№ 3056
гр. Варна, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20233110109072 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Б. П. Х., ЕГН
**********, с адрес в гр.В., чрез адв. Р. Ж. от ВАК срещу Общинско предприятие
"Общин„щи паркинги и синя зона“ гр.Варна, ЕИК иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ
за осъждане на последния да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1504,40 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението за периода от 20.12.2021г. до 19.01.2022г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.07.2023г. до окончателното
изплащане.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Ищецът твърди, че на 20.07.2021г. е бил извикан в ОП "Общински паркинги и сипя
зона" за да му бъде връчена заповед №18/19.07.2021г. за „дисциплинарно уволнение" на
основание чл.190, ал.1, т.4 от КТ подписана от Б.Б.. До този момент той е изпълнявал
длъжността „Специалист еколог репатриране ИУМПС" в ОП „Общински паркинги и сипя
зона" гp.Варна и е работил като такъв на основание трудов договор №00062/28.03.2007г.
подписан от кмета па Община Варна на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ. На 06.01.2014г. е
подписал допълнително споразумение към основния трудов договор №20/06.01.2014г. с
ръководителя на ОП „Общински паркинги и синя зона" М. И..
Ищецът атакувал по съдебен ред прекратяването на трудовото правоотношение, за
което било образувано гр.д. № 13618/2021г. по описа на PC - Варна. С влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № 13618/2021г. на ВРС, съдът признал със Заповед № 18 от 19.07.2021 г. на
директора на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ гр. Варна за
незаконосъобразна и отменил уволнението на ищеца. Поради незаконосъобразното
уволнение, ищецът е останал без работа през посочения период. Поради изложените
съображения моли за постановяване на положително решение по предявените искове.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че за определяне размера на своето
брутно месечно възнаграждение, ищецът се позовава на представения от него по гр. д. №
1
13618/2021г. по описа на ВРС фиш за изплатена работна заплата. Същият включва и
допълнително материално стимулиране (ДМС), което не е част от брутното трудово
възнаграждение, съдържащо основни и допълнителни възнаграждения, които имат
постоянен характер. Поради това, ответникът счита, че ДМС на ищеца се намира извън
рамките на дължимото му обезщетение от работодателя по чл. 225, ал. 1 от КТ. Ответникът
сочи, че съобразно Допълнително споразумение към трудов договор № 800/24.03.2021г.
основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 980 лв., като към него се
прибавя допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит -
28%, в размер на 274,40 лв. или общо 1264,20 лв. От това следва, че претендпраното
дължимо обезщетение за период от 4 месеца е в размер на 5017,60 лв. /4 х 1254,40 лв./.
Ответникът счита, че изплатеното на 06.02.2023г. обезщетение по чл. 225, ал. 1 в размер на
4551,12 лв. (ведно със законната лихва върху главницата и приспадане на 10% данък общ
доход) представлява действително дължимото и изплатено обезщетение за период от 4
месеца за оставане без работа поради незаконно уволнение. Поради което моли искът да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира и съдебно-деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
С решение по гр.д. №13618/2021г. на ВРС, потвърдено с решение по възз.гр.д. №
953/22г. на ВОС, съдът е признал за незаконно и отменил уволнението на Б. П. Х., ЕГН
**********, гр. В., извършено със Заповед № 18 от 19.07.2021 г. на директора на Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“ гр. Варна, с която на основание чл.190, ал.1,
т.4 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, на основание чл. 344
ал.1 т.1от КТ. Възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност – „Специалист
еколог репатриране ИУМПС" в ОП „Общински паркинги и сипя зона" гp.Варна, на
основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ Осъдено е Общинско предприятие „Общински паркинги и
синя зона“ гр. Варна, представлявано от Б.Б. – директор, ДА ЗАПЛАТИ НА Б. П. Х., ЕГН
**********, гр. В., сума в размер на 3008.80лв. /три хиляди и осем лева и 80ст./,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение,
считано от датата на уволнението /19.07.2021 г./ до датата на подаване на иска в съда
/20.09.2021г./., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1501,10лв., представляваща разликата
между предявения размер от 4509.90лв. и присъдения размер от 3008.80лв., на основание чл.
344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 ал. 1 от КТ.
Видно от представена по делото трудова книжка на Б. Х., същият е възстановен на
работа на 01.04.22г. от ОП „Общински паркинги и синя зона"
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа се явява изцяло
основателен. Отменено е незаконното уволнение на ищеца със Заповед № 18 от 19.07.2021
г. на директора на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ гр. Варна,
като му е присъдена сума в размер на 3008.80лв. /три хиляди и осем лева и 80ст./,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение,
считано от датата на уволнението /19.07.2021 г./ до датата на подаване на иска в съда
/20.09.2021г./.
При незаконно уволнение на работник или служител се дължи обезщетение за
оставане без работа, но не за повече от 6 месеца . В случая на ищцата е присъдено
обезщетение по гр.д. № 13618/21 на ВРС за периода от /19.07.2021 г./ до датата на подаване
на иска в съда /20.09.2021г./.
Съдът е приел за безспорно между страните, че Б. Х. в процесния период от
20.12.2021г. до 19.01.2022г. е останал без работа, което се установява и от отразяването в
2
представената по делото трудова книжка.
Ответникът оспорва размера на дължимото месечно обезщетение. Предвид приетото
с влязло в законна сила съд. решение по гр.д. №13618/2021г. на ВРС, то този въпрос не
може да бъде пререшаван в настоящото производство. Поради което и следва да се приеме,
че дължимото месечно обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е 1504,40 лв.
Предвид на което и предявеният иск се явява основателен в претендирания размер от
1504,40лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 540 лева с ДДС за изплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса 60,18 лв.
По изложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ гр. Варна,
представлявано от Б.Б. – директор да заплати на Б. П. Х., ЕГН **********, гр. В., сума в
размер на 1504,40 лв. (хиляда петстотин и четири лева и четиридесет стотинки),
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение
извършено със Заповед № 18 от 19.07.2021 г. за периода от 20.12.2021г. до 19.01.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 13.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ гр. Варна,
представлявано от Б.Б. – директор да заплати на Б. П. Х., ЕГН **********, гр. В. сумата от
540 лева (петстотин и четиридесет лева) с ДДС за заплатено адв.възнаграждение, на
осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ гр. Варна,
представлявано от Б.Б. – директор да заплати по сметка на ВРС, сумата от 60,18 лева
(шестдесет лева и осемнадесет стотинки) за държавна такса, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 2-седмичен срок,
считано от датата на обявяването му- 18.09.2023 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3