№ 3376
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110142269 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от Т.С. против И. И. С. с
искане да бъде осъдена да заплати на топлофикационното следните суми:
342,33 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за имот с адрес гр. *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, 56,99 лева – мораторна лихва за забава
от 15.09.2022 г. до 01.07.2024 г., както и сума за дялово разпределение за имот
с адрес гр. *** за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. в размер на 37,60 лева –
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск
до окончателното изплащане на сумите и 9,02 лева – мораторна лихва за
периода от 15.08.2021 г. до 01.07.2024г. Ищецът твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в срок до 45 дни след изтичане на периода, за който се
отнасят. Ответникът И. И. С. в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор,
с който прави възражение за плащане. Представя доказателства.
В съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват,
изпращат представители, чрез които поддържат исканията си. Представителят
на ищеца признава направеното плащане.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
1
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
С оглед направените от ответниците признания, съдът намира, че всички
правнорелевантни факти, от които произтичат техните задължения, са
осъществени. Те имат качеството на потребители и за процесния период
ищецът им е доставил претендираната топлинна енергия и услуга дялово
разпределение. Възражението за плащане на вземането в цялост също се
доказва от представеното платежно нареждане. С оглед на това исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят, с изключение за сумата от 23,73 лева
– законна лихва за периода от 17.07.2024 г. до 23.12.2024 г.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение №
595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в
последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане
на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска,
обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а
възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на
исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на
заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответника плащане е
направено на 23.12.2024 г. след входирането на исковата молба по настоящото
дело. Когато причината за завеждането на делото се намира в
извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до
прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От
ищеца се претендират 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 50 лева –
държавна такса, които следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. *** срещу И. И. С., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр.
2
*** искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите 342,33 лева
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
имот с адрес гр. *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 56,99 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 01.07.2024 г., както и сума за
дялово разпределение за имот с адрес гр. *** за периода 01.06.2021 г. –
30.04.2023 г. в размер на 37,60 лева – главница и 9,02 лева – мораторна лихва
за периода от 15.08.2021 г. до 01.07.2024г., като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН: ********** да заплати на Т.С., ЕИК: ***
сумата от 23,73 лева – законна лихва върху главниците за периода от
17.07.2024 г. до 23.12.2024 г.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН: ********** да заплати на Т.С., ЕИК: *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 50 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач Б.
на страната на ищеца Т.С..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3