№ 402
гр. Пазарджик , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201856 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АНГ. ИВ. П., ЕГН- **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „Д.“ №10, ет.3, ап.7, против Наказателно постановление № 20-1006-
003026 от 31.08.2020 г. издадено от Началник на Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП на основание чл.179
ал.2 във вр. с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.
В жалбата обобщено се изнасят твърдения за незаконосъобразност на НП,
поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и се иска неговата
отмяна, като се излагат подробни съображения.
В съдебно заседания жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
аргументирано становище в подкрепа на искането си за отмяна на НП. Прави искане за
присъждане в полза на жалбоподателя на сторените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата е депозирано писмено становище по същество, в което се
излагат обосновани доводи за законосъобразност на НП и се иска неговото
потвърждаване. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
1
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и вещественото
доказателствено средство, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 20.08.2020 г., в 14,15 часа, в
гр. Пазарджик, на кръстовището на ул. „Найчо Цанов“ и ул. „Петър Мусевич“,
движейки се по ул. „Найчо Цанов“, управлявайки собствения си лек автомобил „***“ с
рег. № ***, е предприел маневра „завиване наляво“ за да навлезе от ул. „Н. Цанов“ по
ул. „Петър Мусевич“, като не се е убедил и съобразил, че в същото време, попътно
движещия се товарен автомобил „Д.“ с рег. № ***, управляван от Г. КР. ЕНДЖ. от гр.
Пазарджик е предприел маневра „изпреварване“ и се е изравнил с него от лявата му
страна, вследствие на което двата автомобила се сблъскват. Настъпва ПТП с
материални щети по двата автомобила.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, поради което св. Б.
Г.- мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик съставил срещу
жалбоподателя АУАН с бл. № 261331/20.08.2020 г. в негово присъствие, след което му
го предявил и връчил срещу подпис. В акта водачът вписал собственоръчно, че имал
възражение за констатациите, а именно че нямал вина за ПТП.
Въз основа на така съставения акт на 31.08.2020 г. било издадено обжалваното
НП, което било връчено лично на санкционирания на 11.11.2020 г., видно от
разписката към него, а жалбата против санкционния акт била лично подадена от
наказаното лице чрез АНО до съда като била входирана в деловодството на ОДМВР-
Пазарджик на 17.11.2020 г., поради което е и процесуално ДОПУСТИМА като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, веществено доказателство и показанията на
актосъставителя- св. Б. Г. и свидетелите Г.Е. и Д.С. и частично от обясненията на
жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло гласните доказателства, събрани посредством
разпитите на посочените свидетели, както и писмените доказателства и веществени
доказателства- снимки на ПТП, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка. Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя, по съображения което
ще бъдат изложени по-долу.
2
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, следва да се посочи, че съдът не установи в рамките на
извършената служебна проверка в хода на АНП да са били допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН.
Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.58 ал.1 от ЗАНН.
Независимо от липсата на възражение в тази насока, съдът намира за
необходимо да посочи, че АУАН е съставен в законоустановения срок по чл.34 от
ЗАНН- непосредствено след извършване на нарушението, в присъствието на
нарушителя и на свидетел. НП също е издадено в рамките на шестмесечния
преклузивен срок от съставяне на акта от компетентен орган, съгласно Заповед рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи (виж т.2.11 от заповедта на
л.20-21).
В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението- дата и място
на извършването му, качеството на жалбоподателя и в какво се изразяват неговите
действия, като са посочени всички съставомерни обстоятелства. Дадената правна
квалификация съответства на словесното описание на нарушението.
С оглед на това съдът намира за неоснователни направените в жалбата
възражения за допуснати СПН, а именно липсата на пълрно, ясно и точно опиисание на
нарушението. В детайли съдът намира, че сочените в жалбата възражения в смисъл, че
в описанието не били посочени обстоятелствата каква маневра е предприел
жалбоподателя, че не било посочено, че предприетото „изпреварване“от другия
автомобил станало в кръстовището, че не било посочено, че нямало маркировка в
зоната на кръстовището, нито чу ударът между двете МВПС бил настъпили вътре в
кръстовището. Видно от описанието на нарушението е, че е ясно посочена маневрата
изпълнявана от жалбоподателя- „завиване на ляво“, като подробно е описано по коя
улица се е движил, с каква цел е предприета маневрата и съвсем ясно е посочено, че
ситуацията и ПТП са се развили в зоната на кръстовището на улиците „Найчо Цанов“ и
„Петър Мусевич“. Липсата в описанието на нарушението на всички останали посочени
обстоятелства не води до непълнота и неяснота на описанието на нарушението, тъй
като тези обстоятелства не са елементи от фактическия състав на нарушението- от една
страна, а от друга- те се явяват конкретни твърдения от страна на жалбоподателя,
които подлежат на установяване със съответните доказателствени способи и касаят
случая по същество.
3
По отношение на спора по същество, съдът намира, че в хода на АНП вмененото
административно нарушение бе доказано до изискваната от закона степен на
несъмненост.
Констатациите посочени в АУАН, намерили отражение в словесното описание
на нарушението в НП, се потвърждават напълно от писмени доказателства и изцяло от
показанията на актосъставителя- св. Б. Г. и колегата му- св. Д.С., както и от тези на св.
Г.Е..
Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства, посредством
разпитите на посочените свидетели, т.к. те са непротиворечиви и кореспондират на
останалия доказателствен материал и най-вече на отразеното в протокола за ПТП и
съпътстващите го снимки от мястото на инцидента. Вярно е, че полицейските
служители Г. и С. не са преки очевидци на събитията, респ. на механизма на
настъпване на ПТП, а такъв е единствено другият участник в него- св. Г.Е.. Вярно е и
това, че последният може да се счита за заинтересован от изхода на делото, но това
автоматично не го прави лъжесвидетел. В крайна сметка трябва да се каже, че
показанията на св. Е. относно механизма на ПТП не бяха опровергани от никое друго
пряко или косвено, писмено или гласно доказателство, а напротив. Подкрепиха се,
както от показанията на полицейските служители, така и от приетия като писмено
доказателство протокол за ПТП, съставен на мястото на инцидента и съпътстващите го
снимки, отразяващи пораженията върху двата автомобила след ПТП.
От цитираните доказателства се установи безспорно, че ПТП е настъпило след
като жалбоподателят П. с управлявания от него лек автомобил, се е движел по ул.
„Найчо Цанов“ в гр. Пазарджик в посока към кръстовището й с ул. „Петър Мусевич“. В
кръстовището предприел маневра завиване наляво по ул. „Петър Мусевич“ с цел да
направи обратен завой. Точно в този момент в средата на кръстовището автомобилът
на П. е бил изпреварван от т.а. „Д.“, управляван от св. Е.. Неговият автомобил бил в
съседната на П. (насрещна) пътна лента и с предницата си бил задминал предницата на
автомобила на жалбоподателя. Последният обаче очевидно не е възприел
изпреварващия го автомобил, вероятно защото въобще не погледнал нито настрани,
нито в лявото странично огледало за обратно виждане, като започнал завиване наляво
и така с лявата ъглова част на предната броня на своя автомобил ударил автомобила
„Д.“. Последният поел първия удар в дясната си част отстрани в предната врата, след
което л.а. „М.“ се приплъзнал по бронята на „Дачия“-та до задната дясна врата.
При тази фактология няма съмнение, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл.25 ал.1 от ЗДвП, а именно, като водач на МПС, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да завие- в конкретния случай
4
наляво за навлизане по др. улица в кръстовището, преди да започне маневрата, да се е
убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
С оглед на така установеното съдът намира, че правилно е била ангажирана
отговорността на П. по реда на чл.179 ал.2 във вр. с ал.1, т.5 и във вр. с чл.25 ал.1 от
ЗДвП, а именно за причиняване на ПТП в следствие на нарушаване на правилата за
предимство при извършване на маневра по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че
при изписването на цифровата квалификация на деянието АНО не е посочил конкретно
кое предложение на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП е било нарушено, т.е. в резултат на
неспазването на кои правила посочени в тази точка е предизвикано ПТП, в каквато
насока са изложени възражения в жалбата. От описаното в обстоятелствената част на
постановлението обаче, т.е. от текстовата правна квалификация става ясно, че е
вменено неспазване на правило предимство за изпреварване посочено по-горе, което е
станало в резултат на неправилно извършена маневра по смисъла на чл.25 ал.1 от
ЗДвП, също подробно посочена по-горе и описана в НП. В този смисъл възражението
във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение при описване
на административното нарушение и дадената му правна квалификация се явява
несъстоятелно.
Не може да бъде споделено и възражението в смисъл, че вината за настъпилото
ПТП била изцяло на другия водач- св. Е., а не на жалбоподателя, което се аргументира
с това, че П. бил подал ляв мигач още преди товарния автомобил „Д.“ да започне
изпреварването, но въпреки това неговият водач предприел въпросното изпреварване и
то с превишена скорост. Тук веднага следва да се каже, че твърденията, че П. бил подал
ляв мигач още преди Е. да предприеме изпреварването, както и че последният се
движел с превишена скорост останаха голословни и доказателствено необезпечени. В
същото време, тези твърдения категорично се опровергават от абсолютно
безпристрастното писмено доказателство по делото- протокол за ПТП, съставен на
мястото на инцидента и съпътстващите го фотоси, отразяващи пораженията върху
двата автомобила след ПТП (л.13, л.7-12).
Видно от отразеното на схемата на ПТП в протокола, в момента на удара между
двата автомобила, този на участник 2- Е. се намира в насрещната спрямо посоката на
движение пътна лента и с предницата си е задминал автомобила на участник 1- П.,
когато последния започва завиването на ляво. Въпросният протокол е подписан от
двамата участници в ПТП без каквито и да е възражения, като за такива не може да се
приеме вписаното от П. „заявявам не съм виновен“, защото той не е направил
конкретно оспорване на отразеното като механизъм словесно и със схема, както и
5
обстоятелства, причини и условия за ПТП. Това означава, че така отразените данни
отговарят на действителността. Това пък води до извода, че П. е предприел левия завой
след като вече св. Е. е започнал изпреварването и е бил на път да го завърши, т.к.
автомобилът му е бил значително по-напред от този на жалбоподателя преди да
настъпи ударът. Без всякакво значение е обстоятелството с каква скорост се е движел
Е., т.к. дори да е бил с превишена ПТП не би настъпило ако П. бе изпълнил
задължението си да го пропусне преди да завие. Всичко това се подкрепя и от шестте
броя фотоси съставени на мястото на инцидента и отразяващи пораженията върху
двата автомобила след ПТП. На снимките на л.8-9 се вижда, че при първия контакт
между двата автомобила т.а. „Д.“ е ударен отстрани в дясно, в областта на предната
дясна врата, след което пораженията продължават назад до по цялата задна дясна
врата. От снимките на л.10-11- пък се вижда, че поражението върху л.а. „М.“ е само в
лявата ъглова част на предната броня. Това значи, че ударът между автомобилите е
настъпил, когато този на св. Е. е бил изпреварил с цялата си предница този на
жалбоподателя П.. Ако последният е бил подал ляв мигач преди да навлезе в
кръстовището и е започнал завиването наляво от тази си позиция, а едва след това св.
Е. е предприел изпреварването, каквато версия се развива в жалбата и се поддържа от
жалбоподателя в с.з. в дадените от него обяснения, а и е доразвита от защитата, то
тогава пораженията върху „Дачията“-та биха били в областта на неговата предница
(броня, преден капак, десен калник), а пораженията върху „М.“-а в областта на лявата
му страна (ляв калник, ляво предно колело, леви врати), което за пореден път доказва,
че механизмът на ПТП е бил такъв, какъвто го описва св. Е.. При това положение не
може да има съмнение, че вината за ПТП е изцяло на П..
Неприемливи са и възраженията, че в зоната на кръстовището, което нямало
маркировка и имало пътен знак Б2, водачът на другия автомобил не можел да
изпреварва в зоната на кръстовището, още повече че тези две обстоятелства относно
знака и маркировката не били посочени в описанието на нарушението, а се извличали
от доказателствата по делото. Първо в случая е без значение дали е имало или не
маркировка в района на кръстовището, нито има значение обстоятелството, че в
същото е имало знак Б2, тъй като този знак е поставен от двете страни на
кръстовището, но на другата улица- „Петър Мусевич“, по която двата автомобила не са
се движили. Това обстоятелство се установява не само от показанията на полицейските
служители, но и от протокола за ПТП и е отразено на схемата в него. Тоест този пътен
знак по никакъв начин не регулира движението на двата автомобила, тъй като те са се
движил по пътя с предимство, така както пояснява в показанията си и св. Г.. Няма
значение и обстоятелството дали е имало или не пътна маркировка в кръстовището,
защото тя би имала значение, ако кръстовището не бе регулирано с пътен знак. Такъв
както стана ясно е поставен от двете страни на кръстовището на ул. „Петър Мусевич“.
Липсата на маркировка и наличието на поставения пътен знак, не възпрепятстват
6
възможността т.а. „Д.“ да предприеме изпреварване на автомобила на жалбоподателя,
още повече че това изпреварване е предприето в началото на кръстовището и видно от
показанията на св. Е., потвърдени както се посочи по-горе и от писмените и
веществени доказателства- Протокол да ПТП и снимки, след като водачът на
изпреварващия автомобил е възприел, че „М.ът“ се намира плътно вдясно на платното
и няма подаден сигнал за завиване наляво. За него не е имало никаква причина, поради
която да не предприеме маневрата изпреварване.
С оглед на всичко казано до тук НП се явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
При определяне размера на санкцията за извършеното нарушение наказващият
орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на
административните наказания, като е наложил наказание глоба в абсолютно
установения от закона размер от 200 лева, с което целите на наказанието визирани в
чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати. Поради абсолютния размер на глобата е
безпредметно обсъждане на въпроса за нейното намаляване, респ. изменение на НП.
С оглед изхода от делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя не би могло
да бъде удовлетворено искането на процесуалния представител за присъждане в полза
на П. разноски сторени за адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е
направено своевременно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВРІ Пазарджик, чието структурно
звено Сектор ПП е органът издал НП, като ЮЛ със самостоятелен бюджет. С оглед
разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено
съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита
в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в
три съдебни заседания, с разпит на трима свидетели, с обсъждане и на писмени
доказателства, но в същите не участваше процесуалния представител на АНО, като
единствено от същия е представено аргументирано писмено становище. Поради това и
съдът счита, че следва да присъди минималния предвиден в наредбата размер на
юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1006-003026 от
31.08.2020 г. издадено от Началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Пазарджик, с което на АНГ. ИВ. П., ЕГН- **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „Д.“
№10, ет.3, ап.7, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 във вр. с
чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА АНГ. ИВ. П., ЕГН- **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „Д.“ №10,
ет.3, ап.7, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик,
представлявана от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на
въззивника за присъждане на разноски в негова полза.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8