РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
гр. Пловдив, 14.01.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. участието на
прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АНД № 3359 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от Изпълнителна агенция“Медицински надзор“ –
гр.София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ани С., срещу Решение № 1633
от 09.09.2019г. на Пловдивския районен съд, ХХII – ри н.с. постановено по АНД № 3651 по
описа на същия съд за 2019г., с което е отменено Наказателно постановление № НП-27-133-73/11.12.2018 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /понастоящем ИА „Медицински
надзор“/, гр.София, с което на МБАЛ „Тримонциум“ ООД,
ЕИК *********, с адрес на управление и дейност: гр.Пловдив, ул.“Цар Борис ІІІ
Обединител“ № 126, представлявано от управителя Светослав И.И.,
на основание чл. 221, ал.2 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено
административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл. 86, ал.1, т.1 вр. чл.82б, ал.3 от ЗЗ.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен,
като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че дружеството е осъществило състава на
визираното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение, което
е доказано по несъмнен начин, и което неправилно не е съобразено от
първостепенния съд.
Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба – МБАЛ
„Тримонциум“ ООД в депозиран по делото писмен отговор чрез процесуалния си представител адвокат Р.С.
оспорва основателността на касационната жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от МБАЛ „Тримонциум“
ООД срещу Наказателно постановление № НП-27-133-73/11.12.2018 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /понастоящем
ИА „Медицински надзор“/, гр.София, с което на дружеството, на основание чл.
221, ал.2 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500
/петстотин/ лв. за нарушение по чл. 86, ал.1, т.1 вр.
чл.82б, ал.3 от ЗЗ.
НП е постановено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № А-27-133-73/27.06.2018г.,
съставен от д-р Г. Д. Д., на длъжност „Държавен инспектор“ в ИА“Медицински
одит“.
Обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, възприети от първоинстанционния
съд се свеждат до следното :
Според История на
заболяването /ИЗ/ № 3262 пациентката А. А. С., 74 год. на 26.09.2017 г. е
постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от
Оперативния протокол от 26.09.2017г. е извършена Факоемулсификация
и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата
е записано – „Леща ИОЛ-ин ситу“.
Видно от приложените
фискални бонове от 26.09.2017 г. №№ 018159 и 018160, пациентката е заплатила за
очната леща на лечебното заведение. Заплатената от нея сума от 1150 лв.
съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи,
определени Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. От
Приложението е видно, че при цена от 1150 лв., цената на вложената вътреочна
леща е 324 лв.
Стикер от медицинското
изделие – вътреочна леща „AMO TECNI ZCB 00 V + 21.5D“ са положени в ИЗ, Епикризата и Оперативния протокол.
Компютърната
калкулация за определяне на вида и размера на лещата е осъществено на
18.09.2018 г., видно от IOL calculation и е
определено от вида TECNIS 21.5 IOL Power, което
съответства на стикерите на вложеното изделие.
От представената
фактура за доставка на вътреочна леща № **********/25.09.2017г. и издаден
фискален бон № 024887 на доставчика „Контакт Медикъл
Интернешънъл“ ООД е видно, че МБАЛ „Тримонциум“ ООД е
заплатила в брой за доставената леща тип „AMO TECNI ZCB 00 V“ стойност от 280
лв. с ДДС.
От датата на
доставката – 25.09.2017 г., датата на операцията – 26.09.2017 г., типът на
лещата, липсата на операции с влагане на леща със същата цена в предходният и
следващите дни и цената по Ценоразписа на Очно отделение, може да се направи
обосновано предположение, че вложената леща на пациентката е тази от описаната
доставка.
Факта, че лечебното
заведение доставя медицинско изделие на цена от 280 лв. с ДДС, и продава същото
изделие на пациентката на по-висока цена е нарушение на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ,
който гласи: „Като пациент всеки има право на…..зачитане на гражданските,
политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права“
в частта „зачитане на икономическите му права“, във връзка с чл.82б, ал.3 от
ЗЗ, която гласи:“ Когато медицинските изделия по ал.1 не се заплащат от Националната
здравноосигурителна каса или от държавния бюджет, пациентите ги заплащат по
цените, на които ги е закупило лечебното заведение.“
Нарушението е
извършено на 26.09.2017 г. – датата, на която е заплатена очната леща на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, гр.Пловдив, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Цар Борис ІІІ Обединител“ № 126.
Нарушението е
установено на 02.05.2018 г., последен ден на извършената проверка от длъжностни
лица на ИА „Медецински одит“.
Така описаното деяние
е квалифицирано в АУАН, като административно нарушение по по
чл. 86, ал.1, т.1 вр. чл.82б, ал.3 от ЗЗ.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на
АУАН Г. Д. Д., който е потвърдил фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни
доказателства, че не е доказано по категоричен и безсъмнен начин осъществено от
дружеството-жалбоподател административно нарушение по чл.86, ал.1, т.1 вр. чл.82б, ал.3 от ЗЗ. В тази насока съдът е приел, че в
АУАН, и в НП липсват посочени релевантни за казуса обстоятелства, категоричност
при посочването на елементите от изпълнителното деяние, както и безспорни
доказателства, установяващи осъществяването на обективния състав на
нарушението. Прието е, че нито актосъставителят, нито
наказващият орган са посочили по еднозначен и категоричен начин каква е
приетата от тях за заплатена от пациентката по ИЗ №3262 сума за вътреочна леща,
поставената й при амбулаторната процедура, която цена според тях се явявала
по-висока от тази, на която лечебното заведение е закупило медицинското изделие
/в случая закупена на 280 лв./. Изведената от Приложение към заповед на
Управителя на лечебното заведение от 04.01.2017 г. цена на вложената вътреочна
леща в размер на 324 лв., не е достатъчно и несъмнено доказателство за това,
каква е действителната сума, заплатена от пациента за медицинското изделие. Съдът
е приел, че дори и да се допусне, че именно сумата от 324 лв. е била приета от
наказващия орган за тази, заплатена от пациентката, то същата е недоказана по
категоричен начин, предвид липсата на приложена по административната преписка и
непредставена в хода на съдебното производство заповед от 04.01.2017 г., на
която се позовава обвинителната теза. Тази сума от 324 лв. според съда не може
да бъде изведена и от наличните по преписката фискални бонове от 26.09.2017 г.,
посочени от наказващият орган, доколкото фискален бон № 018159 е за заплатени
медицински услуги на стойност 813.57 лв., а фискален бон № - за такива в размер
на 336.43 лв. и не става ясно в кой от двата първични счетоводни документа е
отразена заплатената сума за лещите, доколкото същата следва да бъде отчетена
само в един от тях. Отделно от това според съда посочените фискални бонове са
издадени за предоставени от лечебното заведение медицински услуги, и никъде не
е посочено, че те се отнасят и до медицински изделия, каквито се явяват
поставените на пациента вътреочни лещи.
Не на
последно място съдът е приел, че при внимателен прочит на двата административни
акта прави впечатление, че техните съставители са изложили предположения, а не
категорични и безусловни изводи относно релевантни за твърдяното деяние
обстоятелства. Направеното „обосновано предположение, че вложената леща на
пациентката е тази от описаната доставка“ не подкрепя с категоричност
обвинителната теза срещу санкционираното дружество.В тази насока съдът е приел,
че при издаването на наказателно постановление, административно наказващият
орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, да изложи по
категоричен начин своите изводи, а не да прави обосновани предположения, както
и да подкрепи издадения от него санкционен акт с достатъчно безспорни
доказателства, което в случая не е сторено.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради
недоказаност на административното нарушение районният съд е постановил правилен
– обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и
задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление.
Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са
в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая доводите на касатора, че е установено по безспорен и категоричен начин осъществен
от дружеството състав административно нарушение по чл.86,ал.1,т.1,във вр. с чл.
82б,ал.3 от Закона за здравето, са необосновани, като същите не съответстват на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния
съд правилно е оценил.
Както правилно е приел първоинстнционния съд, за да се ангажира административнонаказателната отговорност на едно лице за
конкретно извършено от него административно нарушение, следва да се установи по
безспорен начин извършването на конкретното деяние, санкционирано от закона
като нарушение, неговия извършител, и вината (при физическите лица). С оглед разпоредбата на чл.53, ал.2
от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган е да докаже
посочените обстоятелства по несъмнен и канегоричен
начин, нещо което не е сторено в
конкретния случай, като не е доказано по безспорен начин извършването на
административно нарушение. Това е довело до издаване на незаконосъобразно и
необосновано наказателно постановление, което като такова правилно отменено от първоинстанционния съд.
11.
В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи,
не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото
съдебно производство.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1633 от 09.09.2019 г.
на Пловдивски районен съд, ХХII
- ри наказателен състав,
постановено по АНД № 3651 по описа на същия съд за 2019 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.