№ 649
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20221100901527 по описа за 2022 година
Производството по делото е по предявени обективно съединени и в условията
на евентуалност от АРКУС АД, ЕИК: ********* срещу „Корпоративна търговска
банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********* искове с правно основание по чл. 124
ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1,
предложение второ ЗЗД и по отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, вр. чл.
103 и чл. 104 ЗЗД – за установяване липсата на настъпил погасителен ефект на
изявление за прихващане с изх. № 646 от 11.04.2022 г., с което синдикът на
„Корпоративна търговска банка“ АД /н./ прихваща вземането на „Аркус“ АД в размер
на 298 850, 22 лв., включено под № 415 в четвърта частична сметка за разпределение
на налични суми между кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД, обявена
в ТРРЮЛНЦ на 17.02.2021 г., със задължения на „Аркус“ АД по договор за
гаранционна сделка от 18.12.2003 г. с реф. № 36/033 в размер на 869 690 щатски
долара, поради отсъствието на материално-правните предпоставки за неговото
извършване и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН- за установяване
нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на направеното след
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност не по
установения ред или в нарушение на изискванията на този закон изпълнение на
задължение на банката, което е възникнало преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност.
С влязло в сила определение № 3888 от 05.12.2022 година производството по
предявените срещу КТБ АД и синдиците на банката искове съдът е върнал исковата
молба и е прекратил производството по делото в частта по предявените при условията
на евентуалност искове по чл. 22, ал. 1, т. 3 и чл. 22, ал. 2 ЗБН, като това определение е
влязло в сила като необжалвано. С влязло в сила определение от 22.02.2022 година
производството по предявените срещу синдиците на банката искове по чл. 124 ГПК,
вр. чл. 103 и чл. 104 ЗЗД – за установяване липсата на настъпил погасителен ефект на
1
извършено изявление за прихващане - е прекратено като недопустимо.
Ищецът „Аркус“ АД твърди, че е кредитор на „КТБ“ АД с вземания по договор
за банков влог в размер на 5 851 455, 56 лв., ведно със законната лихва, дължима за
периода след 22.04.2015 г. до окончателното погасяване на задължението. Твърди, че
вземанията му са включени в списък на приетите от синдика вземания от 17.08.2015г.,
под № 741 в описаните размери, като няма възражения по списъка, който е обявен в
TPРЮЛНЦ на 14.05.2016 г. Излага доводи, че е включен в четвърта частична сметка за
разпределение на налични суми на кредиторите на „КТБ“АД /н./, обявена в ТРРЮЛНЦ
на 17.02.2021 г,. с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН под № 415, като със сметката
му е разпределена сума в размер на 298 850, 22 лв. Сметката за разпределение била
одобрена с Решение № 96/18.08.2020 г. на Фонда за гарантиране на влоговете в
банките /ФГВБ/, обявено в ТРРЮЛНЦ, но синдикът отказал изпълнението й. Вместо
това до ищеца било отправено изявление за прихващане от синдика на банката с изх.
№ 646/11.04.2022 г., с което синдикът на „КТБ“ АД /н/ прихваща претендираните от
него вземания на банката по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г. реф. №
36/033, с размер на ангажимента 1 568 400 щ. д., представляващи комисиона за
издаване и комисиона за ангажимент за периода от 01.01.2016 г. до 07.04.2022 г. в общ
размер на 869 690 щатски долара с левова равностойност в размер на 1 557 232, 13 лв.
срещу задължението към „Аркус“ АД по четвърта частична сметка за разпределение в
размер на 298 850, 22 лв.
Намира, че частичната сметка подлежи на изпълнение. Твърди, че синдиците на КТБ
АД /н/ са отправили изявление за прихващане до ищеца за задължения по цитирания
договор за гаранционна сделка с банката – за уговорени комисионни и такси по чл. 3
от договора, които се твърди да притежава КТБ АД /н/ срещу АРКУС АД и които се
прихващат до размера на разпределената му по сметката сума. Намира, че
прихващането няма погасителен ефект, тъй като синдикът няма такива предвидени
правомощия в закона и съответно–прихващането е извършено при нарушение на
специалните императивни норми- чл. 59 ЗБН и чл. 22 ЗБН. Намира и че с изявлението
за прихващане се заобикаля и законът по отношение на установения ред за
удовлетворяване на кредиторите, предвиден в ЗБН, с цел да не бъде разпределена сума
в полза на кредитора – ищец, като синдикът не изпълнява задълженията си да изпълни
сметката по отношение на паричните средства – собственост на ищеца. Счита и че ако
прихващането е извършено от името на несъстоятелната банка – то е нищожно по
отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността. Евентуално поддържа и че
не са били налице предпоставките по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД за извършване на
прихващане, поради липсата на насрещно вземане на синдика или банката за
комисионна, след отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност и изтичане
срока на основния договор и след изтичане на договора за гаранция и контрагаранция,
за чието изпълнение е сключен договорът за банкова гаранция и контрагаранция,
нееднородност и неопределеност на насрещното вземане. Тоест, че изявлението не е
предизвикало погасителен ефект. Счита, че дори и да е съществувало насрещно
вземане, от търговската банка по контра-гаранцията не е предявено вземане срещу
КТБ АД /н/ и то е погасено на основание чл. 110 ЗБН, а също твърди и основният
договор, чието изпълнение е обезпечено да е изпълнен. Прави и възражение за
погасяване на вземанията на банката по давност. Отделно настоява и че вземанията по
договор № 36/033 не са предмет на изявлението за прихващане.
Ответникът оспорва исковете. Счита, че положително решение за ищците може
да доведе до ощетяване на масата на несъстоятелността, както и че синдикът не е
2
страна по материалното правоотношение, тъй като изявлението е направено от страна
на банката, чрез нейния законен представител. Твърди наличието на активно насрещно
вземане– комисионни по договори от 18.12.2003 година с реф. № 36/032 и 36/033,
което е възникнало и ликвидно и изискуемо. Оспорва договорът за гаранционна сделка
да е бил прекратен поради изтичане на срока на гаранцията и контра-гаранцията, като
поддържа, че договорът обезпечава доброто изпълнение, а не заплащане на цената.
Намира, че срокът на договора за гаранционната сделка е продължаван автоматично,
тъй като на банката не са представени документи, установяващи фактите, предвидени
в чл. 8 от същия, а сумите, за които е извършено изявлението за прихващане са дадени
като обезпечение по контрагаранцията и преведени от КТБ АД /н./ на чуждата банка.
Оспорва и отнемането на лиценза на банката да представлява обективна невъзможност
за изпълнение на заварения договор за издаване на банкова гаранция. Сочи, че
вземането на ищеца е част от масата на несъстоятелността.
По отношение на погасителната давност – възразява, че ищецът не се е позовал
на такава до момента на изявлението за прихващане, както и че няма пречка да се
прихване и след изтичане на давността, тъй като към момента, в който е са били
налице всички предпоставки за прихващане на насрещните вземания, ищецът не е
противопоставил такова възражение.
Няма спор по делото, че налице е бил валидно сключен договор с реф. № 36/033
от 18.12.2003 година с размер на ангажимента от 1 568 400 щатски долара, със страни
по договора банката и ищеца – търговско дружество. Поради това този факт съдът
приема за доказан в процеса.
Видно от представения писмен договор от 18.12.2003 година, КТБ АД се
задължава по нареждане на ищеца да издаде покрита банкова контрагаранция за сума в
размер на 1 568 400 щатски долара пред UBS AG, Цюрих с цел последната да издаде
от своя страна гаранция пред GHQ - UAE Armed Forces, General Purchasing Directorate,
Post BOX№ 2501, Abu Dhabi, UAE в обезпечение доброто изпълнение на сключен
Договор № DP3/2/6/2002/50-C за доставка на 30 мм ОФЗ, ОТ и БТ (повишена
бронепробиваемост) изстрели за оръдия 2А72 (БМП-3) и 2А42, на обща стойност USD
15 683 758 (петнадесет милиона шестстотин осемдесет и три хиляди седемстотин
петдесет и осем щатски долара). Посочено в чл. 3 от договора е, че начална дата на
гаранцията, респективно – контрагаранцията се счита датата на откриване на
безусловен акредитив от Бенефициента в полза на Наредителя на КТБ АД, а банковата
гаранция влиза в сила 30 дни от датата на издаване на гаранцията в полза на
Бенефициента. Изразено е и съгласие ищецът да заплаща 0.2 % комисионна за
издаване върху размера на контрагаранцията на тримесечие или на част от тримесечие,
считано от датата на издаването й и 3.5 % комисионна за ангажимент върху размера на
контрагаранцията /намалена по силата на Анекс 2 от 25.10.2007 година на 2,05%/,
3
платима на края на тримесечие или на част от тримесечие, считано от датата на
валидност на контрагаранцията. В чл. 4 от договора е уговорено, че срокът на
валидност на контрагаранцията е до 15.10.2005 година /15 календарни дни след датата
на изтичане на валидността на банковата гаранция/, а след тази дата или от получаване
на съобщение от наредителя за окончателно приемане на последната доставка по
договора, размерът на гаранцията, респективно – контрагаранцията намалява до 5% от
стойността на договора /до 784 200 USD/. Срокът на валидност след намаляване на
размера е 2 години от датата на издаване на Окончателен Сертификат за приемане на
всички доставки и не по – късно от 30.09.2007 година, респективно – 15.10.2007
година /за контрагаранцията/, ако страните изпълнят уговореното по договора. В чл. 8
от договора е предвидено и автоматично продължаване действието на договора, когато
липсва изпълнение и липсва уведомление от Бенефициента за прекратяване на
банковата гаранция, респективно – на контрагаранцията – до потвърждаване от
Бенефициента, че доставките са изпълнени.
С Решение № 664 от 22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549/2014г. по описа на
СГС, Търговско отделение, VI - 4-ти състав, по отношение на „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /н/ - „КТБ“ АД /н/ е открито производство по
несъстоятелност, обявена е неплатежоспособността и банката е обявена в
несъстоятелност. С решение № 443 от 03.07.2015г. на САС по т.д. № 2216/2015г.
решението на СГС в частта относно определената начална дата на
неплатежоспособността е отменено, като за начална дата на неплатежоспособността е
определена датата 20.06.2014г.
Установява се от представените по делото писмени доказателства и вписванията
в търговския регистър и обявените актове, че ищецът е кредитор на
„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /н/ с вземания по договор за банков
влог в размер на 5 851 455.56 лева (пет милиона осемстотин петдесет и една хиляди
четиристотин петдесет и пет лева) (с поредност на удовлетворяване по чл. 94, т. 4 ЗБН
/Закон за банковата несъстоятелност/), ведно със законната лихва върху тази сума,
дължима за периода след 22.04.2014г. до окончателното погасяване на задължението /с
поредност на удовлетворяване по чл. 94, т. 9 ЗБН/, което е включено в списък на
приетите вземания в производството по несъстоятелност на банката, обявен в
търговския регистър на 21 август 2015г., под № 741 – за главницата и № 7588 – за
законната лихва. Няма спор, че „АРКУС“ АД не е подавало възражение срещу списъка
на приетите вземания, поради което вземанията му са включени в Списъка по чл. 66,
ал. 7, т. 1 от ЗБН на приетите от синдика на „КТБ“ АД /н/ вземания, по които не са
направени възражения и който списък е обявен в ТРРЮЛНЦ на 14.05.2016г. и е
одобрен с Решение № 992 от 25.05.2016г. по т.д. № 7549/2014г. по описа на СГС,
Търговско отделение, VI-22 състав.
4
Установява се и че „АРКУС“ АД е включено в Четвърта частична сметка за
разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД /н/ с приети
вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН под № 415, като със сметката му е разпределена сума
в размер на 298 850.22 лева. Сметката за разпределение е обявена в ТРРЮЛНЦ на
17.02.2021Г., като „АРКУС АД не е подавало възражение срещу нея. Сметката за
разпределение е одобрена без изменения с Решение № 26/12.03.2021г. на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, което е обявено в ТРРЮЛНЦ.
Страните не спорят и до ответника да е отправено и получено от него писмено
изявление за прихващане от КТБ АД/н./, представлявана от синдиците на „КТБ“ АД
/н/, с изх. № 646/11.04.2022г. на горното вземане, включено в частичната сметка със
задължение на ищеца по Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с Реф. № 6/033
с размер на ангажимента от 1 568 400.00 щатски долара и претендиран размер на
задълженията от 869 690.00 USD (с левова равностойност от 1 557 232.13 лева), като са
прихванати вземанията на КТБ АД /н/ към „Аркус“ АД по Договора за гаранционна
сделка от 18.12.2003г. в размер на левовата равностойност от 1 557 232.13 лева, срещу
задължението към „Аркус“ АД по Четвърта частична сметка за разпределение в
размер на 298 850.22 лева.
От основното и допълнително заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, които съдът възприема като обективни, мотивирани и
изготвени в обхвата на специални знания на вещото лице се установява, че последното
плащане по процесния договор за контрагаранция е от 05.02.2014г., в размер на 57
939,00 USD и с него са погасени дължимите такси и комисионни към 31.12.2013г., а
след тази дата погасяванията са в резултат на прихващания по частичните сметки за
разпределение. Според вещото лице, към 07.04.2022г. задължението за такси по
договор реф. № 36/033 е 869 690.00 USD - представляващо начислени и непогасени
такси за периода 10.03.2016 г. до 07.04.2022 г., а към 16.02.2023 г. задължението е 810
572.22 USD - представляващо начислени и непогасени такси за периода 19.06.2017 г.
до 16.02.2023 г. При извършената по счетоводни данни проверка вещото лице е
констатирало и че по сключения договор за гаранционна сделка КТБ е извършила
плащания за банкова гаранция от КТБ до Abu Dhabi Commercial Bank - 1 568 400,00
USD - на 06.01.2004 г. /а по дата на осчетоводяване от 08.01.2004 година/ по договор с
реф. №36/033, като възстановяване на паричното покритие вещото лице не е
констатирало. Относно начисляване на такси и комисионни по Договора за
гаранционна сделка вещото лице сочи начислени: 506 763,92 лева /314 059,90 USD - за
периода от 01.01.2014 г. до 10.03.2016 г. с дата на осчетоводяване от 15.03.2022 г. и
26.02.2021 г . – дата на вальор; 298 850,22 лева /165 955,99 USD/- начислени такси за
периода от 11.03.2016 г. до 08.05.2017 г. - 28.04.2022 г. —дата на осчетоводяване и
12.02.2022 г.- дата на вальор; 31 830,32 лева /16 673,29 USD/ - числени такси за
периода от 23.03.2017 г. до 18.06.2017 г . с дата на осчетоводяване 29.07.2022 г. и
5
19.07.2022 г. – дата на вальор. Вещото лице обобщава, че начислените такси по
Договор за гаранционна сделка с реф.№36/033 са: 67 049.09 USD – за периода от
01.01.2014 г. до 20.06.2014г.; 54 501,90 USD – за периода от 21.06.2014 г. до
06.11.2014г.; 881 048,70 USD – за периода от 07.11.2014 г. до 31.12.2020г. Вещото лице
е констатирало и че след дата 22.06.2014 година е налична кореспонденция между Abu
Dhabi Commercial Bank и КТБ АД /н/ относно заплащане на дължими такси, като в
периода от 01.01.2014г. до 01.01.2021г. има данни за заплащане на сума от 4729,54
USD, която сума е преведена на 14.01.2014 г. Същевременно предявени и приети
вземания на Abu Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE в производството по
несъстоятелност на КТБ АД не се установяват. Вещото лице е констатирало и плащане
от банката на Аркус АД на акредитив № 31/128 в размер на 15 683 758.00 USD на три
транзакции – на 02.08.2005 г. за 6 727 200,00 USD, на 06.10.2005 г. - платени 5 819
806,40 USD и на 29.12.2005 г. - платени 3 136 751,60 USD, като във връзка с платения
акредитив (№31/128) са предоставени фактури от Аркус АД, получени са SWIFT
съобщение и са осчетоводени съответните бордера за получени суми.
На първо място следва да се посочи, че в конкретния случай, доколкото се
излагат едни и същи факти, обуславящи порок на сделката, то съдът следва да
извърши преценка относно съотношението, в което се намират обективно съединените
искове за нищожност на процесното изявление за прихващане, независимо от
посоченото от ищеца в исковата молба или писмената защита по делото и с оглед
естеството и тежестта на заявения порок и целеният от ищеца резултат от правната
защита на спорното право. Ето защо, първо следва да бъдат разгледани предявения от
ищеца главен иск за прогласяване на абсолютна нищожност по чл. чл. 124 ГПК, вр. чл.
26, ал.1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, а след това - евентуално искът по чл.
124 ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предложение второ ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, този по чл. 22, ал. 1,
т. 1 ЗБН и на последно място, при възникване на вътрешнопроцесуалните условия за
това- отрицателният установителен иск по чл. 124 ГПК, вр. чл. 103 и чл. 104 ЗЗД – за
установяване липсата на настъпил погасителен ефект на изявлението за прихващане.
По главния иск с правно основание по чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предложение
първо ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД.
Ищецът обосновава нищожност на изявлението за прихващане поради
противоречи на закона и по-специално на особените правила по чл. 59, ал. 1, вр. ал. 2
ЗБН.
Разпоредбата на ал. 1 на чл. 59 ЗБН регламентира извършването на прихващане
със задължение на банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност,
което е видно от систематичното място на нормата в Глава 4 - Запазване, управление и
попълване на масата на несъстоятелността, охранителни мерки, Раздел ІІІ - Попълване
на масата на несъстоятелността и урежда специален случай на недействителност.
6
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, от своя страна урежда формалните изисквания за
извършване на прихващане по ал. 1 - изявлението да се отправи до синдика и относно
неговата форма, тоест, посочените разпоредби са относими към онези изявления, които
са получени от банката след откриване на производството по несъстоятелност.
Следователно, процесното прихващане въобще не попада в приложното поле на чл. 59,
ал. 1 /а съответно – и на ал. 2 на чл. 59/ ЗБН, тъй като изявлението изхожда от банката,
чрез представляващите я синдици, както сочи и самият ищец и изискванията на
цитираните норми не са относими в конкретната хипотеза. Или, не се установява
противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
Ето защо искът за нищожност поради противоречие със закона следва да бъде
отхвърлен.
Ищецът е предявил и втори иск за нищожност - с правно основание по чл. 124
ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предложение второ ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД.
Претендираната от ищеца нищожност на процесното прихващане на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД е обоснована с твърдения, че
същото заобикаля закона и по-специално, уредения в ЗБН ред за удовлетворяване на
кредиторите с приети вземания, като цели ищецът да не получи разпределената му
парична сума по влязлата в сила сметка за разпределение.
Съдът намира този иск за допустим, въпреки че по делото в условията на
евентуалност е предявен и иск за нищожност на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН, който
с оглед упражнения инстанционен контрол съдът е задължен да разгледа по същество
/в случай, че възникнат предпоставките за това/ и който предвижда специален ред за
осигуряване на защита на всички кредитори на несъстоятелна банка срещу
неправомерно изпълнение на задължение, възникнало до откриване на производството
по несъстоятелност, обхваща правни действия след вписване на решението за
откриване на производството по несъстоятелност и цели от една страна избягване на
преферентен ефект /поставяне в привилегировано положение едни кредитори спрямо
други/ на отделни кредитори, а от друга - запазване на установения в производството
по несъстоятелност ред за осребряване на масата на несъстоятелността и
удовлетворяване на кредиторите. Правният интерес на ищеца от иска по чл. 26 ЗЗД не
е изключен от предвидената в специалния закон нищожност с оглед заявените в
исковата и уточнителните молби твърдения и целения от ищеца резултат – да получи
плащане по сметката за разпределение. Ищецът не обосновава правен интерес от
наличието на преферентен ефект, а от невъзможността да удовлетвори по съответния
ред неговото безспорно и подлежащо на изпълнение по частичната сметка вземане и
да получи признатите вземания, като за защита на своето право цели да установи
невалидността на противопоставеното му възражение за прихващане, като способ за
изпълнение на задължението на банката.
7
Искът по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД съдът намира и да е основателен по
следните аргументи.
С изявлението за прихващане от името на банката синдиците целят неплащане
на разпределената на ищеца по частичната сметка сума, а изпълнение чрез
компенсация на насрещни вземания, без размяна на пари. Редът и начинът на
осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността на банката и за
удовлетворяване на кредиторите /в т.ч. изпълнение на влязла в сила сметка за
разпределение/, обаче, са регламентирани по императивен начин в Закона за банковата
несъстоятелност /ЗБН/. Няма спор, че вземането на ищеца произтича от окончателно
утвърдена по реда на чл. 99, ал. 1 ЗБН сметка за разпределение. Установеното със
сметката за разпределение вземане на кредитора, не може да бъде оспорено, нито от
синдиците, нито от несъстоятелната банка, нито от другите кредитори. Според чл. 99,
ал. 2 ЗБН, одобрената сметка се изпълнява от синдика. Възниква въпросът дали е
налице възможност синдикът да откаже да изпълни сметка за разпределение поради
отправено от него изявление за прихващане. Настоящият състав намира отговора на
този въпрос за отрицателен, като най-напред следва да се посочи какво има предвид
законът под изпълнение на сметката.
Изпълнението на влязла в сила сметка за разпределение на банка в
несъстоятелност следва на първо място от разпоредбите на чл. 93 от ЗБН, която сочи,
че разпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат
достатъчно парични средства. Тоест, разпределението е свързано с удовлетворяване на
кредитори чрез изплащане на парични средства, както изрично е посочено и в чл. 94,
ал. 1 ЗБН. Друг начин на изпълнение на сметката, освен извършване на плащане на
събраните и разпределени налични парични средства, законът нито предвижда, нито
допуска, което е видно и от установеното в чл. 95 и чл. 96 ЗБН. Или, съобразно
императивната норма на чл. 99, ал. 2 ЗБН, синдиците не могат да откажат да изпълнят
одобрената сметка за разпределение, чрез извършване на съответните плащания.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че изпълнение на сметката по
реда на чл. 99, ал. 2 ГПК е възможно и допустимо да стане само и единствено чрез
плащане - на съответната и разпределена на кредитора сума по одобрената сметка.
Следователно, изпълнение чрез друг способ – например извършено прихващане на
насрещни вземания не се допуска от закона и противоречи на целта на установения в
чл. 95 и чл. 96 от ЗБН ред за осребряване и удовлетворяване на кредиторите – да
получат плащане на разпределените суми по одобрена сметка. Следва да се допълни и
че с оглед спецификите и особеностите на уредените от ЗБН отношения, е
недопустимо разширително тълкуване на законовите разпоредби, както и прилагане по
аналогия на ТЗ.
Ето защо, извършване на прихващане от банката, действаща чрез синдика като
8
неин представител, на този етап от производството е недопустимо, а едностранното
волеизявление на синдика е нищожно, защото заобикаля установения по императивен
път ред в закона, включително относно правомощията /в тази част и задълженията/ на
синдика във връзка с изпълнение на влязлата в сила сметка за разпределение.
Следователно, извършеното прихващане, макар същото да не е осъществено при
нарушаване изисквания за форма или друго правило за валидност на правните сделки,
цели да осуети действието на императивната правна норма на чл. 99, ал. 2 ЗБН,
касаеща изпълнението на сметката за разпределение и представлява заобикаляне на
законоустановения ред за удовлетворяване на кредиторите в производството по
несъстоятелност на банката. Поради това, изявлението за прихващане, поради
заобикаляне на специалния закон и установения в него по императивен начин ред на
удовлетворяване на кредиторите на банка в несъстоятелност, е нищожно и същото не е
породило целените правни последици, а искът по чл. 26, ал. 1, предложение второ ЗЗД
следва да бъде уважен.
Уважаването на този иск изключва разглеждане на останалите предявени
евентуални искове. Ето защо, искът е основателен и следва да бъде уважен, а не
възниква предвид този изход от производството процесуалната предпоставка за
разглеждане и на следващите искове, предявени в условията на евентуалност.
По направените по делото разноски.
При този изход на спора, „КТБ“ АД /н./ следва да заплати от масата на
несъстоятелността, разноски на „Аркус“ АД, съобразно представен списък на разноските-
общо в размер на 12 804 лв. – за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Аркус“ АД, ЕИК ********* срещу „Корпоративна
търговска банка“ АД /н/, ЕИК ********* иск с правно основание по чл. 124 ГПК, вр. чл.
26, ал. 1, предложение първо, вр.чл. 44 ЗЗД за установяване нищожност на
изявлението за прихващане с изх. № 646 от 11.04.2022 г., с което синдикът на
„Корпоративна търговска банка“ АД /н./ прихваща вземането на „Аркус“ АД в размер
на 298 850, 22 лв., включено под № 415 в четвърта частична сметка за разпределение
на налични суми между кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД, обявена
в ТРРЮЛНЦ на 17.02.2021 г., със задължения на „Аркус“ АД по договор за
гаранционна сделка от 18.12.2003 г. с реф. № 36/033 в размер на 869 690 щатски
долара, поради противоречие на закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от АРКУС АД, ЕИК: *********
срещу „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********* иск с
правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предложение второ ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗ,
че изявлението за прихващане с изх. № 646 от 11.04.2022 г., с което синдикът на
„Корпоративна търговска банка“ АД /н./ прихваща вземането на „Аркус“ АД в размер
9
на 298 850, 22 лв., включено под № 415 в четвърта частична сметка за разпределение
на налични суми между кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД, обявена
в ТРРЮЛНЦ на 17.02.2021 г., със задължения на „Аркус“ АД по договор за
гаранционна сделка от 18.12.2003 г. с реф. № 36/033 в размер на 869 690 щатски
долара, е нищожно, поради заобикаляне на закона – чл. 99 и сл. ЗБН.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, ЕИК *********, да заплати на
„Аркус“ АД, ЕИК ********* разноски за производството общо в размер на 12 804 лв., които
следва да се съберат от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок срок от връчването му на
страните, пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10