Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,10.07.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, на единадесети юни през двехиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4563
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова
молба от "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец", бул."Н.
Вапцаров" №55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по
вписванията под ЕИК *********, представлявана от А. В. А. - Изпълнителен
директор и М. Т. П. - Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Р.А.К., със съдебен адрес:***
против Н.В.В., с ЕГН **********,***, в която ищецът, чрез пълномощника си,
твърди, че в законоустановения срок и на основание чл.422 ал.1, във връзка с
чл.415, чл.61 ал.2 и чл.124 от ГПК предявява установителен иск относно вземания
в общ размер на 1665.59 лева,
от които: изискуема редовно падежирала главница в размер на 500.00 лева за
периода от 02.08.2013 г. до 02.09.2015г.; изискуема редовна
(мораторна) лихва в размер на
1086.72 лева, начислена за периода от 02.08.2013г. до 19.04.2018г.
включително; изискуема застрахователна
премия, дължима съгласно чл.141, във връзка с чл.140 от Рамков договор
№0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКарт/РайКарт+Dir.bg от 24.09.2012г. в размер на 2.25 лева, начислена към 16.09.2013г.; изискуеми такси, дължими съгласно раздел XIII, Тарифа от Рамков
договор №0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКарт/РайКарт+Dir.bg от 24.09.2012г. в размер на 76.62 лева, начислена за периода от 22.07.2013г. до 20.11.2013г.
включително; ведно със законна лихва за
забава за периода от постъпване на заявлението в съда - 20.04.2018 г. до
изплащане на вземането.
Твърди, че са налице общите и специалните
положителни предпоставки за допустимостта на иска. След успешно проведено
заповедно производство в полза на ищеца, в качеството му на кредитор, е
издадена заповед за изпълнение, по силата на която длъжникът Н.В.В., с ЕГН ********** е осъден да
заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължимите по Рамков договор
№0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКАРТ/РайКАРТ+dir.bg от 24.09.2012г. суми. Съобщението за издадената заповед
за изпълнение по образуваното ч. гр. дело №1511/2018г. по описа на Районен съд -
Пазарджик е било връчено на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Твърди, че със
съобщение от 23.07.2018 г. по ч. гр. дело №1511/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик, на основание
чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, заповедният състав е указал на ищеца, че в качеството
му на заявител може да предяви иск срещу длъжника Н.В.В. за установяването на вземането в едномесечен срок. Сочи,
че едномесечният срок по чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.61 ал.2 от ГПК, в
който следва да се предяви настоящият иск, започва да тече след надлежното им
уведомяване, а именно на 23.07.2018г.,
след като получили съобщение по ч. гр.
дело №1511/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик.
Сочи, че правният
интерес за предявяване на иска се
обуславя от обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист е било уважено от заповедния съд, но поради
факта, че заповедтта е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заповедният състав е указал на ищеца, че в качеството му на заявител, на
основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск срещу длъжника Н.В.В. за
установяването на вземането в едномесечен срок.
Сочи, че искането се основава на следните фактически обстоятелства и правни доводи: С Рамков
договор №0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКАРТ/РайКАРТ+dir.bg от 24.09.2012г., сключен между „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД и кредитополучателя
Н.В.В., „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е отпуснала на кредитополучателя Н.В.В. кредитен лимит в размер на 500.00 лева. Кредитът е напълно
усвоен.
Твърди, че кредитният лимит се предоставя от
Банката и може да бъде използван само посредством картата, като в рамките на
един отчетен период могат да се ползват само средства до размера на одобрения
от Банката кредитен лимит. От посочената формулировка става ясно, че кредитът е револвиращ, т. е. това е кредит,
позволяващ на кредитополучателя да разполага с определена сума за срока на
Договора, като заплаща лихви и такси върху използваната от нея част (вноските
включват плащане по главница и възнаградителна лихва). Кредитният лимит възстановява размера си в процеса на
неговото погасяване като по този начин, погасената част от главницата отново
може да бъде използвана.
Сочи, че съгласно чл.124 от Рамков договор
№0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКарт/РайКарт+ Dir.bg от 24.09.2012г., срокът на действие на Договора е 3
години. Основно задължение на кредитополучателя според чл.430 от ТЗ е да върне
заетата сума в уговорения срок като редовно да погасява месечните погасителни
вноски. Съгласно чл.430 ал.2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. В
чл.26 от Договора страните са уговорили възнаграждение за кредитора за ползвания
кредитен лимит или част от него -
редовна лихва. Сочи, че лихвата се начислява върху усвоената част от
кредитния лимит към края на отчетния период за периода от края на отчетния
период до пълното погашение и се събира служебно от банката от кредитния лимит
или за сметка на неговото надвишение. Съгласно чл.33 от Договора, всички
дължими лихви, такси и комисионни във връзка с ползване на кредитния лимит се
събират служебно от Банката от кредитния лимит или за сметка на неговото
надвишение.
Твърди, че при неизпълнение на парично задължение,
неизправната страна - длъжникът следва да заплати на изправната - кредитор,
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в определения срок. Това
обезщетение за забавено изпълнение, което съобразно чл.86 ал.1 от ЗЗД е в
размер на законната лихва/мораторна и се начислява върху присъдената главница
от деня на забава до деня на плащането. Кредиторът винаги има право на законна
мораторна лихва, без да е необходимо тя да е уговорена, защото за времето от деня на забавата до деня на плащането, кредиторът е лишен от облагата да ползва и
да се разпорежда с парите, които му се дължат и които не получава. Правото му
възниква при наличие на двете кумулативни предпоставки - наличие на парично
задължение и забава.
Сочи, че в чл.37, чл.38 и чл.39 от Договора е
описан начинът на погасяване на кредит. Съгласно посочените договорни
разпоредби, кредитът следва да бъде погасен на месечни погасителни вноски, като
размерът на минимална погасителна вноска (МПВ) е 5% от общата дължима сума, плюс
непогасени вноски от предходен период, плюс сумата на надвишението на кредитния
лимит, но не по-малко от 10 лева/5 евро. Срокът за заплащане на дължимите МПВ е
от второ до шестнадесето число на месеца. Съгласно чл.124 от Договора, срокът
на действие на договора е три години, а именно - 24.09.2012г.
Твърди, че изискуемостта на задължението е
настъпила с изтичането на крайния срок
на договора - 24.09.2015г., съгласно чл.127 от Рамков договор №0608010076799530
за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ/РайКАРТ+dir.bg от
24.09.2012г.
Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД - длъжникът се счита за поканен с изтичането на
срока, с оглед на което не е необходимо същият да бъдат уведомяван от
кредитора. Твърди, че банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно
подписания Договор за кредит. На кредитополучателя е отпусната парична сума за
възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови
изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и
промяната на договорните отношения между страните.
Твърди, че кредитополучателят Н.В.В. е изпаднал в забава по
отношение на заплащането на погасителните вноски. Не са заплатени месечни
погасителни вноски (включващи главница и лихва) с падежни дати: 02.08.2013г.; 02.09.2013г.; 02.10.2013г.;
02.11.2013г.; 02.12.2013г.; 02.01.2014г.; 02.02.2014г.; 02.03.2014г.;
02.04.2014г.; 02.05.2014г.; 02.06.2014г.; 02.07.2014г.; 02.08.2014г.;
02.09.2014г.; 02.10.2014г.; 02.11.2014г.; 02.12.2014г.; 02.01.2015г.;
02.02.2015г.; 02.03.2015г.; 02.04.2015г.; 02.05.2015г.; 02.06.2015г.;
02.07.2015г.; 02.08.2015г.; 02.09.2015г.,
а неплащането представлява противоправно неизпълнение и за него длъжникът
отговаря на основание чл.122 ЗЗД.
Твърди, че длъжникът е изпаднал в забава по
отношение на месечните вноски, което се явява неизпълнение на договора.
Виновното неизпълнение на договорно задължение от страна на длъжника породи
договорната му отговорност, която представлява вторично санкционно едностранно
правоотношение между кредитора и длъжника. Задълженото лице отговаря за всички
материалноправни последици на забавата. В съдържанието на договорната
отговорност се включва правото на кредитора и насрещното задължение на длъжника
да обезщетят вредите в условията на солидарност.
Твърди, че задължението на кредитополучателя да
върне на Банката сумата по кредита и да заплати уговорената по договора лихва в
рамките на уговорените частични срокове и до изтичане на крайния договорен
срок, а именно 24.09.2015г. е
парично, носимо и срочно задължение с изрично определен от страните срок,
съгласно чл.430 ал.1 от ТЗ. Настъпването
на уговорените срокове/падежи само
по себе си подканя задължените лица към незабавно и несъмнено изпълнение, самият
срок „кани" длъжника и при неизпълнението от негова страна - щом не е
предложил изпълнение по седалището на кредитора - той е изпаднал в забава „ipso
iure" и дължи обезщетение. Извънсъдебна или съдебна покана за плащане на
погасителните вноски с настъпил падеж не се изисква и няма нужда от известяване,
за да се постави длъжникът в забава, тъй като денят на изпълнението е точно
определен като календарен ден - чл.84 ал.1, изречение първо от ЗЗД. Съгласно
цитираната разпоредба чл.84 ал.1, изр. първо от ЗЗД - срокът „кани" вместо кредитора. Твърди, че изискуемостта на
задължението е настъпила с изтичане на крайния срок на погасяване на кредита, а
именно 24.09.2015г. съгласно чл.127
от Рамков договор №0608010076799530 за издаване и ползване на национална
кредитна карта РайКАРТ/РайКАРТ+dir.bg от 24.09.2012г. Изискуемостта на всички
вземания на Банката по Рамковия договор е осчетоводена на датата на крайния
срок за погасяване на кредита/падежа, а именно 24.09.2015г.
Твърди, че след настъпването на изискуемостта на
вземанията по Договор за кредит, с изтичане срока на договора и неизпълнение на
задълженията за връщане на дължимите по същия суми от страна на
кредитополучателя и солидарния длъжник до датата на подаване на заявлението за
заповед за изпълнение не са постъпили от страна на кредитополучателя и/или
солидарния длъжник плащания на дължимите към Банката суми, поради което Банката
е предприела действия за принудителното им събиране. Поради липса на
изпълнение, ищецът счита, че в тяхна полза са възникнали вземанията, посочени в
петитума на исковата молба. Съгласно чл.79 и чл.86 от ЗЗД кредиторът има право
да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не
изпълни точно задължението си. Кредиторът винаги има право на законна мораторна
лихва, без да е необходимо тя да е уговорена, защото за времето от деня на
забавата до деня на плащането, кредиторът е лишен от облагата да ползва и да се
разпорежда с парите, които му се дължат и които не получава. Правото му
възниква при наличие на двете кумулативни предпоставки - наличие на парично
задължение и забава. Банката е предприела действия за принудителното събиране
на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда чл.410 от ГПК, въз основа на което по образуваното ч.
гр. дело №1511/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик. Издадена им била
Заповед за изпълнение по ч. гр. дело №1511/2018г. по описа на Районен съд-
Пазарджик, по силата на която длъжникът Н.В.В., с ЕГН ********** е осъден да заплати на
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължимите по Договора за кредит суми,
а именно: 1665.59 лева, от които изискуема редовно падежирала главница
в размер на 500.00 лева за
периода от 02.08.2013г. до 02.09.2015г.;
изискуема редовна (мораторна) лихва в размер на 1086.72 лева, начислена за периода от 02.08.2013г. до
19.04.2018г. включително; изискуема
застрахователна премия, дължима съгласно чл.141 във връзка с чл.140 от
Рамков договор №060801 ********** за издаване и ползване на национална кредитна
карта РайКарт/РайКарт+Dir.bg от 24.09.2012г. в размер на 2.25 лева, начислена към 16.09.2013г.; изискуеми такси, дължими съгласно раздел XIII, Тарифа от Рамков
договор №0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКарт/РайКарт+ Dir.bg от 24.09.2012 г. в размер на 76.62 лева, начислена за периода от 22.07.2013г. до 20.11.2013г.
включително; ведно със законна лихва за
забава за периода от постъпване на заявлението в съда - 20.04.2018г. до
изплащане на вземането; както и направените по частното гражданско дело съдебно-деловодни разноски в размер
на сумата от 33.31 лева - платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150.00 лева за защита
в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Счита, че доказателствата, които се сочат,
обуславят несъмнения извод, че по силата на сключения Рамков договор между
страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения. Съгласно Решение №175 от 06.06.2011г. по гр. дел
№1242/2010г., III г.о. на ВКС, ако основанието на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска
като недоказан, а е длъжен сам да определи размера (така и №129/30.06.1986г. на ОСГК на ВС, Решение
№119/24.03.2009г. по гр. дело №1210/2006 г., II г.о. на ВКС). В този
смисъл е и разпоредбата на чл.162 от ГПК, за което са приложили доказателства и
са ангажирали доказателствени искания.
Моли съда да признае за установено спрямо ответника Н.В.В., с ЕГН **********
съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от
Рамков договор № 0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна
карта РайКАРТ/РайКАРТ+dir.bg от 24.09.2012г., съгласно издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №1511/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик,
а именно: изискуема редовно падежирала
главница в размер на 500.00 лева
за периода от 02.08.2013г. до 02.09.2015г.; изискуема редовна (мораторна) лихва в размер на 1086.72 лева, начислена за периода от
02.08.2013г. до 19.04.2018г. включително; изискуема застрахователна премия, дължима съгласно чл.141, във
връзка с чл.140 от Рамков договор №0608010076799530 за издаване и ползване на
национална кредитна карта РайКарт/РайКарт+Dir.bg от 24.09.2012г. в размер на 2.25 лева, начислена към 16.09.2013г.; изискуеми такси, дължими съгласно раздел XIII, Тарифа от Рамков
договор №0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКарт/РайКарт+Dir.bg от 24.09.2012г. в размер на 76.62 лева, начислена за периода от 22.07.2013г. до 20.11.2013г.
включително; ведно със законна лихва за
забава за периода от постъпване на заявлението в съда - 20.04.2018г. до
изплащане на вземането; направените по частното гражданско дело съдебно-деловодни разноски в размер
на сумата от 33.31 лева -
платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150.00 лева за защита в
производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Сочи банкова сметка, ***ите суми.
Моли да осъди ответника
Н.В.В., с ЕГН ********** да заплати на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД всички направени по настоящото дело разноски - платени
държавни такси и хонорари за вещи лица, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450.00 лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с
чл.37 от ЗПП и чл.27, раздел IV от Наредба за заплащането на правната помощ.
В случай, че предявените искове бъдат уважени
частично, моли за изчисляване на разноските на ищеца по съразмерност и след
компенсация.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника, с който оспорва изцяло предявения иск, както
по основание, така и по размер. Оспорва и дължимостта на сумите.
Твърди, че искът е допустим, но неоснователен.
Оспорва основателността на плащането и размера на дължимите суми, тъй като в
исковата молба е заявено, че отпуснатият кредит е „револвиращ“, но не става
ясно по никакъв начин, ответникът каква част от сумата е използвал, през
определените от договора месеци, за да се прецени и каква лихва и такси са
дължими върху използваната част. Не става ясно също така, дали ответникът е
използвал кредитния лимит от 500 лв., има ли погасяване на главницата, която
може отново да бъде използвана от него.
Твърди, че съгласно чл.51 от Рамковия договор,
цялата усвоена и непогасена част от кредитния лимит, ведно с дължимите лихви и
такси, стават предсрочно изискуеми когато картодържателят не плати четири
поредни МПВ в пълен
размер и в дължимия срок. Твърди, че така представена фактическата обстановка
не става ясно кога за последно е използван кредитния лимит от В. и кога е бил
последно възстановен, за да се прецени след коя дата кредитът е станал предсрочно
изискуем.
Счита предявеният иск за неоснователен, тъй като
вземането на кредитира „Райфайзен банк /България/" ЕАД не е станало изискуемо, въз основа на
автоматична настъпила предсрочна изискуемост, тъй като липсва уведомяване на
длъжника Н.В. за обявена предсрочна изискуемост, тъй като предвидената в
договора уговорка не е породила действие.
Сочи, че съгласно легалното определение в чл.430
ал.1 от ТЗ с подписания банков договор банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Твърди, че дружеството - ищец има статут на банка по
смисъла на чл.2 от ЗКИ. Договорът за кредит по своята правна характеристика е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален. Същият, както и останалите
търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключване и действителност
на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ не са предвидени особени правила за
сключването и действителността му. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по
тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи за банкови институции,
които предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се
има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК /а не само по
чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в
съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано
по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да
прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор
за кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при
неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е
уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита (Решение
№123/09.11.2015г. по дело №2561/2014г. на ВКС, ТК II т.о.). От представените по
делото доказателства не става ясно, че изявлението на ищеца за настъпването на
предсрочната изискуемост е изпратено и получено от Н.В. преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, а именно 23.04.2018г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до
произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако
отпосимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК
или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
ако са налице уговорените в договора за паричен кредит условия за нейното
настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил
след предявяване на иска от значение за спорното право, съгласно чл.235 ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл.422 ал.1 ГПК, нито
може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този въпрос е
налице съдебна практика в Решение №114/07.09.2016г. по т. дело №362/2015г. на
ВКС, II т.о., Решение №77/10.05.2016г. по дело №3247/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.
С оглед изложеното следва да се заключи, че в настоящия случай предсрочната
изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба по чл.422 ал.1 от ГПК на
ответника, чрез особения представител, а именно на 21.02.2019г., но е
обстоятелство, настъпило след подаване на заявлението - 23.04.2018г., което не
може да бъде зачетено.
С оглед на това, че ищцовото дружество не е
обявило вземанията по договора за предсрочно изискуеми, не е уведомило длъжника
за това, следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението не е
настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора и не е
настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален момент.
Сочи, че вземанията за главница и договорна лихва
се претендират в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита (а не присъждане на вноските с настъпил падеж до датата
на подаване на заявлението). Поради обусловеността на предмета на делото по
установителния иск по чл.422 ал.1 ГПК от основанието и размера на заявеното в
заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени
като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания, моли съда да не се произнася
по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обратното би
означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което
обаче е недопустимо, с оглед дадените задължителни указания по прилагането на
закона в т.11.б от Решение №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на
ВКС, ОСГТК. В този смисъл Решение №123 от 9.11.2015г. на ВКС по т. д. №2561/2014г.,
II т.о.
Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Твърди,
че към момента на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК е настъпила
погасителната давност, съгласно чл.111, б.„в", предл. второ от ЗЗД за
лихвата. Според чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня когато
вземането е станало изискуемо, според ал.2 - ако е уговорено друго, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Веднъж изтекла давността не може да бъде прекъсната
или спряна. Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства, които да установят обстоятелства,
довели до спиране или прекъсване на давността преди образуване на заповедното
производство.
Взема становище по представените от ищеца писмени
доказателства и по направените доказателствени искания.
Прави възражение за прекомерност на основание
чл.78 ал.5 от ГПК на поисканото юрисконсултско възнаграждение в заповеднто и в
исковото производство, като счита, че същите не са съобразени с промените в ДВ
№8/2017г., във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за изплащане на
правната помощ.
Моли съда да постанови решение, с което да не уважава предявения от ищеца иск и да не признава за установено по отношение на ответника Н.В., че съществува вземане в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД за сумата в общ размер от 1665,59лв., от които 500 лв. за главница, 1086,72 лв. за редовна лихва, 2,25лв. застрахователна премия и 76,62 лв. изискуеми такси /относно сключен помежду им Рамков договор №0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта РАЙКАРТ/РАЙКАРТ+dir.bg с кредитен лимит в размер на 500лв.
В проведеното
по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира
разноските по заповедното и исковото производство.
Особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли иска. Подробни съображения по
същество излага в представените и приети по делото писмени бележки.
Съдът, като
взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на особения
представител на ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 20.04.2018
год., ищцовото дружество „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е подало по пощата Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 23.04.2018г.,
срещу ответника Н.В.В., в качеството му на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №1511/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият
районен съд е издал Заповед №787 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК на 25.04.2018г., с която е разпоредил
ответника-длъжник да заплати на ищеца-заявител и
кредитор парични вземания, както следва: изискуема редовно падежирала главница в
размер на 500.00 лева за периода от 02.08.2013г. до 02.09.2015г.; изискуема
редовна (мораторна) лихва в размер на 1086.72 лева, начислена за периода от
02.08.2013г. до 19.04.2018г. включително; изискуема застрахователна премия,
дължима съгласно чл.141, във връзка с чл.140 от
Рамков договор №0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна
карта РайКарт/РайКарт+Dir.bg от 24.09.2012г. в размер на 2.25 лева, начислена
към 16.09.2013г.; изискуеми такси, дължими
съгласно раздел XIII, Тарифа от Рамков договор №0608010076799530 за издаване и
ползване на национална кредитна карта РайКарт/РайКарт+Dir.bg от 24.09.2012г. в
размер на 76.62 лева, начислена за периода от 22.07.2013г. до 20.11.2013г.
включително; законна лихва за забава за периода от постъпване на заявлението в
съда - 20.04.2018г. до изплащане на вземането, както и разноски
по делото, а именно сумата от 33.31 лева -
платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства: Връщане на парична сума по Рамков договор
№0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКарт/РайКарт+Dir.bg от 24.09.2012г., сключен между Райфайзенбанк (България)
ЕАД и картодържателя Н.В.В..
Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и
срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок,
дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото
му, съдът счита следното:
От
представените, приети и неоспорени писмени доказателства се установява, че на 24.09.2012г. в гр.Пазарджик между ищеца „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и ответника Н.В.В., в качеството му на картодържател е сключен
Рамков договор №0608010076799530 за
издаване и ползване на национална кредитна карта РайKAPT/РайКАРТ+Dir.bg, по
силата на който банката-ищец е открила сметка в български лева и издала национална кредитна карта РайКАРТ/РайКАРТ+Dir.bg с Персонален Идентификационен Номер /ПИН/ на името на ответника-картодържател,
на база искане за издаване на кредитна карта и е одобрила кредитен лимит, съгласно вътрешните правила на банката.
Видно от
Раздел ІІІ.1, т.23 от договора е, че банката е одобрила първоначален кредитен
лимит на картодържателя в размер на 500,00 лева.
Срокът на
действие на договора е три години, съгласно Раздел Х, т.124 от същия – т.е. до 24.09.2015г.
Предвидено е и автоматично подновяване на договора, при условията на Раздел Х,
т.125.
Кредитният
лимит се предоставя от банката на картодържателя по сметката и може да бъде
използван само посредством картата - т.25 от договора.
В т.26 от договора
страните са уговорили, че за ползвания кредитен лимит или част от него,
картодържателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 18,5%. Размерът на
дължимата от картодържателя лихва се начислява ежемесечно и се събира служебно
от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение – т.28 от
договора.
Съгласно
чл.33 от договора, всички дължими лихви, такси и комисионни във връзка с
ползването на кредитния лимит се събират служебно от банката от кредитния лимит
или за сметка на неговото надвишение.
В чл.37,
чл.38 и чл.39 от договора е посочен начинът на погасяване на кредита. Съгласно тези
договорни разпоредби, кредитът следва да бъде погасен на месечни погасителни
вноски, като размерът на минимална погасителна вноска е 5% от общата дължима
сума, плюс по-голямото от сумата на непогасени вноски за предходен период или
надвишението на кредитния лимит, но не по-малко от 25 лева. Срокът на плащане
на дължимите МПВ е от второ до шестнадесето число на месеца. При изцяло или
частично неплащане на месечна погасителна вноска в посочения срок за втори
пореден месец, банката блокира картата.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че ответникът е усвоявал многократно кредитния лимит
по процесния договор за кредитна карта. Непогасени към датата 23.04.2018г.
/датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ са: Общо 1665,59
лева, от които: главница в размер на 500 лева; договорни /възнаградителни/
лихви – 1086,72 лева за периода от 02.08.2013г. до 21.04.2018г.,
застрахователна премия в размер на 2,25 лева, начислена на 16.09.2013г. и такси
– 76,62 лева за периода от 09.07.2013г. до 21.11.2013г. Няма данни за извършени
плащания по кредита след 23.04.2018г.
Въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и предвид заключението на
съдебно-икономическата експертиза, съдът приема, че предявеният установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен за процесните
претендирани вземания.
Основателна
е и претенцията на ищеца за законна
лихва върху
главницата, считано от датата
на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Съдът
намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника за
изтекла погасителна давност. При договора за кредит
/какъвто е настоящият договор/ е налице едно неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане
на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на кредита на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части, което обаче
не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Следователно задълженията за главница по договора за
кредит се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност. Относно
договорната лихва-същата представлява цената на ползваната парична сума и
понеже е включена в дължимата анюитетна вноска, същата се погасява заедно с нея
- т.е. с общата давност по чл.110 от ЗЗД. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че тя не е лихва за забавено изпълнение, поради което е
неприложим чл.111 от ЗЗД. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се
приложи петгодишната погасителна давност, с начален момент на срока - 24.09.2015г.
/падежът по договора за кредит/, който безспорно не е изтекъл към датата на
предявяване на иска – 23.04.2018г. /датата на постъпване в съда на заявлението
по чл.410 от ГПК/. В този смисъл Решение №261 от 12.07.2011г. на ВКС по гр. д.
№795/2010г., IV г. о., ГК и
Решение №28 от 05.04.2012г. на ВКС по гр. д. №523/2011 г.,
III г. о., ГК/.
Неоснователно
и е възражението на особения представител на ответника за ненадлежно
уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Видно
от книжата по делото е, че в конкретния случай ищецът не се е позовал на
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, нито в
заповедното, нито в настоящето исково производство. Напротив ищецът се позовава
на настъпил краен срок /падеж/ на договора – 24.09.2015г.
С оглед
изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство и в настоящето исково производство разноски в общ размер на 946,59
лева /и при определен от съда размер на юрисконсултското възнаграждение за
настоящето производство на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ в размер на 150 лева/.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на
"Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец", бул."Н. Вапцаров"
№55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под
ЕИК *********, представлявана от А. В. А. - Изпълнителен директор и М. Т. П. -
Прокурист, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.А.К., със съдебен адрес:*** против Н.В.В., с ЕГН **********,***,
с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Н.В.В.,
с ЕГН ********** съществуването
на вземанията на ищеца "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, ЕИК *********, произтичащи от Рамков договор №0608010076799530 за
издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ/РайКАРТ+dir.bg от
24.09.2012г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. дело №1511/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик, а именно: изискуема редовно падежирала главница
в размер на 500.00 лева за
периода от 02.08.2013г. до 02.09.2015г.; изискуема редовна лихва в размер на 1086.72 лева, начислена за периода от 02.08.2013г. до
19.04.2018г. включително; изискуема
застрахователна премия, дължима съгласно чл.141, във връзка с чл.140 от
Рамков договор №0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна
карта РайКарт/РайКарт+Dir.bg от
24.09.2012г. в размер на 2.25 лева,
начислена към 16.09.2013г.; изискуеми
такси, дължими съгласно раздел XIII, Тарифа от Рамков договор
№0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКарт/РайКарт+Dir.bg от 24.09.2012г. в размер на 76.62 лева, начислени за периода от 22.07.2013г. до 20.11.2013г.
включително; ведно със законна лихва за
забава за периода от постъпване на заявлението в съда - 20.04.2018г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.В.В., с ЕГН **********,*** да
заплати на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец", бул."Н.
Вапцаров" №55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по
вписванията под ЕИК *********, представлявана от А. В. А. - Изпълнителен
директор и М. Т. П. - Прокурист, с
пълномощник юрисконсулт Р.А.К., със съдебен адрес:*** сторените разноски в заповедното производство
и в настоящето исково производство в размер общо на 946,59 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: