РЕШЕНИЕ № 261235
гр. Пловдив, 16.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на десети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 3872
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски“ против И.Г.М. кумулативно обективно съединени искове, както следва
с правно основание чл. 40 ЗЗД за установяване недействителността на договор №
***г., между ПУ „Паисий Хилендарски“ чрез **** на „НПД“ ***В.К., в качеството
му на възложител, и И.Г.М., в качеството на изпълнител, поради сключването му
във вреда на представлявания, както и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за заплащане на сумата от 9 000 лв., представляваща недължимо
заплатена п недействителния договор от 19.12.2014 г., ведно със законна
мораторна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.03.2020
г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че Поделение
"Научна и приложна дейност" на ПУ „Паисий Хилендарски“ и И.Г.М. е
сключен договор № ***г. за изработка, по силата на който на изпълнителя са
възложени следните видове дейности: преработване на съществуващата
автоматизирана система ИСОНИ - пренаписване на сървър “Windows 2012, Tomcat 8,
Mssql 2012R2”; създаване на нова функционалност и подаване на експертна карта
за междинен и краен отчет; преработване на база данни, уеб част, контрол
център, свързана с новите функционалности и системни изисквания; осигуряване на
безопасността на системата и годишна поддръжка; администриране на конкурсни
сесии - при подаване и при отчитане, в рамките на една годна; осигуряване на
хардуер върху който системата да се инсталира и функционира; инсталиране на
системата и създаване и администриране на мейл сървър. В договора било
установено заплащане на възнаграждение в размер на сумата от 18 000 лв.,
платими както следва: 50 % при подписване на договора и 50 % при приемане на
работата. Твърди, че на 11.03.2015 г. с еднолично разпореждане на *** на „НПД“
в полза на ответника била заплатена по банков път сумата от 8 460 лв. по банков
път и 540 лв. удържан и внесен данък по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ. Сочи, че
Поделение "Научна и приложна дейност" /НПД/ е самостоятелно звено на
ПУ „Паисий Хилендарски“, което функционира въз основа на свой Устройствен
правилник, дейността на което се направлява и контролира от Управителен съвет,
който се представлява от неговия председател - ***** по Научно
изследователската работа ***. ***Н.М.. Твърди, че оперативно дейността на
поделението се ръководи от ****, който съгласно т. 9. 4 от Правилника, осъществява функционалността му в
съответствие с решенията на УС и предмета на дейност. **** на
поделението към момента на сключване на договора била В.К., която е сключила договор с ответника,
след проведено на 19.12.2014 г. заседание на УС на Фонд „Научни изследвания“
при ПУ, на което е взето решение /т.4 от дневния ред/ със сумата от 14 642 лв. да
се финансира закупуване на нов сървър, заплащане на И.М. — разработчик на
системата, както и да се плати на оператор на системата, който да я
администрира. Сочи, че преди изтичане на крайния срок на договор, който
бил до 31.12.2015 г., ответникът на 28.07.2015 г. заявил изпълнение на целия
договор и поискал заплащане и на останалата част от възнаграждението, поради
което В.К. подготвила доклад от името на ***М. предаден й за одобрение и
подпис, като едва тогава ***М. е установила, че цената по договора е в размер
от 18 000 лв., който надвишава предвидения за тази цел бюджет, поради
което последната отказала да подпише доклад за изплащане на възнаграждението.
Поддържа, че работата по проекта не била изпълнена в цялост от изпълнителя, а
само частично. Твърди, че с Решение № 2729/01.07.2019 г. по гр.д. № 4534/2016
г. на Районен съд – Пловдив, ХХ граждански състав, съдът е отхвърлил
предявените от И.М. против ищеца искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
непогасения остатък от задължението по договора, както и по чл. 92 ЗЗД за
заплащане на неустойка, като в мотивите на постановеното решение е прието, че
договорът е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД, тъй като ответникът и *****
на Поделение „НПД“ са се споразумели във вреда на представлявания ищец. Счита,
че сключеният между страните договор е недействителен на посоченото основание,
тъй като ***В.К. в качеството й на ****** на Поделение „НПД“ – като възложител,
е сключила с изпълнителя – ответник, договора за изработка във вреда на
представлявания университет. Счита, че в случая са налице и двете кумулативно
необходими предпоставки за уважаване на предявения иск – обективен и субективен
елемент. Сочи, че с решение от заседанието на УС на Фонд „Научни изследвания“
при Пловдивския университет е прието, че за закупуване на нов сървър е
предвидена сумата от 14 642 лв. Следователно волята на Управителния съвет
е за сумата от 14 642 лв., която сума е гласувана за хонорар на ответника
по сключения договор. Твърди, че на заседанието е присъствала В.К., поради
което последната е била информирана за взетите решения и размера на гласуваната
сума. Въпреки това още в същия ден В.К. сключила процесния договор с ответника,
при установено договорно възнаграждение, което надвишава с почти 4 000 лв.
определената от Управителния съвет стойност. Твърди, че с подписване на този
договор последната задължила представлявания университет както да заплати сума,
надвишаваща определената за тази дейност. Твърди, че освен това, в договора не
била установена точно и ясно насрещната престация на изпълнителя, доколкото
последният е за технически специфични дейности в сферата на програмирането,
което означава, че за правилното определяне на неговия предмет са необходими
технически познания, с които В.К. не разполага, и въпреки това подписала
договора без отправяне на запитване до компетентните служители. Твърди, че
договорът е сключен във вреда на представлявания – при неизгодни за него
условия, при което имуществото му се обременява допълнително с почти 4 000
лв. Поддържа, че субективния елемент се изразява в недобросъвестността на
страните – и двете да знаят, че сключеният договор обективно уврежда
представлявания. Поддържа, че индиция за недобросъвестността на страните
представлява обстоятелството, че още в деня на проведеното заседание на
Управителния съвет договорът е сключен при посочените условия. Твърди, че
авансово заплатената сума е заплатена еднолично от страна на В.К. без съставяне
на доклад и съгласуване с ***есор М. в нарушение на т. 30.2.1. от Правилника на
„НПД“. Сочи, че без наличие на нужда от това В.К. сключила с ответника и друг
договор № 11/02.02.2015 г. за допълнителни работи по договора. С тези си
действия В.К. нарушила изискванията за възлагане на работа и отчетност по
проектите, като е заобиколила ръководителя на проекта и по този начин е
увредила представлявания. Твърди, че поведението на изпълнителя по договора
също е недобросъвестно, тъй като последният още преди настъпване на крайния
срок на договора, а именно на 28.07.2015 г. е поискал да му бъде изплатена
останалата част от възнаграждението. Сочи, че сървърът не е предаден към този
момент, а единствено е изпратено на електронната поща на В.К. документ.
озаглавен „Мигриране на система ИСНОИ“ и „Предложения за подобрения на ИСОНИ“.
Недобросъвестността на изпълнителя се изразявала и в това, че на 17.09.2015 г.
последният предложил за подпис на ***. М.приемо-предавателен протокол, в който
е отбелязано, че всички задачи по гражданския договор се приемат безусловно. По
така изложените съображения се моли за прогласяване недействителността на
договора и връщане на недължимо заплатената по последния авансова сума от
9 000 лв. в полза на ответника.
Ответникът И.Г.М. е депозирал в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Счита, производството по делото за недопустимо образувано, тъй като
въпросът за недействителността на договора е разрешен с постановеното по гр.д.
№ 4534/2016 г. на Районен съд – Пловдив решение, с което е отхвърлен насрещния
иск на ищеца за заплащане на сумата от 9 000 лв., представляваща авансово
заплатена цена. Твърди, че изводът на съда по гр.д. № 4534/2016 г. на Районен
съд – Пловдив за недействителност на договора са направени в мотивите на
постановеното решение, поради което за уважаване на предявените искове
предпоставките за недействителност на договора подлежат на установяване от
ищеца в настоящото производство. Счита, че не са налице обективните и
субективни предпоставки за обявяване недействителността на сключения между
страните договор. Поддържа, че липсва споразумение между представителя и
изпълнителя по договора, което да е установено във вреда на представлявания, както
и недобросъвестност на тези лица. Твърди, че причината поради, която договорът
е сключен за сума, надвишаваща тази определена в решението на Управителният
съвет на Фонд „Научни изследвания" при ПУ „П. Хилендарски” е неизвестна за
ответника. Последният получил препис на протокола от заседанието на УС № ****г.
по имейл на 03.11.2015 г. заедно с протокол № 71 от 23.02.2015 г., като
последните били изпратени от ***** на НПД - В.К. по негова молба след като му е
отнет достъпа до система ИСОНИ и след като разбира, че има проблем с решенията
на УС. Твърди, че след проведени съдебни заседания по гр. дело № 4534/2016 г.
се установило, че имало неизразходвани средства около 14 800 лв. от бюджета за
2014г„ които послужили като основа за сключването на договора, но В.К. получила
уверение от ***. М., че договорът ще бъде дофинансиран със следващия бюджет от
2015 г. Поддържа, че разликата между стойността на договора и утвърдения бюджет
е за сумата от 3 358 лв., която не надвишава значително определената от УС
стойност. Твърди, че от доклада на ***. С.Г.от 02.10.2015 г. се установява, че
част от поставените задачи по договора са изпълнени, че неговия предмет е ясен,
и че стойността на изпълнената работа се равнява на повече от 10 000 лв.,
като от доклада било видно, че извършената работа и нейната стойност се оценява
от специалисти при ищеца с техническо образование. Твърди, че ако бъде уважена
исковата претенция на ищеца за заплащане на сумата от 9 000 лв. ще се
достигне до неговото неоснователно обогатяване. По така изложените съображения
се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 40 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Предявените
искове са допустими за разглеждане, тъй като в производството по гр.д. №
4534/2016 г. на Районен съд – Пловдив е разгледан иск с правно основание чл.
266 ЗЗД за реално изпълнение по процесния договор за изработка, в мотивите на
което решение съдът по възражение на ответника е приел договорът за
недействителен на соченото в настоящото производство основание по чл. 40, ал. 1 ЗЗД, като мотивите на съдебното решение не са разрешили въпросът за
действителността на договора със сила на пресъдено нещо, поради което е
допустимо този въпрос да се разреши с обвързваща за страните сила в
самостоятелно производство. Предявеният иск за заплащане на сумата от
9 000 лв. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД също е допустим за
разглеждане, тъй като се твърди, че липсва правно основание за получаване на
сумата, която липса следва от недействителността на договора. В производството
по гр.д. № 4534/2016 г. на Районен съд – Пловдив е разгледан предявен от ищеца
в настоящото производство насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД за заплащане на същата сума, като поддържаното в това производство
правно основание е различно и се обуславя от въведени от ищеца по насрещната
искова молба твърдения за едностранно разваляне на договора за изработка,
поради неговото неизпълнение.
При така релевираните твърдения установяване
недействителността на процесния договор за изработка се обуславя от
положителното установяване от страна на ищеца
на следните материалноправни предпоставки: сключване от договора от името
на представлявания от лице с надлежна представителна власт; възникналото
правоотношение да е сключено във вреда на представлявания – при неизгодни за
представлявания условия, водещи до обременяване на имуществото му; „споразумяване“ между представителя и
насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания,
т.е. недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора
(третото лице) относно увреждането на представлявания, която се изразява в знание, че сключеният договор обективно
уврежда представлявания.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
Правилника за устройството и дейността на Пловдивския университет „Паисий
Хилендарски“ е предвидено, че ПУ “Паисий Хилендарски” е държавно висше училище
с правен статут на юридическо лице, произтичащ от чл. 6, ал. 1 от Закона за
висшето образование.
В настоящото производство е
приложено гр.д. № 4534/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ граждански
състав, с което са отхвърлени предявения от И.Г.М. против Пловдивския
университет „Паисий Хилендарски осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 000 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение по договор № 434/19.12.2014 г., сключен между Поделение „Научна
и приложна дейност“ към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. За да
достигне до извод за неоснователност на предявеният иск съдът е приел, че
сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД.
Съдът в настоящия съдебен състав не е обвързан от констатацията на съда по
гр.д. № 4534/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ граждански състав,
доколкото последното е установено по възражение на ответника в мотивите на
постановеното решение и не се ползва с обвързваща страните и съда сила на
пресъдено нещо. С решението е отхвърлен предявеният от Пловдивския университет
„Паисий Хилендарски“ против И.Г.М. насрещен иск за заплащане на сумата от
9 000 лв., заплатена на отпаднало правно основание, поради разваляне на
сключения между тях договор на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представен договор
№ 434/19.12.2014 г., сключен между Поделение „Научна и приложна дейност“ към
Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ – в качеството му на възложител и
И.Г.М. - изпълнител, по силата на който на ответника е възложено
осъществяването на следната дейност: 1. Преработване на съществуващата
автоматизирана система ИСОНИ - пренаписване за сървър Windows 2012, Tomcat & Mssql 2012R2; 2. Създаване на нова функционалност за подаване на експертна карта за
междинен и краен отчет; 3. Преработване на база данни, уеб част, контрол
център, свързана с новите функционалности
и системни изисквания; 4. Осигуряване на безопасността на системата и годишна
поддръжка; 5. Администриране на конкурсни сесии - при подаване и при отчитане,
в рамките на една година; 6. Осигуряване на хардуер върху който системата да се
инсталира и функционира; 7. Инсталиране на системата; 8. Създаване и
администриране на мейл сървър; 9. Актуализиране на автоматичното генериране на
известия към потребителите. Установен е срок за
изпълнение на работата от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. Изпълнителят е приел
да извърши работата срещу насрещното задължение на възложителя да заплати
сумата в размер от 18 000 лв., от които 50 % авансово - след подписване на
договора и 50 % окончателно - след предаване на доклад и отчет от изпълнителя
за извършената работа и подписване на приемо-предавателен протокол.
Страните не спорят, че
възложителят е заплатил на изпълнителя авансово сумата от 9 000 лв. Това
обстоятелство се установява от представения по делото Доклад и справка от
10.03.2015 г., по силата на който е разпоредено от страна на **** на Поделение
„Научна и приложна дейност“ – ***В.К., в полза на И.М. да бъде заплатена сумата
от 9 000 лв.
По делото е представен Доклад и
справка от 28.07.2015 г. за заплащане на сумата от още 9 000 лв., който е
изготвен от ***** на Поделение „Научна и приложна дейност“ – ***В.К. и е
адресиран до ***. Н.М., която е отказала да го подпише, като сумата не е
заплатена на изпълнителя по договора.
Между страните е безспорно
обстоятелството, че В.К. е ***** на Поделение „Научна и приложна дейност“
(НКПД), в което свое качество е разполагала с правомощие да сключи процесния
договор за изработка. По делото е представена Длъжностна характеристика за
длъжността „***** НКПД“, от която се установява, че основните функции на *****
са да представлява поделението, да ръководи и осъществява пълно
административно, стопанско и финансово – счетоводно обслужване, като подписва
платежни документи и сключва и подписва всички договори на възложители. В
длъжностната характеристика е установено, че заемащият длъжността „****** НКПД“
е подчинен на *** по наука, проектна дейност и международно сътрудничество.
По делото е представен Протокол
№ ****г. от проведено заседание на Управителния съвет на Фонд „Научни
изследвания“ при ПУ "П. Хилендарски", на което са присъствали
свидетелката В.К. и свидетелката Н.М., в което е обективирано обсъждане на
автоматизирана система ИСОНИ, като е взето решение със сумата от 14 642
лв. да бъде финансирано закупуване на нов сървър и заплащане на И.М. –
разработчик на системата, както и плащане на оператор на системата, който да я
администрира.
Представен е и Протокол №
****г. от проведено заседание на Управителния съвет на Фонд „Научни
изследвания“ при ПУ "П. Хилендарски", на което са присъствали
свидетелката В.К. и свидетелката Н.М., както и ответникът И.М. – разработчик на
ИСОНИ, без право на заседателен глас. На заседанието са обсъдени въпроси във
връзка с финансирането на съответните поделения. На така проведеното заседание
е презентирана демо версия на автоматизираната система ИСОНИ, при което е взето
решение да се направят конкретни промени в програмата. Управителният съвет е
взел решение досежно разпределението на размера на субсидията за
научно-изследователска дейност от 429 516 лв., като е прието сумата от 15 566
лв. да се разпредели за „Текущо финансиране“, с които да се финансира издаване
на сборник от научни публикации от конкурсната сесия, както и подобрения,
обслужване и поддръжка на автоматизираната система ИСОНИ.
В производството по делото са
изслушани показанията на свидетелката Н.С.М.– ***„*****“. Свидетелства, че за
пръв път научила, че има сключен договор с И.М. на 17.09.2015 г., сключен с
***** на „НБД“ за мигриране на система ИСОНИ. За цената от 18 000 лв.
разбрала през юли месец 2015 г., а през септември видяла писмения договор. През
юли месец установила цената по повод представен доклад от В.К. за заплащане на
сумата от 9 000 лв. по договор, който следвало да подпише в качеството й
на ръководител на проекта ИСОНИ. Тогава разбрала, че щом следва да се заплати
сумата от още 9 000 лв., общата сума е 18 000 лв. Свидетелката
отказала да нареди плащането, защото като ръководител на проекта, не й било
представено нищо налично – нито система ИСОНИ, нито хардуеър, нито сървър,
поради което нямало как да нареди плащане, след като нищо не й е представено
като реално свършена работа. Свидетелства, че на 19.12.2014 г. на Управителния
съвет била гласувана сума от 14 650 лв., поради което била озадачена за
установената в договора сума от 18 000 лв. и нямало как да подпише плащане
над гласувания размер. Видяла, че договорът е сключен в деня на заседанието –
19.12.2014 г., за което се учудила, тъй като заседанието продължило до 20:00
часа вечерта. Сочи, че редът за плащане в университета изисква ръководителят на
проекта да подпише доклад до ***** на НПД, с който да заявил плащане, като при
авансово плащане се прилага договорът, а при окончателно плащане – отчет за
свършената работа. Свидетелства, че юли месец бил представен отчет, но липсвали
реално гласуваните неща, които следвало да се изготвят от ответника – сървър,
хардуеър и самата система ИСОНИ. Свидетелства, че докладите, са неправилно
съставени, като част от тях са отправени от ***** на НПД до ****** на НПД, а не
до свидетелката, което обстоятелство изяснява при предявяване на доклади в
съдебното заседание, е което гласните доказателствени средства са снети.
Свидетелства, че системата ИСОНИ така и не заработила в университета, като по
повод възникнали допълнителни изисквания провела срещи с И.М. през м. юли и м.
август, като той обещал, че ще представи сървър. На 17.09.2015 г. ответникът
представил сървъра, който бил приет с подписване на приемо-предавателен
протокол само за сървъра, който останал в сървърното помещение на университета.
Свидетелства, че ответникът бил запознат с реда за заплащане на суми в
университета, тъй като многократно такива му били изплащани във връзка с
работата с ИСОНИ, като последният следва да е знаел, че свидетелката е
ръководител на проекта, след като контактува с нея по електронна поща.
Свидетелства, че обсъждането на хардуера и промените по ИСОНИ не били по вече
сключен договор, а по такъв, който предстои да бъде сключен. Свидетелства, че
се наложило старата система ИСОНИ да бъде преработена, като следвало част от
функционалностите да бъдат актуализирани и се взело решение за закупуване на
нов сървър. Управителният съвет имал правомощие да определи сума за извършване
на работа по проекти, след което се сключва договор от ръководителя на проекта,
но след представяне на техническо задание, каквото в случая не било
представено. Свидетелства, че с ответника са коментирали какъв да бъде сървърът
и каква да е неговата цена, но едва през месец юли 2015 г. обсъдили
функционалност на системата.
В производството по делото е
разпитана свидетелката В.К., заемала длъжността „**** НПД“ до 2015 г.
Свидетелства, че познава ответника по повод работата му с автоматизирана
система ИСОНИ от 2008 г., тъй като той бил един от разработчиците на
автоматизираната система. През 2014 г. била повикана на работна среща със ***
***. К.. С.Г.и Г.Г., на която била информирана, че системата ИСОНИ е със статус
деградирал, и че има закупени нови сървъри, но системата не може да работи с
тях. Свидетелката ги уведомила, че този разговор следва да се проведе в
присъствието и на **** ***– ***. М.. Веднага информирала ***. М.за разговора.
През м. ноември сървърът вече бил деградирал и бил предаден физически в
поделение НПД, което се случило по време на отчитане на конкурсната сесия към
вътрешния фонд научни изследвания за проекти на университета. Проблемът по
време на конкурсната сесия бил отстранен, след което останал да се разреши
окончателния проблем, който бил обсъден с ***. М. и която заявила, че системата
работи добре, позната е на преподавателите и е добре да бъде възобновена, като
казала, че ще направи предложение пред Управителния съвет на Фонд „Научни
изследвания“ да бъдат заделени средства за пренаписване на системата, за
закупуване на сървър и за оператор, който да работи със системата.
Свидетелства, че към датата на Управителния съвет разполагали с около
15 000 лв., които били гласувани за тези дейности. Всички били наясно, че
тези средства са недостатъчни, поради което ***. М. споделила на Управителния
съвет, че от субсидията за следващата година ще направи предложение да бъде
заделена сума, което се случило през м. февруари 2015 г. от бюджет 2015 г.
Свидетелства, че договорът бил сключен на 19.12.2014 г. след решението на
Управителния съвет. Всички въпроси, свързани с предмета, стойността и периода
на изпълнение на договора били коментирани предварителни – от една страна с
ответника, дали може да свърши работата за 18 000 лв. и от друга страна с
***. М.дали сумата може да бъде заплатена. Формулировката на договора била в
резултата на предварително проведени разговори и уточнения с ответника, ***. М.
и колегите на свидетелката от Изчислителния център. Свидетелства, че поради
така проведените разговори имала пълно доверие, че сумата по договора ще бъде
изпълнена и гласувана. Договорът бил подготвен предварително, като след
събранието бил подписан от свидетелката и няколко дни по-късно от ответника.
Свидетелства, че не е информирала ответника М. за решението на Управителния
съвет за финансирането, като ответникът не присъствал на Управителните съвети
във връзка с финансирането, а на тези във връзка с изпълнението на договора.
Свидетелства, че информирала ***. М. за стойността на договора от 18 000
лв. в предварителни разговори преди заседанието на Управителния съвет.
Свидетелства, че в полза на ответника през м. март 2015 г. бил заплатен аванс
от 9 000 лв., като предаването на сървъра станало в нейния кабинет през м.
септември 2015 г. по нареждане на ***. М., в присъствието на С.Г..
Свидетелите В.К. и Н.М. са
поставени в очна ставка на основание чл. 174, ал. 1 ГПК, като и двамата
свидетели поддържат изложеното в показанията си и считат, че казват истината, а
именно – свидетелката К. досежно обстоятелството, че е обсъждала предварително
стойността на договора в размер на 18 000 лв. със свидетелката М., а
свидетелката М.– че стойността на договора не е обсъждана, а е воден разговор
единствено досежно необходимостта от въвеждане на промени в системата ИСОНИ и
закупуване на сървър.
В производството по делото и на
основание чл. 176, ал. 1 ГПК са изслушани обясненията на ответника, който на
поставените въпроси, отговаря, че по повод предмета и стойността на договора е
водил разговори единствено със свидетелката В.К., но не и със свидетелката
Н.М..
По делото са представени
Протокол № 71 от 23.02.2015 г. от заседание на Управителния съвет на Фонд
"Научни изследвания“ при ПУ, ведно с Приложение № I; Протокол № 77 от
07.07.2015 г. от заседание на Управителния съвет на Фонд "Научни
изследвания“ при ПУ; Доклад от ***. С.Г., с вх. 93.00-703/05.10.2015 г. по
деловодната система на ПУ, ведно с Приложение № 1, 2 и 3 към него; Заповед №
Р33-1897/22.05.2014 г. на Ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“ и Писмо
регистрационен индекс П-М18/09.09.2015 г. по деловодната система на ПУ.
От последните се изясняват
обстоятелства във връзка с изпълнение на процесния договор, като от така
представените доказателства не може да се достигне до извод за конкретната
степен на изпълнение на възложената работа, но следва да се приеме, че част от
работата е завършена и приета от ищеца с подписване на Протокол от 17.09.2015
г., с който е предаден сървъра, след което достъпът на ответника до
автоматизираната система е бил преустановен.
По делото е представен
Приемо-предавателен протокол от 30.10.2015 г., подписан от свидетелката В.К. и
***. С.Г., удостоверяващ въвеждането в експлоатация на Контрол център към
мигрирана система ИСОНИ, който е конфигуриран и тестван. Така представения
протокол не следва да се цени като писмено доказателствено средство, доколкото
последното е представено в незаверен от страната препис, като останаха
неизяснени в производството по делото обстоятелствата относно съставянето му,
доколкото и ищецът, задължен за представянето му на основание чл. 190 ГПК, е
заявил в производството, че такова писмено доказателство не се съхранява при
него.
Осъществената работа по
договора е била оценена от страна на представител на ищеца, заемащ длъжност
„****“ – ***. С.Г., като е съставен Протокол № ****г., адресиран до ****** на
университета, с който протокол е установено частично изпълнение на възложената
работа, като е направено предложение за изплащане на сумата от 10 000 лв.
в полза на ответника М..
По делото е представено
разпореждане от ***, отправено до ***** на „НБД“, с което последната е
уведомена, че по силата на Заповед № Р33-1897/22.05.2014 г. на Ректора,
закупеният сървър за системата ИСОНИ следва да бъде инсталиран и пуснат в
действие до 18.09.2015 г.
Приложени са отчет и доклад за
осъществената работа, съставени от ответника на 30.11.2015 г. и отправени до
*** на университета.
От така представените
доказателства следва да се приеме, че възложената работа е частично осъществена
от страна на изпълнителя и частично приета по силата на съставения между
страните Приемо-предавателен протокол от 17.09.2015 г., по силата на който е
приет създадения сървър, в който смисъл съдът цени показанията на свидетелката
Н.М.. Следва да се посочи, че съдът не възприема показанията на свидетелката
М.в частта, в която свидетелства, че е разбрала за сключен граждански договор
едва към 17.09.2015 г. като през останалото време е приемала, че комуникацията
с ответника е по повод предстоящо сключване на договор, тъй като показанията й
в тази част се опровергават от представените по делото писмени доказателствени
средства – изпратено от страна на ответника до свидетелката М.електронно писмо
от 12.09.2015 г., с което последната се уведомява, че на 11.09.2015 г.
информационната система ИСОНИ ще бъде спряна с цел мигриране на текущите
данни към новата версия на системата, както и във връзка с инсталирането й на
новия сървър. По повод така изпратеното електронно изявление е изпратен отговор
от ***, с който последната уведомява ответника, че последният следва да
осъществи среща и със системния администратор. Така разменената между страните
кореспонденция съдържа изявления във връзка с изпълнение на договора. Дори да се приеме, че свидетелката не е
била уведомена за писмения договор и неговото съдържание, следва да се приеме,
че последната е знаела за възложената работа и основните й параметри, по които
ответникът е работил.
Със задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по
тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС се приема, че договор, при който
представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на
представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни
последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само
представляваният или неговите универсални правоприемници. С така постановеното
тълкувателно решение се приема, че Фактическият състав, пораждащ
недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента: 1. обективен
елемент - договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по
него (третото лице) е във вреда на (уврежда) представлявания и 2. субективен
елемент - "споразумяване" между представителя и насрещната страна по
договора (третото лице) за увреждането на представлявания.
Върховния касационен съд
приема, че увреждането на интересите на представлявания може да има
най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него
условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или
договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет),
нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са
упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и
най-различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е
достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване (особено при договори с
продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно
увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. Преценката
за наличието на увреждането, респ. - за сигурното му настъпване, се извършва
предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички
случаи - към момента на сключването на договора. Увреждането не може да се
дължи, например на последващо изменение на пазарните условия, поради което
изменение продажната цена по договора е станала неизгодна, макар да е била изгодна
към момента на неговото сключване. От друга страна, сигурно настъпване на
увреждане ще е налице, например ако при пазарни условия на хиперинфлация
представителят сключи от името на наемодателя с третото лице - наемател,
дългосрочен договор за наем с изрична клауза за неизменност на наемната цена и
без валутна клауза.
Съгласно разпоредбата на чл. 6,
ал. 2 от Закона за висшето образование висшето училище може да развива
научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в
съответствие със спецификата си, както и стопанска дейност, свързана с
основната дейност на висшето училище по ал. 1 и реализацията на създаваните от
него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална
собственост. В този смисъл с чл. 7, ал. 1 от Правилника е установено, че
университетът организира и провежда научноизследователска дейност с цел
развитие на науката и издигане на научното равнище на образователния процес.
Установява се, че Поделение “Научна
и приложна дейност” представлява учебно-научно обслужващо звено, което не
представлява самостоятелно юридическо лице, и чрез което университетът
осъществява своята дейност по смисъла на чл. 13, ал. 5, т. 6 от Правилника.
В случая в производството по
делото е установено, че от името на ищеца е сключен договор за изработка с
ответника, по силата на който е възложено осъществяване на техническа дейност
по мигриране на автоматизирана система ИСОНИ срещу насрещното задължение на
възложителя да заплати възнаграждение в размер на сумата от 18 000 лв.
Установява се, че към датата на сключване на договора не е било взето решение
на Управителния съвет на Поделение „Научна и приложна дейност“ за финансиране
на проекта със сумата от 18 000 лв. Към датата на сключване на договора е
била одобрена по-ниска стойност за финансиране на проекта – в размер на сумата
от 14 642 лв. Установява се, че договорът е сключен от ***** на Поделение
„Научна и приложна дейност“ – в качеството й на представител на ищеца, което
лице – към момента на сключване на договора, е знаело, че е налице решение на
УС, с което е одобрено финансиране до размер на сумата от 14 642 лв. Това
е така, тъй като видно от представения по делото протокол за проведено
заседание на УС, лицето В.К. е присъствала. В този смисъл са и гласните
доказателствени средства, снети чрез разпита й в хода на производството по
делото. Въпреки това в сключения с ответника граждански договор е установена
по-висока цена – от 18 000 лв.
За вреда следва да се приеме
всяка сигурна възможност, установима към сключване на договора, че вреда ще
настъпи за лицето, от чието име се извършва представителство. Следва да се
приеме, че това ще са сделки, които представляват неоснователно обременяване с
тежести, да са породени условни или задължения с нетипични модалитети. В случая
сключването на договор на стойност, надвишаваща приетата от органния
представител на юридическото лице, следва да се приеме от обективна страна за
увреждащо действие от страна на представителя – в случая ***** на Поделение
„Научна и приложна дейност“, тъй като води до неоснователно обременяване на
дружеството със задължение за заплащане на стойност, извън установения размер
на финансирането. Съдът намира, че принципно обременяването на представляваното
лице със задължение за заплащане на възнаграждение над размера, който
последното приема да заплати като цена на услугата, следва да се приеме за
увреждащо действие единствено в случаите, когато установеното възнаграждение
необосновано надвишава пазарната цена на предоставената услуга. В случая не се
установява, че уговорената цена по гражданския договор надвишава действителната
стойност на услугата, в който смисъл не са представени доказателства по делото.
Следва обаче да се приеме, че от обективна страна сключената сделка е увреждаща
за университета с оглед особения му статут на висше държавно учебно заведение,
свързан с установен ред за финансиране и разходване на средствата, чрез
разпределение на съответната субсидия по поделения, в които последните се
разходват след решение на съответния факултетен (управителен) съвет. Следва да
се посочи, че висшето учебно заведение е със статут на юридическо лице от
гледна точка на неговата правосубектност, но във връзка с дейността му не се
прилагат нормите, установени в ТЗ, а тези установени в Закона за висшето
образование и Правилника за устройството и дейността на съответното висше
учебно заведение.
Практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в цитиранато тълкувателно решение приема, че
субективният елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД,
на пръв поглед също има обективен характер, но се свежда до недобросъвестност
на представителя и насрещната страна по договора (третото лице) относно
увреждането на представлявания. "Споразумяването" не съставлява
отделна правна сделка между представителя и насрещната страна по
недействителния договор, която сделка да е различна от самия този договор, т.е.
- не е необходимо да е налице изричен "сговор" между тях да увредят
представлявания, което би предполагало във всички случаи намерение за увреждане
и умисъл за това, но в голяма част от хипотезите такива не са налице или са
практически недоказуеми от страна на представлявания. Това
"споразумяване" между представителя и насрещната страна е обективирано
в самия недействителен договор, увреждащ представлявания, което е първият
елемент от фактическия състав. Поради това, вторият елемент от този фактически
състав е субективен и се изразява, не винаги в общ сговор и общо намерение
(цел) у представителя и насрещната страна да увредят представлявания, а в
тяхната недобросъвестност - те, и двамата, знаят (осъзнават), че
сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази
недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на
представлявания.
В случая знанието на
представителя на ищеца за увреждането е установено, тъй като ***** на Поделение
„Научна и приложна дейност“ („НПД“) е сключила договора с ответника при
уговорено възнаграждение от 18 000 лв., въпреки, че на проведеното същия
ден заседание на Управителния съвет е прието решение за финансиране с размер на
сумата от 14 642 лв. В производството по делото не се установи, че *****
на „НПД“ е получила уверение от ***** – свидетелката М., че със следващия
бюджет ще бъде осигурено пълно финансиране на договора с ответника, доколкото
показанията на свидетелите К.и М.са противоречива в тази насока и посоченото
противоречие не бе отстранено от съда и в условията на поставяне на свидетелите
в очна ставка на основание чл. 174 ГПК. Съдът не цени показанията на
свидетелката К. в тази част, тъй
като намира, че последната – в качеството си на лице, сключило процесния
договор от името на ищеца, е заинтересована от даване на показания,
обосноваващи законосъобразност на действията й като служител при ищеца.
Съдът намира, че в
производството по делото остана неустановено наличие на знание за увреждането
от страна на ответника – в качеството му на лице, с което представителят е
договорял във вреда на представлявания. Това е така, тъй като в производството
по делото не се установи, че към момента на сключване на договора за изработка
с предмет мигриране на системата ИСОНИ, изпълнителят е бил недобросъвестен,
като е знаел, че липсва решение на съответния факултетен съвет, по силата на
което да е одобрено финансиране и заплащане на възнаграждение от 18 000
лв.
От показанията на свидетеля
В.К., договаряла с ответника по повод сключване на договора, се установява, че
последният не е бил уведомен за одобреният от Управителния съвет на поделението
бюджет за заплащане на възнаграждение по мигриране на автоматизираната система
ИСОНИ, като по повод параметрите на договора, заданието и възнаграждението,
последният е водил преговори единствено със свидетелката В.К.. В този смисъл
съдът цени показанията на свидетелката К. на основание чл. 172 ГПК като
житейски логични и последователни в посочената им част, тъй като не касаят
пряко изпълнение на възложената й дейност, а представят изложение на фактите,
обсъждани с ответника във връзка със сключване на договора. От показанията на
свидетелката М. и от обясненията на ответника се установява, че към датата на
сключване на процесния граждански договор последните не са водили преговори
досежно неговия предмет – възложена задача и договорена цена.
Съдът не е обвързан от мотивите
на постановеното по делото Решение № 2729/01.07.2019 г. по гр.д. № 4534/2016 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ граждански състав, в което е прието, че
по отношение на процесния договор са налице кумулативно изискуемите
предпоставки по чл. 40, ал. 1 ЗЗД. Съдът не възприема изложеното от състава на
съда в посоченото съдебно решение, че недобросъвестността на ответника,
изразяваща се в знание за липсата на решение на Управителния съвет за
одобряване на финансиране на договора до пълния размер на посочената сума, се
установява от обстоятелството, че решението на Управителния съвет е приложено
от ищеца И.М. като приложение към исковата молба. Това обстоятелство
представлява доказателство, че ищецът е узнал за решението на Управителния
съвет, но не и за моментна на узнаване на това решение и наличието на знание
към момента на сключване на договора. Гражданският исков процес е състезателно
производство (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК, който предписва, че страните посочват
фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях),
в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест – арг. чл.
154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и доказателства за установяване на
действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят
в гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги
субсумира под приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение
на предявеното притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се
основава на житейски предположения, неподкрепени с други годни доказателства по
делото, и да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения.
Следва да се посочи, че от
представената по делото кореспонденция между ответника и представители на
ответника, се установява, че решението на Управителния (факултетния) съвет е
изпратено от страна на свидетелката К. до ответника с електронно съобщение от 03.11.2015 г., към което са приложени
процесният протокол № 70 и протокол № 71.
В този смисъл съдът съобрази
приетото с цитираното тълкувателно решение, че преценката за наличието на
недобросъвестност се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки
отделен случай, но във всички случаи - към момента на сключването на
договора. Недобросъвестността, за да е релевантна за недействителността по
чл. 40 ЗЗД, не може да възникне след неговото сключване.
По така изложените съображения
съдът намира, че към момента на сключване на договора ответникът не е знаел, че
със сключването му се достига до увреждане на представляваното от ***** „НПД“
висше училище, тъй като не е било взето надлежно решение за финансиране на
договора за сумата в размер от 18 000 лв. Следователно не се установява,
че последният е бил недобросъвестен, а на още по-голямо основание не се обоснова
извод за наличие на конкретен сговор между ответника и свидетелката В.К.,
насочен към увреждане на ищеца. Съдът не възприема доводите на ищеца, изложени
в исковата молба, че недобросъвестността на ответника се установява от
обстоятелството, че последният е поискал изплащане на окончателното
възнаграждение по договор на 28.07.2015 г, преди настъпване на падежа му и
осъществяване на работата, тъй като това обстоятелство не установява наличие на
недобросъвестност, изразяваща се в знание за липса на одобрение от Управителния
съвет за финансиране със сумата от 18 000 лв. към момента на сключване на
договора между страните – 19.12.2014 г.
Следователно и доколкото в
обективната действителност не се установи възникването на всички кумулативно
изискуеми предпоставки за обявяване на процесния договор за недействителен по
отношение на представлявания, предявеният иск с правно основание чл. 40 ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
Доколкото съдът намира, че
сключеният между страните договор за изработка е действителен, сумата от
9 000 лв. е била предадена на ищеца при наличие на валидно правно
основание за това – авансово заплащане по договор от 19.12.2014 г. В случая не
е налице неоснователно разместване на блага, като не се установиха основания за
връщане на получената от ответника сума в полза на ищеца, доколкото и в
производството по делото се установи, че част от възложената работа е била
осъществена от страна на ответника, като стойността на осъществената работа,
изследвана по пера е определена на 10 000 лв. в Протокол № ****г.,
съставен от ***. С.Г., заемащ длъжност „мениджър – администриране на системи“
при ищца. По така изложените съображения предявения при условията на
кумулативно обективно съединяване осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството
по делото разноски в размер на сумата от 830 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно представения по делото Договор за правна защита и
съдействие от 17.07.2019 г.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Цар Асен“ № 24, против И.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени искове, както
следва с правно основание чл. 40 ЗЗД за установяване недействителността на
договор № ***г., сключен между ПУ „Паисий Хилендарски“ чрез **** на Поделение
„Научна и приложна дейност“ ***В.К., в качеството му на възложител, и И.Г.М., в
качеството му на изпълнител, поради сключването му във вреда на
представлявания, както и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
заплащане на сумата от 9 000 лв., представляваща недължимо заплатена п
недействителния договор от 19.12.2014 г., ведно със законна мораторна лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.03.2020 г., до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Пловдивския
университет „Паисий Хилендарски“ да заплати на И.Г.М. сумата от 830 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в производството по
гр.д. № 3872/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала! ПК