№ 96
гр. Б. , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200500032 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „В.К.“ЕООД, ЕИК
*, седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.“А.Ч.“№3,против решение
№908081/16.10.20г на РС-Б. по гр.д.№1242/20г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.т.1,2 и 3,
вр. с чл.225, ал.1 КТ със всички произтичащи от това последици.
Недоволен от атакувания акт е останал работодателя, който го счита за
незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Настоява
за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционния
акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също подробно се
аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
1
От решението на БРС по гр.д.№1492/19г, потвърдено с решение на БОС
по в.гр.д.№1111/27.02.20г и влязло в сила на 12.06.20г, уволнението от
29.05.19г на въззиваемият е отменено като незаконосъобразно и същият е
възстановен на заеманата преди това длъжност“шофьор“ в ответното
дружество.С уведомление по чл.345, ал.1 КТ от БРС същият е известен за
това, както и за възможността да се яви на работа при ответника в
двуседмичен срок, считано от получаването му на 23.06.20г.
Междувременно още на 14.05.20г ищеца е отправил до управителя на
„В.К.“ЕООД молба възстановяване на работа(вж. молба вх.№РД-09-
1145/14.05.20г).
След надлежното му уведомяване по реда на чл.345, ал.1 КТ, с молба
вх.№РД-09-1541/24.06.20г ищеца е поискал от управителя на ответното
ЕООД да заеме работното си място на длъжността „шофьор“, на която е
възстановен по съдебен ред.Тези факти изрично се признават от работодателя
в отговора на исковата молба.
От свидетелските показания на свидетелите И. и И. служители в
ответното дружество, се установи, че по изрично разпореждане на управителя
им е възложено да следят за появяването ищеца на работа след
възстановяването му от съда в двуседмичен срок, считано от 24.06.20г.Св.И.,
работещ на „Г.“ на ответното ЕООД, пояснява, че при появата на ищеца е
следвало да го представи на новият ръководител на новият ръководител
транспорт М.П., който не го познавал.Тъй като работата налагала излизане от
„Г.“ на св.И., той предупредил охраната и колегите си да го уведомят при
евентуалната поява на ищеца.Свидетеля обаче е категоричен, че за
двуседмичният период ищеца не е идвал в „Г.“ на ответното дружество, нито
някой от колегите и охраната го е известил за това.Описва пропускателния
режим в „Г.“ като осъществяван всеки ден от едно и също лице.Поради
неявяването му на работа въззиваемия не е вписан в отчетната форма за юни
и юли 2020г, първата от която е изготвена от свидетеля, а втората от
непосредственият им ръководител(вж. представените отчетни форми).
Аналогични са показанията и на св.И. комуто управителя възложил
ангажимента да следи за появата на ищеца в централното управление на
ответното ЕООД, където е обичайното работно място на свидетеля.Също
2
изискал от охраната да го уведоми при появата на въззиваемия, за да го
отведе до работното му място – „гаржа“. Св.И. също е категоричен, че в
указания му 2-седмичен срок нито охраната, нито ищеца са го търсили, не е
чул и колегите му да са виждали ищеца да идва.
По делото са разпитани и водените от ищеца свидетели Х.а – М. и св.С.,
които поддържат, че възстановеният на работа е посещавал в двуседмичният
срок административната сграда и „Г.“ на предприятието, с оглед започване на
работа. Първата твърди, че края на юни началото на юли 2020г той се опитал
около 3-пъти да влезе в административната сграда, но не бил допуснат, като в
два от случаите тя го придружавала.Св.С. също изнася данни за един случай,
при който видял ищеца да отива към Г. на ответното ЕООД и да говори със
намиращите се там служители.не се спори, че първата е дъщеря на ищеца, а
втория е бивш служител на „В.К.“ЕООД и понастоящем е в съдебен спор с
работодателя.
Видно от представения доклад вх.№РД-13-535/08.07.20г от
ръководителя на транспортен отдел „Автотранспортна дейност“ за времето то
24.06.20г до 07.07.20г въззиваемия не се явил на работа и не е представил
уважителни причини за това.В тази връзка управителя е изискал от
юрисконсулта становище №РД-13-535-1/08.07.20г.
Чрез сигнал(жалба) вх.№20068443/08.07.20г ищеца сезира Дирекция
„Инспекция по труда“ – Б. за недопускането му да влезе в административната
сграда и Г. на дружеството.
Междувременно със заповед №ЛД-01-133/08.07.20г на управителя на
„В.К.“ЕООД трудовото правоотношение с въззиваемия е прекратено на
осн.чл.325, ал.1, т.2 КТ, считано от 08.07.20г, обосновано с неявяването му в
14-дневния срок от съобщаването да заеме длъжността, на която е
възстановен и непосочването на уважителни причини за неспазване на
цитирания срок.Същата е връчена на 13.07.20г на ищеца при условията на
отказ.
В отговор на подадения от ищеца сигнал,с писмо изх.
№20059295/28.07.20г ДИТ-Б. го уведомява, че в резултат на извършена
проверка на работните места от 14.07.20г и по документи на 28.07.20г в
ответното ЕООД, не е отразено явяването му да заема длъжността, на която е
3
възстановен,без да сочи уважителни причини за това.Проверката обаче
изрично констатира, подаването от ищеца на молба вх.№РД-09-
1541/24.06.20г до работодателя. Уведомяват го още за възможността да
сезира и РП-Б., ако продължава да се счита за недопуснат до работа от
работодателя.По делото липсват данни въззиваемия да е търсил подобна
защита от прокуратурата.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.325, ал.1, т.2 КТ предвижда възможността за
прекратяване на трудовият договор без която и да е от страните да дължи
предизвестие, когато уволнението на работника или служителя бъде признато
за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и
същият не се яви да я заеме в срока по чл.345, ал.1 КТ.Явяването на работа по
см. на чл.345, ал.1 КТ предполага възстановеният работник или служител да
се яви фактически лично в предприятието и и изрично заяви желанието си за
заемане на длъжността.
От материалите по делото се установи по категоричен начин
възстановяването по съдебен ред на въззиваемия на длъжността „шофьор“ в
ответното ЕООД, след отмяната на незаконосъобразното му уволнение от
29.05.19г.По тези въпроси не се спори, както и че положителното за ищеца
решение на БРС е влязло в законна сила на 12.06.20г, а с нарочно
уведомление по чл.345, ал.1 КТ на ищеца е указана възможността да се яви на
работа при ответника в двуседмичен срок от съобщаването му на 23.06.20г.
Не се спори също, че на следващият ден – 24.06.20г - ищеца се явил
лично в предприятието и подал до управителя молба вх.№РД-09-1541,
обективираща изричното му искане да заеме работното си място на
длъжността, на която е възстановен.
Според настоящия състав тези данни са достатъчни за да обосноват
незаконосъобразността на уволнението. Според доктрината и съдебната
практика, уеднаквена с решение №46/28.07.14г по гр.д.№3406/13г,ІV ГО и
решение №125/30.05.18г по гр.д.№3894/17г, ІV ГО на ВКС, явяването на
работа по см. на чл.345, ал.1 КТ винаги е налице, когато възстановеният
работник или служител се яви лично в предприятието и недвусмислено заяви
намерението за заемане на предишната длъжност.Личното подаване в
4
деловодството на ответното ЕООД на цитираната молба вх.№ РД-09-1541 от
24.06.20г с приложено съобщение по чл.345, ал.1 КТ от 22.06.20г и ясното му
желание да заеме длъжността си, са факти, изрично признати от
работодателя(вж. стр.2 от отговора).В тази насока са и констатациите на
Инспекцията по труда(вж. отговора им в писмо изх.№20059295/28.07.20г).
Така установеното еднократно явяване на ищеца при работодателя,
ведно със заявеното желание за заемане на длъжността си,безспорно в срока
по чл.345, ал.1 КТ,е напълно достатъчно за да се счете, че е изпълнил
задълженията си по цитираната норма(вж. и молбата му за връщане на работа
от 14.05.20г).
Следва да се отбележи, че личното подаване на молба вх.№РД-09-
1541/24.06.20г от ищеца и признанието от работодателя на този неизгоден за
него факт, опровергават показанията на ответния св.И. че в указаният 2-
седмичен срок ищеца не е идвал в централното управление.Същевременно
подкрепят казаното от св.Х.а-М., досежно посещенията на баща й в
административната сграда, с цел започване на работа.
За пълнота е нужно да се посочи, че ответните свидетелски показания,
дори да се кредитират изцяло, за сметка на ищцовите, не са в състояние да
подкрепят въззивната теза.По вече изложените съображения ищцовите
действия от 24.06.20г запълват съдържанието на разпоредбата на чл.345, ал.1
КТ и последващо манифестиране пред работодателя на желание за връщане
на работа е безпредметно, а оттам и обсъждането на свидетелските показания.
При така демонстрираната от работника готовност да започне работа още
втория ден от двуседмичният срок(вкл.чрез конклудентни действия), за
работодателя не са съществували каквито и да е пречки(правни и фактически)
още същият ден (24.06.20г) да му възложи изпълнението на длъжността
„шофьор“, на която е възстановен.Оттук и несъстоятелността на изложените в
тази връзка оплаквания на жалбоподателя(вж.Опр.№613/10.07.17г по гр.д.
№1646/17г, ІІІ ГО; Опр.№68/10.03.21г по гр.д.№2602/20г, ІV ГО; Опр.
№237/06.03.15г по гр.д.№6079/14г, ІІ ГО и др.).
По тези съображения настоящи състав счита, че не са налице
предпоставките на чл.325, ал.1, т.2 КТ за издаване на атакуваната
уволнителна заповед, макар и по съображения, различаващи се съществено от
5
първоинстанционните.Ето защо същата се явява незаконосъобразна, поради
което подлежи на отмяна, а ищеца на възстановяване на заеманата
длъжност.Цитираната съдебна практика в жалбата е неправилно
интерпретирана и не променя горните изводи.
Обжалваното решение, като краен резултат се явява правилно и
законосъобразно, което налага потвърждаването му.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя дължи на въззиваемия
направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които според
представените доказателства възлизат на 650лв, платени в брой за адвокатско
възнаграждение(вж. договора за правна защита и съдействие).
Водим от горното Б.ския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №908081/16.10.20г на РС-Б. по гр.д.
№1242/20г.
ОСЪЖДА „В.К.“ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.Б.,
ул.“А.Ч.“№3,да заплати на Л. К. Х., гр.Б., ул.“Ас.Х.“№17, сумата от 650лв,
представляващи направени по делото разноски за адвокат пред настоящата
инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7