Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
21.12.2012г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно
заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КРА.ИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №11743 по описа за
2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.1**,
ал.2, изр.1 от ЗЗД вр.чл.25, ал.2 от СК (1985г.-отм.).
Ищецът А.М.Х. твърди
в исковата си молба, че с ответницата П.И.К. са бивши съпрузи (от
23.09.1990г.), като бракът е прекратен с влязло в сила на 20.02.2008г.
бракоразводно решение. По време на брака- на 09.10.2000г., сключили с трети за
спора лица договор за групов строеж, по силата на който след завършване на
строежа през 2003г. получили в дял и изключителна собственост два имота-
апартамент №5 с площ от 99,54 кв.м. на втори етаж и офис със застроена площ 42,30
кв.м. на партера на сградата, находяща се в гр.С., ж.к.”О.К.”, УПИ VІІІ-100 от
кв.14. За да осигурят нужното финансиране за строежа прибягнали до заеми от
близки на ищеца, най-вече- заем в размер на 30000 щатски долара от бащата на
ищеца. На **.09.2002г. сключили с „Б.М.”ООД предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот на разсрочено плащане, по силата на който следвало да
придобият ателие №9 в гр.С., ул.”П.К.П.”№** със застроена площ 82,52 кв.м.,
както и два гаража. Отново за да финансират покупката на имота, както и
довършителните работи и обзавеждането на имотите, прибегнали до заем от Б. ДСК,
продажба на имот в гр.Я. и заеми от приятели и близки. На 16.12.2002г. ищецът
сключил с Л.В.М. договор за заем на сумата от 150000 лева за срок от три години
при годишна лихва 10% върху главницата. През периода от 08.05.2000г. до
29.11.2002г. заплатили сумите от 22346,21 щатски долара за обектите в ж.к.”О.К.”,
а през периода от **.09.2002г. до 08.05.2003г.- 38692,99 щатски долара за
имотите на ул.”П.К.П.”№**, или общо 61039,20 щатски долара, равняващи се според
ищеца на около 120 000 лева по тогавашния курс на долара. С получения от М.
заем ищецът върнал всички получени дотогава заеми и продължил изграждането на
жилищата в груб строеж, довършване, преустройване, оборудване и обзавеждане.
Част от сумата била използвана и за други нужди на семейството- закупуване на
нови автомобили „Ш.Ф.” и „С.И.”. След завършването на сградите, семейството
заживяло в едното от жилищата в „О.К.”, а в другото заживели родителите на
ответницата. През м.май 2006г. ответницата подала молба за развод, като преди
това изтеглила спестяванията от влог в „Б. ДСК” и цялото съдържание на сейф в
същата Б.. Така ищецът останал не само
без средства за погасяване на заема от М., но и въобще без средства за живеене.
М. се снабдил с изпълнителен лист за сумата по договора за заема от 150000
лева, ведно с лихвите и разноските. След започване на принудителното
изпълнение, за да спре разпродаването на имотите на безценица, ищецът постигнал
на 30.11.2007г.споразумение с М., по силата на което на 02.04.2009г. му
заплатил сумата от 210430 лева, представляваща главница по договора за заем,
договорна лихва, такси и разноски по производството за издаване на изпълнителен
лист и по изпълнителното производство. Ищецът моли ответницата да бъде осъдена
да му заплати сумата от 105215 лева, представляваща половината от заплатената
от него на Л.М. сума в размер на 210430 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане, както и направените разноски по производството.
В
законния и указан от съда срок ответникът П.И.К. е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът не е получавал заем от
Л.М. (когото не познава въобще), а договорът за заем, записа на заповед към
него, разписката и спогодбата са изготвени по време на бракоразводния процес
през 2006г. Твърди също така, че договорът за заем е нищожен по смисъла на
чл.26, ал.2, пр.5 о ЗЗД като привиден (абсолютна симулация). Твърди и че
средствата за покупка, довършване и обзавеждане на описаните в исковата молба недвижими
имоти са от дарения от приятели и роднини от сватбата им с ищеца, от заеми от
банки, продажба на други недвижими имоти, спестявания и трудови доходи на
двамата, общо в размер на 73208,64 лева и 20000 щатски долара за периода от
2000 до 2004г. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.
Съдът, като взе превид становищата на
страните по делото, събраните в производството доказателства и като ги обсъди в
тяхната съвкупност съгласно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение
страните са сключили граждански брак на 23.09.1990г.
С представения
по делото договор за групов строеж от 09.10.2000г. между ищеца и още 15
физически лица в качеството на съсобственици на незастроено дворно място в гр.С., ж.к.”О.К.”,
УПИ VІІІ-100 от кв.14, страните са се договорили с общи усилия и средства да
изградят жилищна сграда на 4 етажа, мансарден етаж и сутерен с три магазина,
един офис и едно кафене съгласно одобрен на 12.09.2000г. архитектурен проект.
Съгласно договора, след завършване на строежа и пускането му в експлоатация,
ищецът получава в дял и изключителна собственост апартамент №5 с площ от 99,54
кв.м. на втори етаж и офис със застроена площ 42,30 кв.м. на сутерена.
Стойността на недвижимите имоти по предварителна оценка възлиза на 21784,19
щатски долара.
Видно
от представените по делото и неоспорени от ответника 23 броя квитанции ищецът
за периода от сключването на договора за групов строеж – 09.10.2000г. до 29.11.2002г.
е заплатил общо сумата от 22347,96 щатски долара по същия договор.
С
представения по делото договор за доброволна делба от 15.04.2003г., с
нотариална заверка на подписите на страните, е ликвидипана съсобствеността
между страните по договор за групов строеж от 09.10.2000г., като в дял и
изключителна собственост на А. и П. Х.и са поставени апартамент №5 в незавършен
вид на втори етаж и офис на две нива в незавършен вид.
С представения по делото предварителен договор от **.09.2002г.
продавачът „Б.М.”ООД се е задължил да продаде, а купувачът П.И. Х.а се е
задължила да купи ателие №3 на мансарден етаж с площ от 76,76 кв.м., гараж №8 с
площ от 23,13 кв.м. и гараж №9 с площ от 19,28 кв.м., находящи се в гр.С., ул.”П.К.П.”
за сумата от 36965 щатски долара, като при подписването на договора заплаща
сумата от ***90 щатски долара, а остатъкът в размер на 25875 щатски долара се
заплаща на 5 равни месечни вноски от по 5175 долара всяка.
Видно от
представените по делото и неоспорени от ответника 11 броя квитанции и разписки
страните по делото, за периода от сключването на предварителния договор от **.09.2002г.
до 08.05.2003г., са заплатили на „Б.М.”ООД общо сумата от
3000 лева и **603 щатски долара, част от които за допълнителна квадратура.
С
представения по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти
№174/11.08.2004г. на нот.В.А. №032 на Нот.Камара, „М. – І”АД прехвърля на А. и П.
Х. апартамент №14 на мезонетен етаж, в груб строеж, в сграда №8 в гр.С., бул.”С.Ш.”№***
със застроена площ от 130,55 кв.м. и гараж №7 в груб строеж в същата сграда с
площ от 20,57кв.м., в замяна на което А. и П. Х. прехвърлят на „М. – І”АД ателие №9 с площ от 82,52 кв.м. и
гараж №10 с площ от 21,36 кв.м. в гр.С., ул.”П.К.П.”№**.
В т.5 на договора страните са заявили, че не си дължат суми във връзка със
замяната.
Видно от
представения по делото договор за финансов лизинг от 19.01.2005г.
лизингодателят „М.”ООД е отдал под финансов лизинг на лизингополучателя А.Х.
автомобил „С.И.”. Лизинговата цена е в размер на 15264 евро, платима на части
съгласно приложение №1 за срок от 72 месеца.
Видно от представения по делото договор за лизинг от
16.09.2004г. лизингодателят „А.”АД е отдал на лизинг на лизингополучателя П. Х
автомобил „Ш.Ф.”. Лизинговата цена е в размер на 10112 евро.
С представеното по делото решение №214/**.12.2006г. по
гр.д.№1657/2006г. на СРС, БрК, 89 състав, влязло в сила на 20.02.2008г. бракът
между страните е прекратен, като е постановено жената след прекратяване на
брака да носи предбрачното си име К..
По делото е представен договор за заем от
16.12.2002г., по силата на който Л.В.М. предоставя на А.Х. паричен заем в
размер на 150 000 лева (като договорът служи и за разписка за предаването на
сумата) за срок от три години, при годишна лихва в размер на 10% върху заетата
сума. Съгласно т.5 от договора връщането на главницата и лихвата се обезпечава
със запис на заповед за сумата от 200000 лева.
Представена е спогодба от 30.11.2007г. между страните по договора за
заем, съгласно която А.Х. се задължава да заплати на Л.М. общо сумата от 210430
лева- главница по запис на заповед от 16.12.2002г., такси и разноски по
производството за издаване на изпълнителен лист и изпълнителното производство,
в срок до една година от датата на подписване на спогодбата, за който срок не
се дължи лихва по т.4 от договора за заем между страните от 16.12.2002г.
Представена е и разписка от 02.04.2009г., съгласно която Л.М. удостоверява, че
е получил от А.Х. сумата от 210430 лева. Ответницата е оспорила истинността на
тези писмени доказателства относно дата на съставянето им и съдържанието, като
е открито производство по оспорването. Съдът намира, че не е следвало да се
открива производство по реда на чл.193 от ГПК, тъй като се оспорва съдържанието
на документ (датата е част от съдържанието) а не неговата автентичност.
С представения по делото нотариален акт
№48/14.02.2000г. на нотариус №169 на Нот.камара И.К.И. и Д.Д. И. продават на
ответницата дворно място с площ от 1577кв.м., с неуредени сметки по регулация,
находящо се в с.Т., обл.Я., ведно със застроените в него жилищна сграда и
навес, за сумата от 3134 лева.
С представения по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №139/09.10.2000г. на нотариус №044 на Нот.камара
ищецът придобива възмездно правото на собственост върху 17387/156**2 идеални
части от УПИ VІІІ-100 с площ от 515 кв.м. по плана на гр.С., местност „О.К.”.
С представения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот №86/22.11.2002г. „Б.М.”ООД продава на А.М.Х. и П.И. Х гараж №8,
изграден в груб строеж и гараж №9, изграден в груб строеж, находящи се в гр.С.,
ул.”П.К.П.”, за сумата от общо 7798 лева.
С представения по делото нотариален акт за замяна на
недвижими имоти №111/16.12.2003г. А.М.Х. и П.И. Х прехвърлят на „Н. Х.”ООД
гараж №8 на ул.”П.К.П.”№** в гр.С., срещу което „Н. Х.”ООД прехвърля на А.М.Х.
и П.И. Х гараж №10 на същия адрес.
С представения по делото нотариален акт за замяна на
недвижими имоти №174/11.08.2004г. „М.- І”АД прехвърля на А.М.Х. и П.И. Х
апартамент №14 на мезонетен етаж в груб строеж, в жилищна сграда №8 в гр.С.,
бул.”С.Ш.”№*** и гараж №7 на същия адрес, срещу което А.М.Х. и П.И. Х
прехвърлят на „М.- І”АД ателие №9 в гр.С., ул.”П.К.П.”№**, вх.А, ет.3 и гараж
№10 на същия адрес.
С представения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот №175/11.08.2004г. Н.С.И. и Е.В.И. продават на А.М.Х. и П.И. Х
1/54 идеална част от УПИ І-1761 в кв.94 по плана на гр.С., местност „В.- ВЕЦ С.”,
целият с площ от 6190 кв.м., за сумата от 13400 лева.
С представеното по делото определение от 08.01.2007г.
на СРС, 64 състав по гр.д.№28424/2006г. ищецът е осъден да заплати на Л.В.М.
сумата от 200 000 лева, дължими по запис на заповед от 16.12.2002г., както и
сумата от 6170 лева- разноски по делото. За сумите е издаден изпълнителен лист
на 24.01.2007г.
Видно от представеното по делото писмо на НАП- ТД- С.,
Л.М. е декларирал по реда на ЗДДФЛ доходи, както следва: за 2006г.- 2598 лева,
за 2007г.- 2810,14 лева, за 2008г.- 12357 лева и за 2009г.- 58510 лева. За
други години липсват данъчни декларации.
Видно от представеното по делото писмо на НАП- ТД- С.,
за периода 1999-2004г. ответницата е декларирала следните доходи: за 1999г.-
1254 лева от патентна дейност, за 2000г.- 1457,97 лева от трудови
правоотношения и 10029,84 лева от патентна дейност, за 2001г.- 3492,47 лева от
трудови правоотношения, за 2002г.- 3439,61 лева от трудови правоотношения и
26239 лева от патентна дейност, за 2003г.- 3731,43 лева от трудови
правоотношения, за 2004г.- 2552,07 лева от трудови правоотношения и 5142 лева
от патентна дейност.
Видно от представената по делото декларация с
нотариална заверка на подписа от 09.05.2003г. Л. Г. М. в качеството на пълномощник
на „Б.М.”ООД е получил от П.И. Х сумата от 38693 щатски долара, представляваща
окончателно плащане по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим
имот от **.09.2002г., нотариален акт №87/2002г. и нотариален окт №86/2002г. на
нотариус А. Ч. №310 на Нот.камара.
Останалите представени по делото писмени доказателства
са неотносими към предмета на делото и съдът не ги обсъжда при постановяване на
решението си.
От показанията на разпитания по делото свидетел Ф. Х.-
брат на ищеца се установява, че за периода 2000-2002г за строителството на обектите в С.- О.К. и Студентски
град, семейството му предоставила на семейството на страните по делото 30 000 щатски
долара. Ищецът върнал сумата в края на 2002г, когато продали имот в гр.Я.. През 1995г в гр.Я. страните по
делото се
включили в
строителството на кооперация с много голяма площ. Свидетелят с баща си и брат си участвал в цялото изграждане, бащата на П. бил общ работник. Обектът бил много голям, свидетелят посъветвал ищеца да го раздели на два
апартамента. След това започнало строителството в Студентски град. В жк. О.К. свидетелят изградил ел.инсталацията. А. и П. *** и се нанесли в жк.О.К. през м.май 2003г. Имало обзавеждане, не много
скъпо. Имали камина, хидромасажна вана. След
2003г А. и П. създали козметични салони в Студентски град, където направили доста разходи, през същия
период си
взели и два
нови
автомобила.
Имотът в Я. бил закупен преди 1995г, след тяхната сватба. Семейството на
свидетеля помогнало с 30 000 лева. Лично свидетелят направил дървена дограма в
кооперацията за 12 000лв,
които
му били върнати
преди 2000г. Имотът в О.К. бил платен със средствата от продажбата в гр. Я.. Кооперацията в гр.Я. била изградена само от семейството на
свидетеля и
бащата на ответницата като общ работник.
От показанията на разпитания по делото свидетел А. Х.- брат на ищеца се
установява, че е строител по професия и работил
в обектите в О.К.
и Студентски град от самото начало до края, като имало и други работници. В О.К.
имало
апартамент и офис на мазилка и плоча. Направени били замазка на стените и пода, шпакловка, боядисване, фаянс, теракот, прозорци. В О.К.
завършили през
2003г., а страните по делото се нанесли през м. август 2003г.
В кухнята имало кухненско обзавеждане, печка, пералня, хладилник. В хола имало холна гарнитура, столове, маса, камина. В банята имало хидромасажна вана, моноблок, мивка, бойлер. В Студентски град
било
направено абсолютно
същото- „обръщане” на прозорци, замазка на
пода, шпакловка, боядисване, фаянс и теракот. Дограмите били сменени само в офиса в О.К.. А.
плащал за
тази дейности. Нямало сключен договор с него, плащал на периоди. С ремонта
приключили месец
-два преди да се нанесат в О.К.. Там се нанесли сем.Х. с двете им деца.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. И.- майка на ответницата
се установява, че семейството на страните било създадено докато били студенти. А. започнал работа, П. също. На сватбата семейството на
свидетелката дарило спестовна книжка с 5 000лв, бащата на
свидетелката дал 500лв, общо събрали около 10 000 лева. Теглили младоженски кредит от 5000 лв и се включили в жилищна кооперация в
гр. Я.. Мястото
струвало
3 000лв., строяло се по стопански начин.
4-5 човека от съкооператорите били зидари и те работели и участвали с личен труд. Мъжът на свидетелката ходел да работи и събота и
неделя, ако не можел да отиде се плащало по 5лв. Така кооперацията се построила до плоча на гаража. От
там нататък
съкооператорите решили всеки да строи етажа си и се проточило във времето. Като дошъл ред на страните по
делото да
строят, А., братята му и баща му, както и мъжът на свидетелката се заели със строежа.
Фирма не била наемана. След продажбата на
апартамента в Я., страните си купили апартамент в Студентски град, който в последствие заменили за мезонет в комплекс
„М.”, където сега живеел А.. Свидетелката и съпругът и се преместили
в С. на 11
януари 2004г, донесли нова холна гарнитура и кухненска мебел, които били сложени в апартамента
им, а след замяната им били върнати. Къщата в с. Т. била продадена, за да се изтеглят
лихвоточките. Страните по делото получили 1600лв от тези лихвоточки. За офиса в О.К. приятел на
свидетелката
дал
20 000 долара на заем. Свидетелката и съпругът и продали апартамент в гр. Я.,
като дали
8 000лв на малката си дъщеря Д., а на А. също 8 000лв. За кооперацията в Студентски град съпругът на
свидетелката почти не бил помагал, с изключение на изхвърляне на отпадъци и боклуци в
гаража на А.. Свидетелката и съпругът и не върнали заема от 20000
щатски долара, тъй като заемодателят починал.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. Г. се установява, че не бил забелязал П. и
семейството й да разполагат с повече пари. Доколкото знае, родителите на П. й помагали финансово, с труд и по всякакъв начин. Не знае за финансова помощ от
страна на А. и негови близки. Не знае за конкретни суми, които са давани на П.. При продажба на апартамента в Я. когато
родителите на П. го продали, половината от парите ги дали на семейството на свидетеля- 4 000 евро. Другите
4000 евро ги дали на семейството на П.. Свидетелят не бил присъствал на
предаването на парите.
От показанията на разпитания по делото свидетел Л.М. се установява, че познава само А.Х., но не и П.. През 2002г. около
Коледа дал на А. сумата от 150 000лв. Тогава свидетелят бил на 26 години, викали го в полицията, имало и данъчна ревизия, в която имало достатъчно информация за
този заем и за лихвата. Свидетелят знаел, че А. се занимава с
ремонти и има нужда от средства. Не били близки приятели, свидетелят му дал сумата, тъй като неговият шеф Г. му бил много близък приятел и
се явил по
сделката като
гарант. Сумата била предадена наведнаж. Когато трябвало да си вземе парите, ищецът му казал, че има семейни проблеми
защото се развежда и започнал да ги бави. В началото свидетелят не знаел, че А. има съпруга, за него било важно да си вземе парите и лихвата. След изтичането
на срока на
записа на заповед А. много се забавил и свидетелят се обърнал към адвокати и извадил изпълнителен лист. Ищецът върнал 210 000лв с лихвите
лично и в брой.
Свидетелят
работел в една от най- големите счетоводни къщи
за времето си, имал „страшно много контакти”. През 2000г регистрирал счетоводна и рекламна
къща. Имал
имущество, ревизии от НАП и всичко било ясно. Финансовата му къща през 2002г имала над 2 , ако не и над 3 милиона оборот. Всичко било оформено с документи, имало сключен финансов договор, заверен във финансовата къща на
свидетеля. С Х. се виждали в кабинета на шефа на свидетеля, както и в офиса му. Свидетелят потвърждава, че приложеният
по делото договор за заем от 16.12.2002г. е същият, който е подписан между него
и ищеца. Договорът не бил писан от него.
От заключението
на изслушаната по делото СТЕ се установява, че общата стойност на
довършителните СМР и обзавеждането на четирите имота е 73180 лева.
Предвид така установената от събраните и обсъдени в
тяхната съвкупност доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна,
се налагат следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 25, ал. 2 СК (отм.) за
задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите
на семейството, те отговарят солидарно. Когато едно парично задължение е поето
от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на
законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди
на семейството. Когато един от солидарните длъжници (бивш съпруг), удовлетвори кредитора след прекратяване на брака,
той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното
имуществено равновесие. Именно затова чл. 1**, ал. 2 ЗЗД е във вр. с чл. 25 СК
-
Настоящият състав намира, че от събраните по делото
доказателства не се установява наличието на предпоставките за уважаване на
предявения иск.
Действително, възражението на ответницата за нищожност
на договора за заем е неоснователно. Ако договорът е привиден, той е
нищожен независимо от това дали симулацията е абсолютна или
относителна- и в двата случая страните не са обвързани от привидния договор.
Ако договорът не прикрива друго съглашение, симулацията е абсолютна и
страните не са обвързани въобще. Ако договорът прикрива друго съглашение,
симулацията е относителна и страните са обвързани от прикритото съглашение. В
случая ищцата твърди, че по отношение на договора за заем от 16.12.2002г. между
ищеца и свидетеля Л.М. е налице абсолютна симулация. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ответницата по
делото е да установи фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията
си за абсолютна симулация при сключване на този договор за заем, т.е. за
постигнато между ищеца и Л.М. съгласие за непораждане на правни последици от
този договор. Такива доказателства биха били например обратно писмо, изходящо
от заемодателя Л.М., или свидетелски показания, от които да се установява, че
страните по договора за заем не са желали да бъдат обвързани от клаузите на
същия. По делото такива доказателства не са събрани- документ със значение на
обратно писмо не е представен, а показанията на свидетелите не касаят договора
за заем, поради което възражението за нищожност е неоснователно. Не се
установява обаче договорът за заем да е сключен по
време на брака между страните. Предвид направеното от ответницата оспорване, в
тежест на ищеца е да установи датата на сключване на договора. В тази връзка
ищецът е ангажирал свидетелски показания на свидетеля Л.М., които съдът не
кредитира като вътрешно противоречиви и некореспондиращи както със събраните по
делото писмени доказателства, така и с нормалната житейска логика. Свидетелят
от една страна твърди, че именно представеният по делото документ е сключеният
между него и ищеца договор за паричен заем (между ищеца и свидетеля в
качеството им на физически лица), а от друга страна заявява, че „финансовата му къща през 2002г имала около 3 милиона оборот, всичко било оформено с документи, имало сключен финансов договор, заверен във финансовата му къща”. Друго противоречие се открива между твърденията на свидетеля за
значителните му приходи и приетото по делото като писмено доказателство писмо
от НАП, ТД- С., от което е видно, че свидетелят е декларирал през периода
2006-2009г. приходи, които са в десетки пъти по-малки от сумата оп заема, а за
периода 2001-2002г изобщо не е подавал данъчна декларация. Противоречие се
открива дори в твърденията на свидетеля относно дейността му- от една страна
твърди, че работел в една от най-големите счетоводни къщи и се виждали с ищеца
в офиса на „шефа му”, а от друга страна твърди, че през
Не се установява от никое от събраните по делото
доказателства, че ответницата е знаела за заема, дори напротив- от писмените и
гласни доказателства се установява обратното. Тук следва да се отбележи, че
само липсата на знание би обусловило
друго правно основание, на което се дължи евентуално търсената сума, макар и
също целящо имуществено равновесие между задължените лица, но дължимо до
размера на облагодетелствуването.
Не се подкрепят от доказателствата по делото и
твърденията на ищеца, че получената в
заем сума от 150000 лева е
изразходвана за нуждите на семейството- връщане на
заеми за извършени довършителни работи на
апартаменти, закупуване на автомобили, обзавеждане.
Заключението на изслушаната СТЕ установява
съвсем различен и значително по-нисък размер на вложените като стойност средства за довършителни работи и
обзавеждане на недвижимите имоти на семейството. Без да се установи безспорно и категорично, че получената като заем от единия съпруг сума, е
вложена за задоволяване нужди на семейството, то по отношение на възникналото
задължение за нейното връщане не може да възникне солидарност на съпрузите.
Предвид
гореизложеното предявеният иск с правно основание чл.1**, ал.2,
изр.1 от ЗЗД вр.чл.25, ал.2 от СК (1985г.-отм.) следва да се отхвърли изцяло
като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ответницата има право на
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и призоваване на
свидетел в размер на 170 лева.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения
от А.М.Х. с ЕГН:**********, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.П. срещу П.И.К. с ЕГН:**********, със съдебен
адрес:***, офис 2, чрез адв.Н. М. иск с правно основание чл.1**, ал.2, изр.1 от ЗЗД
вр.чл.25, ал.2 от СК (1985г.-отм.) за
сумата от 105215 лева.
ОСЪЖДА А.М.Х. с ЕГН:**********, със съдебен адрес:***, чрез адв.С.П. да заплати на П.И.К. с ЕГН:**********, със съдебен
адрес:***, офис 2, чрез адв.Н. М., на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 170 лв. (сто
и седемдесет лева)- сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: