Р Е
Ш Е Н
И Е № 246
гр. Пловдив 21.02.2011 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия, ХV гр.с., в публично заседание на
20 януари 2011 г.
в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на
секретаря М.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 947/2010 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Иск с правно
основание чл. 53, ал.2, изр. второ от ЗКИР.
Ищците М.А.Я. ЕГН **********, С.С.Я. ЕГН **********, Л.С.М. ЕГН **********,
Й.Я.Б. ЕГН **********, Е.И.П. **********, Ю.Н.Я. **********, представлявани по
делото от адв. Н.Г., молят да се признае за установено по отношение на
ответниците БЪЛГАРО-РУСКО СЪВМЕСТНО
ПРЕДПРИЯТИЕ „АВТОЕЛЕКТРОНИКА” гр. Пловдив, ул. Кукленско шосе 23 и ОБЩИНА ПЛОВДИВ, че към момента на
одобряване на кадастралната карта на гр. Пловдив са собственици по наследство от Н. Х.П., поч. на **** г. и Е.Н. П.,
поч. на **** г., и реституция по ЗСПЗЗ
на следния недвижим имот:
- поземлен имот от 7.114 дка, находящ се в гр. Пловдив, Южна индустриална
зона, представляващ бивш имот пл. № 254 по стар кадастрален план на гр.
Пловдив, Южна индустриална зона, част ІV от 1955 г., целия от 12 320 дка,
без частта от този имот извън регулацията на града с площ от 2.997 дка и без
застроената централна северна част от имота с площ от 2.209 дка, който имот попада с 4. 054 дка в УПИ
VІІ-„Българосъветско предприятие за производство на аватомобилни електронни
системи” и с 3.060 дка в проектирана, но нереализирана улица от южната страна
на посочения УПИ, които имоти съгласно удостоверение изх. № 94-13667/21.VІ.2010
г. на АГКК и скица № 17500/21.VІ.2010 г. на СГКК Пловдив по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Пловдив са обозначени както следва:
1. УПИ VІІ-„Българосъветско
предприятие за производство на аватомобилни електронни системи” се опознава
като поземлен имот с идентификатор 56784.536.58, целия с площ от 156 310
кв.м., като на юг от този имот са разположени поземлени имоти с идентификатори
56784.536.622 56784.536.971, а
останалите граници на този имот са поземлени имоти с идентификатори
56784.536.623 и 56784.536.937;
2. проектираната от южната страна на този имот улица в кв. 58 на Южна
индустриална зона, ІІІ част - гр. Пловдив се опознава като поземлен имот с
идентификатор 56784.536.622, който граничи от север с поземлени имоти с
идентификатори 56784.536.58, 56784.536.621 и 56784.536.971,
както и че е налице непълнота в
кадастралната карта на гр. Пловдив, изразяваща се в незаснемане на същия
недвижим имот.
Претендират присъждане на разноски.
Ответникът БРСП
„Автоелектроника” оспорва предявения иск като неоснователен и моли да се
постанови решение, с което същият да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът Община
Пловдив оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
във връзка с изразените от страните становища, намира за установено следното:
Ищците се легитимират като наследници на Е.Н.П., поч. на **** г., и Н. Х.П.,
поч. на **** г., видно от приложените към исковата молба удостоверения за
наследници.
С решение № 21423 от 25.VІІІ.03 г. на ОСЗГ Пловдив на наследници на Н. Х.П.
и Е.Н. П. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имот от 7.114 дка, находящ се в
строителните граници на гр. Пловдив – юг в местността Южна индустриална зона,
част от имот № 254 от кадастрален план, изработен 1955 г., при граници –
съгласно скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ изх. № А6-94-С-42 от 22.06.99,
издадено от Община Пловдив.
Решението на ОСЗГ е издадено в изпълнение на решението от 28.10.02 г. по
адм.д. № 458/02 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което се отменя
частично т.1 от решение № 21422/7.7.99 г. на ПК Пловдив – Първенец, като вместо
това е признато правото на възстановяване на собствеността в стари реални
граници по чл. 18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ на наследници на Е.Н. П. и Н. Х.П., върху
част от заявения имот лозе в м. „Арап мезар” /Елешница/, представляващ част от
имот пл. № 254 по кадастрален план на Южна индустриална зона от 1955 г., част
ІV, с площ от 7.114 дка, по скицата, издадена от Община Пловдив по чл. 13, ал.4
и 6 от ППЗСПЗЗ от 22.6.99 и удостоверението, издадено от Община Пловдив по чл.
13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ изх. № А6-94-С-42 от 22.06.99, означен в пояснителната
скица № 3 към заключението на вещото лице В., по буквите АБВГДЕЗНА, представляваща
неразделна част от решението.
По данни от посоченото удостоверение, издадено от Община Пловдив, бивш имот
пл. № 254 по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Пловдив, ЮИЗ,
част ІІІ, одобрен със заповед 1044/15.10.84 г., попада в парцел VІІ-
Българосъветско предприятие за производство на аватомобилни електронни
системи”, нереализирана улица и извън регулация. По графични данни този бивш
имот е с площ от 12 320 дка, от които 2 997 дка – извън регулация,
3 060 дка – в нереализирана улица и 6 263 дка – в п. VІІ-БРСП
„Автоелектроника”. Свободната площ, която подлежи на възстановяване, възлиза на
7.114 дка, а застроената площ на имота съгласно заповед ОА-760/28.V.99 възлиза на 2.209 дка
Цитираното решение
на ОСЗГ Пловдив легитимира ищците като собственици на възстановения им по
реституция по реда на ЗСПЗЗ имот. Същите са инициирали процедура за попълване
на кадастралната основа с възстановения им имот, като със заповед № 117/14.І.07
г. на Кмета на район „Южен” – Община Пловдив е постановен отказ, поради
обстоятелството, че един от пряко заинтересованите собственици, а именно – БРСП
„Автоелектроника” отказва да подпише акта за непълноти в одобрен кадастрален
план. Тази заповед е потвърдена като законосъобразна с решение № 325/1.ІV.2008 г., постановено по адм.д. №
856/07 г. на Административен съд Пловдив с решаващия мотив, че възникналият
спор за материално право следва да бъде решен предварително по исков ред.
Горното обуславя
правния интерес на ищците от воденето на иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, и то против ответника по делото БРСП
„Автоелектроника”, което е било заинтересована страна в административната
процедура и в качеството си такава е отказало да подпише съставения акт за
непълноти в кадастралната основа. В този смисъл са изцяло неоснователни
наведените възражения в отговора на исковата молба за недопустимост на исковата
претенция предвид обстоятелството, че процесният имот всъщност бил държавен, а
на ответното предприятие бил предоставен само за оперативно управление, поради
което същото не се явявало надлежна страна в настоящия процес. Ищците имат
правен интерес да установят собствеността си и наличието на непълнота в
кадастралната основа по реда на чл. 53, ал.2 от ЗКИР именно против лицата,
които в административната процедура са оспорили техните права.
Ответното
предприятие поддържа възражение, че решение № 21423/25.8.03 г. на ОЗСГ Пловдив
не е акт, годен да породи правни последици, тъй като върху имота е проведено
мероприятие, което препятства възстановяването на собствеността по смисъла на
чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, а именно – изграждането на смесено предприятие БРСП
„Автоелектроника” на основание сключена междуправителствена спогодба. Наведен е
довод, че в случая понятието „мероприятие, непозволяващо възстановяване на
собствеността” следва да се разглежда в контекста на разпоредбите на чл. 24,
ал.2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ, както и на пар.1в от ДР на ППЗСПЗЗ, непозволяващи
възстановяване на собствеността върху земи, предназначени за задоволяване на
важни държавни нужди, на науката, културата, сигурността и отбраната на
страната, екологични и благоустройствени нужди, каквото именно било
изграждането по силата на сключена Международна спогодба със чуждестранен
капитал на БРСП „Автоелектроника” – предприятие от стратегическа важност за
държавата ни в онзи момент, в условията на тогавашното международно коопериране
в рамките на СИВ.
Съдът намира, че
горните доводи не могат да бъдат споделени. По делото липсват доказателства,
които да мотивират извод за наличие на мероприятие, непозволяващо
възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Цитираните норми в отговора на ответника – чл. 24, ал.2,3 и 4 от ЗСПЗЗ и пар.1в
от ДР на ППЗСПЗЗ по никакъв начин не могат да бъдат отнесени към настоящия
казус.
Чл. 24, ал.2 от
ЗСПЗЗ касае земи, предоставени на научни, научно-производствени и
учебни заведения, включително и на Министерството на транспорта, на местата за
лишаване от свобода, на семепроизводствени и племенни стопанства, овощни
разсадници, пепиниери и маточници, на горски разсадници и на ловни стопанства и
на Министерството на регионалното развитие и благоустройството; ал.3 се отнася
за земи, предоставени на Министерството на
отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на други ведомства за цели,
свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, а ал. 4 – за
земи, включени в
паркове с национално значение и природни резервати - изключителна държавна
собственост, определени по реда на Закона за защитените територии, както и
върху земите, под и върху които се намират неотделими от тях археологически
обекти.
Очевидно настоящият
казус не попада в приложното поле на цитираните правни норми, като няма
основание и за тяхното прилагане по аналогия. Първо, целите и философията на
ЗСПЗЗ изключва разширителното тълкуване на тези норми, визиращи ограничения в
принципа за възстановяване на собствеността върху земите на бившите им
собственици. Второ, тези норми целят действително опазване на държавния интерес
от гледна точка на наличие на важни държавни нужди, преценени към момента на
реституиране на собствеността. В случая, в самия отговор се съдържа
твърдението, че създаването на ответното предприятие е имало важен за държавата
характер в предходен период – етапа на международно коопериране в рамките на
СИВ. Не може да има спор, че този етап към момента на приемане на ЗСПЗЗ, както
и в периода на неговото прилагане вече е безвъзвратно отминал, поради което не
може да се говори за наличие на подобни важни държавни нужди и към момента,
меродавен за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Трето, във
всички изброени хипотези ограничението за възстановяване на собствеността е
поставено под аналогични условия, свързани с реалната необходимост от
ползването на земите до определени размери, действително свързани с
осъществяването на посочените дейности. В настоящия случай нито се твърди, нито
са ангажирани доказателства, че конкретният възстановен на ищците имот е
необходим за осъществяването на дейността на предприятието – ответник, още
по-малко, че евентуалната такава дейност има характеристиките на дейностите,
посочени в нормите на чл. 24, ал.2-4 от ЗСПЗЗ.
Позоваването на
пар.1в от ДР на ППЗСПЗЗ също е несъстоятелно. Същият съдържа определя понятията
„строителни дейности” и „съоръжения” , които не позволяват възстановяване на собствеността”,
„съоръжения, непозволяващи възстановяване
на собствеността. В случая не се твърди в процесния имот да има подобни
съоръжения, нито са ангажирани доказателства в подобна насока. Напротив, от
приетото по делото заключение на вещо лице, което съдът възприема като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, както и от устните обяснения на
вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, се установява, че върху терена, съответстващ на възстановения на
ищците имот, няма застрояване. Вещото лице сочи, че в рамките на процесния имот
съществува черен път, който вероятно е бил ползван по време на строителството в
съседните площи на същия парцел. Т.е. в имота, възстановен на ищците, няма
строителни дейности и съоръжения, непозволяващи възстановяването на
собствеността.
Предвид изложеното
съдът намира, че възраженията на ответника, че липсват материалноправни
предпоставки за възстановяване на собствеността на ищците върху процесния имот
по реда на ЗСПЗЗ, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Всъщност
ответното предприятие не противопоставя самостоятелни права на собственост
върху процесния имот, напротив, твърденията му са в насока, че имотът е
държавна собственост, за което се представят и съответни актове за държавна
собственост /касаещи целия парцел на предприятието/. Обстоятелството обаче, че
имотът е държавен към момента на влизане в сила на реституционния закон, само
по себе си не е пречка за възстановяване на собствеността на бившите
собственици. Не са налице и пречки по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй
като не е налице застрояване, нито са осъществени други мероприятия,
непозволяващи реституция.
С оглед горното
съдът намира, че материалноправната легитимация на ищците като собственици на
възстановения им имот с решение № 21423 от 25.VІІІ.03 г. на
ОСЗГ Пловдив не е оборена. Напълно се доказват и твърденията за наличие на
непълнота в кадастралната основа, изразяваща се в незаснемане на имота.
Изводите в приетото по делото заключение на вещо лице Г. напълно кореспондират
с твърденията в исковата молба, като същите са онагледени и със съответни
скици. Мотивиран е извод, че границите на предложения за попълване имот в
инициираната от ищците административна процедура са идентични с определените в
скицата по чл. 13 от ППЗСПЗЗ на Община Пловдив и координати на чупките,
определени в нея, както и че същият имот не е нанасен в кадастралната карта
както към момента на одобряването й, така и към настоящия момент.
Посоченото води до извод, че предявеният иск е основателен, доказан и следва
да бъде уважен изцяло както е предявен.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от
тях разноски по водене на делото, възлизащи в размер на 1980 лв.
Мотивиран от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 53, ал.2 от ЗКИР по отношение на БЪЛГАРО-РУСКО СЪВМЕСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ
„АВТОЕЛЕКТРОНИКА” гр. Пловдив, ул. Кукленско шосе 23 и ОБЩИНА ПЛОВДИВ, че М.А.Я. ЕГН **********, С.С.Я.
ЕГН **********, Л.С.М. ЕГН **********, Й.Я.Б. ЕГН **********, Е.И.П. **********,
Ю.Н.Я. **********, представлявани по настоящето дело от адв. Н.Г., към момента
на одобряване на кадастралната карта на гр. Пловдив са собственици по наследство от Н. Х.П., поч. на **** г. и Е.Н. П.,
поч. на **** г., и реституция по ЗСПЗЗ на следния недвижим имот:
- поземлен имот от 7.114 дка, находящ се в гр. Пловдив, Южна индустриална
зона, представляващ бивш имот пл. № 254 по стар кадастрален план на гр.
Пловдив, Южна индустриална зона, част ІV от 1955 г., целия от 12 320 дка,
без частта от този имот извън регулацията на града с площ от 2.997 дка и без
застроената централна северна част от имота с площ от 2.209 дка, който имот попада с 4. 054 дка в УПИ
VІІ-„Българосъветско предприятие за производство на аватомобилни електронни
системи” и с 3.060 дка в проектирана, но нереализирана улица от южната страна
на посочения УПИ, които имоти съгласно удостоверение изх. № 94-13667/21.VІ.2010
г. на АГКК и скица № 17500/21.VІ.2010 г. на СГКК Пловдив по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Пловдив са обозначени както следва:
1. УПИ VІІ-„Българосъветско
предприятие за производство на аватомобилни електронни системи” се опознава
като поземлен имот с идентификатор 56784.536.58, целия с площ от 156 310
кв.м., като на юг от този имот са разположени поземлени имоти с идентификатори
56784.536.622 56784.536.971, а
останалите граници на този имот са поземлени имоти с идентификатори
56784.536.623 и 56784.536.937;
2. проектираната от южната страна на този имот улица в кв. 58 на Южна
индустриална зона, ІІІ част - гр. Пловдив се опознава като поземлен имот с
идентификатор 56784.536.622, който граничи от север с поземлени имоти с
идентификатори 56784.536.58, 56784.536.621 и 56784.536.971,
както и че е налице непълнота в
кадастралната карта на гр. Пловдив, изразяваща се в незаснемане на същия
недвижим имот.
ОСЪЖДА БЪЛГАРО-РУСКО СЪВМЕСТНО ПРЕДПРИЯТИЕ „АВТОЕЛЕКТРОНИКА” гр. Пловдив, ул.
Кукленско шосе 23 и ОБЩИНА ПЛОВДИВ да
заплатят на М.А.Я. ЕГН **********, С.С.Я.
ЕГН **********, Л.С.М. ЕГН **********, Й.Я.Б. ЕГН **********, Е.И.П. **********,
Ю.Н.Я. ********** сумата 1980 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: