Р Е Ш Е Н И Е

№ 903

град Пловдив, 17.05.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурор Иляна Джубелиева като разгледа административно дело № 2952/2022г. по описа на съда, докладвано от председателя, прие за установено следното:

Производство по Глава ХI АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от И.И.Б. ***, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, ЕГН**********, подадена чрез адв. В.С. срещу ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София да бъде осъден да заплати обезщетение в общ размер от 20000.00 /двадесет хиляди/лева, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, дължащи се на извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на наказанията с поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и претърпени от него в тази връзка неимуществени вреди, изразили се в унижение, уронване на човешкото му достойнство, обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт.

От изложените в исковата молба обстоятелства се твърди, че неимуществените вреди се претендират във връзка с пребиваване в Затвора гр.Пловдив, когато ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за времето от 13.12.2018г до 11.08.2021г., както и от 01.09.2021година до датата на предявяване на исковата молба. Излага данни, че настъпилите за него неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, обективирани в липса на достатъчно жилищна площ, липса на условия нормално житейско пребиваване, като не е имало надежно отопление през зимния период и необходимо охлаждане през летния период, липса на постоянен достъп до санитарен възел и до постоянно течаща топла и студена вода, наличие на лошо осветление и на достъп до свеж въздух, наличие на мухъл, гризачи и други вредители, като всичко това е довело до влошаване на здравословното му състояние, както и до неприемливо уронване на човешкото му достойнство, като той е преживял стрес, болка, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност. С така изложените обстоятелства счита, че са му нарушени правата по чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС.

В хода на съдебното производство, редовно призован, участва лично и чрез пълномощника адв.С., който поддържа предявеният иск и ангажира писмени и гласни доказателства. По същество на спора дава становище, че искът е доказан по своето основание и размер и моли да бъде присъдено търсеното обезщетение. Претендира деловодни разноски.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, в която връзка ангажира писмени доказателства. По същество на спора счита, че иска не е доказан по своето основание и размер и моли да бъде отхвърлен. Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност, необоснованост и недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да бъде изцяло отхвърлен.

Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът И.И.Б. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Пловдив. Установява се от събраните по делото доказателства- справка рег. №6908/29.12.2022г. на Затвор-Пловдив, че ищецът е търпял наказание „лишаване от свобода“ в периода 13.12.2018г. до 11.08.2021г.- когато е освободен, и от 03.12.2021г до момента на подаване на исковата молба. За времето от 13.12.2018г до 11.08.2021г ищецът е бил настаняван в стая ОП-2 на приемно отделение,  както и в помещение №36, трета група, което е с площ без санитарен възел от 15.06 кв.м., с прилежащ санитарен възел 2.52 кв.м., в който е осигурен достъп до течаща студена вода, с един отваряем прозорец с размери 1.20х1.20м. Спалното помещение с оглед на така установената му площ е предназначено за настаняване на 3 лица. От представената справка от 23.12.2022година се установява, че за времето на престоя си в това помещение ищецът е пребивавал при условията на пренаселеност, с изключение само на периодите 23.07.19г. - 29.07.2019год.; 05.08.-08.08.2019г.; 06.10.-08.10.2023г. и 03.08.21г. -10.08.21г. вкл.. Така констатираната пренаселеност за период от 952 дни се е изразила в поставянето му в помещения, в които жизнената площ на всяко задържано лице е била под 4 кв.м., което съставлява нарушение на разпоредбите на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. За част от този период той е бил назначен на работа до освобождаването си със заповед №971/16.04.2019г. в обособено производство като ръчник по изчистване на детайли от термоактивна пластмаса.

Следващият престой на ищецът Б. *** е от 03.12.2021година в резултат на извършена екстрадация от Върховен областен съд на Хамм, ФР Германия, за което е представено писмо от прокуратурата на Хамм, като е поставено изискването, че екстрадацията е обвързана със задържането му в България на места за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, които отговарят на минималните европейски стандарти. През този следващ престой в Затвора Пловдив ищецът е бил настанен от 03.12.2021г. до 10.12.2021г. в приемно отделение, стая РЦ, която е с площ 27.04кв.м. и разполага с два отваряеми прозореца, като към нея има самостоятелен санитарен възел, който е с площ 2.66 кв.м. с един прозорец. Стаята е предназначена в нея да бъдат настанени не повече от 6 лица. За времето на престоя си той е пребивавал за дните от 03 до 05.12.21г съвместно с 6 лица, а за дните от 06.12.21г до 10.12.21г със 7-8 лица. За времето от 13.12.2021г до 22.02.2022г. в помещение №63, пост 5, което е с размери 26.99 кв.м, с прилежащ самостоятелен санитарен възел от 2.48 кв.м. и отварям прозорец с размери 0.30х1.17м. Към спалното помещение има два отваряеми прозореца с размери 0.45х1.17м и 0.90х1.17м, като са поставени легла с размери 90х180см и шкафове за всяко лице с размери 45х50 см.. Помещението е предназначено за не повече от 6 лица, като в него през по- голяма част от периода са били настанявани именно по толкова лишени от свобода, с изключение на времето от 13.12.21г до 29.12.21г. когато са настанени 7 лица и от 14.01.2022г до 17.01.22г - 7 лица, което е нарушение на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Така именно в тези кратки периоди от 21 дни ищецът е пребивавал при условията на пренаселеност. В последствие от 22.02.2022г. Б. е бил преместен в спално помещение №37, пост 3, където е пребивавал до 29.03.2022г., а след това в помещение №39, където е престоял до 11.10.2022година. Помещение №37 е с площ от 46.55 кв.м, с отделен санитарен възел с площ от 4.44 кв.м., предназначено за настаняване на 11 лишени от свобода. Същевременно за целия престой на ищецът в него той е пребивавал при условията на пренаселеност, като там са били настанени повече от 11 лица, с изключение на 2 дни за времето 23-24.03.2022г., което е нарушение на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Помещение №39 е с площ от 47.80 кв.м., с прилежащ отделен санитарен възел от 2.50 кв.м., предназначено за настаняването на 11 лишени от свобода в него. За времето на пребиваване на ищецът в него този капицетет не е бил превишаван, с иключение за кратък период от 17 дни за времето от 18.06. до 04.07.2022г., когато той е пребивавал при нарушения на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС и което съставлява нарушение на чл.3 ЗИНЗС.

Ввъ всички спални помещения, в които е пребивавал ищецът, лишените от свобода имат постоянен достъп до течаща студена вода, до обособен самостоятелен санитарен възел, а като работещ и до топла вода и баня всеки ден. Отоплението се осъществява чрез централно- локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на спалните е чрез отваряемост на прозорците по желание на самите лишени от свобода, които имат и задължение за поддържане на хигиената на помещенията. Самият ищец при престоя си е трудово ангажиран, като със Заповед №Л-2069/12.08.2022г. е назначен отново в обособено производство при 8 часов работен ден, 6 работни дни. При започване на работа им се раздава работно облекло, а периодично ръкавици и маски. От приложените с отговора протоколи за ДДД обработка е изяснено, че в помещенията има вредни насекоми и гризачи, но ответникът периодично извършва тяхната санитарно- химическа  обработка. Приложени са протоколи за дизенсекция, дезинфекция и диратизация на вредители и гризачи за периода от 06.03.2019г. до 10.11.2022година съгласно сключени договори за санитарни обработки. Редовно се раздават перилни и хигиенизиращи препарати на лишените от свобода. По отношение на вентилацията в помещениетя се сочи в приложената справка рег.№9907/21.12.2022г., че дограмата е подменена 2017г., извършено е боядисване на помещенията и редовни текущи ремонти. Сушенето на дрехи и спално бельо става в сушилна машина в случаите, когато са перят в затворническата пералня, а когато се перат от самите лишени от свобода, сушенето е извън спалните помещения в обособени в общото помещение на поста простори или на откритото пространство за каре. Сочи се, че при нормално проветряване на спалното помещение, в него не би следвало да има образуван мухъл, в предвид и на периодичните ремонти, които се извършват.

В хода на съдебното производство са приобщени гласни доказателства по искане на ищецът, касаещи показанията на свидетеля Д.Т.Д., който пребивава също в Затвора гр.Пловдив. Същият излага факти, че при престоя на Б. след 03.12.2021г постоянно е пребивавал в пренаселени помещения, в които има влага, мухъл, липсва вода. Сочи, че дрехите на лишените от свобода се сушат в спалните помещения. Излага факти за постоянно наличие на вредни насекоми и гризачи.

Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира и свидетелските показания, които счита, че са обективни, логични и съответни на писмените доказателства.

При така изяснената фактическа обстановка, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните гласни и писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Исковата претенция е за присъждане на обезщетение в общ размер на 20000.00лева за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив. Същата е предявена срещу ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“–София, като е посочен период от 13.12.2018г. до 11.08.2021г. и от 03.12.2021г. до момента на предявяване на исковата молба. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, включва и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, която е административна дейност по своето естество. При преценка на допустимостта на иска, съдът съобрази разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Нормата на чл.12, ал.1 от ЗИНЗС определя, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В ал.2 е посочено, че тя е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието, и се допълва от ал.3, посочваща, че затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. От това следва извода, че ГД Изпълнение на накаказанията“ се явява юридическото лице, което е лигитимиран процесуален ответник по подадения иск, а предявеният спрямо него иск се явява допустим.

По отношение на съответствието на исковата претенция с материалноправните предпоставки, съдът прие, че искът е частично основателен поради следните за това съображения:

Ищецът претендира обезщетение в общ размер на 20000.00лева във връзка с незаконосъобразни действия на администрацията  при престоя му за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ в периодите от 13.12.2018г до 11.08.20221г и от 03.12.21г. до датата на предявяване на исковата молба, когато е пребивавал в Затвора-Пловдив. Така за времето от 13.12.2018г до 11.08.2021г исковата молба са налице обективните предпоставки за търсеното обезщетение за неимуществени вредипоради наличие на материалноправни предпоставки да се реализира съответната отговорност на ответника. За посоченото време ищецът е бил в пенитенциарно заведение и е търпял посоченото от него въздействие, дължащо се нарушения на разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС от страна на затворническата администрация, свръзано с нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС за период от 952 дни, което се е изразила в поставянето му да пребивава в помещения, в които жизнената площ на всяко лишено от свобода лице е била под 4 кв.м.. За този времеви период са налице материалноправните предпоставки за търсене на материална отговорност за обезщетяване на причинени вреди във връзка с незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията, свързани с поставянето му в нечовешко или унизително състояние при изпълнение на съответното наказание, които са свързани и с изложените в исковата молба обстоятелства. Материалноправните предпоставки са свързани с приложението на разпоредбата на чл.3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и на чл.3 от ЗИНЗС. В разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.. Въпреки липсата на легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, тя се определя по общоприетите правила. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.. Така за общо тези 952 дни на извършено нарушение на посочената разпоредба по отношение на ищеца, търсенето от него обезщетение за неимуществени вреди при изтърпяване на наложеното му наказание се явява основателно. Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищец в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Частично основателно се явява и искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за част от времето на престои в Затвора -Пловдив от 03.12.2021г. до датата на предявяване на исковата молба -16.11.2022г.. Представена е справка от 21.12.2022г., справка рег.№9907/21.12.2022г. на Затвора Пловдив, която обхваща периода на настанени лица в приемно помещение и с №37, №39 и №36, от която е видно, че за времето от общо 99 дни в този период ищецът е пребивавал в условията на пренаселеност и за така посочения период от престоя на ищеца в Затвора –гр.Пловдив са установени незаконосъобразни действия и бездействия от страна на затворническата администрация по смисъла на чл.3 ЗИНЗС, дължащи се на нарушения на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС.

Така от събраните доказателства за посочения период са установени общо 5051 дни, по които вземането за обезщетение на ищецът е станало изискуемо. В тази връзка от правна страна съдът съобрази разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС, определяща, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Тя се допълва от чл.3, ал. 2 ЗИНЗС, която  сочи, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Нормата на чл. 43, ал.2 ЗИНЗС определя, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, като тя се определя по общоприетите правила. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съотнасянето на описаните в исковата молба обстоятелства, събраните доказателства с цитираните правни норми, налага да се приеме извода, че по отношение на пребиваването на ищеца в посочените спални помещения за тези периоди, през които е било пренаселено с оглед на настанени в него изтърпяващи наказание лица, от страна на администрацията е осъществено нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. В този смисъл следва да се приеме, че И.Б. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния и дължащи се на обитаване на помещения, в който не му е била предоставена жизнена площ от минимум 4 кв.м.. В този смисъл е и трайната съдебна практика, изложена последователно от ЕСПЧ за нарушения на чл.3 от ЕКПЧ по осъдителни решения срещу България по делата Ч. и К., Й. и Д. и И. и други. Така общо дните на извършено нарушение на посочената разпоредба по отношение на ищеца са 1051 дни, за които търсенето от него обезщетение за неимуществени вреди при изтърпяване на наложеното му наказание се явява основателно. Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищец в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

По отношение на престоя на ищецът в Затворът Пловдив по останалите изложени в исковата молба обстоятелства, съдът счита, че те са неоснователни и в тази му част искът е необоснован, недоказан и следва да бъде отхвърлен. От посочените по - горе справки от Затвора Пловдив се установява, че за останалите дни от престоя на ищецът в посочените помещения не е превишаван максимално определеният капацитет на настанени в тях лица и лишеният от свобода е разполагал с жилищна площ от 4 кв. м. на човек. С оглед на това искът следва да бъде отхвърлен и в тази му част. Неоснователен е и обусловеният от иска акцесорна претенция за лихва за забава от изплащане на обещетението в размер на законната лихва.

По отношение на останалите изложени от ищеца в исковата молба обстоятелства за разглеждания исков период, съдът счита, че те са неоснователни. Събраните по делото доказателства, касаещи представените от ищеца справки оборват изложеното от И.Б., че при изтърпяване на наказанието му той не е разполагал с постоянно течаща студена и топла вода. Доказа се, че всяко помещение има обособен самостоятелен санитарен възел с прилежаща мивка, с което на него не му е ограничен достъпа до студена вода. Не му е ограничаван и достъпа до баня и топла вода с оглед нуждите му като назначен на работа лишен от свобода. Установи се, че вентилацията на помещенията е осигурявана посредство два броя прозорци, които осигуряват пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Събраните доказателства сочат, че тези помещения са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависят от личните усилия на лишените от свобода, които се грижат за почистването. Посочва се, че няма основания да се предполага наличие на мухъл в помещенията, ако се спазват въведените изисквания за изсушаване на дрехи и бельо. Налчието на такъв се дължи на нарушаване на хигиенните изисквания от самите лишени от свобода лица, което не предполага виновни действия/бездействия на длъжностни лица при ответника.

Съдът приема за неоснователно и твръдението за наличието на паразити - дървеници и хлебарки в този период, доколкото от страна на ответника се представиха писмени доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Така наличието на вредители и гризаци е било своевременно подложено на санитарна обработка от затворническата администрация, което също опровергава изложените обстоятелства за виновно поведение на административни органи при ответника. Неоснователно е и изложеното обстоятелство, че помещенията са били незатоплени през студения период и неохладени през горещият период. Установява се, че затоплянето е посредством централна отоплителна инсталация, а проветрението е посредством отваряемите прозорци. Не се констатират виновни действия/бездействия на затворническата администрация в тази връзка или действия, които да са в противовес на възприетото в решението за екстрадация от Върховния областен съд на Хамм, ФР Германия.

С оглед на така изясненото, на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди във връзка с престоя му в Затвора- Пловдив за времето от 1051 дни, през което е осъществено спрямо него нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС от поставянето му в неблагоприятни условия за изпълнение на наказанието „лишаване от сволода“. Констатираните нарушения са свързани с липсата на елементарни условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на И.Б.. Конкретният размер на следващото се на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в посочените периоди от 1051 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, като съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. То се определя и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от §1 от ДРЗОДОВ, според която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен комплексно при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ЕСПЧ, определяща, че размерът на компенсацията, която може да бъде получена по отношение на неимуществени вреди, не трябва да бъде неразумен в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от него в подобни случаи по силата на чл. 41 от Конвенцията. Подчертано е в тази връзка в пилотно съдебно решение, че правото да не бъдеш подложен на нечовешко или унизително отношение е толкова фундаментално, че вътрешният орган или съдът, който разглежда делото, ще трябва изключително добре да мотивира решение, с което се присъжда по-ниско или се отказва присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Размерът на времето, изтърпяно от съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Затова приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз, съдът намира, че е справедливо обезщетението да бъде определено в размер от 8 лева/ден (4,09 евро/ден) за част от процесния период от 13.12.2018г. до 11.08.2021г. и от 03.12.2021г. до 16.11.2022година вкл.. Размерът на това обезщетение е съобразен и с постановените решения по делата Й. и Д. срещу България и И. и други срещу България, с които се приема, че справедливо обезщетение, присъдено от националния съд, се равнява  това, определено на минимум 4 евро на ден или на 30 % от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. В тях е посочено, че това е адекватно обезщетение и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане, като би било достатъчно, за да обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост за посочените общо 1051 дни, което се определи в размер на 8382.00 /осем хиляди триста и осемдесет и два/ лева. С така определеният размер най-точно и съответно на нарушението ще се овъзмезди ищецът за претърпените от него неимуществени вреди, свързани с нарушения на администрацията по пренаселеност на спалните помещения. В останалата си част над размера от 8382.00 лева до претендирания размер от 20000.00лева искът се явява неоснователен, недоказан и следва да бъде отхвърлен. Спрямо този уважен размер на предявения иск от 8382.00 лева, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2022г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите разноски. Направено е своевременно искане за присъждане на разноски само за платена ДТ в размер на 10.00лв, но не и за адвокатско възнаграждение съгласно представеният договор за правна защита и съдействие. По тези съображения следва да се осъди ответникът да плати направените разноски в размер на 10 лева ДТ.

По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, , да заплати на И.И.Б. ЕГН**********, постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, обезщетение в размер на 8382.00 /осем хиляди триста и осемдесет и два/ лева за претърпени неимуществени вреди от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС в периода 13.12.2018г. до 11.08.2021г. и от 03.12.2021г. до 16.11.2022г. вкл., както и да му заплати законовата лихва върху тази сума, считано от  датата на постъпване на исковата молба в съда–16.11.2022г. до окончателно изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на И.И.Б. за разликата над 8382.00 лева до пълния му размер от 20000.00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати в полза на И.И.Б. разноски в размер на 10,00/ десет /лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред тричленен състав на Административен съд Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

СЪДИЯ: