Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав в открито съдебно заседание на 19.03.2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела
Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №7095 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от „Т.П.“
ЕАД против В.В.М. ***, с която е предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в
която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, като по образуваното ч.гр. дело №3464/2018г. по описа
на РС - Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото
заповедта не е връчена и е инициирано настоящото исково производство.
Предявен е иск за установяване съществуване
на вземане на ищеца спрямо ответника за
консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за негов топлоснабден имот -
апартамент, с абонатен номер 21137.
Вземането се обосновава със следното: като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът
е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150(1) (Изм. -
ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане на ТЕ” е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът
е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сградата - етажна собственост на
ответника, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “Т.С.“ ЕООД. Сумите за ТЕ за
процесния периода за процесния имот са начислявани от “Топлофикация - Плевен”
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата фирма на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба №16-334 от
06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че дължи на
„Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва:
863,92лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.01.2017г. – 31.03.2018 г.; 36,46лв. - лихва върху главницата
за периода от 02.03.2017г. – 14.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело №3464/2018г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78
от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител адв. В.Н., в
който се твърди, че понастоящем ищецът не представя доказателства за това
ответникът да собственик или титуляр на ограничено вещно право на
процесния имот, както и че не е доказано
същият да е топлоснабден, респ. - не е доказано какво е количеството доставена
до имота топлинна енергия за процесния период от време. Акцентира се изрично на
това, че процесният топлофициран имот е собственост не на ответника, като
физическо лице, а на ЮЛ - „Д.“ ООД,
поради което на този етап и така представените доказателства се обосновава
извод, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник.
В о.с.з.
ищецът, редовно призован, се представлява от юркс.В.. Същата прави искане за
попълване на делото с доказателства, като твърди, че впоследствие има данни за
това, че именно ответникът, като ФЛ, е придобил процесният топлоснабден имот и
в този смисъл същият се явява надлежна пасивно легитимирана страна по спора.
Съдът е дал такава възможност чрез отлагане на делото.В проведеното
следващо о.с.з /второ по ред/ юркс.В. се
явява, но не представя доказателства в подкрепа на предходните си твръдения.
В о.с.з. ответникът се представлява
от назначения особен представител адв.В.Н., който поддържа изложеното в
отговора и прави искане за отхвърляне ан исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна.
Предявеният иск е допустим, но
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
От приобщеното по делото ч.гр.д. №3464/2018год.
по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 21.05.2018год. въз
основа на депозирано от ищеца против ответника заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение, както следва: длъжникът В.В.М., ЕГН **********,***,
да заплати на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Й.В.В., сумата 863,92лв., представляваща главница за
периода от 01.01.2017г. до 31.03.2018г., сумата 36,46лв., представляваща лихва
за забава за периода от 02.03.2017 г. до 14.05.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.05.2018г. до изплащане на вземането,
както и сумата 75,00лв. разноски по делото, от които 25,00лв. внесена държавна
такса и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че
вземането на кредитора поризтича от ползвана
и неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2018г.
Заповедта е приета за връчена на длъжника пир условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
инициирало настоящото исково производство.
От представените от ищеца
доказателства по делото - Извлечение от сметка на длъжника/л.57/;
представени фактури за задълженията на
аб. №21137/л.58 и сл. от делото/ се установява, че всички те касаят задължение
на В.В.М., като физическо лице. Същевременно и видно от представения от
самия ищец, още с исковата молба,
Нотариален акт за собственост на процесния топлоснабден имот, находящ се в ***,
аб.№ 21137 е, че същият е собственост на ЮЛ - „Д.“ ООД-Плевен, чийто
представляващ е ответникът В.М.. Собственик на топлоснабдения имот е
юридичестото лице, което следва да отговаря по претенцията на ищеца. На същия
беше дадена възможност да попълни делото с доказателства, твърдейки, че
понастоящем са извършени последващи прехвърлителни сделки и имотът е
собственост именно на ответника. Доказателства за това обаче не са
представени.
При това положение и предвди
обстоятелството, че В. М. не е собственик, нито ползвател на процесиня
топлоснабден имот, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
При този изход на делото
разноските, направени от ищеца следва да останат за негова сметка.
На основание т.13 от Тълкувателно решение
4/2013 от 18.06.2014 год., постановено от ВКС на РБ, издадената заповед за
изпълнение не следва да се обезсилва.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.П.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** 128, против В.В.М., ЕГН ********** ***, представляван
по делото от особен представител – адв.В.Н. от ПлАК, иск на основание чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищеца сумите 863,92лв.
– главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2017г. – 31.03.2018 г.; 36,46лв. - лихва върху главницата за
периода от 02.03.2017г. – 14.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за
които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело №3464/2018г. по описа на Плевенски районен съд, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението е постановено при
участие на трето-лице –помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД, адрес ***.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: