О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия
Иванка Дрингова
въззивно гражданско дело
№ 1995 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 2475/25.01.2019 г. от Н.С.И. и С.И.И., чрез адв. Р.Н., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на
Решение № 65/21.01.2019 г. по настоящото дело. Претендира се присъждане на
разноски в полза на молителите, съобразно представени доказателства за
извършването им.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна И.Д.И. не изразява становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият
състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежни
страни, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Варненски окръжен
съд е образувано по въззивна жалба вх. № 37372/04.06.2018г.
от И.Д.И., ЕГН ********** *** срещу решение № 1959 от 09.05.2018г., постановено
по гр.дело № 16629/2016г. на Районен съд - Варна, ХІІ-ти състав, в следните
части, с които:
1/ е осъден да заплати на Н.С.И., ЕГН ********** сумата от
1650 лева, представляваща дължимо за периода от 14.10.2016г. до 13.10.2017г.
обезщетение за еднолично ползване на съсобствения на страните имот,
представляващ апартамент № 27, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка”, бл. 34,
вх. А, ет. 10, с площ 87,61кв.м., съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2562.60.7.27, съгласно КККР, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС;
2/ е осъден да заплати на С.И.И., ЕГН ********** сумата от
857,08 лева, представляваща дължимо за периода от 29.12.2016г. до 13.10.2017г.
обезщетение за еднолично ползване на съсобствения на страните имот,
представляващ апартамент № 27, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка”, бл. 34,
вх. А, ет. 10, с площ 87,61кв.м., съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2562.60.7.27, съгласно КККР, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС;
3/ са отхвърлени исковите му претенции с правно основание
чл. 30, ал.3 ЗС срещу Н.С.И., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 15,44
лева, представляваща половината от заплатените от въззивника, в общ размер от
30,88 лева, ежемесечни такси за поддръжка и управление на Етажната собственост
във връзка със съсобствения имот, представляващ апартамент № 27, находящ се в
гр. Варна, ж.к. „Чайка”, бл. 34, вх. А, ет. 10 за месеците август и септември
2016г., както и сумата от 39,30 лева, представляваща 1/4 от заплатените от
въззивника в общ размер от 157,19 лева ежемесечни такси за поддръжка и
управление на Етажната собственост във връзка със съсобствения имот,
представляващ апартамент № 27, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка”, бл. 34,
вх. А, ет. 10 за периода от м. октомври 2016г. до м. септември 2017г. вкл.
4/ е отхвърлена исковата му претенция с правно основание
чл. 30, ал.3 от ЗС срещу С.И.И., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 39,30
лева, представляваща 1/4 от заплатените от последния в общ размер от 157,19
лева ежемесечни такси за поддръжка и управление на Етажната собственост във
връзка със съсобствения имот, представляващ апартамент № 27, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Чайка”, бл. 34, вх. А, ет. 10 за периода от м. октомври 2016г. до
м. септември 2017г. вкл.
С Решение № 65/21.01.2019 г. съставът на ВОС е потвърдил решението в
обжалваните части, като е осъдил И.Д.И. да заплати на Н.С.И. сумата от 345,00 лв.,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска
присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в
производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Искането за присъждане на
разноски в производството е
направено своевременно от Н.С.И. и С.И.И. с подаване на отговор
на депозираната от
И.Д.И. жалба. Към отговора е приложен договор за правна
защита и съдействие от 01.08.2018 г., съобразно който клиентът Н.С.И. е
заплатил на адвокат Р.Н. в брой възнаграждение в размер на 300,00 лв.
за изготвяне на отговор на
въззивна жалба. В проведеното по делото открито съдебно заседание, страната е представила
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 19.10.2018
г., удостоверяващ заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 345,00
лв. за осъществяване на процесуално представителство по делото.
При постановяване на решението си съставът на ВОС е формирал мотиви относно
двата представени по делото договора за правна защита и съдействие /л. 18 и л. 34/
като е преценил, че не следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
изготвяне на отговор на въззивната жалба, доколкото
то се включва в осъщественото процесуално представителство.
С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата по чл.
248 от ГПК, е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2475/25.01.2019 г. от Н.С.И. и С.И.И., чрез
адв. Р.Н., с искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 65/21.01.2019 г., постановено по в.гр.дело № 1995/2018 г. по
описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.