Решение по дело №151/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 767

 

гр. Пловдив, 14 април 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на десети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана КараИ.а, като разгледа административно дело №151 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

“МИРАМАР ИНВЕСТ“ ЕООД (бивше “МИРАМАР ЛТД” ЕООД, до 08.08.2017г.), със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Коматевско шосе” №9, ЕИК *********, представлявано от адвокат Д.Г.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001618002584-091-001 от 13.02.2019г., издаден от Т.В.П.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и Ю. М.Д.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №296 от 13.05.2019г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 84 643,31 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 22 870,86 лв.

Претендира се отмяна изцяло на оспорения акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски за всички съдебни инстанции. На 17.03.2021г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№4911 (листи 224-239) от адвокат Г., в които се излагат подробни съображения, подкрепящи жалбата.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт Ц.Д.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. Възразява за възлагане в тежест на жалбоподателя на всички направени по делото разноски, съгласно чл.161, ал.3 от ДОПК. На 15.03.2021г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№4720 (листи 221-223) от юрисконсулт Д., в която се излагат допълнителни съображения, подкрепящи изразеното становище.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Първоначално по жалбата на “МИРАМАР ИНВЕСТ” ЕООД против РА с №Р-16001618002584-091-001 от 13.02.2019г. е образувано административно дело №1656 по описа на Административен съд- Пловдив за 2019г., III-ти състав. С Решение №760 от 14.04.2020г. (листи 2149-2151, дело №1656/2019г.) жалбата е отхвърлена, а в полза на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 3 700,00 лева.

По касационна жалба на “МИРАМАР ИНВЕСТ” ЕООД против Решение №760 от 14.04.2020г. на Административен съд- Пловдив е образувано дело №7940 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2020г., Осмо отделение. С Решение №507 от 15.01.2021г. на ВАС, Осмо отделение, е отменено Решение №760 от 14.04.2020г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Пловдив.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на РА по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001618002584-020-001 от 02.05.2018г. (листи 1004-1005, 2033-2034, дело №1656/2019г.) на Т.В.П.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по ЗДДС за общо 9 периода, както следва: 01.12.2013г. – 31.12.2013г., 01.04.2014г. – 30.04.2014г., 01.10.2014г. – 31.10.2014г., 01.12.2014г. – 31.12.2014г., 01.01.2015г. – 31.01.2015г., 01.10.2015г. – 31.12.2015г., 01.01.2016г. – 31.01.2016г., 01.06.2016г. – 30.06.2016г., 01.10.2016г. – 31.12.2016г. За ревизиращи органи са определени Ю. М.Д.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Силвия Матеева Шишкова- старши инспектор по приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 14.05.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 1006, дело №1656/2019г.).

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001618002584-020-002 от 13.08.2018г. (листи 2025-2026, дело №1656/2019г.) на Т.В.П.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 14.09.2018г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Според нарочна разписка, обективирана в заповедта, “Документът е връчен електронно“.

Със ЗИЗВР с №Р-16001618002584-020-003 от 13.09.2018г. (листи 2023-2024, дело №1656/2019г.) на Т.В.П.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 14.10.2018г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Според нарочна разписка, обективирана в заповедта, “Документът е връчен електронно“.

Със Заповед с №Р-16001618002584-023-001 от 10.10.2018г. (листи 2021-2022, дело №1656/2019г.) на Т.В.П.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, производството по извършване на ревизията е спряно. Според нарочна разписка, обективирана в заповедта, “Документът е връчен електронно“.

Със Заповед с №Р-16001618002584-143-001 от 11.01.2019г. (листи 2019-2020, дело №1656/2019г.) на Т.В.П.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, производството по извършване на ревизията е възобновено, като е определен срок за извършване на ревизията до 15.01.2019г. Според нарочна разписка, обективирана в заповедта, “Документът е връчен електронно“.

Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001618002584-092-001 (листи 1073-1124, дело №1656/2019г.) е изготвен на 29.01.2019г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и е връчен на електронен адрес на жалбоподателя на 29.01.2019г., според оспорения по делото РА (листи 1040-1046, 1067-1070, дело №1656/2019г.). Пак според оспорения РА, в законоустановения 14-дневен срок, а именно до 12.02.2019г. не е подадено възражение против изготвения РД.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на молба с Вх.№Д11-РД-20-457 от 14.02.2019г. (лист 1063, дело №1656/2019г.) от Атанас Марков Гугушев- управител на “МИРАМАР ИНВЕСТ“ ЕООД, адресирана до Ю. Даракчиева- ръководител на ревизията, според която молба на 29.01.2019г. му е връчен РД с №Р-16001618002584-092-001 от 29.01.2019г. и моли срокът за представяне на писмено възражение и доказателства по процесния РД да бъде удължен с един месец.

По делото не са ангажирани доказателства за постановяване на отговор по последно посочената молба.

Посочи се вече, че оспореният по делото РА е издаден на 13.02.2019г., като по делото е прието заверено копие на Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с №Р-16001618002584-С32-001 от 01.03.2019г. (лист 1048, 1071, 1072, дело №1656/2019г.), в което е отразено “Дружеството „Мирамар инвест“ ЕООД е потвърдило връчване на РА по електронен път на 11.03.2019г. в ИС „Контрол““.

На 22.03.2019г. в ТД- Пловдив на НАП против оспорения по делото РА постъпва жалба с Вх.№70-80-4241 от 22.03.2019г. (листи 1007-1034, дело №1656/2019г.), адресирана до ответника по делото.

Като приложение към писмо с Изх.№70-00-4241#1 от 26.03.2019г. (лист 1003, дело №1656/2019г.) на директора на ТД- Пловдив на НАП жалбата и ревизионната преписка се изпращат на директора на Д“ОДОП“- Пловдив. Според посоченото писмо, преписката съдържа 979 листа (листи 1040-2035, дело №1656/2019г.), а към жалбата са представени 1029 листа (листи 17-1002, дело №1656/2019г.).

По делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи притежаването на валидни електронни подписи от органите по приходите, осъществили ревизионното производство, но при служебно извършена проверка в Публичен регистър на електронните подписи (ПРЕП), на адрес в интернет: https://www.b-trust.bg/services/certificate-search, настоящият състав на съда констатира наличието на валидни електронни подписи по отношение на: Т.В.П. (T.V.P.) Ю. М.Д. (Y.M.D.) и С.М.Ш. (S.M.S.). Посочените по-горе ЗВР с №Р-16001618002584-020-001 от 02.05.2018г., ЗИЗВР с №Р-16001618002584-020-002 от 13.08.2018г., ЗИЗВР с №Р-16001618002584-020-003 от 13.09.2018г., Заповед с №Р-16001618002584-023-001 от 10.10.2018г., Заповед с №Р-16001618002584-143-001 от 11.01.2019г., РД с №Р-16001618002584-092-001 от 29.01.2019г., както и оспореният по делото РА са представени по делото като файлове, записани върху оптичен носител (CD, лист 3, дело №1656/2019г.).

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира ревизионното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, въпреки изрично дадените указания с нарочно разпореждане от 18.06.2019г. (лист 2041, дело №1656/2019г.) на ответника, че изцяло в негова тежест е да установи компетентността на органа, възложил ревизионното производство, и на екипа от органи по приходите, издали оспорения РА, по делото не са ангажирани доказателства в тази насока.

Независимо от последно посоченото обаче, на настоящия състав на съда е служебно известно, че със Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017г. (неприложена по делото) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП на Т.В.П. и на заместващия я при отсъствие Г.Н.Ч.(и обратно) е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии. Също така, на настоящия състав на съда е служебно известно, че със Заповед №РД-09-332 от 28.02.2017г. (неприложена по делото), както и със Заповед №РД-09-1801 от 28.09.2018г. (неприложена по делото) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП Ю. М.Д. е определена за длъжностно лице, което да изпълнява функциите на ръководител на екип в Дирекция “Контрол“, Отдел “Ревизии“ при ТД- Пловдив на НАП.

Споменатите делегиране на правомощия, както и определяне на ръководител на ревизионен екип, настоящият състав на съда приема за надлежно направени, поради което приема за установено, че оспореният по делото акт е издаден от компетентни за целта органи.

В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.

На първо място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 1 647,47 лв. по фактура с №296 от 06.06.2016г. (лист 891, 1441, 1457, 1462а, 1545, дело №1656/2019г.), издадена от “АКВАГРАФИКС“ ЕООД, ЕИК *********, с обща данъчна основа (ДО) в размер от 8 237,34 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали- гипс в торби, теракол, латекс “Леко“, пороизолационен битумен лак, колор кит, латекс “Колорит“, структурна мазилка в баки.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с №П-22000118123590-141-001 от 02.08.2018г. (листи 1438-1439, дело №1656/2019г.). В рамките на насрещната проверка е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №П-22000118123590-040-001 от 11.07.2018г. (неприложено по делото). В отговор на посоченото ИПДПОЗЛ по преписката постъпват множество документи (листи 1440-1466, дело №1656/2019г.), а от жалбоподателя е представено заверено копие на фискален бон от 30.06.2016г. (лист 1545, дело №1656/2019г.), издаден от фискално устройство (ФУ), регистрирано на прекия доставчик (лист 1138, 1443, дело №1656/2019г.), удостоверяващ направено плащане в брой по процесната фактура.

Според обяснение на А.П.С.- управител на “АКВАГРАФИКС“ ЕООД (лист 1450, 1455, дело №1656/2019г.), транспортът на сделката е осъществен от “МИРАМАР ЛТД“ ЕООД, а според друго обяснение (лист 1440, 1462, дело №1656/2019г.), транспортcj на сделката е осъществен от нас, доставени до обекта на фирма “МИРАМАР ЛТД“ ЕООД. Пак според посочените обяснения, адресът на извършване на продажбата е гр. София, жк Красно село, ул. “Солун“ №45 (лист 1440, 1462, дело №1656/2019г.), както и гр. София, ул. “Кожух планина“ №10- обект, собственост на дружеството (лист 1450, 1455, дело №1656/2019г.).

Според нарочни справки от информационните масиви на НАП (лист 1169, 1453, 1454, дело №1656/2019г.), в предприятието на прекия доставчик няма ангажирани лица по трудови правоотношения през 2016г., прекият доставчик не притежава пътни превозни средства (ППС), според нарочна справка (лист 1153, дело №1656/2019г.). Прекият доставчик е дерегистриран на 26.10.2016г.

Представено е заверено копие на фактура с №214 от 01.06.2016г. (лист 1442, 1463, дело №1656/2019г.), издадена към прекия доставчик от “ХЕРУВИМ“ ЕООД, ЕИК *********, с предмет на доставката “доставка на стоки съгласно приемо-предавателен протокол“, с ДО в размер от 20 062,30 лв. и ДДС в размер от 4 012,46.

Служебно е установено, че процесната фактура е декларирана от прекия доставчик през данъчния период месец 06.2016г.

Прието е за установено, че прекият доставчик не разполага със собствени транспортни средства за периода на доставката, нито пък, че е ползвал наети такива от трети лица.

Прието е за установено, че не е представена достатъчна информация, свързана с прехвърляне на собствеността на стоките, че доказателствата по преписката не позволяват формирането на несъмнен извод има ли прекият доставчик необходимите материални и трудови ресурси за изпълнение на доставката.

Предвид приетото за установено от фактическа страна, ревизорите формират извод за липсата на реална доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС по отношение на доставката, за която е издадена процесната фактура. Съответно, на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1, и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в размер от 1 647,47 лв.

На второ място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 3 608,07 лв. по общо 3 броя данъчни фактури, издадени от “АЛЕКС 10” ЕООД, ЕИК *********, съответно с №215 от 05.10.2015г. (лист 703, 1562, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от общо 5 563,10 лв., ДДС в общ размер от 1 112,62 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №349 от 09.11.2015г. (лист 701, 1559, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 8 260,80 лв., ДДС в общ размер от 1 652,16 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материал; както и с №396 от 20.11.2015г. (лист 702, 1557, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 4 216,45 лв., ДДС в общ размер от 843,29 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали. Плащането по фактурите е извършено в брой, за което са представени заверени копия на фискални бонове.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №П-22220618123460-141-001 от 16.08.2018г. (листи 1420-1421, дело №1656/2019г.). В рамките на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №П-22220618123460-040-001 от 13.07.2018г. (листи 1422-1425, дело №1656/2019г.).

При направени два опита за връчване на посоченото искане на адреса за кореспонденция и адреса по чл.8 от ДОПК на прекия доставчик /гр. София, ул. “Жак Дюкло“ №9/ не е открито лице за контакт, за което са съставени Протокол с №1258122 от 13.07.2018г. (листи 1426-1427, дело №1656/2019г.), и Протокол с №1258146 от 23.07.2018г. (листи 1428-1429, дело №1656/2019г.). Изготвено е съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с №П-22220618123460-С32-001 от 24.07.2018г. (лист 1430, дело №1656/2019г.), поставено на информационното табло на ТД- София на НАП на 24.07.2018г. и свалено на 08.08.2018г., но отговор не е получен. Изпратено е писмо с обратна разписка (лист 1437, дело №1656/2019г.), но същото не е получено, тъй като адресатът е със “сменен адрес“ (лист 1436, дело №1656/2019г.).

Служебно е установено, че процесните 3 фактури са включени в дневниците за продажбите и справката-декларация за месец 12.2015г.

Служебно е установено, че прекият доставчик не е осигурител на никого (лист 1170, дело №1656/2019г.) и няма регистрирани ППС (лист 1154, дело №1656/2019г.).

Прието е за установено, че прекият доставчик не разполага с кадрова и материална обезпеченост да извърши фактурираните към жалбоподателя доставки.

Прието е за установено, че жалбоподателят не е получил от “АЛЕКС 10“ ЕООД стоките, предмет на процесните 3 фактури. Следователно, процесните фактури нямат за предмет реално изпълнени доставки, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1, и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2 495,45 лв.

На трето място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2 312,01 лв. по общо 2 броя данъчни фактури, издадени от “ДОН ТОН” ЕООД, ЕИК *********, съответно с №376 от 18.01.2016г. (лист 707, 1403, 1548, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от общо 5 665,87 лв., ДДС в общ размер от 1 133,17 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали (различни от посочените в РД “фазерни плоскости“); както и с №897 от 30.06.2016г. (лист 708, 1405, 1542, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 5 894,19 лв., ДДС в общ размер от 1 178,84 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали (различни от посочените в РД “фазерни плоскости“). Плащането по фактурите е извършено в брой, за което са представени заверени копия на фискални бонове, издадени от ФУ, регистрирано на прекия доставчик (лист 1409, 1140, дело №1656/2019г.).

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №П-22221018123778-141-001 от 31.08.2018г. (лист 1397, дело №1656/2019г.). В отговор на ИПДПОЗЛ с №П-22221018123778-ОРП-001 от 11.07.2018г. (неприложено по делото), като приложение към нарочен отговор (листи 1401-1402, дело №1656/2019г.) от Валентин Борисов Кебонин- управител на “ДОН ТОН“ ЕООД, по преписката постъпват множество документи (листи 1403-1417), в това число фактура с №171 от 15.01.2016г. (лист 1407, дело №1656/2019г.), издадена към прекия доставчик от “АКВАГРАФИКС“ ЕООД, както и фактура с №7358 от 26.04.2016г. (лист 1408, дело №1656/2019г.), издадена към прекия доставчик от “ВДФ БИЛД“ ЕООД, ЕИК *********.

Според обяснение на В.К., стоките са транспортирани до обекта на клиента с организиран от нас транспорт.

Служебно е установено, че прекият доставчик няма регистрирани ППС (лист 1155, дело №1656/2019г.) и не е осигурител на никого през 2016г. (лист 1171, дело №1656/2019г.).

Прието е за установено, че жалбоподателят не е получил фактурираните стоки от издателя на фактурите “ДОН ТОН“ ЕООД. Съответно, липсват реално изпълнени доставки, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1, и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2 495,45 лв.

На четвърто място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2 041,19 лв. по общо 2 броя данъчни фактури, издадени от “ЙОАН” ЕООД, ЕИК *********, съответно с №328 от 16.04.2014г. (лист 930, 1571, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от общо 5 150,00 лв., ДДС в общ размер от 1 030,00 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; както и с №369 от 28.04.2014г. (лист 929, 1570, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 5 055,95 лв., ДДС в общ размер от 1 011,19 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали. Плащането по фактурите е извършено в брой, за което са представени заверени копия на фискални бонове, издадени от ФУ, регистрирано на прекия доставчик (лист 1141, дело №1656/2019г.).

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №П-22002318123441-141-001 от 17.08.2018г. (листи 1393-1394, дело №1656/2019г.).

В рамките на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №П-22002318123441-040-001 от 11.07.2018г. (неприложено по делото), като при направени два опита за връчване на посоченото искане на адреса за кореспонденция и адреса по чл.8 от ДОПК на прекия доставчик /гр. София, ул. “Друшлявица“ №8 / с. Чавдар, ул. “Бузлуджа“ №4/ не е открито лице за контакт, за което са съставени Протокол с №0852076 от 16.07.2018г. (лист 1395, дело №1656/2019г.), както и Протокол с №0852078 от 24.07.2018г. (лист 1396, дело №1656/2019г.).

Служебно е установено, че процесните две фактури са отразени в дневниците за продажбите на прекия доставчик за месец 06.2014г.

Служебно е установено, че прекият доставчик няма регистрирани ППС (лист 1156, дело №1656/2019г.) и не е осигурител на никого през 2014г. (лист 1172, дело №1656/2019г.).

Прието е за установено, че жалбоподателят не е получил фактурираните стоки от издателя на фактурите “ЙОАН“ ЕООД. Съответно, липсват реално изпълнени доставки, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1, и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2 041,19 лв.

На пето място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от общо 1 015,83 лв. по фактура с №518 от 31.10.2014г. (лист 943, 1390, 1569, дело №1656/2019г.), издадена от “МИСКО АРТ“ ЕООД, ЕИК *********, с ДО в размер от общо 5 079,17 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали. Плащането по фактурата е направено в брой, като няма доказателства за това.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №П-22221018123777-141-001 от 30.08.2018г. (неприложен по делото). В отговор на ИПДПОЗЛ с №П-22221018123777-040-001 от 25.07.2018г. (неприложено по делото), от Р. Г.-Д. постъпва обяснение с Вх.№10-53-06-2260 от 21.12.2018г. (лист 1388, дело №1656/2019г.), към което са приложени множество документи (листи 1389-1392, дело №1656/2019г.).

Според обяснението на Г.-Д., плащането е извършено в брой в деня на доставката; стоките са транспортирани с организиран от клиента транспорт.

Според нарочни справки от информационните масиви на НАП (лист 1142, дело №1656/2019г.), прекият доставчик разполага с регистрирано ФУ; прекият доставчик не разполага с регистрирани ППС (лист 1157, дело №1656/2019г.); прекият доставчик не е осигурител на никого през 2014г. (лист 1173, дело №1656/2019г.).

Прието е за установено, че жалбоподателят не е получил фактурираните стоки от издателя на фактурата “МИСКО АРТ“ ЕООД. Съответно, липсват реално изпълнени доставки, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1, и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в размер от 1 015,83 лв.

На шесто място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от общо 1 648,01 лв. по фактура с №383 от 14.06.2016г. (лист 955, 1381, 1544, дело №1656/2019г.), издадена от “ЕРАЯ МЕДИКАЛ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, с ДО в размер от общо 8 240,04 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали. Плащането по фактурата е направено в брой, за което е издаден фискален бон (лист 1544, дело №1656/2019г.) от ФУ, регистрирано на прекия доставчик (лист 1143, дело №1656/2019г.).

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №П-2200018123591-141-001 от 02.08.2018г. (лист 1375, дело №1656/2019г.). В отговор на ИПДПОЗЛ с №П-2200018123591040-001 от 11.07.2018г. (неприложено по делото), от Александър Спасов- управител на ЕРАЯ МЕДИКАЛ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД постъпва опис обяснение Кид-6709 от 14.12.2018г. (лист 1377, дело №1656/2019г.), към което са приложени множество документи (листи 1378-1382, дело №1656/2019г.).

Според обяснението на Спасов, плащането е извършено в брой на 30.06.2016г.; стоките са получени от изпратен от клиента транспорт.

Според нарочни справки от информационните масиви на НАП, прекият доставчик не разполага с регистрирани ППС (лист 1158, дело №1656/2019г.); прекият доставчик не е осигурител на никого през 2016г. (лист 1174, 1383, дело №1656/2019г.).

Прието е за установено, че жалбоподателят не е получил фактурираните стоки от издателя на фактурата “ ЕРАЯ МЕДИКАЛ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Съответно, липсват реално изпълнени доставки, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1, и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в размер от 1 015,83 лв.

На седмо място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 1 805,66 лв. по общо 3 броя данъчни фактури, издадени от “СТОУН ХАУЗЕС” ЕООД, ЕИК *********, съответно с №358 от 08.01.2015г. (лист 31, лист 960, 1567, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от 3 216,67 лв., ДДС в размер от 643,33 лв. и предмет на доставката- “строително монтажни работи (СМР) по протокол“; с №374 от 14.01.2015г. (лист 33, лист 962, 1565, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от 3 572,50 лв., ДДС в размер от 714,50 лв. и предмет на доставката- “СМР по протокол“; както и с №397 от 22.01.2015г. (лист 14, лист 964, 1563, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от 2 239,17 лв., ДДС в размер от 447,83 лв. и предмет на доставката- “СМР по протокол“.

Плащането по фактурите е извършено в брой, за което са представени заверени копия на фискални бонове, издадени от ФУ, регистрирано на прекия доставчик (лист 1144, дело №1656/2019г.).

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №П-22221418123741-141-001 от 20.08.2018г. (листи 1363-1364, дело №1656/2019г.).

В рамките на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №П-22221418123741-040-001 от 12.07.2018г. (листи 1365-1366, дело №1656/2019г.). При направени четири опита за връчване на посоченото искане на адреса за кореспонденция и адреса по чл.8 от ДОПК на прекия доставчик /гр. София, жк “Св. Троица“, бл.377, вх.“Д“, ет.8, ап.110 / гр. София, жк “Дружба“, бл.56, вх.“В“, ет.1, ап.36/ не е открито лице за контакт, за което са съставени Протокол с №1231099 от 17.07.2018г. (листи 1367-1368, дело №1656/2019г.), Протокол с №1231102 от 25.07.2018г. (листи 1369-1370, дело №1656/2019г.), Протокол с №1231106 от 06.08.2018г. (листи 1371-1372, дело №1656/2019г.), както и Протокол с №1231107 от 20.08.2018г. (листи 1373-1374, дело №1656/2019г.)

Служебно е установено, че прекият доставчик няма регистрирани ППС (листи 1159-1160, дело №1656/2019г.) и не е осигурител на никого през 2015г. (лист 1175, дело №1656/2019г.).

Като доказателство по делото са приети заверени копия на три броя Протокол/Акт (образец 19) за извършени СМР, представляващи вероятно Приложение №19 към чл.7, ал.3, т.19 от Наредба №7 от 22.05.2001г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството( Наредба №7, отм.), удостоверяващи приемането на изпълнените на място СМР, съответно от 07.01.2015г. към фактура с №358 от 08.01.2015г. (лист 32, лист 961, 1586, дело №1656/2019г.); от 13.01.2015г. към фактура с №374 от 14.01.2015г. (лист 34, лист 963, 1585, дело №1656/2019г.); както и от 21.01.2015г. към фактура с №397 от 22.01.2015г. (лист 15, лист 965, 1583, дело №1656/2019г.).

Според посочените три броя протоколи/акт (образец 19), фактурираните СМР са изпълнение на: “Външен басейн на частна къща с. Белащица“ (фактури с №358 от 08.01.2015г. и с №374 от 14.01.2015г.), както и на “Външен басейн към к-с „12 вили““ (фактура с №397 от 22.01.2015г.).

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Договор №2014-24043 от 08.05.2014г. за доставка и монтаж (листи 16-21) между “СЪРФЪРС ПАРАДАЙС КЛУБ“ АД, ЕИК **********, в качеството му на инвеститор, и “МИРАМАР ЛТД“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, с предмет- доставка и монтаж на материали, машини и съоръжения, определени по вид, количество и технически характеристики в Спецификацията (листи 23-30), която е неразделна част от договора, за следния обект: плувен басейн към к-с “12 вили“, гр. Царево, местност “Диньов гьол“. Окончателната цена по договора е 15 579,60 лв., с включен ДДС.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Договор №2014-0101 от 16.01.2014г. за доставка и монтаж (листи 35-40) между Г.З., ЕГН **********, в качеството му на инвеститор, и “МИРАМАР ЛТД“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, с предмет- доставка и монтаж на материали, машини и съоръжения, определени по вид, количество и технически характеристики в Спецификацията (листи 42-50), която е неразделна част от договора, за следния обект: плувен басейн към жилищна сграда в УПИ 012139-012940 от масив 12 по ПУП на с. Белащица, местност “Горни грамади“ (или “Горна грамада“). Цената по договора е 36 811,80 лв., с включен ДДС.

Прието е за установено, че прекият доставчик не разполага с кадрова, техническа и материална осигуреност за изпълнение на фактурираните към жалбоподателя услуги, поради което същите не са получени от издателя на фактурите. Съответно, липсват реално изпълнени доставки, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1, и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 1 805,66 лв.

На осмо място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 946,33 лв. по общо 2 броя данъчни фактури, издадени от “ТИ ДЖИ ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ” ЕООД, ЕИК *********, съответно с №253 от 12.01.2015г. (лист 51, лист 967, 1566, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от 3 264,17 лв., ДДС в размер от 652,83 лв. и предмет на доставката- “СМР съгласно акт.обр.19“; както и с №283 от 20.01.2015г. (лист 53, лист 966, 1564, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от 1 467,50 лв., ДДС в размер от 293,50 лв. и предмет на доставката- “СМР съгласно акт.обр.19“.

Плащането по фактурите е извършено в брой, за което са представени заверени копия на фискални бонове, издадени от ФУ, регистрирано на прекия доставчик (лист 1145, дело №1656/2019г.).

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №П-22221418123397-141-001 от 17.08.2018г. (листи 1357-1358, дело №1656/2019г.).

В рамките на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №П-22221418123397-141-001 от 11.07.2018г. (неприложено по делото). При направени три опита за връчване на посоченото искане на адреса за кореспонденция и адреса по чл.8 от ДОПК на прекия доставчик /гр. София, жк “Хр. Смирненски“, бл.28Б, вх.“Б“, ет.6, ап.26/ не е открито лице за контакт, за което са съставени Протокол с №1247629 от 16.07.2018г. (лист 1359, дело №1656/2019г.), Протокол с №1247632 от 24.07.2018г. (лист 1360, дело №1656/2019г.), както и Протокол с №1247657 от 17.08.2018г. (лист 1361, дело №1656/2019г.).

Служебно е установено, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби на прекия доставчик.

Прекият доставчик няма регистрирани ППС (лист 1161, дело №1656/2019г.) и не е осигурител на никого през 2015г. (лист 1176, дело №1656/2019г.).

Като доказателство по делото са приети заверени копия на два броя Протокол/Акт (образец 19) за извършени СМР, удостоверяващи приемането на изпълнените на място СМР, съответно от 09.01.2015г. към фактура с №253 от 12.01.2015г. (лист 52, лист 968, 1588, дело №1656/2019г.) и от 19.01.2015г. към фактура с №283 от 20.01.2015г. (лист 54, лист 970, 1584, дело №1656/2019г.).

Според посочените два броя протоколи/акт (образец 19), фактурираните СМР са изпълнение на “СПА център към хотел „Изворите“, гр. Котел“.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Договор №0608-2014 от 01.09.2014г. за доставка и монтаж (листи 55-61) между СД“БЕРКО 90- БЕРКОВСКИ И СИЕ“, ЕИК *********,, в качеството му на инвеститор, и “МИРАМАР ЛТД“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, с предмет- доставка и монтаж на материали, машини и съоръжения, определени по вид, количество и технически характеристики в Спецификацията (листи 62-71), която е неразделна част от договора, за следния обект: СПА център към “Хотелски комплекс “Изворите““. Цената по договора е 30 316,19 лв., с включен ДДС.

Прието е за установено, че прекият доставчик не разполага с кадрова, техническа и материална осигуреност за изпълнение на фактурираните към жалбоподателя услуги, поради което същите не са получени от издателя на фактурите. Съответно, липсват реално изпълнени доставки, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1, и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 946,33 лв.

На девето място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от общо 1 000,00 лв. по фактура с №442 от 15.12.2014г. (лист 973, 1568, дело №1656/2019г.), издадена от “АСКУН“ ЕООД, ЕИК *********, с ДО в размер от общо 5 000,00 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали. По делото не са ангажирани доказателства за начина на плащане по фактурата, като прекият доставчик притежава регистрирани четири броя ФУ (лист 1146, дело №1656/2019г.).

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №П-22220418123513-141-001 от 15.08.2018г. (листи 1346-1347, дело №1656/2019г.). В рамките на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №П-22220418123513-040-001 от 11.07.2018г. (листи 1348-1349, дело №1656/2019г.).

При направени два опита за връчване на посоченото искане на адреса за кореспонденция и адреса по чл.8 от ДОПК на прекия доставчик /гр. София, ул. “Г. Бенковски“ №18/ не е открито лице за контакт, за което са съставени Протокол с №0779151 от 11.07.2018г. (листи 1352-1353, дело №1656/2019г.) и Протокол с №0779159 от 19.07.2018г. (листи 1350-1351, дело №1656/2019г.).

Изготвено е съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с №П-22220418123513-С32-001 от 20.07.2018г. (лист 1354, дело №1656/2019г.), поставено на информационното табло на ТД- София на НАП на 20.07.2018г. и свалено на 06.08.2018г., но отговор не е получен. Изпратено е писмо с обратна разписка (лист 1355, дело №1656/2019г.), но същото не е получено, тъй като адресатът е “непознат на адреса“ (лист 1356а, дело №1656/2019г.).

Служебно е установено, че процесната фактура е отразена в дневника за продажби за месец 01.2015г.

Служебно е установено, че прекият доставчик не е осигурител на никого (лист 1177, дело №1656/2019г.) и няма регистрирани ППС (лист 1162, дело №1656/2019г.).

Прието е за установено, че прекият доставчик не разполага с кадрова и материална обезпеченост да извърши фактурираната към жалбоподателя доставка.

Прието е за установено, че жалбоподателят не е получил от “АСКУН“ ЕООД стоките, предмет на процесната фактура. Следователно, фактурата няма за предмет реално изпълнена доставка, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1, и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 1 000,00 лв.

На десето място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 7 445,74 лв. по общо 6 броя данъчни фактури, издадени от “КОЛОРИ - 1” ЕООД, ЕИК *********, съответно с №374 от 30.10.2015г. (лист 987, 1561, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от общо 9 248,22 лв., ДДС в общ размер от 1 849,64 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №399 от 05.11.2015г. (лист 988, 1560, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 2 478,92 лв., ДДС в общ размер от 495,78 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №444 от 18.11.2015г. (лист 989, 1558, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 9 206,80 лв., ДДС в общ размер от 1 841,36 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №606 от 07.01.2016г. (лист 990, 1550, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 6 862,78 лв., ДДС в общ размер от 1 372,56 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №629 от 12.01.2016г. (лист 991, 1549, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 1 803,55 лв., ДДС в общ размер от 360,71 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; както и с №1185 от 23.06.2016г. (лист 991, 1543, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 7 628,45 лв., ДДС в общ размер от 1 525,69 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали.

Плащането по фактурите е направено в брой, за което са издадени фискални бонове от ФУ, регистрирано на прекия доставчик (лист 1147, дело №1656/2019г.).

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №П-22221418123743-141-001 от 28.09.2018г. (листи 1335-1336, дело №1656/2019г.). В рамките на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №П-22221418123743-040-001 от 12.07.2018г. (листи 1337-1338, дело №1656/2019г.).

При направени два опита за връчване на посоченото искане на адреса за кореспонденция и адреса по чл.8 от ДОПК на прекия доставчик /гр. София, ул. “Хемус“ №33, вх.“А“, ет.1, ап.2/ не е открито лице за контакт, за което са съставени Протокол с №1231098 от 17.07.2018г. (листи 1339-1340, дело №1656/2019г.) и Протокол с №1231103 от 25.07.2018г. (листи 1341-1342, дело №1656/2019г.).

Изготвено е съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с №П-22221418123743-С32-001 от 26.07.2018г. (лист 1343, дело №1656/2019г.), поставено на информационното табло на ТД- София на НАП на 26.07.2018г. и свалено на 10.08.2018г., но отговор не е получен.

Служебно е установено, че прекият доставчик няма регистрирани ППС (лист 1165, дело №1656/2019г.) и е осигурител на общо 5 лица за периодите, в които са издадени процесните фактури (лист 1178, дело №1656/2019г.).

Прието е за установено, че прекият доставчик не е изпълнител по процесните фактури. Съответно, фактурите нямат за предмет реално изпълнени доставки, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1, и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 7 445,74 лв.

На единадесето място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 10 230,34 лв. по общо 8 броя данъчни фактури, издадени от “ТЕЛЕ АДВАНС” ЕООД, ЕИК *********, съответно с №557 от 25.11.2015г. (лист 724, 1302, 1320, 1556, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от общо 5 837,09 лв., ДДС в общ размер от 1 167,42 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №584 от 02.12.2015г. (лист 725, 1303, 1321, 1555, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 10 730,04 лв., ДДС в общ размер от 2 146,01 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №619 от 11.12.2015г. (лист 726, 1303а, 1322, 1554, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 7 025,82 лв., ДДС в общ размер от 1 405,16 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №625 от 15.12.2015г. (лист 727, 1304, 1323, 1553, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 3 260,34 лв., ДДС в общ размер от 652,07 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №651 от 19.12.2015г. (лист 728, 1304а, 1324, 1552, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 8 789,17 лв., ДДС в общ размер от 1 757,83 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №662 от 22.12.2015г. (лист 729, 1325, 1551, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 5 674,18 лв., ДДС в общ размер от 1 234,84 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №778 от 25.01.2016г. (лист 730, 1305, 1326, 1547, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 7 882,63 лв., ДДС в общ размер от 1 576,53 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; както и с №805 от 29.01.2016г. (лист 731, 1305а, 1324, 1546, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 1 952,41 лв., ДДС в общ размер от 390,48 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали.

Плащането по фактурите е направено в брой, за което са издадени фискални бонове от ФУ, регистрирано на прекия доставчик (лист 1148, 1306, дело №1656/2019г.).

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №П-22221218123376-141-001 от 01.08.2018г. (листи 1288-1289, дело №1656/2019г.). В отговор на ИПДПОЗЛ с №П-22221218123376-ОРП-001 от 11.07.2018г. (неприложено по делото), като приложение към обяснение/опис с Вх.№12-53-06-477 от 19.09.2018г. (лист 1301, дело №1656/2019г.) от М.И.- управител на “ТЕЛЕ АДВАНС“ ЕООД, по преписката постъпват множество документи (листи 1302-1309, дело №1656/2019г.), включително фактура с №875 от 12.11.2015г. (лист 1306а, дело №1656/2019г.), издадена към прекия доставчик от “ЕМ КОНСТРУКТ“ ЕООД, ЕИК *********. Според обясненията на И., стоките се транспортираха с организиран от нас транспорт…

Освен това, като приложение към обяснение с Вх.№12-53-06-477 от 17.12.2018г. (лист 1317, дело №1656/2019г.) от М.И.. Управител на “ТЕЛЕ АДВАНС“ ЕООД, по преписката постъпват множество документи (листи 1318-1327, дело №1656/2019г.). Според обясненията на И., стоките са получени от клиента от наша база в с. Беренде извор, община Драгоман,е транспортираха с организиран от нас транспорт…

Служебно е установено, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажбите и в справките-декларации за съответните периоди.

Служебно е установено, че прекият доставчик има регистрирани ППС (лист 1163, дело №1656/2019г.), осигурител е на общо 2 лица за периодите, в които са издадени процесните фактури (листи 1179, 1329-1330, дело №1656/2019г.) и няма назначени по трудово правоотношение лица в предприятието му (лист 1328, дело №1656/2019г.).

Прието е за установено, че прекият доставчик не е изпълнител по процесните фактури. Съответно, фактурите нямат за предмет реално изпълнени доставки, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1, и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 10 230,34 лв.

На дванадесето място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 9 861,62 лв. по общо 6 броя данъчни фактури, издадени от “ВЕХСТРОЙМАР” ЕООД, ЕИК *********, съответно с №1 от 04.10.2016г. (лист 897, 1540, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от общо 8 258,70 лв., ДДС в общ размер от 1 651,74 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №3 от 11.10.2016г. (лист 899, 1538, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 8 174,18 лв., ДДС в общ размер от 1 634,84 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №6 от 14.10.2016г. (лист 902, 1536, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 8 152,39 лв., ДДС в общ размер от 1 630,48 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №7 от 18.10.2016г. (лист 905, 1535, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 8 181,64 лв., ДДС в общ размер от 1 636,33 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №11 от 21.10.2016г. (лист 907, 1533, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 8 246,02 лв., ДДС в общ размер от 1 649,20 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; както и с №13 от 26.10.2016г. (лист 910, 1531, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 8 295,23 лв., ДДС в общ размер от 1 659,05 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали.

Плащането по фактурите е направено в брой, за което са издадени фискални бонове от ФУ, регистрирано на прекия доставчик (лист 1149, дело №1656/2019г.).

Към някои от фактурите са представени протоколи, вероятно удостоверяващи приемането и предаването на стоките по фактурите, както следва: протокол №1 от 04.10.2016г. (лист 896, 1541, дело №1656/2019г.), протокол №3 от 11.10.2016г. (лист 900, 1539, дело №1656/2019г.), протокол №6 от 14.10.2016г. (лист 903, 1537, дело №1656/2019г.), протокол №11 от 21.10.2016г. (лист 909, 1534, дело №1656/2019г.), протокол №13 от 26.10.2016г. (лист 1532, дело №1656/2019г.)

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №П-22220418123510-141-001 от 15.08.2018г. (листи 1274-1275, дело №1656/2019г.). В рамките на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №П-22220418123510-040-001 от 11.07.2018г. (листи 1276-1277, дело №1656/2019г.).

При направени два опита за връчване на посоченото искане на адреса за кореспонденция и адреса по чл.8 от ДОПК на прекия доставчик /гр. София, бул. “Дондуков“ №10/ не е открито лице за контакт, за което са съставени Протокол с №0779150 от 12.07.2018г. (листи 1280-1281, дело №1656/2019г.) и Протокол с №0779160 от 19.07.2018г. (листи 1278-1279, дело №1656/2019г.).

Изготвено е съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с №П-22220418123510-С32-001 от 20.07.2018г. (лист 1282, дело №1656/2019г.), поставено на информационното табло на ТД- София на НАП на 20.07.2018г. и свалено на 06.08.2018г., но отговор не е получен.

Изпратено е писмо с обратна разписка (лист 1283, дело №1656/2019г.), но същото не е получено, тъй като адресатът е “непознат на адреса“ (лист 1283а, дело №1656/2019г.).

Служебно е установено, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажбите и справката-декларация за периода месец 10.2016г.

Служебно е установено, че прекият доставчик няма регистрирани ППС (лист 1164, дело №1656/2019г.) и не е осигурител на никого за периода, в който са издадени процесните фактури (лист 1180, дело №1656/2019г.).

Прието е за установено, че прекият доставчик не е изпълнител по процесните фактури. Съответно, фактурите нямат за предмет реално изпълнени доставки, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1, и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 9 861,62 лв.

На тринадесето място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 4 909,31 лв. по общо 3 броя данъчни фактури, издадени от “АДВЕРА Р 2016” ЕООД, ЕИК *********, съответно с №1 от 03.11.2016г. (лист 124, лист 872, 1527, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от 8 259,44 лв., ДДС в размер от 1 651,89 лв. и предмет на доставката “консултантски услуги – техническа документация“; с №2 от 07.11.2016г. (лист 152, лист 857, 1523, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от 8 027,66 лв., ДДС в размер от 1 605,53 лв. и предмет на доставката “проучване и консултация за доставка на стъклокерамика“; както и с №4 от 29.11.2016г. (лист 74, лист 1496, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от 8 259,44 лв., ДДС в размер от 1 651,89 лв. и предмет на доставката “консултантски услуги – техническа документация“.

Плащането по фактура с №1 от 03.11.2016г. и по фактура с №2 от 07.11.2016г. е направено в брой, за което са представени заверени копия на фискални бонове, издадени от ФУ, регистрирано на прекия доставчик (лист 1150, дело №1656/2019г.).

Към фактура №1 от 03.11.2016г. и към фактура №2 от 07.11.2016г. са представени протокол №1 от 03.11.2016г. (лист 125, лист 873, 1528, дело №1656/2019г.) и протокол №2 от 07.11.2016г. (лист 153, лист 858, 1524, дело №1656/2019г.), вероятно удостоверяващи приемането и предаването на документацията по доставките.

Представен е Договор за консултантска услуга от 03.11.2016г. (листи 146-151, лист 859, 1616, дело №1656/2019г.), между жалбоподателя (възложител) и “АДВЕРА Р 2016” ЕООД (консултант) с предмет- “Проучване и консултация за избор на доставчик за стъклокерамична облицовка за обект: „Вътрешен минерален акватоничен басейн към хотел „Акватоник“, гр. Велинград“. Представен е Доклад от “АДВЕРА Р 2016” ЕООД относно “Проучване и консултация за избор на доставчик за стъклокерамична облицовка за обект: „Вътрешен минерален акватоничен басейн към хотел „Акватоник“, гр. Велинград“ (листи 154-177, листи 860-871, 1617-1628, дело №1656/2019г.).

Представен е Договор за консултантска услуга от 28.11.2016г. (листи 72-73, лист 874, 1629, дело №1656/2019г.), между жалбоподателя (възложител) и “АДВЕРА Р 2016” ЕООД (консултант) с предмет- “Консултация за даване на решение за отопление на голям басейн към ваканционен клуб в имот 023085, м. Кладери, с. Емона, община Несебър“. Представен е Доклад от “АДВЕРА Р 2016” ЕООД относно “Консултация за даване на решение за отопление на голям басейн към ваканционен клуб в имот 023085, м. Кладери, с. Емона, община Несебър“ (листи 76-95, листи 179, 875-884, 1631-1640, дело №1656/2019г.).

По делото е прието заверено копие на Договор за консултантска услуга без изписана дата (листи 122-123), между жалбоподателя (възложител) и “АДВЕРА Р 2016” ЕООД (консултант) с предмет- “Изпълнение на проект: “Избор на помещение към хотел „Акватоник“, гр. Велинград за преустройство в спа център и вътрешен минерален акватоничен басейн“. По делото е прието заверено копие на Доклад от “АДВЕРА Р 2016” ЕООД относно “Консултация за даване на решение за „Избор на помещение към хотел „Акватоник“, гр. Велинград за преустройство в спа център и вътрешен минерален акватоничен басейн“ (листи 126-145).

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Договор №2016-3110 от 02.11.2016г. за доставка и монтаж (листи 107-111) между “ТОНИ К“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на инвеститор, и “МИРАМАР ЛТД“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, с предмет- доставка и монтаж на материали, машини и съоръжения, определени по вид, количество и технически характеристики в Спецификацията (листи 112-121), която е неразделна част от договора, за следния обект: СПА център и басейн към хотел „Акватоник“, УПИ VII-6353,6354,6448, кв.5 по плана на Велинград. Цената по договора е 273 579,88 лв., с включен ДДС.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №П-22221418123394-141-001 от 17.08.2018г. (листи 1268-1269, дело №1656/2019г.).

В рамките на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №П-22221418123394-141-001 от 11.07.2018г. (неприложено по делото). При направени три опита за връчване на посоченото искане на адреса за кореспонденция и адреса по чл.8 от ДОПК на прекия доставчик /гр. София, жк “Хр. Смирненски“, бл.19, вх.“Д“, ет.6, ап.112/ не е открито лице за контакт, за което са съставени Протокол с №1247628 от 16.07.2018г. (лист 1270, дело №1656/2019г.), Протокол с №1247631 от 24.07.2018г. (лист 1271, дело №1656/2019г.), както и Протокол с №1247658 от 17.08.2018г. (лист 1272, дело №1656/2019г.).

Служебно е установено, че фактура с №1 от 03.11.2016г. и фактура с №2 от 07.11.2016г. са отразени в дневниците за продажби на прекия доставчик през периода 11.2016г. Няма издадена фактура с №4 от 29.11.2016г. към жалбоподателя, а има издадена фактура с №4 от 07.02.2017г. към “ЕВРО АКСИЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********.

Прекият доставчик няма регистрирани ППС (лист 1167, дело №1656/2019г.) и не е осигурител на никого през 2016г. (лист 1181, дело №1656/2019г.).

Прието е за установено, че прекият доставчик не разполага с кадрова, техническа и материална осигуреност за изпълнение на фактурираните към жалбоподателя услуги, поради което същите не са получени от издателя на фактурите. Съответно, липсват реално изпълнени доставки, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.9, чл.68, ал.1, т.1, и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 4 909,31 лв.

На четиринадесето място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 34 171,69 лв. по общо 25 броя данъчни фактури, издадени от “ЕКС ГРУП С” ЕООД, ЕИК *********, съответно с №9-2 от 02(12).11.2016г. (лист 758, 1529, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от общо 6 601,90 лв., ДДС в общ размер от 1 320,38 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №9-5 от 07(14).11.2016г. (лист 759, 1525, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 8 318,35 лв., ДДС в общ размер от 1 663,67 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №9-6 от 08(15).11.2016г. (лист 760, 1498, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 2 667,20 лв., ДДС в общ размер от 533,44 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №9-8 от 09(16).11.2016г. (лист 761, 1500, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 6 973,01 лв., ДДС в общ размер от 1 394,60 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №9-11 от 11(17).11.2016г. (лист 762, 1502, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от 7 951,59 лв., ДДС в размер от 1 590,32 лв. и предмет на доставката- “полагане на плочки“; с №9-12 от 18.11.2016г. (лист 763, 1506, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 7 513,20 лв., ДДС в общ размер от 1 502,64 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №9-14 от 19.11.2016г. (лист 765, 1508, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 7 647,08 лв., ДДС в общ размер от 1 529,42 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №9-15 от 19.11.2016г. (лист 767, 1504, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от 2 400,48 лв., ДДС в размер от 480,10 лв. и предмет на доставката- “полагане на плочки“; с №9-17 от 21.11.2016г. (лист 769, 1510, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 8 077,56 лв., ДДС в общ размер от 1 615,51 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №9-18 от 22.11.2016г. (лист 771, 1512, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от 7 951,59 лв., ДДС в размер от 1 590,32 лв. и предмет на доставката- “полагане на плочки“; с №9-21 от 23.11.2016г. (лист 773, 1514, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 5 819,57 лв., ДДС в общ размер от 1 163,91 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №9-22 от 24.11.2016г. (лист 775, 1516, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от 2 500,50 лв., ДДС в размер от 500,10 лв. и предмет на доставката- “полагане на плочки“; с №9-24 от 25.11.2016г. (лист 777, 1518, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 7 533,35 лв., ДДС в общ размер от 1 506,67 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №9-25 от 26.11.2016г. (лист 779, 1520, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 7 398,70 лв., ДДС в общ размер от 1 479,74 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №9-26 от 28.11.2016г. (лист 781, 1497, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от 2 217,11 лв., ДДС в размер от 443,42 лв. и предмет на доставката- “полагане на плочки“; с №9-27 от 30.11.2016г. (лист 783, 1494, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 8 265,70 лв., ДДС в общ размер от 1 653,14 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №0-6 от 08.12.2016г. (лист 785, 1492, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 8 109,78 лв., ДДС в общ размер от 1 621,96 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №0-12 от 14.12.2016г. (лист 787, 1490, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 7 702,39 лв., ДДС в общ размер от 1 540,18 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №0-17 от 16.12.2016г. (лист 789, 1488, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 7 282,90 лв., ДДС в общ размер от 1 456,58 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №0-18 от 19.12.2016г. (лист 791, 1486, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 7 905,48 лв., ДДС в общ размер от 1 581,10 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №0-28 от 22.12.2016г. (лист 793, 1484, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 8 267,77 лв., ДДС в общ размер от 1 653,55 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №0-32 от 27.12.2016г. (лист 795, 1482, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 7 588,00 лв., ДДС в общ размер от 1 517,60 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №0-34 от 28.12.2016г. (лист 797, 1480, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 8 058,70 лв., ДДС в общ размер от 1 611,74 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; с №0-36 от 29.12.2016г. (лист 799, 1478, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 8 235,03 лв., ДДС в общ размер от 1 647,01 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; както и с №0-37 от 30.12.2016г. (лист 801, 1476, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 7 871,46 лв., ДДС в общ размер от 1 574,29 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали.

Плащането по фактурите е направено в брой, за което са издадени фискални бонове от ФУ, регистрирано на прекия доставчик (лист 1151, дело №1656/2019г.).

Към фактурите са представени протоколи, удостоверяващи приемането и предаването на стоките и услугите по фактурите, както следва: протокол №9-2 от 12.11.2016г. (лист 1530, дело №1656/2019г.), протокол №9-5 от 14.11.2016г. (лист 1526, дело №1656/2019г.), протокол №9-6 от 15.11.2016г. (лист 1522, дело №1656/2019г.), протокол №9-8 от 16.11.2016г. (лист 1499а, дело №1656/2019г.), протокол №9-11 от 17.11.2016г. (лист 1501а, дело №1656/2019г.), протокол №9-12 от 18.11.2016г. (лист 764, 1505а, дело №1656/2019г.), протокол №9-14 от 19.11.2016г. (лист 766, 1507а, дело №1656/2019г.), протокол №9-15 от 19.11.2016г. (лист 768, 1503а, дело №1656/2019г.), протокол №9-17 от 21.11.2016г. (лист 770, 1509а, дело №1656/2019г.), протокол №9-18 от 22.11.2016г. (лист 772, 1511а, дело №1656/2019г.), протокол №9-21 от 23.11.2016г. (лист 774, 1513а, дело №1656/2019г.), протокол №9-22 от 24.11.2016г. (лист 776, 1515а, дело №1656/2019г.), протокол №9-24 от 25.11.2016г. (лист 778, 1517а, дело №1656/2019г.), протокол №9-25 от 26.11.2016г. (лист 780, 1519а, дело №1656/2019г.), протокол №9-26 от 28.11.2016г. (лист 782, 1521а, дело №1656/2019г.), протокол №9-27 от 30.11.2016г. (лист 784, 1495, дело №1656/2019г.), протокол №0-6 от 08.12.2016г. (лист 786, 1493, дело №1656/2019г.), протокол №0-12 от 14.12.2016г. (лист 788, 1491, дело №1656/2019г.), протокол №0-17 от 16.12.2016г. (лист 790, 1489, дело №1656/2019г.), протокол №0-18 от 19.12.2016г. (лист 792, 1487, дело №1656/2019г.), протокол №0-28 от 22.12.2016г. (лист 794, 1485, дело №1656/2019г.), протокол №0-32 от 27.12.2016г. (лист 796, 1483, дело №1656/2019г.), протокол №0-34 от 28.12.2016г. (лист 798,1481, дело №1656/2019г.), протокол №0-36 от 29.12.2016г. (лист 800, 1479, дело №1656/2019г.), протокол №0-37 от 30.12.2016г. (лист 802, 1477, дело №1656/2019г.)

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №П-22221918123545-141-001 от 16.08.2018г. (листи 1254-1255, дело №1656/2019г.). В рамките на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с № П-22221918123545-040-001 от 11.07.2018г. (листи 1256-1258, дело №1656/2019г.).

При направени два опита за връчване на посоченото искане на адреса за кореспонденция и адреса по чл.8 от ДОПК на прекия доставчик /гр. София, бул. “Джавахарлал Неру“ №28, Силвър център, магазин №1/ не е открито лице за контакт, за което са съставени Протокол с №1255225 от 12.07.2018г. (листи 1264-1265, дело №1656/2019г.) и Протокол с №1259559 от 20.07.2018г. (листи1262-1263, дело №1656/2019г.).

Изготвено е съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с №П-22221918123545-С32-001 от 23.07.2018г. (лист 1260, дело №1656/2019г.), поставено на информационното табло на ТД- София на НАП на 23.07.2018г. и свалено на 07.08.2018г., но отговор не е получен.

Изпратено е писмо с обратна разписка (лист 1266, дело №1656/2019г.), но същото не е получено, тъй като адресатът е “непознат на адреса“ (лист 1266а, дело №1656/2019г.).

Служебно е установено, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби на прекия доставчик за съответния период.

Прекият доставчик няма регистрирани ППС (лист 1168, дело №1656/2019г.) и в предприятието му има назначени по трудови правоотношения две лица през месец 12.2016г. (лист 1182, дело №1656/2019г.).

Прието е за установено, че прекият доставчик не разполага с кадрова, техническа и материална осигуреност за изпълнение на фактурираните към жалбоподателя продажби на стоки и услуги, поради което същите не са получени от издателя на фактурите. Съответно, липсват реално изпълнени доставки, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1, и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 34 171,69 лв.

На петнадесето място, предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2 000,04 лв. по общо 2 броя данъчни фактури, издадени от “НИКСИМ” ЕООД, ЕИК *********, съответно с №904 от 19.12.2013г. (лист 853, 1572, дело №1656/2019г.), с ДО в размер от общо 5 000,18 лв., ДДС в общ размер от 1 000,04 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали; както и с №923 от 27.12.2013г. (лист 854, 1573, дело №1656/2019г.), с ДО в общ размер от 5 000,00 лв., ДДС в общ размер от 1 000,00 лв. и предмет на доставката- различни видове и количества строителни материали.

Плащането по фактурите е направено в брой, за което са издадени фискални бонове от ФУ, регистрирано на прекия доставчик (лист 1152, дело №1656/2019г.).

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №П-22221418123744-141-001 от 21.08.2018г. (листи 1239-1240, дело №1656/2019г.). В рамките на насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с №П-22221418123744-040-001 от 12.07.2018г. (листи 1241-1242, дело №1656/2019г.).

При направени три опита за връчване на посоченото искане на адреса за кореспонденция и адреса по чл.8 от ДОПК на прекия доставчик /гр. София, жк “Хиподрума“, ул. “Ами Буе“ №61 / жк “Хр. Смирненски“, бл.20, вх.„А“, ет.7, ап.26/ не е открито лице за контакт, за което са съставени Протокол с №1231097 от 16.07.2018г. (листи 1243-1244, дело №1656/2019г.), Протокол с №1231101 от 24.07.2018г. (листи 1245-1246, дело №1656/2019г.), както и Протокол с №1231105 от 06.08.2018г. (листи 1247-1248, дело №1656/2019г.).

Изготвено е съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с №П-22221418123744-С32-001 от 25.07.2018г. (лист 1249, дело №1656/2019г.), поставено на информационното табло на ТД- София на НАП на 25.07.2018г. и свалено на 09.08.2018г., но отговор не е получен.

Изпратено е писмо с обратна разписка (лист 1251, дело №1656/2019г.), но същото не е получено, тъй като адресатът е със “сменен адрес“ (лист 1251а, дело №1656/2019г.).

Служебно е установено, че прекият доставчик има регистрирано ППС (лист 1166, дело №1656/2019г.), представляващо лек автомобил “Мазда 323“. Прекият доставчик е осигурител на общо 5 лица през месец 12.2013г. (лист 1183, дело №1656/2019г.) и по трудови правоотношение в предприятието му през месец 12.2013г. са заети общо 5 лица (лист 1184, дело №1656/2019г.).

Прието е за установено, че прекият доставчик не е изпълнител по процесните фактури. Съответно, фактурите нямат за предмет реално изпълнени доставки, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1, и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2 000,04 лв.

Признаването на получател по облагаема доставка на материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС се обуславя от наличието на някое от условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, задължително се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и/или на чл.9, ал.1 от ЗДДС и едва след това се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

Според чл.6, ал.1 от ЗДДС (приложима редакция), доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род (каквито несъмнено са строителните материали по процесните фактури), собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. От своя страна, произходът на стоката не е от значение за възникване правото на данъчен кредит, а за стока с установен произход следва да се приеме тази, за която е доказано наличието на производител или вносител.

Според чл.8 от ЗДДС, “услуга” по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Според чл.9, ал.1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Според чл.25, ал.1 от ЗДДС, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване (ВОП), както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС (приложима редакция) установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

В случая, между страните няма формиран спор относно обстоятелството, че е изпълнено условието по чл.71, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактури/ от страна на получателя по доставката, издадени му от неговите преки доставчици, които са отразени в дневника му за покупките. Спорът е концентриран върху обстоятелствата- има ли изпълнени доставки и именно издателите на фактурите ли са изпълнители на доставките, за които са издадени процесните (общо 66 на брой) фактури.

Тук е мястото да се посочи изрично, че данъчно събитие за целите на облагане с ДДС не е правоотношението между страните по доставката изобщо, а изпълнението на задължението за извършване на услуга. Съответно, субект на изпълнението следва да бъде единствено и само доставчикът, като осигуряването на изпълнение от друго лице няма за последица възникването на право на приспадане на данъчен кредит.

Също така, оборването на констатациите в оспорения РА относно липсата на реални доставки по процесните фактури е в тежест на жалбоподателя, съгласно чл.170, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, което обстоятелство е изрично указано на жалбоподателя с нарочно разпореждане от 19.01.2021г. (лист 3), като посоченото разпореждане е обективирано и в призовката за насроченото по делото открито заседание на 16.02.2021г. (лист 5).

Според заключението на вещото лице Ю.З.Х. (листи 2091-2121, дело №1656/2019г.), по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвено и съответстващо на приетите по делото доказателства, жалбоподателят разполага с редовни от външна страна фактури, съгласно Закона за счетоводството (ЗСч, отм.) и ЗДДС, по всички доставки, за които му е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Експертът приема, че счетоводното отчитане е водено редовно от жалбоподателя, съгласно изискванията на ЗСч, отм. и действащата нормативна уредба, като в оспорения РА няма констатирани нарушения относно воденето на счетоводната отчетност на жалбоподателя. Вещото лице не намира нито един от преките доставчици на адресите им, посочени в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (листи 2075-2089, дело №1656/2019г.), поради което не може да установи счетоводна наличност на стоките, предмет на процесните доставки, при преките доставчици. Закупените материали и стоки се завеждат аналитично, като за всяка номенклатура се води “картон за стока“ (листи 803-852, дело №1656/2019г.). По процесните доставки експертът констатира, че в по-голямата част от аналитичните позиции, същите са реализирани в годината на придобиването им. При позиции с наличност към 31.12.2016г., същите са реализирани изцяло през 2017г. Инвентаризационните описи отговарят на наличностите по счетоводните журнали. Спазен е принципът на текущо начисляване. Вещото лице представя в табличен вид (листи 2101-2121, дело №1656/2019г.) извършеното проследяване на движението по аналитичности на стоките по процесните доставки. Експертът обобщава, че по счетоводни данни, всички доставки по процесните фактури имат последваща реализация.

Според заключението на вещото лице Х. (листи 191-218) по назначената допълнителна ССЕ, съгласно дадените указания в Решение №507 от 15.01.2021г. по дело №7940/2020г. на ВАС, прието с изрично заявено оспорване от страна на процесуалния представител на ответника, но което съдът кредитира, като съответстващо на останалите по делото доказателства, отразените СМР по трите броя Протокол/Акт (образец 19) за извършени СМР, съответно от 07.01.2015г., от 13.01.2015г. и от 21.01.2015г., съответстват на включените СМР в спецификациите към Договор №2014-24043 от 08.05.2014г. за доставка и монтаж с инвеститор “СЪРФЪРС ПАРАДАЙС КЛУБ“ АД, и към Договор №2014-0101 от 16.01.2014г. за доставка и монтаж с инвеститор Георги (Димитров) Златанов.

Отразените СМР по двата броя Протокол/Акт (образец 19) за извършени СМР, съответно от 09.01.2015г. и от 19.01.2015г., съответстват на включените СМР в спецификацията към Договор №0608-2014 от 01.09.2014г. за доставка и монтаж  с инвеститор СД“БЕРКО 90- БЕРКОВСКИ И СИЕ“.

По Договор №2016-3110 от 02.11.2016г. за доставка и монтаж с инвеститор “ТОНИ К“ ЕООД, на жалбоподателя са направени 4 плащания по банков път на обща стойност 273 579,88 лв.

По оферта с Изх.№172403 от 24.03.2017г. (листи 96-99, листи 177-178, дело №1656/2019г.) и приемо-предавателен протокол за доставка към оферта №172403/24.03.2017г. (листи 100-102, от страна на “ЕМОНА 2000“ ЕООД, ЕИК *********, на жалбоподателя са заплатени общо 62 672,00 лв. (листи 103-106). Посочената оферта е изготвена въз основа на Договор за консултантска услуга от 28.11.2016г. с консултант “АДВЕРА Р 2016” ЕООД и представения от консултанта Доклад относно “Консултация за даване на решение за отопление на голям басейн към ваканционен клуб в имот 023085, м. Кладери, с. Емона, община Несебър“.

Нужно е да се напише, че в представените като приложение към жалбата против РА, адресира но ответника по делото, множество заверени копия на документи (листи 17-1002, дело №1656/2019г.) се съдържат заверени копия на фактури, издадени от жалбоподателя. В тези фактури като издател е вписан “МИРАМАР ИНВЕСТ“ ЕООД, въпреки че фактурите са с дати на издаване преди 08.08.2017г., до която дата наименованието на жалбоподателя, съгласно информация, достъпна в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, е “МИРАМАР ЛТД“ ЕООД.

На следващо място, противоречивите обяснения на управителя на “АКВАГРАФИКС“ ЕООД относно транспортирането на стоките по фактура с №296 от 06.06.2016г., както и липсата на доказателства за действително направено приемане и предаване на стоките по процесната фактура между жалбоподателя и прекия му доставчик, не позволяват формирането на несъмнен извод, че собствеността върху фактурираните строителни материали е прехвърлена върху жалбоподателя. Съответно, не е доказано реалното изпълнение на разглежданата доставка именно от издателя на фактурата, поради което правилно и законосъобразно на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от общо 1 647,47 лв. по фактура с №296 от 06.06.2016г. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата от 1 647,47 лв. са в размер от 445,15 лв.

Доказателствата по делото не позволяват формирането на несъмнен извод, че строителните материали, предмет на 3-те фактури, издадени към жалбоподателя от “АЛЕКС 10” ЕООД, са предадени именно от издателя на фактурите на жалбоподателя, за да се приеме за установено, че тези 3 фактури имат за предмет реално изпълнени доставки на стоки към жалбоподателя именно от посочения пряк доставчик. Следователно, оспореният РА е правилен и законосъобразен в частта му, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 3 608,07 лв. по фактурите, издадени от “АЛЕКС 10” ЕООД. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата 3 608,07 лв. са в размер от 974,71 лв.

По делото не са ангажирани доказателства за действително направено предаване на стоките по издадените от “ДОН ТОН” ЕООД две процесни фактури, между жалбоподателя и прекия му доставчик. Съответно, частта от РА, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от общо 2 312,01 лв. по двете фактури, издадени от “ДОН ТОН” ЕООД, е правилна и законосъобразна, а жалбата е неоснователна в тази си част и не следва да бъде уважена. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата 2 312,01 лв. са в размер от 624,71 лв.

Настоящият състав на съда намира, че доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че доставките, за които са издадени посочените по-горе два броя фактури от “ЙОАН” ЕООД, са действително изпълнени от издателя на фактурите, поради което правилно и законосъобразно на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2 041,19 лв. по двете фактури, издадени към него от “ЙОАН” ЕООД. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата 2 041,19 лв. са в размер от 551,54 лв.

Написа се по-горе, че по отношение на фактурата, издадена към жалбоподателя от “МИСКО АРТ“ ЕООД, по която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от 1 015,83 лв., по делото не е приложен цитираният в РД ПИНП с №П-22221018123777-141-001 от 30.08.2018г., поради което констатациите в РД в тази му част се явяват неподкрепени от доказателствата по делото. От друга страна, останалите по делото доказателства позволяват формиране на извод, че фактурираната доставка е реално изпълнена именно от издателя на фактурата. Следователно, оспореният по делото РА е незаконосъобразен в частта си, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от 1 015,83 лв. по доставката с изпълнител “МИСКО АРТ“ ЕООД. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата 1 015,18 лв. са в размер от 274,48 лв.

Доказателствата по делото позволяват формирането на извод, че издадената към жалбоподателя фактура от “ЕРАЯ МЕДИКАЛ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД има за предмет реална доставка на стоки, която доставка е изпълнена именно от издателя на фактурата. Ето защо, настоящият състав на съда намира, че оспореният по делото РА е незаконосъобразен в частта си, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от 1 648,01 лв. по доставката с изпълнител “ЕРАЯ МЕДИКАЛ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата 1 648,01 лв. са в размер от 445,30 лв.

Настоящият състав на съда приема за установено, че доставките, за които са издадени процесните три фактури от “СТОУН ХАУЗЕС” ЕООД, имат за предмет реално изпълнени от издателя на фактурите услуги (СМР), доколкото за изпълнението на тези услуги са съставени посочените по-горе три броя Протокол/Акт (образец 19) за извършени СМР по смисъла на специалните разпоредби на Наредба №7, отм., които протоколи са достатъчни за удостоверяване на изпълнението на фактурираните (договорените) между жалбоподателя и прекия му доставчик СМР (услуги). Съответно, оспореният по делото РА е незаконосъобразен в частта си, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 1 805,66 лв. по трите доставки с изпълнител “СТОУН ХАУЗЕС” ЕООД. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата 1 805,66 лв. са в размер от 487,89 лв.

Аналогично на посоченото по-горе, настоящият състав на съда приема за установено, че доставките, за които са издадени двете процесни фактури от “ТИ ДЖИ ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ” ЕООД, имат за предмет реално изпълнени от издателя на фактурите услуги (СМР), предвид наличието по делото на съставени два броя Протокол/Акт (образец 19) за извършени СМР по смисъла на специалните разпоредби на Наредба №7, отм., които протоколи са представени още в рамките на ревизионното производство и са достатъчни за удостоверяване на изпълнението на фактурираните (договорените) между жалбоподателя и прекия му доставчик СМР (услуги). При това положение, оспореният по делото РА е незаконосъобразен в частта си, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 946,33 лв. по двете доставки с изпълнител “ТИ ДЖИ ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ” ЕООД. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата 946,33 лв. са в размер от 255,70 лв.

Доказателствата по делото по делото не позволяват формирането на несъмнен извод, че строителните материали, предмет на фактурата, издадена към жалбоподателя от “АСКУН“ ЕООД, са предадени именно от издателя на фактурата на жалбоподателя, за да се приеме за установено, че собствеността върху фактурираните строителни материали е прехвърлена на жалбоподателя, съобразно установеното от нормата на чл.24, ал.2 от ЗЗД. Съответно, не може да се приеме за установено, че фактурата, издадена от “АСКУН“ ЕООД, има за предмет реално изпълнена доставка от издателя на фактурата, поради което правилно и законосъобразно с оспорения по делото РА на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от 1 000,00 лв. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата 1 000,00 лв. са в размер от 270,20 лв.

Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че доставките на различните видове и количества строителни материали, за които са издадени посочените по-горе шест броя фактури от “КОЛОРИ - 1” ЕООД, са действително изпълнени от издателя на фактурите, поради което правилно и законосъобразно на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 7 445,74 лв. по шестте фактури, издадени към него от “КОЛОРИ - 1” ЕООД. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата 7 445,74 лв. са в размер от 2 011,86 лв.

Настоящият състав на съда намира, че доказателствата по делото позволяват формирането на извод за реалността на доставките, за които към жалбоподателя са издадени осемте фактури от “ТЕЛЕ АДВАНС” ЕООД, тъй като същите сочат за надлежно направено приемане и предаване на строителните материали, предмет на доставките, между жалбоподателя и прекия му доставчик. Налице е прехвърляне на собствеността върху фактурираните строителни материали, съгласно чл.24, ал.2 от ЗЗД, между страните по сделките, за които са издадени процесните осем броя фактури. Следователно, налице са реално изпълнени доставки на стоки именно от издателя на фактурите, поради което частта от оспорения РА, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 10 230,34 лв. е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата 10 230,34 лв. са в размер от 2 764,27 лв.

Доказателствата по делото позволяват да се приеме за установено, че доставките, за които са издадени общо 6 броя данъчни фактури от “ВЕХСТРОЙМАР” ЕООД към жалбоподателя, са реално изпълнени от издателя на фактурите, тъй като стоките по фактурите са предадени от изпълнителя на жалбоподателя, за които обстоятелства в рамките на ревизията са представени 5-те протокола, посочени по-горе. Ето защо, оспореният по делото РА е незаконосъобразен в частта си, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 9 861,62 лв. по 6-те доставки с изпълнител “ВЕХСТРОЙМАР” ЕООД. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата 9 861,62 лв. са в размер от 2 664,64 лв.

Настоящият състав на съда приема за установено, че доставките на консултански услуги, за които са издадени 3-те процесни фактури от “АДВЕРА Р 2016” ЕООД към жалбоподателя, са реално изпълнени от издателя на фактурите, предвид наличните по делото доказателства, удостоверяващи изпълнението на договорените между жалбоподателя и прекия му доставчик услуги, както и доказателства, позволяващи формирането на извод, че услугите по процесните фактури са използвани в дейността на жалбоподателя за предоставяне на последващи такива към третите лица “ТОНИ К“ ЕООД и “ЕМОНА 2000“ ЕООД. Следователно, оспореният по делото РА е незаконосъобразен в частта си, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 4 909,31 лв. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата 4 909,31 лв. са в размер от 1 326,51 лв.

Доказателствата по делото позволяват формирането на извод за реалността на доставките, за които към жалбоподателя са издадени общо 25 фактури от “ЕКС ГРУП С” ЕООД, предвид наличието на протокол (представен още в рамките на ревизията) към всяка от доставките, удостоверяващ получаването на стоките, съответно на услугите, предмет на всяка една от фактурите. Ето защо, настоящият състав на съда приема за установено, че оспореният по делото РА е незаконосъобразен в частта си, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 34 171,69 лв. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата 34 171,69 лв. са в размер от 9 233,29 лв.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира, че доказателствата по делото не позволяват формирането на несъмнен извод, че строителните материали, предмет на 2-те фактури, издадени към жалбоподателя от “НИКСИМ” ЕООД, са надлежно приети и предадени между жалбоподателя и прекия му доставчик. Съответно, липсва направено прехвърляне на правото на собственост върху фактурираните строителни материали и не е налице доставка на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС.

Следователно, оспореният РА е правилен и законосъобразен в частта му, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2 000,04 лв. по 2-те фактурите, издадени от “НИКСИМ” ЕООД. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху сумата 2 000,04 лв. са в размер от 540,42 лв.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация (НАП) следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (25 473,31 лв.), в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.3 Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). А предвид разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК, според която норма, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, както и предвид обстоятелството, че в рамките на настоящето съдебно производство от страна на жалбоподателя се представиха множество доказателства (листи 14-177), които би могъл да представи в рамките на проведената ревизия, то на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски.

Според чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК, на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение “за всяка инстанция“, а с Решение №507 от 15.01.2021г. по дело №7940/2020г. на ВАС, Осмо отделение, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, са дадени указания при новото разглеждане на делото съдът да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Съдът констатира, че в производството пред касационната инстанция директорът на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, е представляван от юрисконсулт Ц.Д., поради което на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за производството пред ВАС, съобразно отхвърлената част от жалбата (25 473,31 лв.) или в размер от 1 294,84 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №Р-16001618002584-091-001 от 13.02.2019г., издаден от Т.В.П.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; и Ю. М.Д.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №296 от 13.05.2019г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на “МИРАМАР ИНВЕСТ“ ЕООД (бивше “МИРАМАР ЛТД” ЕООД, до 08.08.2017г.), със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Коматевско шосе” №9, ЕИК *********, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 84 643,31 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 22 870,86 лв., както следва:

- за сумата над 20 054,52 лв. до пълния размер на задължението от 84 643,31 лв., както и за начислените законни лихви над 5 418,79 лв. до пълния им размер от 22 870,86 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалите ѝ части.

ОСЪЖДА “МИРАМАР ИНВЕСТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Коматевско шосе” №9, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 1 294,84 (хиляда двеста деветдесет и четири цяло и осемдесет и четири стотни) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството по настоящето дело, съобразно отхвърлената част от жалбата; както и сумата от 1 294,84 (хиляда двеста деветдесет и четири цяло и осемдесет и четири стотни) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството по дело №7940 по описа на Върховния административен съд за 2020г., Осмо отделение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:../П/.......................

/Н.Бекиров/