеното първоинстанционно съдебно следствие несъмнено е установено, че след
спиране за полицейска проверка, получаване на разпореждане от полицейските служители
да се прибере в колата си, за да не създава опасност на пътя, подсъдимият И. се е обърнал
7
към полицаите с горепосочените думи, след което се е опитал с две ръце да удари В. в
областта на главата. Това активно, целенасочено и обективирано с конкретни действия
поведение на И. има непристоен характер и се вписва в признаците на хулиганството.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК се състои в извършване на
непристойни действия, като такива са всички неприлични, безсрамни действия, които
очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък, а предприетото от
подсъдимия действие по изричане на обидни реплики и опит за удар в главата на
полицейски служител, който изпълнява служебните си задължения по опазване на
обществения ред и сигурност е такова, защото грубо нарушава обществения ред, изразява
явно неуважение към обществото и скандализира със своята непремереност. Дори
подсъдимият да не е бил съгласен с даденото му разпореждане от страна на органите на реда
и да е бил емоционално афектиран от ситуацията, последвалата хулиганска реакция не се
явява оправдана. С цялостното си поведение, а и с отправените към полицейските
служители думи подсъдимият И. е искал да демонстрира пренебрежение и незачитане както
към обществото, така и към личността на проверяващите го полицаи. Агресивното му и
предизвикателно поведение не е било реакция на предходни влошени междуличностни
отношения със свидетелите Н. и В., а е било породено само от факта, че те са полицейски
служители, отправящи към него конкретни полицейски разпореждания. Пренебрежителните
думи и поведение към полицаи без повод демонстрират от една страна пълното незачитане
от страна на подсъдимия на установения обществен ред, а от друга - целят да унизят
полицейските служители. Поради това, правилно е да се приеме, че подсъдимият грубо е
нарушил установения в държавата ред и обществено спокойствие, т.е. установените в
държавата обществени отношения, основани на морала и определящи поведението на хората
в обществения живот. Действията са предприети на публично място – улица, до която
достъп имат неограничен кръг лица (както пешеходци, така и водачи на транспортни
средства) по отношение на униформени служители на реда и при изпълнение на чисто
рутинни служебни задължения от тях.
Вън от съмнение е, че полицейският служител В. е орган на властта по смисъла на чл.
93, т. 2 от НК. В процесния ден той е изпълнявал задължения по опазване на обществения
ред като автопатрул. Съгласно ППВС № 2/1970 година съпротивата по смисъла на чл. 325,
ал. 2 от НК е налична, ако извършителят не прекратява извършено вече непристойно
действие въпреки намесата на орган на властта. Обективната съставомерност на
квалифицираното хулиганство, следователно, изисква най-напред непристойно действие, а
след това и съпротива на извършителя срещу органа, който се е намесил да го предотврати.
Според същото задължителната съдебна практика деянието следва да бъде подведено под
нормата на квалифицирания състав на чл.325, ал.2 от НК, когато хулиганските действия са
започнали преди намесата на органа на властта или представителя на обществеността,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, продължават въпреки нея и
прерастват в съпротива срещу тях. Според показанията и на двамата полицейски служители
Н. и В. непристойното действие, т.е. отправената реплики са изречени по времето, в което
подсъдимият се е опитал да удари в областта на главата св. В..То е било предшествано от
грубо и арогантно поведение-викове и крясъци,възприети от свидетелите по делото. Опитът
за удар по главата е предхождан от думите на подсъдимия „Ще те смачкам, ****!“ и „****
на Полицията!“.
Административното нарушение дребно хулиганство се различава от престъплението
хулиганство по степента на обществена опасност на деянията, както и по посочените в
разпоредбите на УБДХ и НК признаци. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от УБДХ
дребното хулиганство е "непристойна проява", а престъплението хулиганство по чл. 325, ал.
1 от НК се характеризира с "непристойни действия". С това разграничаване е подчертана по
- ниската степен на обществена опасност на дребното хулиганство в сравнение с
престъплението. Въззивният съд, след като извърши конкретна оценка на извършените от
8
подсъдимия действия, чрез обсъждане на обективните им признаци и степента на
обществената им опасност, прие, че осъществяват състав на престъпление и не може да се
определи като административно нарушение, в каквато насока районният съд е изложил
подробни съображения.
Правилно районният съд е приел, че извършеното от подс. И. представлява такова,
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“А“ от НК. Видно от
справката за съдимост на И. с присъда, влязла в сила на 17.10.2011г. по НОХД 2633/10г. на
СГС, Но, 29 с-в същият е осъждан на „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца,
чието изпълнение не е било отложено по реда на чл.66 от НК.
От субективна страна градският съд намира, че деянието е извършено при форма на
вината евентуален умисъл. Действително, чрез действията си подсъдимият И. е целял
постигането на друг, желан от него резултат, а именно - противопоставяне на полицейските
служители и изразяване на нежеланието си да се съобрази с дадените му разпореждания.
Подсъдимият обаче е съзнавал, че конкретните му действия, изразяващи се в вербална
агресия и опит за използването на физическа сила спрямо полицейски служители, насочени
към постигане на основната цел, ще доведат и до друг общественоопасен резултат, а именно
– грубо нарушаване на обществения ред. Подсъдимият обаче е бил съгласен с настъпването
и на този допълнителен резултат, доколкото за него по-важно е било да постигне
първоначално търсената цел - да демонстрира своето незачитане на полицейските
разпореждания по отдръпване от пътното платно и прибиране в лекия си автомобил.
Подсъдимият не е имал личен мотив за разправа със свидетелите Н. и В., а агресията му е
била безпричинна. Дори да се приеме, че е налице личен мотив, практиката е категорична,
че наличието на такъв не изключва умисъла за хулиганство.
По вида и размера на наложеното наказание,въззивната инстанция намира следното:
Правилно районният съд е отчел изминалия период от време от извършване на
деянието и трудовата ангажираност на подсъдимия. Отчетената напреднала възраст на
подсъдимия въззивният съд намира за обстоятелство, което не обосновава по-леко
наказателно-правно третиране – към инкриминирания период е бил на 56 години, което не
може да се счита за напреднала възраст,доколкото за такава се приема,възраст ,която
изисква пенсиониране. Като отегчаващо обстоятелство въззивният съд отчита факта, че
хулиганските действия на подсъдимия са били насочени срещу двама полицейски
служители, като освен вербална, е била съпроводена и с опит за физически удар спрямо
единия полицай. Предходната съдимост на подсъдимия,извън квалификацията опасен
рецидив, както и обстоятелството, че вече е търпял ефективно наказание „лишаване от
свобода“ го поставят в категорията на лица със завишена степен на обществена му опасност.
Отчитайки констатираните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
въззивния съд намира определеното от СРС наказание в размер на 1 година и 6 месеца при
първоначален “общ“ режим за справедливо. С оглед данните от справката за съдимост на И.
и различните наказания, които са му били налагани, правилно контролираният съд е стигнал
до извода, че същите до момента не са оказали своя възпиращ и поправителен ефект върху
подсъдимия, с оглед на което същият отново следва да бъде изолиран в пенитенциарна
среда.
С оглед така изложените съображения въззивният съд намира възражението на
защитата за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание за
неоснователно.
Правилно, с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си
районният съд е възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия И..
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция намира контролирания съдебен
9
акт за правилен,поради което същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 10.11.2022г.. постановена по НОХД № 9320/2019г. по
описа на СРС, НО, 116 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10