№ 8364
гр. С, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110149592 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Съдът е сезиран с предявен от К. Я. Д., с ЕГН ********** осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „ф-ма“ АД, с ЕИК **** да заплати на
ищеца сума в размер на 50лв., като част от общо дължимата сума в размер на 500лв.,
представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем №3383142, сключен
на 28.11.2018г. между „ф-ма“ АД и К. Я. Д., поради нищожност на неустоечна клауза
предвидена в същия, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба
на 12.09.2022г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответника „ф-ма“ АД е депозирал отговор, с който на първо
място счита, че с непредставянето на никакви доказателства по делото се прави опит за
изначално разместване на доказателствената тежест. Сочи се, че ищеца следва преди всичко
да докаже съществуване на правоотношението, което смята за недействително. Поискано е
съединяване на производството по настоящето дело с това по гр.д.№49583/2022г. по описа
на СРС, на основание чл.213 ГПК. Оспорва иска по основание и размер. Излагат се
подробни доводи за липса на твърдените от ищеца пороци на неустоечната клауза.
Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Към исковата молба не са приложени никакви документи, поради което дори не се
1
установява съществуване на правоотношение по Договор за заем, нито уговаряне на
сочената неустоечна клауза. С Определение от 12.09.2022г. по реда на чл.140 ГПК на ищеца
е указано, че в негова доказателствена тежест е да установи съществуване на
правоотношение въз основа на Договор за паричен заем №3383142, сключен на 28.11.2018г.
между „ф-ма“ АД и К. Я. Д., както и заплащането на сума въз основа на конкретния
сключен между страните договор и на соченото основание, като следва да му се укаже, че не
сочи доказателства за установяване на соченото.
Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите права или възражения. В случая ищецът претендира нищожност на
неустоечна клауза в потребителски договор. Посредством приетата по делото ССчЕ се
установява, че между страните действително е бил сключен Договор за паричен заем
№3383142, сключен на 28.11.2018г., въз основа на който К. Я. Д. е заплатил сума в размер
на 120,12лв. неустойка.
Дължимостта на договорна неустойка е обусловено от провеждането на доказване, че
страните са уговорили неустойка, относно неизпълнение на кое договорно задължение е
уговорена такава, да бъде установено по какъв начин се определя размера на неустойката. С
договора за неустойка страните уговарят при сключване на договора по какъв начин ще бъде
обезвредена изправната страна по договора при допуснато неизпълнение на насрещната
страна. Поради което за да се установи дали една такава договорка е действителна, следва не
само да се установи, че между страните е бил сключен договор въз основа на който е
заплатена сума за неустойка, а следва да се установи при условията на пълно и главно
доказване съдържанието на неустоечната клауза. Само при изрично установено съдържание
на клаузата, с тълкуване във връзка с текста и смисъла на целя договор, може да се прецени
нейното съответствие или не с императивни законови изисквания и разпоредби.
В случая К. Я. Д. е поискал с исковата молба да се задължи ответника да представи
по делото текста на договора. Поради обстоятелството, че ответника се е противопоставил
на искането за задължаването му да представи договора, доколкото установяване
съществуването на такъв е в тежест на ищеца, с Определение от 12.09.2022г. по реда на
чл.140 ГПК на ищеца е указано, че доказателствената тежест за установяване
съществуването на правоотношението и текста на конкретния договор, в частта относно
неустоечната клауза е изцяло в негова тежест. От страна на К. Я. Д.не са направени никакви
последващи доказателствени искания. Същия не се явява в първо по делото съдебно
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, нито е
направил някакви доказателствени искания. Представената по делото след приключване на
открито съдебно заседание молба от процесуалния представител на ищеца, е изпратена по
електронен път след часа за разглеждане на делото и в нея е поискано да се приеме
процесния договор за паричен заем, какъвто обаче не е приложен към молбата, нито пък на
по-ранен етап.
Доколкото ищецът не установява съдържанието на неустоечната клауза е
невъзможно да се извърши преценка за нейната недействителност.
2
Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен да го
върне. Доколкото не може да се извърши изследване за недействителност на неустоечна
клауза, то не може да се приеме и наличие на плащане без основание.
Предявените искове следва да се отхвърлят.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 ГПК, в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, предявен от К. Я. Д., с
ЕГН **********, с адрес: гр.С, ж.к.“З Б 5“, бл.6, вх.Б за осъждане на „ф-ма“ АД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Д Н “ № 28, ет.2, ап.40-46 да заплати на
ищеца сума в размер на 50лв., като част от общо дължимата сума в размер на 500лв.,
представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем №3383142, сключен
на 28.11.2018г. между „ф-ма“ АД и К. Я. Д., поради нищожност на неустоечна клауза
предвидена в същия, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба
на 12.09.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К. Я. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.С, ж.к.“З Б 5“, бл.6, вх.Б да заплати
на „ф-ма“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Д Н “ № 28,
ет.2, ап.40-46 На основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3