Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4479 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от С.Р.С. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“
АД да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000 лева, частичен иск от
100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 28.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 28.07.2016 г. пострадал при ПТП, вина за което имал
водачът на л.а. „Ауди“, модел „А6“ с ДК № ********В.М.Г..
От
произшествието С. получил счупване с разместване в средната трета на костите на
дясната подколенница, изкълчване на лява коленна става, възпаление около дясна
раменна става, руптура на лява колянна връзка и спукана кост на лява ръка. След
прием по спешност в болницата в гр. Плевен било приложено медикаментозно
лечение и извършена мануална репозиция на луксацията на лява колянна става с
поставяне на гипсова имобилизация. Под спинална анестезия се извършила
оперативна интервенция – открита репозиция с вътрешна фиксация на дясна
подбедрица. След изписването продължил да чувства нестабилност в колянната
става, което наложило отново да потърси лекарска помощ. Състоянието му наложило
втора операция за поставяне на пластика на предна кръстна връзка. След
изписването и в периода на домашното лечение С. продължил да изпитва болки,
особено в областта на лявото коляно. Наложило се да ползва чужда помощ за
тоалет, хранене и преобличане. Травмите в областта на двата долни и в ляв горен
крайник налагали почти непрекъснати грижи от друг човек. След края на първия
месец започнал да раЗ.вижва левия си крак, он не трябвало да стъпва на него.
Налице бил и ограничен обем в движението му и ползвал помощни средства.
Чувствал
се и емоционално потиснат, поради неудобството от това, че майка му трябвало да
го обслужва. Не можел да излиза и да се среща с приятели.
Водачът
на л.а. „Ауди“, модел „А6“ с ДК № ********имал сключена валидна към 28.07.2016
г. застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. З. „Б.и.“ АД следвало да поеме отговорността на виновния водач до
размера на действителните неимуществени вреди, поради което ищецът го сезирал с
искане, но не получил плащане в срока в законоустановения срок.
Моли
съдът да постанови решение, с което да го осъди да му заплати сумата от 50 000
лева, частичен иск от 100 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно законната лихва от 28.07.2016 г.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който признава наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от В.Г.
лек автомобил. Оспорва механизма на настъпване на произшествието и претендирания
размер на обезщетението като завишен. Счита и че не дължи мораторна лихва от
датата на увреждането.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 29.12.2016 г., като по делото липсват данни З. „Б.и.“
АД да се произнесъл по нея с отказ или с искане за представяне на допълнителни доказателства.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Не се
спори между страните в производството, че за управлявания от В.М.Г. лек
автомобил „Ауди А6“ е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при З. „Б.и.“ АД към 28.07.2016 г. и това
обстоятелство е било отделено като безспорно между страните в производството с
определение от 04.12.2017 г.
В случая
отговорността на ЗД „Б.и.“ АД ще бъде ангажирана при наличие на предпоставките
от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна връзка между
получените увреждания и противоправното поведение на виновния водач.
Със
споразумение, одобрено от съда в о.с.з. на 24.04.2017 г. по НОХД № 962/2017 г.
по описа на РС - гр. Плевен В.М.Г. се е признал за виновен в това, че на
28.07.2016 г. в гр.Плевен, на пешеходна пътека на ул. „Сторгозия“, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“
с peг. № ********, след като нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДвП,
както следва: чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и З.равето на хората и да причинява имуществени вреди; (2)
Водачът на пътно превозно средство е длъжен: т. 1. да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства. чл. 6, т. 1. Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; чл. 20. (1)
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства. чл.
21. (1) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в krn/h: за пътно
превозно средство от категория „В“ в населено място -
Извършването
на противоправното деяние – управление на МПС от страна на В.Г. в нарушение на
действащите към момента на произшествието разпоредби на З.вП и виновността на
дееца са установени с влязлото одобреното от съда споразумение по чл. 381 от НПК. То има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК) и в
този смисъл, съгласно чл. 300 от ГПК е задължително за граждански съд относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Поради
това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на
обстоятелството, че В.М.Г. е реализирал виновно противоправно поведение, в
причинна връзка с което е средната телесна повреда на С.С., изразяваща се в счупване
с разместване в средната трета на костите на дясната подколенница и изкълчване
на лявата коленна става, довело до трайно затруднено движение на десния крак,
както и нарушено движение на левия крак.
Налице са
всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Счупването
на костите на дясна подбедрица и изкълчване на лява колянна става се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, според заключението на приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза. По отношение на дясна подбедрица се
провело оперативно лечение – открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с метална остеосинтеза – пирон и винтове. На лява колянна става се
извършило наместване и била поставена гипсова имобилизация, но след свалянето
й, поради нестабилност на ставата било проведено ново оперативно лечение за
пластика на предна кръстна връзка.Вещото лице д-р С. сочи, че периодът за
възстановяване на тези увреждания бил една година. Болките с по-интензивен
характер се проявили в период от 30 дни след оперативните интервенции. При
извършения на 14.06.2018 г. преглед вещото лице е констатирало наличие на
надлъжен белег по предната страна на дясна колянна става и подбедрица с дължина
около 10 см на нивото на кожата. Освен дъговиден белег по предновътрешната
страна на лява колянна става, се установил и ограничен обем движение на ставата
при свиване – 90 градуса при норма 150 градуса. Тази последица имала траен
характер, с оглед давността на травмата.
Търпените
от С. страдания както непосредствено след произшествието, така и в периода на
възстановяването му се установяват от събраните по делото гласни доказателства.
В продължение на един месец ищецът е бил изцяло неподвижен след операцията на
десния крак. Постелен режим спазвал и след втората операция на левия крак през
октомври 2016 г. Непрекъснато приемал обезболяващи медикаменти. За раздвижването
ходел на рехабилитации до края на 2016 г. Дотогава не можел да се изправи, нито
да се придвижва самостоятелно.
Тежките
физически увреди се отразили и на психическото му състояние – станал
по-затворен, мълчалив и нямал желание за общуване. Към момента се занимавал с
трудови функции у дома. Изпитвал по-силни болки при промяна на времето.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 24 г. към датата на ПТП, тежестта на политравматичните
увреждания, причинили продължителна невъзможност за самостоятелно придвижване,
многобройните оперативни интервенции и периода на интензивни болки и страдания,
негативните последици поради трайно ограничения обем в движение на лява колянна
става, изпитаните неудобства при ползване на чужда помощ за хигиенно-битово
обслужване, съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено на 80 000
лева. Ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение са конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
– 28.07.2016 г., когато е настъпило процесното ПТП, от което са произтекли
вредите. Съдът съобрази и обстоятелството, че подобрение в състоянието на ищеца
не се очаква да настъпи, а младата му възраст предполага трайни страдания от
получените увреди, особено в левия долен крайник.
Предявеният
частичен иск за сумата от 50 000 лева е изцяло основателен и следва да
бъде уважен в предявения размер.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява се, че на 29.12.2016 г. ответникът е получил
молба с претенция за обезщетяване на търпените болки и страдания при ПТП на
28.07.2016 г., като е представил всички писмени доказателства, с които е
разполагал и които са приложени и към исковата молба. След като са били
представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ с молбата от 29.12.2016 г.,
на 19.01.2017 г. са изтекли 15 работни дни за произнасяне. Не се установи
ответникът да е изпълнил изцяло или частично задължението си да заплати на С.С.
обезщетение за търпените от него неимуществени вреди от процесното ПТП, поради
което върху главницата от 50 000 лева следва да се начисли лихва от 20.01.2017
г. до окончателното изплащане.
Ищецът е
освободен от държавна такса, поради което ответникът дължи да заплати по сметка
на СГС 2 000 лева държавна такса.
На ищеца
е оказана безплатна правна помощ и защита, поради което на Адвокатско дружество
– Й. и Е.“ се дължи сумата от 2 436 лева адвокатско възнаграждение.
Предвид
изцяло основателната претенция на ищеца, на ответника разноски не се следват.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на С.Р.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 50 000 лева, частичен иск от 100 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания,
получени при ПТП на 28.07.2016 г., ведно със законната лихва от 20.01.2017 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля искането за присъждане на мораторни
лихви за периода 28.07.2016 г. – 19.01.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Адвокатско дружество – Й. и Е.“, ЕИК ********, с
адрес гр. София, ул. „********, офис 4 сумата от 2 436 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: