РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. П., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101456 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 30 ЗЗД.
Ищцата М. Ж. Н., с постоянен адрес в с. Р., общ. П., ул. „Л. К.“ № 3, ЕГН
**********, твърди, че между нея (като прехвърлител) и ответника (като
приобретател) е бил сключен договор за прехвърляне на недвижими имоти вместо
изпълнение на парично задължение, материализиран в нотариален акт с №
152/21.10.2020 г., том II, рег. № 6496, издаден по нот. д. № 329/20 г. на нотариус Фани
Шутова (с рег. № 511 на Нотариалната камара). Поддържа, че този договор касае
прехвърлянето на правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда
(жилище/апартамент) с идентификатор 56126.600.513.17.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР, ведно с прилежащите му избено
помещение № 12 и 4,8218 % от общите части на сградата, както и върху урегулиран
поземлен имот II-177 в кв. 31 по плана на с. Р., общ. П., одобрен през 1960 г., ведно с
изградената в неговата южна лицева част едноетажна масивна жилищна сграда.
Заявява, че е взела участие в сделката поради заплашване, извършено от ответника и
изразяващо се в системното възбуждане на основателен страх, че в противен случай
поставя в опасност своя живот и този на дъщеря си. Смята, че по този причина същата
се явява унищожаема и иска да бъде унищожена. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът П. М. Х., с постоянен адрес в гр. Р., ул. „М.“ № 10, ЕГН
1
**********, оспорва ищцовата претенция, моли за нейното отхвърляне и за
присъждане на направените съдебно-деловодни разходи. Излага съображения,
насочени към обосноваване на позицията, че не е упражнявал соченото от ищцата
психическо въздействие спрямо нея, а тя доброволно е сключила атакувания договор.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
1.1.) В принципен порядък фактическият състав на заплашването, като
основание за унищожаемост на правните сделки, е налице, когато: 1/ едната страна по
сделката я сключва под въздействието на основателни страхови представи за
предстояща злина, причиняването на която зависи от заплашващия, и 2/ възбуждането
на тези представи е предизвикано от другата страна или от трето лице (вж. проф. В.
Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II“, издателство „Софи-Р“,
2001 г., стр. 536). Съгласно правилата, уреждащи разпределението на
доказателствената тежест в исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1
ГПК), лицето, позоваващо се на подобен порок на сделката, е длъжно да докаже
визираните изисквания.
1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по съдебния спор,
поставен за решаване, се извлича от анализа на относимите доказателства и е следната:
1.2.1.) С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е
отделен за безспорен и съответно за ненуждаещ се от доказване фактът на сключването
на оспорвания договор между страните.
1.2.2.) Самият нотариален, който обективира договора, е приобщен към
събраната доказателствена съвкупност и от неговото съдържание допълнително става
ясно, че:
- поводът за сключването му е задължение от 15 000 лв., което ищцата
е имала към ответника от запис на заповед, издаден на 01.10.2016 г.;
- прехвърлянето на имотите, до които се отнася сделката, е с цел
цялостното погасяване на този дълг;
- общата данъчна оценка на вещните права е 13 215,50 лв.
1.2.3.) Ищцата е била собственик на имотите, предмет на договора, чиято
унищожаемост сега търси, съобразно:
- нотариален акт за продажба с № 181/31.10.2018 г., том II, рег. №
6496, издаден по нот. д. № 347/18 г. на нотариус Ф. Шутова – за урегулирания имот и
жилищната сграда в с. Р., общ. П., и
- нотариален акт за продажба с № 117/14.08.2019 г., том I, рег. № 2788,
издаден по нот. д. № 110/19 г. на нотариус Елена Василева (с рег. № 287 на
Нотариалната камара) – за апартамента в гр. П..
1.2.4.) От жалбите, обясненията, показанията и другите писмени изявления
2
на ищцата и на ответника, съдържащи се в материалите, изискани от Районна
прокуратура – гр. Благоевград, Териториално отделение – гр. П. (прокурорска
преписка № ТОП-1793/20 г., прокурорска преписка № ТОП-1574/20 г. и ДП № 53/21
г.), както и от копието на протокола от открито заседание, проведено на 19.02.2021 г.
по гр. д. № 1027/20 г. на Районен съд – гр. П., се изяснява, че:
- ищцата е живяла на семейни начала с лицето В.К.В. около 20 години,
като двамата имат и общо дете (дъщеря, родена през 2009 г.), но от 2020 г. са
разделени;
- след като са се разделили, отношенията между ищцата и В.В. силно
са се влошили, по повод на което тя е депозирала многократни жалби срещу него за
извършени престъпления от общ характер, както и молба за защита от домашно
насилие;
- прокурорските проверки по тези жалби не са установили данни за
извършено престъпление от общ характер, но делото по ЗЗДН е приключило с
уважаването на молбата;
- ищцата и ответникът са се запознали около 2016 г., по повод
работата им, която е била свързана с търговия с плодове и зеленчуци, скоро след което
са установили съвместна такава стопанска дейност и приятелски отношения;
- ищцата изрично е признала в писмен отговор на искова молба от
12.03.2021 г., подаден във връзка с гр. д. № 1270/20 г. на Районен съд – гр. П., че във
връзка с търговските си взаимоотношения с ответника е получила от него на
01.10.2016 г. заем от 15 000 лв., за което е подписала запис на заповед;
- към момента на прехвърлянето, което е направила в полза на
ответника на 21.10.2020 г., ищцата не е разполагала с никакви други жилищни имоти;
- ответникът е бил свидетел, ангажиран от ищцата, при режим на
довеждане, в делото за домашно насилие, което тя е водила срещу В.В. и е
свидетелствал в нейна полза.
1.2.5.) Признанието на тези факти, които страните са направили в
изявления пред държавни органи, е извънсъдебно и има доказателствена сила,
идентична с тази на съдебното признание, поради което подлежи на съобразяване (вж.
Решение № 119/26.05.2014 г. по гр. д. № 7034/13 г., I г. о. на ВКС и Определение №
92/26.01.2012 г. по гр. д. № 881/11 г., IV г. о. на ВКС).
1.2.6.) От разпита на свидетелите В.К. и В.С., ангажирани от ищцовата
страна, се констатира, че: през есента на 2020 г. е настъпила осезаема промяна в
поведението и външния вид на ищцата; същата често е била емоционално разстроена (с
унило лицеизражение, притеснена и разплакана); имала е синини около очите си;
първоначално е отказвала да споделя за причините, на които се дължи състоянието й;
впоследствие обаче – към началото на 2021 г., неколкократно е казвала и пред двамата
свидетели, че е имала неуредени взаимоотношения с ответника, който по този повод е
3
извършвал върху нея физически посегателства и е поискал тя да му прехвърли имотите
си в гр. П. и в с. Р.; заплашвал я е също, че иначе може да загуби детето си, поради
което е изпълнила искането му. Гласните доказателствени средства, създадени с
участието на тези свидетели, подлежат на цялостно кредитиране. Те са логични,
безпротиворечиви и последователни, базират се на впечатления, които са формирани
случайно и във време, съвпадащо с онова на изясняваните факти. Никой от тях не е
заинтересован от изхода от съдебното производство.
1.2.7.) От показанията на свидетелите П.Х. и Т.М., доведени от ответната
страна, които в тази им част няма причини да не бъдат възприети, се потвърждават
обстоятелствата за: познанството между страните по делото; общите им търговски
отношения и предоставянето на заема от ответника на ищцата. Допълнително се
установява, че след прехвърлянето на процесните имоти в полза на ответника той не е
влизал в тяхно владение, а в жилището в гр. П. и понастоящем продължава да живее
ищцата, заедно с нейната дъщеря. Казаното от свидетелката Х., че ищцата сама е
предложила на ответника да му прехвърли недвижимите имоти не заслужава кредит на
доверие по няколко причини. Първо, свидетелката е съпруга на ответника, което
предполага показанията й да бъдат преценявани, с оглед възможната й
заинтересованост (чл. 172 ГПК). Второ, в тази част от нейния разпит се наблюдава
липса на спомен за времето, в което е направено това предложението, както и дори за
конкретния вид, местонахождение и стойност на самите недвижими имоти. Трето, тази
позиция по никакъв начин не кореспондира с фактите за емоционалното и физическото
състояние на ищцата, променило се в отрицателна насока около времето на
прехвърлянето на имотите.
1.3.) Установените факти, преценени на плоскостта на нормативните
разпоредби, приложими към конкретния казус, създават опора за юридическите
заключения, че:
1.3.1.) При заплашването по чл. 30 ЗЗД категоризирането на действията, с
които заплашващият си служи, се извършва обективно, но критерият относно
предизвикването или не на основателен страх трябва да е конкретен и субективен, като
се преценява дали и без формираните страхови представи заплашваният би сключил
сделката (вж. Решение № 222/07.12.2017 г. по гр. д. № 4594/16 г., IV г. о. на ВКС ).
1.3.2.) В случая са налице категорични сведения, че волята на ищцата при
встъпването в процесния договор е била опорочена посредством заплашване,
извършено от ответника. Те се съдържат в показанията на свидетелите К. и С. и
представляват преки доказателства, макар и да са с производен (вторичен) характер.
Независимо, че става дума за информация, която е била споделена от самата ищца, от
особено значение е, че това е станало съвсем случайно и то няколко месеца след
сключването на сделката, съответно повече от половин година преди образуването на
делото.
4
1.3.3.) Същевременно се установяват и допълнителни данни, които въпреки
че са от косвено естество, преценени комплексно, напълно подкрепят ищцовата теза за
заплашването, а именно:
- Промененото психоемоционално и физическо състояние на
ищцата към момента на сделката.
- Уязвимостта й, продиктувана от раздялата с мъжа, с когото е
съжителствала дълги години, и съпътстващите проблеми помежду им, наложили
многократна намеса на органите на прокуратурата и на съда.
- Въпреки че ищцата и ответникът са имали приятелски и
търговски отношения от близо 5 години, тя му е прехвърлила единствените си
жилищни имоти за погасяването на сума, която е получила още в началото на
съвместната им дейност.
- Сумата, за чието издължаване са били прехвърлени имотите, е
приблизително равна на данъчната им оценка, което означава, че не кореспондира с
тяхната пазарна цена.
- Ответникът не само не е установил никаква фактическа власт
върху имотите, макар да разполага с титул за собственост, а ищцата дори е продължила
да ползва жилището в гр. П..
1.3.3.) След като заплашването при сключването на договора е установено,
обстоятелствата, че по-късно ищцата е посочвала ответника за неин свидетел по дела,
водени спрямо лицето, с което е била във фактическо съпружеско съжителство, не
води до основателност на ответната позиция. Не следва в тази връзка да се
абсолютизира и фактът, че ищцата и след подписването на договора, който сега
оспорва, е заявявала, че с ответника са в приятелски отношения, тъй като по този
начин не се опровергава по-рано извършеното от него заплашване.
1.4.) В обобщение на казаното се налага финалният извод, че ищцовата
претенция подлежи на уважаване.
2. По съдебните разноски:
2.1.) Изходът от спора предоставя право на съдени разноски само на ищцовата
страна (чл. 78, ал. 1 ГПК).
2.2.) Техният размер възлиза на 1 127,51 лв. и е формиран от: заплатено
адвокатско възнаграждение (1 000 лв.), внесена държавна такса, която е дължима за
образуването на делото (117,51 лв.), и платена държавна такса за вписването на
исковата молба (10 лв.).
2.3.) Размерът на таксата, която ищцата е внесла при започването на исковото
производство е по-голям (529 лв.), но е неправилно определен от самата нея. Тук
приложими се явяват правилата на чл. 71, ал. 2 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2
ГПК във вр. с чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
5
ГПК (4% от 1/4 от данъчната оценка на имотите /11 751,10 лв./ = 117,51 лв.).
Получаващият се недължимо платен остатък (411,49 лв.) от таксата не подлежи на
присъждане на ищцовата страна, а на възстановяване, но след нейно нарочно искане по
чл. 4б ЗДТ.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА, на основание чл. 30 ЗЗД, договор за прехвърляне на
недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение, материализиран в
нотариален акт с № 152/21.10.2020 г., том II, рег. № 6496, издаден по нот. д. № 329/20
г. на нотариус Фани Шутова (с рег. № 511 на Нотариалната камара), с който М. Ж. Н.,
с постоянен адрес в с. Р., общ. П., ул. „Л. К.“ № 3, ЕГН ********** (като
прехвърлител) е прехвърлила на П. М. Х., с постоянен адрес в гр. Р., ул. „М.“ № 10,
ЕГН ********** (като приобретател), самостоятелен обект в сграда
(жилище/апартамент) с идентификатор 56126.600.513.17.12 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР, ведно с прилежащите му
избено помещение № 12 и 4,8218 % от общите части на сградата, както и урегулиран
поземлен имот II-177 в кв. 31 по плана на с. Р., общ. П., одобрен през 1960 г., ведно с
изградената в неговата южна лицева част едноетажна масивна жилищна сграда.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. М. Х., с постоянен адрес в гр. Р.,
ул. „М.“ № 10, ЕГН **********, да заплати на М. Ж. Н. , с постоянен адрес в с. Р.,
общ. П., ул. „Л. К.“ № 3, ЕГН **********, сумата от 1 127,51 лв., представляваща
съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6