№ 351
гр. Горна Оряховица, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20224120101992 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 240, ал. 1, вр. чл. 79 ал. 1
ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД основава исковите
си претенции на твърдения, че между трето за делото лице – заемодател
/“БНП Париба пърсънал файненс“ клон България/ и ответника е сключен
договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-11417811/28.08.2015 г. и Приложение CARD-
12712927, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на
1000 лв., за усвояването на който му е издадена кредитна карта „Mastrecard”,
с персонален идентификационен номер. Възползвайки се от представения
кредитен лимит ответникът е извършвал транзакции посредством терминални
устройства, като непогасената към момента сума била в размер на 393,38 лв.
Твърди, че вземанията по договора му били прехвърлени от заемодателя
“БНП Париба пърсънал файненс“ клон България на основание Приложение
№ 1/12.02.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 11.11.2021 г., ведно с всички привилегии и обезпечения.
Съгласно договора се задължил в качеството си на цесионер да уведоми от
името на цедента и за извършената цесия. За извършеното уведомяване на
1
ответника представя писмо изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-12712927/19.11. 2021
г. с известие за доставяне чрез „Български пощи“, видно от което било, че
ответникът не е намерен. Прилага уведомление за извършената цесия към
исковата молба. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че
му дължи следните суми присъдени в заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. 1589/2022 г., а именно: 393,38 лв. – главница по
незаплатени погасителни месечни вноски за периода 28.08.2015-10.11.2021 г.;
сумата от 159,98 лв. обезщетение за забава считано от 11.11.2021 г. до
29.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
30.08.2022 г. до окончателното погасяване на вземането. Претендира и
сторените разноски, както в заповедното производство, така и в исковото
такова.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. П. Б., чрез процесуалния си
предсатвител адв. Д. М. от АК - Пловдив, заявява, че оспорва иска, намирайки
го за недопустим и неоснователен. Въвежда възражение за нищожност на
договора поради противоречието му със Закона за потребителския кредит,
намирайки, че не е посочено, какви са условията за прилагане на лихвения
процент, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Оспорва начинът, по който е
посочен ГПР в договора, т.к. липсвала яснота, какво включва тази
компонента. Оспорва погасителния план като неотговарящ на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Въвежда възражение за нищожност,
обосновавайки го с чл. 10, ал. 1 от ЗПК и намирайки, че договорът за
потребителски кредит и сертификатът с общите условия били изготвени с
шрифт по-малък от 12 и практически нечетлив. Счита, че е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, т.к. договорът не съдържал
информация относно правото на потребителя да погаси главницата във всеки
един момент от изпълнението на договора. Оспорва включването към
договора за кредит на заплатената застрахователна премия от 604, 80 лв.
Намира, че е следвало да се включи и такса ангажимент в размер на 75 лв.
към ГПР, което не било сторено Твърди, че същото представлявало
заблуждаваща търговска практика. Счита, че обезщетението за забава не се
дължало, т.к. договорът бил недействителен. Прави искане сумите, които е
заплатила като лихва, застрахователна премия и такса ангажимент да бъдат
прихванати с дължимата сума за главница по договора за потребителски
кредит, с което иска исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост.
2
Претендира разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда
на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По заявление на "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Н. П. Б. за исковите суми по
ч. гр. дело № 1589/2022 г. на РС Г. Оряховица, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответницата, която в срок е депозирала възражение
по чл. 414 ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на
предявените установителни искове.
На 28.08.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А и Н. П. Б.
е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски паричен
кредит с № PLUS-11417811, по силата на който дружеството й е предоставило
сумата 3 000 лв., а тя се е задължила да я върне, ведно с възнаградителна
лихва – ГЛП от 35/44,90 %, както и да заплати 75 лв. – такса ангажимент и
застрахователна премия от 604,80 лв. – общо 4 590,72 лв., на тридесет и шест
равни месечни вноски, всяка от по 127,52 лв., в срок до 20.09.2018 г.,
съобразно погасителния план.
На следващо място прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с
който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице
(цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента
и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието,
в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права –
арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните
по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на
допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и
4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от
цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на
договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания
длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
3
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента) е въведеното от законодателя изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и
ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо
лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като
длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира
на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на
съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да се осъществи
и от цесионера като негов пълномощник.
Видно от представеното изрично пълномощно /стр. 36 от дело/
заместник управителя на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“ КЧТ е упълномощило ищеца - „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, с правото съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
негово име да уведоми длъжника по всички вземания, които дружеството е
цедирало с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11. 11. 2021 г.,
както и да преупълномощава трети лица- адвокати с права по това
пълномощно. По делото е представен неоспорения от страните рамков
договор за прехвърляне на вземания между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България“ КЧТ и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД от
11.11.2021 г., както и индивидуален договор от 28. 08. 2015 г., с които
цедентът е прехвърлил портфолио от необслужвани от длъжниците вземания
за период от над 180 дни просорочие, като видно от приложение № 1 към
договора за цесия от 11. 11. 2021 г., позиция № 1842 е процесния договор
CARD-12712927 на Н. П. Б. с остатък главница 393,38 лв. и лихва 131,66 лв.,
вземания дължими към 11. 11. 2021 г.
След като се установява, че кредитодателят е имал право и надлежно е
прехвърлил вземането си срещу ответника, съдът намира, че следва да даде
отговор и на следващите въпроси, а именно: съобщено ли е за извършената
цесия на длъжника. Видно от представеното на стр. 37 от делото
уведомително писмо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“ КЧТ чрез „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД до ответника
4
е изпратено съобщение за извършеното прехвърляне на вземането на ищеца.
Към уведомлението е приложена товарителница на „Български пощи“ с
описание на пратката: уведомително писмо УПЦ-П-БНП/CARD-12712927.
Видно от отбелязването на същата е, че длъжникът е търсен на посочения от
него в договора адрес – гр. Л., ул. ***, на 22. 11. 2021 г., не е намерен или се е
преместил. С оглед изложеното съдът намира, че ищецът е действал
добросъвестно, положил е усилия с изпращането на писмото до адреса на
длъжника на посочения по договора адрес. След като не е бил намерен, то
следва да се приеме, че волеизявлението за уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземането е достигнало до ответника. На следващо място към
исковата молба е приложено уведомление за извършена цесия, което е
получено от ответника с връчване на исковата молба. Съгласно константната
съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на
ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г.
на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по
т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание
чл.235, ал. 3 ГПК. Ето защо съдът намира че и тази предпоставка е налице.
Дружеството-кредитор е регистрирано като финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл. 3а от ЗКИ,
т. е. то се явява кредитор – по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
От друга страна отпуснатият заем на ответницата, като физическо лице,
представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т. 12 от ДР
на ЗЗП, и тя има качеството на потребител – по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК
и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 от
същия – и в Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит
5
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит – под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл.
11 от ЗПК. Тази – на чл. 22 от ЗПК, пък предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес – за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не се е позовала на
нарушаването им – в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1
на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка относно действителността на
процесния договор – във връзка и с доводите на ответната страна, Съдът
констатира, че същият не отговаря на част от изискванията по чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, както и на това – по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Посочен в него е годишният процент на разходите, но единствено като
абсолютна процентна стойност – 35/44,90 %, без взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, ГПР отразява общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в това число и дължимите на посредниците за сключването на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Фактически, в случая липсва конкретизация за това как е формиран
ГПР, което води и до неяснота, относно включените в него компоненти, т. е.
нарушено е и едно от основните изисквания на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – за
сключването на договора по ясен и разбираем начин. Това от своя страна води
до въвеждане в заблуждение на кредитополучателя относно тежестта на
поеманото от него задължение, тъй като при включване на застраховката и
таксата ангажимент към разходите по кредита, ГПР значително надхвърля
допустимия от закона /чл. 19, ал. 4 от ЗПК/ размер.
На следващо място – в случая не са необходими специални знания, а и
6
Съдът вече се е произнасял по аналогични спорове, за да се установи, чрез
измерване с линийка, че в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК размерът на
използвания в договора за потребителски кредит и приложенията му шрифт
не е еднакъв и е по-малък от 12 пункта /4. 23 мм/, особено фрапантно – в
сертификатите за уговорените застраховки, поради което и ищецът не е
представил по делото такъв, въпреки че е неразделна част от процесната
кредитната сделка.
Предвид горното, следва да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, предвиждаща, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита – в случая
1 000 лв., но не и на лихва или други разходи по него. В нея не следва да
бъдат включвани таксата ангажимент от 75 лв., както и застрахователната
премия в размер на 604,80 лв., тъй като на ищеца не е предоставен кредит за
покупка на застраховка "Защита на плащанията", а е поето от него
задължение за заплащането й, като част от месечните погасителни вноски.
От приетото по делото заключение на вещото лице по ССчЕ се
установява, че Б. е платила общо 220 лв. в периода 13.02.2017 г. до 11.10.2017
г. по процесния договор за кредит. Задължението й за главница към
13.10.2017 г. е в размер на 1006, 01 лв., и 393,38 лв. към 11.11.2021 г.
Следователно заплатената сума като лихва, застрахователна премия и такса
ангажимент не може да бъде прихваната към дължимата главница, т.к. не е
достатъчна да я покрие. Ето защо съдът намира, че главницата в размер на
393,38 лв. се дължи изцяло.
Както се посочи по - горе съгласно чл. 23 ЗПК потребителят – ответник
следва да дължи връщане само на чистата стойност по заема, но не и лихви
или други разходи. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен искът за
сумата 159,98 лв., с които се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава за периода от 11.11.2021 г.
до датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2022 г., за която сума е
издадена Заповед № 708/04.10.2022 г. по ч. г. д. № 1589/2022 г. по описа на РС
– Г. Оряховица.
На основание чл. 86 ЗЗД се дължи законната лихва върху главницата,
7
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното, така и в исковото производство. Ищецът претендира
направените по делото разноски, като той е бил представляван от
юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл.
26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсулското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира, че следва да определи юрисконсулско възнаграждение в размер
на 50 лв. в заповедното производство и 150 лв. в настоящото исково
производство. Ищецът е доказал разноски за държавни такси в заповедното
производство в размер на 25 лв. и в исковото производство в размер на 75 лв.,
както и за изготвяне на експертиза в размер от 250 лв. На тази база дължимата
част от тези разноски възлиза на сумата в размер по съразмерност на общо
53,31 лв. в заповедното производство, а в исковото производство в общ
размер по съразмерност от 337,67 лв. / 75 лв. държавна такса, 150 лв. за
възнаграждение на юрисконсулт и 250 лв. за възнаграждение на вещо лице /.
Ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство в размер на 300 лв., заплатени чрез системата на
„EasyPay”. В исковото производство ответникът е предявил претенция за
присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, но по делото не са представени
доказателства за извършено безплатно процесуално представителство, поради
което не му се дължат. Ето защо по съразмерност на ответника в заповедното
производство се дължи сумата от 86,73 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Н.
П. Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Г.О., ул. *** ДЪЛЖИ НА
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ********* сумата от 393,38
8
лв. (триста деветдесет и три лева, 38 ст.), представляваща главница по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS-11417811 от 28.08.2015г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и Н. П. Б., като
впоследствие вземането е прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България” в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, по силата на Договор за продажба на вземания /цесия/ от 11.11.2021г.,
заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.08.2022г., до окончателното изплащане на
главницата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 708/04.10.2022
г. по ч. гр. д. № 1589/2022 г. на РС – Г. Оряховица.
ОСЪЖДА Н. П. Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Г.О., ул. ***
да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с ЕИК
*********, сумата от общо 337,67 лв. (триста тридесет и седем лева, 67 ст.
)разноски по съразмерност в исковото производство и сумата от 53,31 лв.
(петдесет и три лева, 31 ст.) разноски по ч. гр. д. № 1589/2022 г. на РС – Г.
Оряховица.
ОСЪЖДА "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с ЕИК
********* да заплати на Н. П. Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Г.О.,
ул. ***, сумата от общо от 86,73 лв. (осемдесет и шест лева, 73 ст.) разноски
по ч. гр. д. № 1589/2022 г. на РС – Г. Оряховица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч. гр.
д. № 1589/2022 г. по описа на РС – Горна Оряховица.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9