№ 244
гр. Плевен, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20244400500146 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 526/24.11.2023 г., постановено по гр. дело № 725/2022 г.
по описа на Ловешки районен съд е отхвърлил предявеният от М. Т. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. Л., ул. *** № ** против С. Г. Ц., с адрес: гр. Л., ж.к.
***, бл.***, вх. ***, ет. *, ап. *, М. Г. Г., с адрес: гр. Л., ж.к. „***“, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.* и Ц. С. А., с адрес: гр. Л., ул. *** № ** иск с правно основание
чл.108 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците С.
Г. Ц., М. Г. Г. и Ц. С. А., че ищцата М. Т. Ц. е собственик на основание
наследствено правоприемство по закон от Т. М. Ц., с ЕГН **********,
починал на 04.12.2019 г. в гр. Ловеч на реална част от самостоятелен обект в
сграда с кад. ид. № 43952.507.628.4.2, който самостоятелен обект в сграда
представлява втори етаж (първи жилищен) от западната част на двуетажна
жилищна сграда с кад. ид. №43952.507.628.4, находяща се на
административен адрес: гр. Л., ул. *** № ***, която реална част представлява
килер с приблизителна площ от 4.5 кв.м., находящ се в североизточната част
на самостоятелния обект в сграда, при граници: отгоре - общо подпокривно
1
пространство, отдолу - маза на източната част от двуетажната многофамилна
жилищна сграда, от север - баня и тоалетна на втория етаж (първи жилищен)
на западната част, от юг - разрушена стена и килерско помещение на
източната част, от изток - помещение на втория (първи жилищен) етаж на
източната част, от запад - коридор на втория (първи жилищен) етаж на
западната част, като осъди ответниците да предадат на ищцата владението
върху тази реална част, като неоснователен и недоказан.
Отхвърлил е претенцията на М. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Л.,
ул. *** № ** против С. Г. Ц., с адрес: гр. Л., ж.к. ***, бл.***, вх. ***, ет. *, ап.
*, М. Г. Г., с адрес: гр. Л., ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* и Ц. С. А., с адрес:
гр. Л., ул. *** № ** за заплащане на направените по делото разноски, като
неоснователна и недоказана.
Осъдил е М. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. *** № ** да
заплати на С. Г. Ц., с адрес: гр. Л., ж.к. ***, бл.***, вх. ***, ет. *, ап. * и М. Г.
Г., с адрес: гр. Л., ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 1 200,00 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, от които 1 000,00 лв. адвокатски хонорар и 200,00 лв. депозит за вещо
лице.
Постъпила е въззивна жалба от М. Т. Ц. – ищец в първоинстанционното
производство чрез пълномощника й – адв. Т. Г. от САК, в която се изразява
становище, че постановеното от ЛРС решение е валидно и допустимо, но е
изцяло незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, поради
пълна необоснованост, както и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Въззивницата твърди, че не е безспорен факта, че процесното килерско
помещение винаги се е владяло от ответниците, който факт е отделен като
безспорен още в доклада на съда, като твърди, че процесното килерско
помещение е владяно от праводателя й до момента, в който, след като вече
между двата килера е направена дупка в стената, въззиваемите и техни близки
са заковали вратата.
Въззивницата посочва, че за да отхвърли като неоснователна ищцовата
претенция, съдът се е позовал на сила на пресъдено нещо по чл. 297 от ГПК
на водени предишни дела между праводателя на въззивницата и
въззиваемите, като заявява, че при това положение съдът е следвало да
2
приеме иска за недопустим, а не за неоснователен. Според въззивницата,
настоящият иск не се явява повторно заведен, тъй като не е налице предишно
дело, по което да е налице сила на пресъдено нещо с обективен и субективен
индентитет. Посочва, че искът по чл.75 от ЗС не е петиторен, а е посесорен,
т.е. с предмет владението не като право, а като фактическо състояние,
следователно не форМ. СПН по отношение на правото на собственост, а по
отношение на предишният воден иск между праводателя на ищците и
ответниците с предмет чл.108 от ЗС също не може да се форМ. СПН с пълен
обективен и субективен идентитет по отношение на сегашния иск, тъй като
правното основание е различно - ищцата се позовава на правно основание
„отстъпено право на строеж", на което праводателят й е станал собственик на
вещта, както и при условията на евентуалност - на давностно владение, но с
период, коренно различен от този, който е посочен по предишното дело.
Според въззивницата, първоинстанционният съд е обсъдил избирателно
доказателствата, като не е обсъдил редица ключови доказателства, които са в
подкрепа на ищцовата теза, както и е отхвърлил показанията на тримата
нейни свидетели, твърдейки, че са изолирани от останалите доказателства по
делото. Посочва, че показанията на свидетелите на ответниците са вътрешно
противоречиви, алогични и точно те противоречат на останалите събрани по
делото доказателства.
Въззивницата изтъква и факта, че между процесуалният й представител
– адв. Т. Г. и съдията-докладчик в първоинстанционното производство – Н. Р.
е налице дългогодишен конфликт по повод неколкократно отправени критики
от процесуалния представител писмено и устно в открити съдебни заседания
към съдията за непознаването от нея на основни правни институти и крайно
некачествено правораздаване, поради което съдията без изключение се
произнася във вреда на адв. Т. Г..
Въззивницата моли Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното
решение на ЛРС и да приеме за основателен предявеният иск. Претендира и
направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от
въззиваемите С. Г. Ц., М. Г. Г. и Ц. С. А..
В открито съдебно заседание на 15.05.2024 г., въззивницата М. Т. Ц. се
явява лично и с процесуалния си представител адв. Т. Г. от САК, който моли,
3
да бъде отменено първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание на 15.05.2024 г., въззиваемите С. Г. Ц. и М.
Г. Г. се явява лично и с процесуалния си представител адв. С. С. от ЛАК,
която излага подробни съображения по съществото на спора, като заявява, че
безспорно по всички водени между страните дела се установява, че
процесното помещение попада в застроената площ на жилището на
въззиваемите.
В открито съдебно заседание на 15.05.2024 г., въззиваемата Ц. С. А. не
се явява и не ангажира становище по правния спор.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, наМ. за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитиМ.на страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е същата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Производството пред Плевенски Окръжен съд е образувано по въззивна
жалба от М. Т. Ц. от гр. Ловеч чрез адв.Т. Г. против Решение №
526/24.11.2023 г., постановено по гр. дело № 725/2022 г. на Районен съд – гр.
Ловеч. След отвод на съдиите от Окръжен съд - гр. Ловеч делото е изпратено
по реда на чл.23 от ГПК на Плевенски окръжен съд.
4
С обжалваното решение, Ловешки районен съд е отхвърлил
предявеният от М. Т. Ц. против С. Г. Ц., М. Г. Г. и Ц. С. А. иск с правно
основание чл.108 от ГПК за признаване на установено по отношение на
ответниците С. Г. Ц., М. Г. Г. и Ц. С. А., че ищцата М. Т. Ц. е собственик на
основание наследствено правоприемство по закон от Т. М. Ц., починал на
04.12.2019 г. на реална част от самостоятелен обект в сграда с кад. ид. №
43952.507.628.4.2, който самостоятелен обект в сграда представлява втори
етаж (първи жилищен) от западната част на двуетажна жилищна сграда с кад.
ид. №43952.507.628.4, находяща се на административен адрес: гр. Л., ул. ***
№ ***, която реална част представлява килер с приблизителна площ от 4.5
кв.м., находящ се в североизточната част на самостоятелния обект в сграда,
като осъди ответниците да предадат на ищцата владението върху тази реална
част, като неоснователен и недоказан.
Настоящата съдебна инстанция наМ., че правните изводи на
първоинстанционния съд, форМ.ни въз основа на установената фактическа
обстановка са правилни. В обжалваното решение са обсъдени всички доводи
и възражения на страните и е направен обоснован на доказателствата извод за
неоснователността на предявения иск, който извод се споделя и от
настоящата инстанция.
Пред Районен съд – гр. Ловеч е предявен ревандикационен иск с правно
основание чл.108 от ЗС, като характерно е, че се претендира възстановяване
на владението върху реална част от недвижим имот, съставляваща килер с
приблизителна площ от 4.5 кв.м. За да бъде уважен същият, ищецът следва да
се докаже кумулативното наличие на следните материалноправни
предпоставки: да притежава право на собственост върху недвижимия имот;
ответниците да упражняват фактическа власт върху него със субективното
намерение, че им принадлежи или да държат имота за другиго и че тези
фактически действия се извършват от ответниците без наличието на законно
правно основание. За да бъде уважен искът за собственост е достатъчно да се
установи, че ищцата е собственик на вещта и че ответниците я държат или
владеят без основание.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 3862/24.12.2019 г. на
Община - гр.Ловеч е, че Т. М. Ц. - б.ж. на гр. Ловеч, починал на 04.12.2019 г.,
е оставил след смъртта си за свои законни наследници двете си дъщери -
5
Наталия Т. Йотова и М. Т. Ц. - ищца по настоящото дело.
Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 26, том
IV, рег. № 3505, дело № 315/2005 г. на Младен Дойнов – Нотариус с рег. №
173 при НК, с район на действие – съдебен район Ловеч, наследодателят на
ищцата е признат за собственик, на основание отстъпено право на строеж
върху държавна земя и строителство на следния недвижим имот: Западната
част от двуетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище с
отделен вход на запад, находящо се в гр. Л., на ул. *** № ***, състоящо се от
приземен етаж със застроена площ от 72.11 кв.м. със стая за живеене, баня с
тоалетна, коридор, вътрешно стълбище за етажа, склад в сутерена и жилищен
етаж със застроена площ от 77.74 кв.м., състоящ се от три стаи, килер,
вестибюл, коридор, входно антре, заедно с припадащите се идеални части от
общите части на сградата и ½ идеална част от отстъпеното право на строеж
върху общински урегулиран поземлен имот ХIV-628 в кв.86 по ПУП-ПРЗ на
града, одобрен през 1995 г.
Въззиваемите И. Г. Н., М. Г. Г. и С. Г. Ц. са собственици, по силата на
дарение от своите родители Ц. С. А. и Георги Маринов Ангелов, обективиран
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 35, том V, дело 1461/1993
г. на Районен съд - гр. Ловеч, на следния жилищен имот: ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА – ИЗТОЧЕН БЛИЗНАК, със самостоятелен вход от ул.
***, състоящ се от ПЪРВИ ЕТАЖ – кухня, две складови помещения, коридор
и ВТОРИ ЕТАЖ – три стаи, коридор, килер и самостоятелно стълбище, със
застроена площ от 75 кв.м., съставляваща парцел № 40, пл. № 628 в кв.86 по
действащия регулационен план на гр. Ловеч.
С Решение № 169/30.06.2011 г., постановено по гр. дело № 21/2011 г.
Окръжен съд - гр. Ловеч е отменил като неправилно Решение №
365/02.11.2010 г., постановено по гр. дело № 262/2010 г. по описа на Районен
съд - гр. Ловеч, като е отхвърлил, като неоснователни и недоказани пасивно
субективно съединените ревандикационни искове с правно основание чл.108
от ЗС, предявени от Т. Л. Г. от гр. Ловеч против И. Г. Н., М. Г. Г. и С. Г. Ц.,
трите от гр. Ловеч за признаване за установено по отношение на ответниците,
че Т. Л. Г. е собственик на килер от 3 кв.м., наМ.щ се в жилище - апартамент
с идентификатор 43952.507.628.4.2. Със същото решение са отхвърлени, като
неоснователни и недоказани пасивно субективно съединените негаторни
6
осъдителни искове с правно основание чл.109 ал.1 от ЗС, предявени от Т. Л.
Г. от гр. Ловеч против И. Г. Н., М. Г. Г. и С. Г. Ц., трите от гр. Ловеч да бъдат
осъдени да преустановят неправомерното си поведение, изразяващо се в
разрушаване на южната преградна стена на килер от 3 кв.м., наМ.щ се в
жилище с идентификатор 4343952.507.628.4.2. Въззивното решение е
окончателно и е влязло в сила на 30.06.2011 г.
С Решение № 70/21.03.2013 г., постановено по гр. дело № 1466/2012 г.
по описа на Районен съд - гр. Ловеч е отхвърлен предявеният от Т. М. Ц. от
гр. Ловеч против М. Г. Г., С. Г. Цанкова, И. Г. Н., Ц. С. А. и И. С. Г. иск с
правно основание чл.75 от ЗС за възстановяване на нарушеното владение
върху сграда 43952.507.628.4, в частта, представляващ килер с площ 4,5 кв.м.
Решението на ЛРС е потвърдено с Решение № 3/07.01.2014 г. по в.гр.дело №
336/2013 г. на Окръжен съд - гр. Ловеч, влязло сила на 07.01.2014 г.
По отношение на направеното възражение във въззивната жалба, че
настоящият иск не се явява повторно заведен, тъй като не е налице предишно
дело, по което да е налице СПН с обективен и субективен индентитет,
настоящата инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционния
съд, че безспорно предмет и на двете искови производства е бил спорният
обект, представляващ килер, като в двете съдебни решения площта на килера
е различна – в Решение № 70/21.03.2013 г., постановено по гр. дело №
1466/2012 г. на ЛРС е 4,5 кв.м., а в Решение № 365/02.11.2010 г., постановено
по гр. дело № 262/2010 г. по описа на ЛРС тя е 3 кв.м.
Предвид разпоредбата на чл.297 от ГПК, влезлите в сила решения са
задължителни за съда, който ги е постановил и за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България, а съгласно текста на чл.298 ал.2
от ГПК, влязлото в сила решение има действие и за наследниците на
страните, както и за техните правоприемници. В този смисъл, съдът е длъжен
да зачете посочените две съдебни решения, приключили със СПН в полза на
въззиваемите И. Г. Н., М. Г. Г. Г. и С. Г. Ц., от които може да се приеме, че
въззивницата не доказва, че е собственик на основание наследствено
правоприемство върху спорен обект. Като наследник на Т. М. Ц., тя няма как
да черпи изгодни за себе си права, след като приживе наследодателят й по
предявения от него иск с правно основание чл.75 от ЗС, за възстановяване на
нарушеното владение върху сграда 43952.507.628.4, в частта, представляващ
7
килер с площ 4,5 кв.м. не е било признато, че е нарушено владението му от
страна на въззиваемите М. Г. Г., С. Г. Ц., И. Г. Н., Ц. С. А., И. С. Г..
С иска по гр. дело № 262/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Ловеч, са
предявени пасивно субективно съединени ревандикационни искове с правно
основание чл.108 от ЗС от процесуалния представител на ищцата Т. Г. – неин
син и внук на нейния праводател Тодор Цонев, като предмет на делото е
процесния килер. С Решение № 169/30.06.2011 г., постановено по гр. дело №
21/2011 г. Окръжен съд - гр. Ловеч е отменил като неправилно решението по
гр. дело № 262/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Ловеч, като е отхвърлил,
като неоснователни и недоказани предявените пасивно субективно съединени
ревандикационни искове с правно основание чл.108 от ЗС. Отхвърлил е като
неоснователни и недоказани пасивно субективно съединените негаторни
осъдителни искове с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС, предявени от Т. Л.
Г. от гр.Ловеч против И. Г. Н., М. Г. Г. и С. Г. Ц., трите от гр.Ловеч, като
бъдат осъдени да преустановят неправомерното си поведение, изразяващо се
в разрушаване на южната преградна стена на килер от 3 кв.м., наМ.щ се в
жилище с идентификатор 4343952.507.628.4.2.
След влизане в сила на това решение е заведено грд.№65/2012г.
/приложено към настоящето/ на Ловешки районен съд, като с решение
№164/14.05.2012г. по същото е отменено на осн. чл.227 ал.1 б“в“ от ЗЗД
сключения на 12.08.2005г. с нот. акт №53 том ІV дело №336/2005г. на
Нотариус М. Д. договор за дарение на недвижим имот: ЗАПАДНА ЧАСТ от
двуетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище с
отделен ВХОД на запад, находящо се в гр. Ловеч на ул. *** № **, състоящо
се от приземен етаж със застроена площ от 72,11 кв. м. със стая за живеене,
баня с тоалетна, коридор, вътрешно стълбище за етажа, склад в сутерена и
жилищен етаж със застроена площ от 77,74 кв. м., състоящ се от три стаи,
килер, вестибюл, коридор, входно антре, заедно с припадащите се идеални
части от сградата и 1/2 идеална част от отстъпеното право на строеж върху
общински поземлен имот ХІV - 628 в кв. 86 по ПУП – ПРЗ, одобрен през 1995
г. при граници и съседи на имота: на запад - имот ХІІІ - 627, на запад - ул.
"Тутолмин", на север-УПИ XV, на юг - улица и собственик на източната част
на сградата и съсобственик на правото на строеж върху земята Г. М. А., а по
кадастралните карти и регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № 18-
10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляваща сграда
8
с идентификатор 43952.507.628.4., състояща се от: самостоятелен обект с
идентификатор 43952.507.628.4.1, с предназначение жилище, апартамент, с
площ 72,11 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж-няма; под обекта-няма; над обекта-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 43952.507.628.4.2 и самостоятелен обект с идентификатор
43952.507.628.4.2 с - предназначение жилище, апартамент с площ 77,74 кв. м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма; под
обекта-жилище, апартамент 43952.507.628.4.1; -над обекта-няма, като същата
е разположена в поземлен имот общинска собственост с идентификатор
43952.507.628., с трайно предназначение урбанизирана територия, при съседи
на поземления имот: 43952.507.627, 43952.507.9601., 43952.507.629.
Решението, като необжалвано е влязло в законна сила.
За да претендира ищецът собствеността върху недвижим имот или част
от недвижим имот е необходимо същият да се е наМ.л в патримониума на
праводателя. След като с решението по гр. дело № 262/2010 г. по описа на
ЛОС е отхвърлен предявеният иск по чл.108 от ЗС, т.е. ищецът – Т. Г. не е
доказал правото на собственост върху процесния килер, то няма как след
разваляне на дарението и връщане на собствеността върху неговия дядо –
Тодор Цонев, а в последствие и след наследяването на последния от
въззивницата и негова дъщеря в първоинстанционното производство М. Ц. да
го наследи от праводателя си Тодор Цонев. Както се посочи по-горе,
разпоредбата на чл.298 ал.2 от ГПК предвижда, че влязлото в сила решение
има действие и за наследниците на страните, както и за техните
правоприемници. Доколкото обаче нейният пряк наследодател Тодор Цонев
не е водил иск по чл.108 от ЗС против настоящите ответници, то и не е
форМ.на сила на присъдено нещо, по отношение на предмета и страните по
спора.
По отношение на гр. дело № 1466/2012 г. по описа на Районен съд - гр.
Ловеч, образувано по предявен иск по чл.75 от ЗС от праводателя на ищцата –
Т. М. Ц., то също касае процесния килер, като следва да се има предвид, че
предпоставка за уважаване на иска е непрекъснато владение върху обекта на
защита от ищеца повече от шест месеца преди предявяването на иска, като от
значение е владението продължило непрекъснато повече от шест месеца не
изобщо, а от момента на нарушението. И по това дело е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.75 от ЗС за възстановяване на
9
нарушеното владение върху сграда 43952.507.628.4, в частта, представляващ
килер с площ 4,5 кв.м.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства въззивницата е доказала единствено наследственото си
правоприемство от своя възходящ, което се установява от представеното
Удостоверение за наследници изх. № 3862/24.12.2019 г. на Община – Ловеч,
но не и че е собственик на основание наследствено правоприемство по закон
от Т. М. Ц. на реална част от самостоятелен обект в сграда с кад. ид. №
43952.507.628.4.2, който самостоятелен обект в сграда представлява втори
етаж (първи жилищен) от западната част на двуетажна жилищна сграда с кад.
ид. №43952.507.628.4, находяща се в гр. Л., ул. *** № ***, която реална част
представлява килер с приблизителна площ от 4.5 кв.м., находящ се в
североизточната част на самостоятелния обект в сграда.
Дори и от представения Нотариален акт № 26, том IV от 05.08.2005 г.
том IV, рег. № 3505, дело № 315/2005 г. на Младен Дойнов – Нотариус с рег.
№ 173 при НК, с район на действие – съдебен район Ловеч, не се установява
правото на собственост на въззивницата върху спорния обект чрез
наследствено правоприемство от своя наследодател, тъй като в заключението
на вещото лице арх. Л. Л. по първоначалната експертиза е посочено, че в този
Нотариален акт е описан килер, наМ.щ се в жилищния етаж. В
разпределението на етажа, съществуващо към момента липсва помещение,
което може да бъде идентифицирано като килер. Помещението не е
идентифицирано като разположение и площ. Би могло да се приеме, че в акта
е описано процесното помещение или част от него. Също така, вещото лице е
установило, че процесното помещение е разположено източно от осовата
линия на стената между двете жилища и попада изцяло в имота на
въззиваемите /ответници в първоинстанционното производство/, както и е
разположено изцяло над складово помещение в приземния етаж на дела на
въззиваемите и попада под частта на покрива над техния дял.
От заключението на вещото лице се установява, също така, че
изпълненото на място строителство съществено се различава от одобрения
проект, като основните разлики са следните: по първоначалния проект входът
на западния дял е със стълба на северозападния ъгъл, тангираща западна
фасада на сградата. По изпълнението на място стълбата върви по северната
10
фасада и входът е от север. По първоначалният проект е напълно различна
плановата схема и на двата дяла – към кухните са обособени килери, а във
вътрешността на сградата – санитарни възли. Тези помещения липсват в
реализираното строителство. Освен това, по първоначалния проект
стълбищата към приземния етаж са повити с посока запад-изток, а по
изпълненото строителство стълбищата са двураменно вити, разположени в
западното дъно на двата коридора. Според вещото лице по първоначалния
проект и за двата дяла са предвидени минимални по площ килери, достъпни
до кухните с ширина 91 /100/ см и дължина 300 /190/ см. Такива помещения
липсват в реализираното строителство. Площите съответно са 2.70 и 1.90
кв.м. По проект и двата килера имат малки прозорци по северната фасада.
Измерено на място килерското помещение на въззиваемите, наМ.що се на
втория /първи жилищен/ етаж е с дължина 4 м и ширина 2.10/2.15 м /светло/.
Светлата му площ е 8.68 кв.м. В одобрения архитектурен проект за
първоначалното строителство липсва помещение с такива размери.
Изпълненото на място строителство значително са различава от проекта –
като размери и площоразпределение. Съответно, на място няма помещение,
което може да се идентифицира като някое от килерските помещения по
проекта. По съществуващото положение площта на дела на въззиваемите е с
77.63 кв.м. /включва цялата площ на процесното помещение/, а на
въззивницата – 80.36 кв.м. /включва обособеното по-късно антре и санитарен
възел/.
При тези фактически констатации на вещото лице, съдът няма как да
приеме, че наследодателят на въззивницата е станал собственик въз основа на
реализирано право на строеж точно върху претендираната реална част от
сграда – килер с площ от 4.5 кв.м., тъй като такова не се включва в
проектната документация, нито в първоначалния, нито в изменения й вид, а
реализираното на място в отклонение от проекта попада в имота на
въззиваемите източно от осовата линия разделяща двете жилища. Поради
това и въззивният съд споделя изцяло извода, че не се установява правото на
собственост върху процесния имот на наследодателя, което да е преминало
върху неговата дъщеря.
По направеното възражение от въззивницата, че съдът е отделил като
безспорен факта, че процесното килерско помещение винаги се е владяло от
ответниците, настоящата съдебна инстанция наМ. следното:
11
Съгласно §5, т.39 от ДР на ЗУТ обект е самостоятелен строеж или
реална част от строеж с определено наименование, местоположение,
самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, а
според § 1, т.1 от ДР на ЗКИР самостоятелен обект в сграда или в съоръжение
на техническата инфраструктура е обособена част от сградата или
съоръжението, което е обект на собственост и има самостоятелно
функционално предназначение. По отношение на процесното килерско
помещение, съдът приема, че същото няма самостоятелно значение, то е
обслужващо и не може да бъде самостоятелен обект на сделки. В този смисъл,
правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният килер не е
самостоятелен обект, а принадлежи към жилището на ответниците. За да
приеме това обстоятелство, съдът е взел предвид изводите на вещото лице
арх. Л. Л. в първоначалното му заключение по допусната съдебно-
техническата експертиза, че процесното помещение е разположено изцяло
над складово помещение в приземния етаж на дела на ответниците и попада
под частта от покрива над дела на ответника. Съдът е кредитирал и
показанията на свидетелите О. С. Й. и В. Н. М., които изцяло кореспондират с
констатациите на вещото лице, като свидетелят О. С. Й. посочва, че килерът
никога не е бил на въззивницата и същият е неразделна част от жилището на
ответниците, защото така е построено, електричеството е неразделна част от
електрическата система на тяхното табло, като и вещите в това помещение са
на М. и на С., на Иванка и на Ц., а свидетелката В. Н. М.а посочва, че е ходила
в имота около 1990 година, като този килер винаги са го ползвали родителите
на М. и С. и никога този килер не е бил на Т. и на Г.. Показанията на
останалите свидетели И. Д. Н., П. М. Т., П. В. С. съдът не е кредитирал, тъй
като те са изолирани и не кореспондират с другите доказателства по делото и
от тях не може да се придобие цялостна и реална представа за
първоначалното построяване на имота още от самото начало от бабата и
дядото на ищцата, съответно родителите на ответниците. Досежно
показанията на свидетелката И. Г. Н., за които във въззивната жалба се
посочва, че са вътрешно противоречиви, алогични и противоречат на
останалите събрани по делото доказателства, следва да се има предвид, че
същите не са обсъдени от съда, предвид близките й родствени отношения със
страните по делото - първа братовчедка на ищцата, сестра на ответниците М.
и С. Г. и дъщеря на ответницата Ц. А..
12
С оглед направеното искане във въззивната жалба, пред въззивната
инстанция са събрани гласни доказателства, като е разпитана свидетелката
Ю. И. А., която заявява, че е запозната с процесното килерно помещение, тъй
като през 2010 г. е била вещо лице и за изготвяне на заключението е ходила в
сградата. Твърди, че има два килера, разделени със стена помежду си, като и
двата имат капандури към тавана. Посочва, че тогава част от стената е била
разрушена. Свидетелката твърди, че процесният килер е бил достъпен от
врата през жилището на въззивницата М. Т. Ц.. Също така, свидетелката
заявява, че по проект е начертано едно, а изпълнението на строителството е
различно от проекта. Свидетелката посочва, че и от двете капандури на двата
килера се излиза в подпокривното пространство на имота на въззиваемите.
Съдът счита, че показанията на свидетелката Ю. И. А. кореспондират
със заключението на вещото лице арх. Л. Л. по изготвената в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза досежно
обстоятелството, че е налице отклонение при изпълнението на проекта и
реално съществуващото, както и че килерът се наМ. в подпокривното
пространство на имота на въззиваемите.
Следва да се има предвид, че съгласно приложения в гр.д.№1466/12г.
договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя /л.18/ правото е
отстъпено общо на двамата братя Г. М. А. и Т. М. А., съответно праводатели
на въззиваемите и въззивницата и в него изрично е посочено, че
строителството следва да се осъществява по архитектурния план, съгласно
техническите, противопожарните и санитарни норми, като при грубо
нарушение се предвиждат санкции като отнемане на мястото и постройката.
Както от експертизата, така и от свидетелските показания се установява, че
строителството се отклонява от представените по делото проекти, доколко
това нарушение е грубо не е предмет на спора. Същественото обаче е, че при
това отклонение, когато се касае за претендиране на собственост върху килер,
като реална част, който по естеството си има спомагателно значение не може
да се установи, принадлежността й към жилищния имот извън конкретното
фактическо положение. Фактическото положение е това, което посочва
вещото лице и то изключва възможността процесния килер да принадлежи
към имота на въззивницата.
По отношение на изложеното във въззивната жалба за дългогодишен
13
конфликт между процесуалния представител на М. Т. Ц. – адв. Т. Г. и
съдията-докладчик в първоинстанционното производство – Н. Р., настоящият
съдебен състав счита, че не следва да взема становище, тъй като тези
отношения по никакъв начин не касаят спора по настоящото дело.
При това положение, правилно ЛРС е приел, че не е налице първата
предпоставка, за да бъде уважен иска с правно основание чл.108 от ЗС, а
именно въззивницата да е собственик на основание наследствено
правоприемство по закон от Т. М. Ц., б.ж. на гр. Ловеч, починал на 04.12.2019
г. на вещта, предмет на иска. При това положение, не следва да се обсъжда
наличието на останалите предпоставки за уважаване на ревандикационния
иск, тъй като те следва да са налице кумулативно.
Предвид изложеното Окръжният съд приема, че обжалваното решение
на Ловешки районен съд, е валидно, допустимо и обосновано на
доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват
основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва да бъде
потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на изложените към
първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция препраща и към
тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед изхода на делото, следва да бъде осъдена въззивницата М. Т. Ц.
да заплати на въззиваемите С. Г. Ц. и М. Г. Г. направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 1500,00 лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 526/24.11.2023 г., постановено по гр.
дело № 725/2022 г. по описа на Ловешки районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК М. Т. Ц. ДА ЗАПЛАТИ на С. Г.
Ц. и М. Г. Г. направените деловодни разноски за настоящата инстанция в
размер на 1500,00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 от
14
ГПК пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15