Постъпила е частна жалба, депозирана от Петър Костадинов Александров от гр. Свиленград, ул. „Комуна” № 23, с която обжалва разпореждане № 29 от 07.01.2010 г.,постановено по ч.гр.д. № 6/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд. В частната жалба се твърди, че изводите на решаващия съд, че представеният писмен документ не удостоверявал правоотношение по договор за заем между заявителя и длъжника, били неправилни, защото приложената към заявлението запис на заповед отговаряла на законовите изисквания и удостоверявала,че издателят безусловно се е задължил да заплати посочената сума по указания в нея ред. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане, като неправилно. Съдът в обхвата на своята въззивна проверка установи следното : Кърджалийският районен съд по депозирано от Петър Костадинов Александров, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, е постановил обжалваното разпореждане, с което е отхвърлил искането на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по реда на чл.418 от ГПК, срещу Юлиян Антонов Юлиянов, за сумата 3 000 лв., представляваща дадена на заем сума със срок на връщане до 04.01.2010 г., както и разноски по делото в размер на 60 лв. , съставляващи заплатена държавна такса. Съдът е мотивирал своето разпореждане с довода , че приложеният документ- запис на заповед, не удостоверявал правоотношение по договор за заем между заявителя и длъжника. В хода на тези констатации съдът намира депозираната частна жалба за допустима, но неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд разпореждане, предмет на обжалване в това производство, се явява правилно, но по други съображения, различни от изложените. И това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.417, ал.1, т.9 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането , независимо от неговата цена, се основава на запис на заповед. Безспорно такъв от заявителят е представен. Разпоредбата пък на чл.418, ал.2 от ГПК, вменява задължението на съда да извърши преценка само досежно редовността на приложения документ от външна страна и да провери налице ли е в този аспект подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, произтичащо именно от този документ. Проблемът обаче в производството се състои в това, че приложеният запис на заповед е различен от посочения в т. 12 от заявлението, документ, от който следва да произтича претендираното от заявителя вземане. Или казано с други думи приложения от заявителят документ е заверено копие от запис на заповед от 04.07.2009 г., с падеж 04.01.2010 г. , а посоченият в заявлението в т.12, документ, от който произтича претендираното вземане е „запис на заповед от 02.02.2009 г. , с падеж месец май 2009 г.”. Изложеното води до извода, че обжалваното разпореждане с оглед на крайния му резултат е правилно. Водим от изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от Петър Костадинов Александров от гр. Свиленград, ул. „Комуна” № 23, частна жалба против разпореждане № 29 от 07.01.2010 г. , постановено по ч.гр.д. № 6/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК,с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: Членове:1.
2.
|