Р Е Ш Е Н И Е
№ 662 23.05.2018 год. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 17-ти наказателен състав на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно
заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от
съдия Бобоков НАХД № 1397 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод жалба от К.Д.Х. ЕГН********** срещу Наказателно постановление № 16-0346-000484/21.12.2016г.,
издадено от Началник РУП Созопол при ОД на МВР, гр. Бургас, с което на
основание чл.174 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 24
месеца. За нарушение на чл.103 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. За нарушение
на чл.147 ал.1 ЗДвП му било наложено наказание глоба в размер на 20 лева и за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП – глоба в размер на 10 лева. На основание
Наредба Iз-2539 на МВР са отнети и 12
контролни точки.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В
жалбата се моли за отмяна на постановлението като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, не взема отношение
по жалбата, не ангажира доказателства.
Жалбата е подадена от легитимирано лице да обжалва
лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред
надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но по същество -
неоснователна.
Анализът на събраната по делото доказателствена
съвкупност налага извод за установеност на следната фактическа обстановака:
На 12.12.2016г.около 1.03 часа жалбоподателят се
движел в с.Росен по ул.*** с л.а. *** собственост на Д. Х.. Бил спрян за
проверка от служители на РУП Созопол, но той не изпълнил указанията на
полицейския служител да спре автомобила и продължил. Св.Р. пуснал светлинните и
звукови сигнали на патрулния автомобил и последвал жалбоподателя. След около
300 метра автомобила спрял, като водача се прехвърлил на задната седалка на автомобила,
а спътника на жалбоподателя седнал на шофьорското място.Св.Р. ясно видял това
действие на жалбоподателя и му заявил, че следва да бъде изпробван за алкохол и
упойващи вещества с техническо средство. Жалбоподателят в присъствието на
разпитания в с.з. свидетел, отказал да му бъде направен полеви тест. Отказал и
да даде кръв за химичен анализ. Било констатирано и, че не носи СУМПС от
съответната категория и контролен талон към него, както и че автомобила е
технически неизправен. За тези нарушения му бил съставен АУАН.
Впоследствие, въз основа на този акт било издадено
атакуваното наказателно постановление, при идентичност във фактическото
описание и правната квалификация на нарушенията.
Възприетата фактическа обстановка се установява от
показанията на свид. Р. и от писмените доказателства по
аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство.
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до лишаване на жалбоподателя
от защита, или до ограничаване на гарантираните му от закона процесуални права.
Актът и наказателното постановление са издадени от материално и териториално
компетентни органи, видно от заповедта на министъра на вътрешните работи,
приложена по делото, по предвидения в закона ред и форма, и съдържат всички
задължителни реквизити, изброени в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
При установените факти съдът намира нарушенията за
действително осъществени, съставомерни и доказани по безспорен и категоричен
начин, според изискванията на закона. Факт е, че жалбоподателят е бил спрян за
проверка по време на управление на автомобил, но е отказал да даде проба за
употреба на алкохол и упойващи вещества. Тези обстоятелства изпълват от
обективна страна фактическия състав на процесното нарушение, а за обективната
му съставомерност всъщност е без значение дали жалбоподателят действително е
употребил алкохол и упойващи вещества или не, тъй като изпълнителното деяние се
заключава в отказ да се подложи на проверка за това, след като е надлежно
поканена от контролните органи. В течение на проверката, пред актосъставителя и
другите полицейски служители, жалбоподателят не е споменал конкретна причина да
откаже да се подложи на изследване за алкохол както с техническо средство, така
и чрез изследване на кръв. В с.з. св.Р. заяви, че е издал талон за медицинско
изследване на жалбоподателя, но той не го е изпълнил.
От субективна страна, нарушението е извършено
умишлено – жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, разяснени са му били
възможните способи и средства за извършване на проверка и след отказа му,
надлежно е бил снабден и с талон за медицинско изследване, но по неизвестни за
съда подбуди не го е изпълнил. По описания начин жалбоподателят окончателно и
изцяло е възпрепятствал възможността да се установи, дали е управлявал МПС под
въздействие на упойващи вещества.
Нарушението е правилно, пълно и точно описано и
квалифицирано, а впоследствие и коректно подведено под съответната им санкционна
норма. За нарушението по чл. 174, ал.3
от ЗДвП, която предвижда кумулативни наказания "Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина" за срок от 2 години и "Глоба" от 2000 лева, при отказ на
водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или ако водачът не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Тъкмо такива по вид и размер наказания са наложени на жалбоподателя, и
доколкото санкциите са определени в закона по абсолютен начин относно техния
вид, размер и срок, за съда не съществува възможност да ги обсъжда, нито
евентуално да ги редуцира.
Доказаха се и другите нарушения
сочени в НП. Съгласно чл.100, ал. 1, т.1 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. Настоящият
състав намира, че нарушението е безспорно доказано, тъй като в рамките на
извършената му проверка водачът не е представил на компетентните органи
контролен СУМПС и талон към него. Поради това и правилно е ангажирана
административно наказателната му отговорност по чл. чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП,
която предвижда наказание „глоба” в размер на 10 лв. Санкцията е определена от закона
в абсолютен размер и съдът не разполага с възможност за нейната промяна.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи от обективна и субективна страна, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДП при подаден своевремонно ясен
сигнал със стоп палка от полицейски служител да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение, а продължава движението си. Съгласно чл.103 от ЗДП
не пояснява понятието „подаден сигнал за
спиране”,поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.170 ал.3
от ЗДП.Тази разпоредба задължава контролният орган да подаде своевременно ясен
за спиране със стоп-палка ,при който за водача на ППС да е оформено убеждението
,че този своевременно подаден сигнал за спиране е предназначен за него, след
което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на
посоченото от контролния орган място.Униформен полицай може да спира ППС и чрез
подаване на сигнал само с ръка.Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ
се полицейски автомобил или мотоциклет. Поради това,за да е извършено нарушение
на чл.103 от ЗДП е необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал
за спиране от контролен орган,на второ място следва контролният орган да посочи
мястото на спиране, на трето място следва да е установено по безспорен начин че
своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за
конкретния водач на ППС и на четвърто място ,водачът де не е изпълнил
задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно.
Кумулативното наличие на тези предпоставки се доказа от показанията на
актосъставителя, които са последователни и се припокриват с приложените в
делото докладни от полицейските служители.
Съгласно Чл. 147 ал.1 от ЗДвП, Регистрираните моторни превозни средства и теглените от
тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства,
с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните
трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи. В случая актосъставителя установил при извършената проверка,
че жалбоподателя, като водач на лек автомобил,
управлява описаното по-горе МПС, като въпросният автомобил не е
преминал годишен технически преглед.
Размера на наложеното наказание за това
нарушение е определено правилно съобразно тежестта и характера на извършеното
нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и констатирано, както и
относно индивидуализацията на МПС, което е управлявал. Съгласно чл.185 ЗДвП: За нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.
При извършения цялостен служебен контрол за
законосъобразност не се установиха основания за отмяна или изменение на
обжалваното наказателно постановление, което налага то да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1
предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, 17 наказателен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 16-0346-000484/21.12.2016г.,
издадено от Началник РУП Созопол при ОД на МВР, гр. Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен
съдия: /А. Бобоков/
Вярно
с оригинала: Д.М.