О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2259
гр.Пловдив 04.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Р.Радев ч.в.гр.д.№2501/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е определение №10146/16.09.2019г. по гр.д.№11590/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в в частта,с което е върната исковата молба,като недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателя и моли същото да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред РС-Пловдив е била депозирана искова молба,с която е направена претенция за признаване за установено,че ответника дължи на жалбоподателя в настоящото производство сумата от 7589,98лв. включващо неизплатена главница в размер на 7232,76лв. и неустойка в размер на 357,22лв.Производството е започнало със заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение,като такава е била издадена,но след като длъжника не е бил намерен на посочения адрес и е констатирано от съда,че заповедта не може да бъде връчена на длъжника,то съгласно разпоредбата на чл.47,ал.7 от ГПК съдът е разпоредил заявителя да заведе иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.От така заведения иск става ясно,че има разминаване между посочената главница в заповедното производство и тази,посочена в исковата молба,поради което първоинстанционния съд е обезсилил заповедта за изпълнение в частта,с която се претендира възнаградителна договорна лихва в размер на 4410,27лв. и е прекратил производството по делото по отношение на тази сума.
Настоящата инстанция намира определението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди,тъй като началото на производството е заповедното производство и между него и исковото производство не може да има разминаване,тъй като исковото производство е продължение на заповедното производство.Или трябва да има налице пълен идентитет между заповедно и исково производство,като в противен случай разминаването между претендираните суми води до недопустимост на исковата молба в констатираните размери на разминаванията по иска.В настоящия случай съдът е констатирал,че договорната възнаградителна лихва е посочена в исковата молба като главница,но същата не представлява такава,поради което правилно е прекратено производството по отношение на нея и заповедта за изпълнение в тази част е обезсилена.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №10146/16.09.2019г. по гр.д.№2501/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: