РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1631/02.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на шестнадесети юли две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
Председател : Анелия Харитева
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
при
секретаря П.П. и с участието на прокурор Вл.Вълев, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 1655/2021г., взе предвид
следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.72 ал.4 от
Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
А.Д.А.,*** септември, представляван от
адв.Ст. Д. оспорва Решение № 260023 / 22.02.2021г. по адм.д. № 161/2021г. на
Районен съд – Асеновград, с което е оставена без уважение жалбата на А.А.
против Заповед за полицейско задържане на лице № 239-зз-47 / 02.02.2021г.
Поддържат се допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон с
твърдение за избирателна оценка на доказателствата по делото. Поискано е да
бъдат присъдени направените разноски по делото.
Ответникът Д.В.Б. – мл.инспектор в
група ООР при РУ – Асеновград оспорва жалбата.
Окръжна прокуратура Пловдив,
представлявана от прокурор Вълев предлага решението на РС – Асеновград да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима за разглеждане
– подадена в срок от лице, за което първоинстанционното решение е
неблагоприятно.
1. При проверка относно
законосъобразност на оспорената Заповед за задържане на лице рег.№
239-зз-47/02.02.2021г., РС - Асеновград приел, че е издадена от компетентен
орган и фактически обоснована. Заповедта е основана правно на чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР, съгласно която норма : „Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за
което има данни, че е извършило престъпление;“, а според обстоятелствената й
част /фактически основания/ : на 02.02.2021г., в 21.05ч. в с.Червен бряг,
обл.Пловдив, А.Д. управлявал МПС – лек автомобил марка Рено Клио с рег.№ РВ***ММ
след употреба на наркотични вещества – престъпление по чл.343б НК, регистрирано
под номер ДП - № 97/02.02.2021г. по описа на РУ – Асеновград. Заповедта е
издадена на 02.02.2021г. в 22.10ч. – А. е задържан за срок от 24 ч. в помещение
за временно задържане на РУ – Асеновград, като на задържаното лице са разяснени
правата по чл.72 ал.3, 4, 5 и 6 и чл.73 ЗМВР.
РС – Асеновград приел, че мотиви за
издаване на оспорения административен акт се съдържат в документацията от
преписката и в частност – в докладна записка, съставена по повод проверка на
02.02.2021г. по ЗДв.П, е отразено, че причина за проверка на А. бил неадекватното
му поведение по пътя. Същият, на 02.02.2021г. около 21ч. – управлявайки МПС и
ясно виждайки полицейския патрул, направил обратен завой и отдалечавайки се,
сам дал недвусмислен знак, че контакта му с полицейските служители е нежелан.
Това мотивирало полицейските служители да последват лицето със служебния си
автомобил, при което А. бил спрян на около 200метра, едва след употреба на
светлинни и звукови сигнали. При спирането му, на полицейските служители
направило впечатление, че е неадекватен. А. признал употреба на наркотични
вещества и лъхал на алкохол. Впоследствие А. отказал проба за употреба на
наркотични вещества. При издаването на заповедта според РС – Асеновград били
преценени всички обстоятелства, като с оглед конкретно установените факти при
проверката, в административния акт е посочено, че лицето е задържано поради
управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Според данните в ДП №
9782021г. по описа на РУ – Асеновград, на 03.02.2021г. – в периода на задържането,
А. се съгласил да даде проба от кръв и урина, които на същата дата били
изпратени за анализ. Съдът приел, че макар към момента на произнасяне по
същество да не е изготвено заключение по възложената експертиза относно употреба
на наркотични вещества, обстоятелството не отрича наличието на мотиви при
издаване на оспорената заповед. РС – Асеновград счел жалбата за неоснователна,
тъй като към момента на издаване на заповедта полицейският орган – издател е
имал достатъчно информация, че по отношение на А. има данни за извършено
престъпление. В тази вр. е посочено, че при издаване на заповед на основание
чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР, законът не изисква полицейският орган да разполага с
категорични доказателства за извършено престъпление. Освен това съдът е посочил,
че факта на направен опит от А. да осуети проверката, води до извод за наличие
на данни за престъпление по чл.270 ал.1 НК, което също води до извод за
основателност на задържането.
2. Правилно РС – Асеновград приема, че заповедта е
издадена от компетентен административен орган : Д.Б. е назначен със Заповед №
317з-6069/04.10.2019г. на длъжност полицай в група Охрана на обществения ред на
сектор Охранителна полиция към РУ – Асеновград, мл.инспектор. При налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/, изразяваща се в задържане на лице за
24 часа, длъжностните лица не действат в
лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура
административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в съдебното
административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед
принадлежност на полицейския орган към структурата на РУ към ОД МВР – Пловдив
/чл.42 ал.3 ЗМВР/, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган /мл. инспектор/. Правомощията на полицейският орган
произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват. Авторство
не е оспорено.
Заповедта е издадена в съответствие с
изискването за писмена форма на административния акт, тъй като съдържа реквизити,
посочени в разпоредбата на чл.74 ал.2 ЗМВР : име, длъжност и местоработата на
служителя, издал заповедта; основание за задържането - правно; данни,
идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането. За фактическо
основание, съгл. изискването на чл.74 ал.2 т.2 в действаща редакция /изм. - ДВ, бр. 14 от 2015г.- „фактическите и правните основания за задържането”/ е приложима
хипотезата на съдържащи се в административната преписка данни, обосноваващи
прилагане на посочената в заповедта норма – чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР. В тази вр. РА
– Асеновград е обсъдил данните в докладната записка.
Задържаното лице е било запознато с правото му да обжалва
по съдебен ред законността на задържането, с правото на адвокатска защита от
момента на задържането. Съставен е Протокол за личен обиск на лице, основан на
чл.80 ал.1 т.2 ЗМВР, на 02.02.2021г., в 22.00ч., извършен от полицейски орган.
Не е заявено желание за адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ.
Следва извод за спазени административно-производствени правила.
По отношение фактическите основания за
издаване на заповедта : Промяната в текста на чл.74 ал.2 т.2 ЗМВР /преди изм. –
„основанията за задържането”; след изм. – „фактическите и
правните основания за задържането”/ налага извод за приоритет на фактическите
основания за обосноваване издаването на писмена заповед за задържане на лице за
срок от 24 часа. Прилагане на мярка по чл. 72 ЗМВР е в рамките на
оперативната самостоятелност на административния орган, но писмената заповед за
задържане е административен акт, който се издава при наличието на фактически и
правни основания. Законодателната промяна изисква преценката за
законосъобразност да бъде основана на конкретни факти и обстоятелства, налагащи
временното ограничение на адресата, независимо от бързината на производството.
Съобразява се също, че целта на мярката не е да се наложи наказание за
конкретно престъпление или противообществена проява - мярката за
административна принуда няма характер на наказание за осъществено съставомерно
деяние, а цели предотвратяване на неблагоприятни последици във вр. с
предвидените в закона хипотези, респект. да се установи съпричастност на дадено
лице към извършено конкретно деяние и да се съберат данни за правилното му
квалифициране.
Мотивите може да се съдържат в
относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите
са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16
от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай. Относно
причината за проверка за наличие на наркотични вещества и техни аналози в
кръвта се съобрази, че съгл. чл. 5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. : „При
наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест
или лицата се изпращат за медицинско изследване.“. Нормата касае проявление на
външни признаци на употреба на наркотични вещества, но се ползва и за употреба
на алкохол. Външните признаци са индивидуални и преценката на контролните
органи в конкретния случай е била правилна. В тази вр. се отбелязва, че в
докладната записка е описано ясно поведението на А., констатирано при
проверката, освен което е посочено, че при довеждане на водача на МПС в РУ
Асеновград – същият заявил, че приема хапчета, наподобяващи марихуана и се
притеснява, че това може да повлияе на теста за наркотици. По тази причина А.
отказал тестване за наркотици и алкохол, като впоследствие се е съгласил. В
Протокол за разпит на свидетел от 03.02.2021г., 11.30ч., А. заявил, че на
02.02.2021г. бил с приятелката си и на вечеря употребил около 100 гр.ракия и
тръгнали да се видят с приятел. В РУ – Асеновград обяснил на полицаите, че в
момента имал здравословен проблем и приемал хапчета на основата на ТНС на
марихуаната. Били му изписани от лекарка от гр.Пловдив, на която не помнил
името. Притеснил се е, че пробата ще ги отчете, а колата била на приятелката
му. В случая не е установено наличие на алкохол, а по отношение на пробата за
наличие на наркотични вещества – резултат не е имало до ход по същество пред РС
– Асеновград. Пред АС – Пловдив не са представени писмени доказателства и в
частност – резултат от изследването за наркотични вещества /с арг. от чл.171
т.1 б.Б, пр.последно вр.с чл.174 ал.3 ЗДв.П/ .
В заповедта е посочено правно основание за издаването й –
чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР вр. с чл.343б ал.3 НК и според документираните факти следва
извод за това, че действително са били налице фактически основания за издаване
на ПАМ. При твърдение за прием на лекарства на основа на марихуана, макар
недоказано посредством представяне на копие от лекарска рецепта, лицето също е
в обхвата на забраната за управление на МПС.
Задържането
на основание чл. 72 ал. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа
представлява по смисъла на чл.22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която
има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да
продължи да извършва престъпление или друго противообществено деяние или да се
укрие. Задържането предоставя възможност на полицейските
органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно
данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани данни
за съпричастност на задържаното лице към извършване на престъпление, както и да
бъдат предприети последващи процесуални действия, включително и мерки за
процесуална принуда по НПК /в този см. Решение № 11904/2017г., ВАС/.
В административното съдебно
производство се проверява съответствието на ПАМ с принципа за съразмерност,
установен в чл.6 АПК. Описаните данни не обосновават извод за прекомерност на
мярката, тъй като са налице доказателства за осъществени последващи процесуални
действия спрямо А. в хода на ДП, спрямо които задържането е осигурило възможност
и гаранция за изясняване на спорни факти. За принудителната мярка е относимо
наличие на основание за прилагането й, доказано в случая. Действително, всяко
лишаване от свобода е изключителна мярка, която е допустима като крайно
средство, ако други не толкова строги мерки няма да са достатъчни за защита на
обществения интерес, при съблюдаване на закрилата от произвол. В тази насока ЕС
трайно се придържа към становището, че основният принцип за закрила срещу
произволно лишаване от свобода, заложен в член 5
ЕКПЧ,
е несъвместим с политиката на обща превенция – но конкретните факти обосновават
задържането, поради което същото е съобразено с целта на ограничението и последицата
не е непропорционално засягане правото на свобода и сигурност в нарушение на чл.6 ал.1
АПК
и чл.107
ЗМВР.
Непрецизният диспозитив в частта за
потвърждаване на оспорената заповед не се отразява на законосъобразността на
съдебния акт. Жалбата е неоснователна, поради което АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 260023 /
22.02.2021г. по адм.д. № 161/2021г. на Районен съд – Асеновград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :