№……….…./08.03.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ :
ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Маринов
въззивно търговско дело № 329 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №
6512/28.02.2019г. от „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, чрез
юриск.Пламенка Василева против Решение № 4654 от 16.11.2018г. по гражданско
дело № 3645/2018г. на Варненски районен съд, г.о.19 с-в, с което изцяло е
отхвърлен искът по чл. 422 от ГПК на въззивника за приемане за установено в
отношенията между страните. че „Рийс-Стройинвест" ООД, му дължи сума в общ
размер на 489.84 лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К
услуги, за периода от 28.05.2013 г. до 30.08.2016 г., на адрес: гр. Варна, жк.
Вл. Варненчик, бул. Св. Св. Константин и Елена № 533, както следва: по фактура
**********/27.06.2013 г. - 84.89 лв. - главница за периода 28.05.2013 г. –
27.06.2013 г., и по фактура
**********/30.08.2016 г. - 404.95 лв. - главница за периода 27.06.2013 г. –
30.08.2016 г.; сумата в общ размер на 79.49 лв., представляваща лихва за забава
върху тази главница, за периода от 27.07.2013 г. до 30.11.2017 г., както
следва: по фактура **********/27.06.2013 г. – 31.46 лв. - лихва за периода
27.07.2013 г. – 30.11.2017 г., и по фактура **********/30.08.2016 г. - 48.03
лв. - лихва за периода 30.09.2016 г. – 30.11.2017 г.; както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
06.12.2017 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена Заповед №
10048 от 07.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 18561/2017
г. по описа на ВРС.
Сочи се в жалбата, че първоинстанционното решение е
неправилно, немотивирано, постановено в противоречие с материалния закон и
съдопроизводствените правила. Въззивникът оспорва решаващия извод на
първоинстанционния съд, че не се установявало ответникът да е бил потребител на
В и К услуги за отчетния период от 28.05.2013г. до 30.08.2016г. за процесния
адрес: гр.Варна, жк.Вл.Варненчик, бул.Св.св.Константин и Елена № 533, тъй като
това било видно от копието от карнет по партида с абонатен номер 1710021, която
било с титуляр именно „Рийс-стройинвест" ООД. Неправилно съдът възприел
отразеното в справката за неплатени фактури на ответника „гр.Варна, ул.Секвоя
бл.14, ап.4" като адрес на потребление на В и К услуги. Това било
седалището на „Рийс-стройинвест" ООД до 2008 г., който факт се установявал
от вписванията в Търговския регистър при справка по партида на ответника. Сочи
още, че съгласно уговорката на чл.57, ал.1, т.1 от ОУ потребителите се
идентифицират по следния начин: юридическите лица-с пълно наименование,
седалище и адрес на управление, адрес за кореспонденция и съдебна регистрация,
лицето, което ги представлява и п.р., поради което твърди, че. вписаният в
справката за неплатени фактури адрес представлява предходно вписано в
Търговския регистър седалище на ответника, а не адрес на потребление на В и К
услуги. Последният бил отразен в карнета по партида с абонатен номер
1710021-гр.Варна, жк.Вл.Варненчик, както и в справката за облога и плащанията
на промишлен абонат „Рийс-стройинвест" ООД. Не следвало неизпълнението на
задължението на потребителя да уведоми доставчика на услугата за вписана
промяна на своето седалище да се тълкува в тежест на изправната страна, като на
посоченото основание въззивника оспорва извода на първоинстанционния съд, че
това поставяло под съмнение и воденото счетоводство от страна на ищеца, на
което се позовавала и експертизата на вещото лице. В заключение излага, че
насрещната страна не оспорвала факта, че е бил потребител на В и К услуги,
отчитани по партида с абонатен номер 1710021 и номер на платец 14871, както и
че е ползвал В и К услуги в този имот, поради което отправя искане за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт с присъждане на съдебно-деловодни разноски за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Рийс-стройинвест"
ООД, чрез адв. Христо Христов, с който излага становище за допустимост, но
неоснователност на депозираната въззивна жалба. Оспорва наведените твърдения,
че притежава недвижим имот на процесния адрес. По делото била представена
справка от АВп, където под партиден №3 била посочена прехвърлителна сделка, от
която безспорно се установявало, че имотите, които е притежавало дружеството са
продадени на 30.11.2009 г. на „Ладура“ ООД и нямало как същото да е натрупало
задължения за периода от 28.05.2013 г. до 30.08.2016 г. Не оспорва
обстоятелството, че е бил клиент на ВиК – Варна, но оспорва твърдението, че е
ползвал тези услуги в посочения период. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок
и съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
Не следва да бъдат приемани представените с въззивната
жалба писмени доказателства, тъй като същите са преклудирани, доколкото нямат
характеристиката на „нови“ по смисъла на чл. 260, т. 6 от ГПК. Извадката от
Търговския регистър също няма да бъде приета като доказателство по делото, с
оглед факта, че вписванията в регистъра са служебно известни на съда.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
О
П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по търг. дело № 329/2019г. на 10.04.2019
г. от 14.30 часа, за която дата и час да се уведомят
страните.
НЕ
ПРИЕМА като
доказателства по делото, представените с въззивната жалба документи
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.