Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                         № 25/22.01.2020г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО заседание на тринадесети януари    ,  през две хиляди и двадесета  година в състав :

                                                                                  

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№609/2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП /ДВ,бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

          Делото е образувано по жалба на Ц.Б.П. *** против Заповед за ПАМ №19-0996-000703/28.10.2019г. на началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач-до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 18месеца. В жалбата си иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените  правила и материалния закон . В съдебно заседание  се явява лично и иска да бъде отменена заповедта ,като незаконосъобразна ,по съображения ,изложени в жалбата.

 Ответникът по жалбата – Началник-сектор „ ПП“  към ОД на МВР-Монтана,не се явява и не изпраща представител.,не взема становище.

 Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

 Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 19.11.2019г./л.6/,а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез административния орган до съда на 02.12.2019г. ,т.е. в срок,което я прави  допустима за разглеждане. Разгледана по същество се явява неоснователна.Доводите на съда в този смисъл са следните:

 От данните по делото се установява,че на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА № 394870/27.10.2019г.  за това,че на 27.10.2019г. около 5,25 ч. в гр.Монтана ,на бул „Х*** Б*** “  ,като водач на МПС  управлява „Т*** А*** “ с рег.№ *** негова собственост ,като в 5,33ч. отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7410 , водача лъха на алкохол и е видимо повлиян от същия ,издаден му е и талон за медицинско изследване№0019622,като при проверката е установено ,че отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта ,с което виновно е нарушил чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП.Въз основа на така съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на ПАМ№19-0996-000703/28.10.2019г. на началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач-до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 18месеца.Тази заповед се обжалва от настоящия жалбоподател и е предмет на настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

                 При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172,ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган-Началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г. ,подписана от зам.-министъра Филип Гунев „за министъра на вътрешните работи“ Румяна Бъчварова и издадена въз основа на последната, заповед на директора на  ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г.Налага се извода ,че заповедта е издадена от компетентен орган ,при наличие на необходимата по закон компетентност. Обстоятелството,че първата заповед№8121з-1524/09.12.2016г. е издадена от зам.- министъра Филип Гунев , в отсъствие на Министъра на вътрешните работи ,за което е представена заповед№8121з-1496/06.12.2016г. за заместване ,издадена от Министъра на вътрешните работи също навежда на извода за законосъобразност на оспорената в настоящето производство заповед .Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-до решаване на въпроса за отговорността ,но за не повече от 18месеца.Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН. Съгласно чл. 171, т.1,б.“б“ от ЗДвП/ДВ,бр.77/2017г. в сила от 26.09.2017г./, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:  който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

           В конкретния случай водачът управлява МПС ,като отказва пред контролните органи да бъде проверен с техническо средство ,отказва и медицинско изследване,за което му е издаден талон за медицинско изследване ,за което му е съставен АУАН.При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, е установен по надлежен ред отказ при извършена проверка да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство ,както и отказ да даде кръвна проба за медицинско изследване ,за което му е издаден талон за медицинско изследване.Наличието на тези материално-правни предпоставки  обвързват административния орган при наличие и на двете предпоставки да издаде заповед за ПАМ.Съставеният акт за нарушение  се ползва с материална  доказателствена сила до доказване на противното,и при липса на доказателства представени от жалбоподателя,които да оборят фактическите констатации по така съставения акт ,по разбиране на съда,налице са  всички предпоставки за налагане на ПАМ по ЗДвП.В тежест на жалбоподателя е било да обори фактическите обстоятелства по акта за нарушение,което той не е направил.В хода на производството не бе оспорен  АУАН серия АА№394870/27.10.2019г.по отношение на съдържащата се в него констатация,че нарушителя е отказал проба с техническо средство и също е отказал медицинско изследване в деня на съставяне на АУАН.След  като от така съставения АУАН,контролните органи са констатирали фактите ,пораждащи за жалбоподателя необходимостта от налагане на ПАМ,и при положение ,че АУАН се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 от ГПК ,която с представените писмени доказателства от жалбоподателя не бе оборена ,правилно е наложена ПАМ на лицето за това нарушение. Неоснователни са възраженията в жалбата ,че заповедта за ПАМ не е мотивирана и обоснована.По разбиране на съда ,същата съдържа в себе си фактически и правни основания за издаване и е постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон . По разбиране на настоящия състав, извършеното нарушение е безспорно доказано ,същото е с висока степен на обществена опасност,доколкото засяга безопасността на отделните участници в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве ,при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка на нарушителя с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. Неоснователни са и възраженията в жалбата,че не е му е връчен АУАН по надлежния ред ,че служителите на полицията не са се легитимирали при извършената проверка,че не е  изяснена фактическата обстановка от органа  ,че е нарушено правото на защита на лицето и др.,доколкото тези доводи не се доказаха в хода на делото  от представените по делото доказателства. Наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с материалния закон ,но и с целта на приложимия закон - осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК./в т.см.  Р. по адм.д.№8650/2015г. по описа на ВАС;Р. по а.д.№10779/2014г.на ВАС ;Р. по адм.д.№523/18г. на ВАС/./.

 

Предвид гореизложеното  съдът намира,че заповедта ,като постановена от компетентен орган ,при спазване на изискуемата форма на акта, и в съответветствие с административнопроизводствените правила и материалния закон и с целта на закона се явява правилна и законосъобразна и следва да се потвърди,съответно жалбата да се отхвърли като неоснователна. Водим от гореизложеното административния съд

                                  

                                                    

                                             Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Б.П. *** против Заповед за ПАМ №19-0996-000703/28.10.2019г. на началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач-до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 18месеца,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението му на страните.

                                                           

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :