Определение по дело №1480/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 181
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Станчо Радев Савов
Дело: 20193100201480
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

19.02.2020 г.                                                                                                 гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                         Наказателно отделение

На деветнадесети февруари                                  Две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНЧО САВОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.Т.Е.Г.

 

Секретар Десислава Вълчева

Прокурор РАДОСЛАВ ЛАЗАРОВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Савов

НОХД № 1480 по описа за 2019 г.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Подсъдимият П.В.К. - редовно призован, явява се лично и с адв. Ю. Г.- редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Подсъдимият К.Д.Я.- редовно призован, явява се лично и с адв. Л.- редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Подсъдимият А.Г.Г. - нередовно призован, не се явява.

За него се явява адв. В.Й. -  служебен защитник от ДП.

Докладва се получена справка от НБД“Население“ относно роднински връзки на подс.А.Г., предвид обстоятелството, че призовката е върната с отбелязване, че по данни на майка му същия е починал.  От направената справка се установява, че същия има и други близки роднини, а именно С.Г.- негова дъщеря и лицето Е.Г.  – негов брат.

Изпратено е запитване до същите по отношение на твърдението, че подсъдимия е починал, като  видно от докладна записка на пол.инспектор Иван Филипов, след проведен разговор с брата на подс.Г. – Е.Г.Г. на посочен тел.номер,  като същия  е потвърдил, че брат му А.Г.  е починал 2018 г. в Канада, гр.Торонто.

Получена е молба от С.Г. - дъщеря на подс. Ал.Г., която уведомява съда,  че баща й е починал, изпраща копие от смъртен акт на английски език и препис на същия по ел. поща.  В този смъртен акт е отразено, че А.Г. е починал на 05.12.2018 г. в Канада, гр. Мисисага и е бил кремиран. Предвид краткия срок документите не са получени в оригинал в съда, нито е направено запитване  до съответните служби в Канада дали това лице е починало в съответното място в Канада.

Изискана е  справка от мобилните оператори А1, Виваком и Теленор относно подсъдимия, като е получен отговор от Виваком и Теленор, че към момента на изготвяне на справката в тяхната мрежа няма регистрирани СИМ карти на името на А.Г..

 

Пострадалият Г. Е.- редовно уведомен по телефона с участието на преводач за датата на съдебното заседание,  не се явява.

Съдът докладва, че същия е уведомен за с.з., видно от докладна записка от деловодител при НО на ВОС. След проведен разговор чрез преводач се установява, че книжата са получени в адвокатската кантора, която го  представлява, на 28.01.2020 г. от адвокат Сузане Тайбер, като заявяват, че за съдебното заседание представител няма да  се яви, но държат да получават информация относно хода на делото.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Няма пречки и би следвало да дадете ход на делото, но аз считам, че следва да изясним първо въпроса дали е починал подс.Г..

АДВ. Л.. Няма пречки да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото, доколкото нямаме категорични данни дали подзащитния ми е починал и нямаме оригинален документ по делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото в съдебно заседание, тъй като се явяват лицата по чл.247 б НПК, съгласно разпореждането за насрочване на разпоредително заседание. Относно обстоятелството дали подс.Г. е починал официални удостоверителни документи за това обстоятелство към настоящия момент не са постъпили в съда кам настоящия момент, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на подсъдимите.

ПОДС. К.Д.Я. - роден на *** ***, български гражданин, българин, с постоянен адрес ***, с висше образование, работи във фирма „Елинор“ ЕООД, женен, неосъждан, ЕГН: **********.

ПОДС. П.В.К. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес ***, с висше образование, работи като управител в „ОЗОН“ ЕООД, женен, неосъждан, ЕГН: **********

 

Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че са връчени в срок  преписи от обвинителния акт и разпореждането на подсъдимите, явили се в съдебно заседание, /съгл. изискването на чл.311 ал.1 т.2 от НПК/

Председателят на състава разясни правата на явилите се лица по НПК, както и за последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.

            Председателят на състава разясни на страните правото им на отводи. Искания в тази насока не постъпиха.

 

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Г.: Аз смятам, че не можем  да пристъпим към разпоредително заседание, без да установим категорично данни относно подс.Г..

АДВ. Л.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Й.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

           

Съдът като взе предвид явилите се лица, становището на страните намира, че са налице условията за провеждане на разпоредително заседание, поради което 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

 

            Съдът пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247б ал.1 и 2 НПК по всички въпроси, посочени в чл.248 ал.1 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, досежно въпросите, които следва да обсъдим в разпоредително заседание, моето становище е следното:

Считам, че делото е подсъдно на съда. Не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство  в настоящия етап, досежно липсата на яснота относно смъртта на подс.Г.. Ако и когато бъдат събрани такива доказателства, разбира се, производството по отношение на него следва да бъде прекратено. Считам, че на ДП няма допуснати процесуални нарушения, а още по-малко отстраними и съществени, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, пострадалия и неговите наследници. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила,  с оглед позицията на обвиняемите-подсъдими сега, да не признават вина. Те биха могли да предпочетат съкратено  съдебно следствие с пропускане на разпита на вещи лица или свидетели, но това е тяхна преценка. Считам, че няма основание за разглеждане на делото при закрити врата, нито да се привлича резервен съдия или резервни съдебни заседатели, за назначаване на защитник, на вещо лице, преводач или на тълковник. Не се налага извършването на следствени действия по делегация.  Взетите мерки за процесуална принуда са отменени, така че няма  да коментирам по тази точка. Нямам искания за събиране на нови доказателствата. Следва да бъдат събрани такива служебно от съда досежно гражданския статус на подс.Г.. В зависимост от позицията на защитата дали ще поиска разглеждане на делото по съкратените правила, съда следва да  вземе решение  относно насрочване на с.з. и лицата, които следва да се призоват за него.

 

            АДВ. Л.: Уважаеми г-н Председател, съдебни заседатели, уважаеми г-н представител на държавното обвинение, по въпросите, които разглеждаме в чл. 248 НПК, считам следното:

Делото е подсъдно на ВОС. По отношение на т.2 - на първо място безспорно трябва да се съберат доказателства относно това дали лицето  - подсъдимия Г. е починал. На моят подзащитен е повдигнато обвинение за това, че е извършил престъпление по чл.123 от НК. Това престъпление е, защото не са извършили определени действия, които е трябвало да извършат съгласно ЗУТ и други такива наредби. Тези действия обаче са били необходими да бъдат извършени през 2001 г. -   тогава, когато е бил строежа, и когато се е изграждал самия обект, правили са се проектите. Настъпилият инцидент е 2011 г. В тази връзка деянието, което моят клиент е  трябвало да направи с умисъл или непредпазливост, е 2001 г. Ако приемете това мое становище, означава, че са налице всички срокове за изтичане на давността по отношение на наказателното преследване спрямо моя клиент, и срещу всички останали подсъдими. Длъжен съм да направя това възражение сега, като след като се произнесете по него, ще видим какво ще се случва.

Обръщам внимание и съгласно разпоредбата, по време на строежа от 2001 г. предвиденото наказание по чл.123 от НК  е било до 5 години лишаване от свобода, т.е. то  не е тежко по смисъла на НК. Това е второто нещо, което искам да обсъдя с Вас и  да го изложа като мотиви, като считам, че е изтекла давността, дори и абсолютната давност е изтекла по  отношение на моя клиент.

На следващо място – по отношение на т.3 – считам, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения. Преглеждайки внимателно всичките 10 тома на това дело ми направи впечатление, че по делото има една СТЕ с допълнение към нея. Това е СТЕ, на която прокуратурата се позовава и която е описана  на л.17 до л.117 и  след нея има  едно допълнение. Обръщам внимание на това, че тази експертиза е назначена с постановление от 01.02.2012 г. Тя обаче е повторна тройна, т.е. по делото би следвало да има някаква първоначална експертиза, която  аз не виждам. Липсвайки такъв съществен елемент като експертиза по делото, считам, че е нарушено правото на защита на всички участници в това производство. В подкрепа  на тези мои разсъждения е следното: В разменена кореспонденция, т.е. в  доклада между  разследващия полицай и прокуратурата има предложение, т.е.  две -   от 26.08., когато разследващ полицай е бил Димко Димов и от 07.10. пак същия разследващ полицаи. В първото предложение за това какво следва да се направи по делото, разследващият полицаи докладва, че има назначена такава експертиза  от 26.08.2011 г. На 07.10.2011 г., разследващия полицай Димов докладва, че такава експертиза вече е изготвена. Такава експертиза по делото няма. Постановлението, с което е назначена експертизата по това дело,  е от 01.02.2012 г. и тя е описана в обв.акт. Въпросът е обаче къде е първата експертиза и докато не разберем какво се случва с нея, считам че е нарушено правота на защита моя клиент. Нямаме претенции по отношение на останалите точки: Считам, че няма основание да се гледа делото по реда на особените правила,  няма основание за разглеждане  на делото при закрити врати, да  се привлича резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник, на вещо лице, преводач или на тълковник. Не се налага извършването на следствени действия по делегация.  Взетите мерки за процесуална принуда са отменени, така че няма ги коментирам. Нямам искания за събиране на нови доказателства на този етап, ще имаме множество такива по-късно в хода на съдебното следствие. Считаме, че ДП е можело и е трябвало да свърши много повече работа, събирайки и други доказателства, които оневиняват  лицата, на които е повдигнато обвинение.

 

АДВ. Г.: Г-н Председател по отношение на точките аз се присъединявам към казаното от колегата Л.. Считам, че са налице основания за  прекратяване на наказателното производство, и ако Вашия състав прекрати  наказателното  производство, с оглед  установяване категорично смъртта на третия подсъдим, то Вие няма основание да се произнасяте по всички други въпроси по делото, защото делото би следвало да се разгледа от друг състав.

Налице са основания за прекратяване на наказателното производство и с оглед на изтекла давност, защото прокуратурата приема, че давността започва да тече от датата на смъртта на  детето,  а ние твърдим, че към датата на смъртта на детето наказателна отговорност могат да носят само собствениците на хотела, съответно на басейните, както и  експлоатиращите ги и отговорни за тяхната експлоатация.  Ако се ангажира  наказателната отговорност на двамата подсъдими,  тя  би  следвало да започва да тече от  момента на пускане на това съоръжение в експлоатация. Твърдим, че имаме допуснато съществено процесуално нарушение на ДП, свързано с оценката на фактите именно по отношение на това кои са наказателно отговорните лица към датата на настъпване на смъртта, като твърдим, че обвинението не е изследвало изобщо обстоятелствата, свързани с  разделянето на басейна, който е бил проектиран като един  басейн с една апаратура за експлоатация, а последствие е разделен на две и никой не е  изследвал има ли подмяна на частите - на ВИК и ел. оборудването на басейна.

Независимо от настъпилите промени считаме, че обвинителния акт не е изготвен в съответствие с изискванията на чл.246 от НПК и не дава възможност на подсъдимия Китиков да разбере в какво се обвинява и къде е причинно- следствената връзка  между неговите действия и евентуално бездействия, с  настъпилата смърт. Делото следва да бъде върнато на прокуратурата за установяване на тези факти, и най-вече за намиране и прилагане на  първоначално изготвената експертиза, която е изключително важна, с оглед на обстоятелството, че нямаме нормално извършени първоначални процесуално-следствени действия,  установяващи значими и сериозни факти към обвинението.

Считам, че са налице основания да прекратите и да върнете делото на прокуратурата, за установяване на тези факти и предявяване на всички материали по делото от фаза ДП и съответно изготвяне на обосновано постановление за прекратяване или на обв.акт.

Считам, че няма основание да се гледа делото по реда на особените правила,  няма основание за разглеждане  на делото при закрити врати, да  се привлича резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник, на вещо лице, преводач или на тълковник. Не се налага извършването на следствени действия по делегация.  Взетите мерки за процесуална принуда са отменени, така че няма ги коментирам.

Считам, че по отношение на доказателствата ще имаме  доказателствени искания, но  то ще бъде след като се произнесете по всички въпроси, задължителни по реда на разпоредителното заседание.

 

АДВ. Й.: Уважаеми съдии, безспорно делото е подсъдно на настоящия съд.

Относно това дали има основания за прекратяване или спиране на наказателното производство – на този етап не може да се даде еднозначен отговор, без да бъде извършена проверка от съда дали  наистина документите, представени за смъртта на А.Г. са автентични. Не смятаме, че е допуснато някаква съществено нарушение на процесуалните правила, но  също намирам, че е изтекла давността. Няма достатъчно данни  в ДП дали не  са подменяни последствие тръбите, защото този басейн е бил експлоатиран в продължение на  10 години и през този период няма данни да е имало някакви инциденти там.  Смятаме, че от издаването му през 2001 г. до  сега, е изтекъл предвидения в НК давностен срок.

 Не са налице основания да се гледа делото по реда на особените правила , доколкото го няма подсъдимя Г. и да видим какво е неговото становище.

Не е необходимо делото да бъде разглеждано при закрити врати,  не се налага привличането на резервен  съдия, съдебен заседател, тълковник, да бъде назначаван друг  защитник,  или извършване на действия по делегация, освен проверката дали е починал наистина подсъдимия Г..

Аз се присъединявам към това, че взетите мерки за процесуална принуда  на този етап са отменени и  подсъдимите се явяват коректно в с.з.

Искания за събиране на доказателства не правим.

Остава да насрочите с.з.  с призоваване на всички лица.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни заседатели,  обвинението е за престъпление против личността - за причиняване на смърт по непредпазливост, поради немарливо изпълнение на служебните задължения, но  наблягам върху  причиняване на смърт. От тази гледна точка считам, и заради това, че считам, че  следва да се внесе обв.акт, а не да се прекрати делото, че давностните срокове следва да се изчисляват от датата на причиняване на смъртта.

 По отношение на първоначалната експертизата – убеден съм, че такава има. Тя беше в един доста  скромен  обем и ако това е проблем  и ми дадете възможност, ще я намеря.

Поради скромният й обем и това беше причина да бъде назначена повторна експертиза и затова тя е кръстена  повторна тройна. Да проиграем хипотезата, че тази  експертиза някъде е  изчезнала, защото аз  не бива да се съмнявам в добросъвестния прочит на колегите на материалите по делото, основание за прекратяване и връщане  на делото е допуснато отстранимо   съществено процесуално нарушение. Аз не виждам как един изгубен доказателствен материал би могъл да бъде възстановен и намерен и как би могло да бъде отстранено  това съществено процесуално нарушение. Така че само по себе си искането да се прекрати делото, за да се набави липсващата  експертиза, която според мен не липсва и е там,  не виждам как би могло да бъде отстранено едно такова хипотетично допуснато нарушение.

От тази гледна точка  моля да продължим  с разглеждането на делото и при липса на други възражения в  становището на страните, да се произнесете в този смисъл.

 

ПОДС. Я.  Присъединявам се към казаното от моят защитник. Желая  да допълня от своя страна  още нещо:

Както знаете, един разследващ орган носи отговорността да осигури своевременно законосъобразно и успешно извършване на разследването, както и да събере  в най-кратък срок необходимите доказателства. Когато извършват разследването,  разследващите трябва  да се ръководят само от закона, вътрешното си убеждение и указанията на водещия прокурор. Считам, че при събирането на доказателства от разследващите  органи е нарушено  моето право за равнопоставеност при страните. Нарушен е водещият принцип  в НПК. Прокурорът и разследващите органи са длъжни да  вземат всички мерки в рамките на своята компетентност, за  да осигурят разкриването на обективната истина. Към предоставените доказателства по делото липсват  снимки и опис на съоръжението,  което  е предизвикало инцидента с детето. Не е проведен следствен експеримент. Техническото помещение не е поставено под забрана  и охрана. В ДП и предоставената ми документация няма нито една снимка на съоръжението от времето на инцидента  или  следващия ден. Считам, че с тези действия или бездействия, разследващите органи предоставят на съда непреки доказателства, при положение, че преките са били налице и не е било проблем да бъдат незабавно документирани, както считам, че това е тяхно пряко  задължение. Липсват първичните  доказателства в ДП.

Цялото обвинение към мен се базира на косвени доказателства, на базата на тройна експертиза, която е изготвена не фактическото съоръжение, налично  по време на инцидента, а по проектна документация от 2001 г.,  вероятно от покойния г-н Г..

Нарушен е принципа за непосредственост, съгласно  който всички решения и обвинения трябва да се основават  на доказателства, които органите на реда са събрали  и проверили лично. Преките  доказателства не могат да бъда заменени с косвени – пише го в закона. По делото липсват  преките доказателства. Не е имало проблем те да бъдат документирани в деня на инцидента или следващия ден от длъжностните лица, извършили съответните огледи.

Считам, че спрямо мен е извършено процесуално нарушение като обвиняем,  а именно не са събрани доказателства, необходими за разкриване на обективната истина. Считам, че прокурора е бил длъжен преди предаването на съда, да се увери, че  разследването е извършено без процесуални нарушения или нередности, включително нарушаване правата ми  като обвиняем.

Моля да върнете делото на г-н прокурора за  отстраняване на всички допуснати нарушения.

Искам да кажа, че една присъда не може да почива на предположения. Съдът признава подсъдимия за  виновен само когато  обвинението е доказано по несъмнен начин.

 

ПОДС.К. – Подкрепям казаното от адвоката ми, както и от К.Я. и ще добавя само някои неща, които се отнасят до мен:

Запознах се с обвинителният акт и доказателствата от ДП, от които не получих яснота за моето виновно поведение. Не мога да направя връзка между обвинението и моите действия или бездействия, които имат отношение към фаталното  събитие 10 години след завършване  на строежа.  В обв.акт се упоменават тестове от закона и нормативната уредба,  които изброяват  задължения на строителния надзор, но не се изяснява моето виновно поведение в процеса и нарушенията, които се предполага, че съм извършил.  Участието ми в строителният надзор на х-л Берлин  са с много ограничени  задължения и  отговорности. Аз съм експерт като физическо лице, единствено и само по отношение на строителство, включая окабеляване и канализация, което не включва басейните. Категорично не приемам към мен да се  отправя обвинение за порочно  извършена или несвършена работа, от лицето с лиценз и регистрация, упражняващо строителния надзор по договор със собственика, и това е „Юнион контрол“ ООД с управител Марин  Бакалов. Всички административни отговорност и  експертни  отговорности  по части от проекти, различни от  водоснабдяване и канализация, са  извън  моите правомощия и отговорности. Няма  данни за немарливо отношение от моя страна към  правно-регламентираните дейности. Моята отговорност като експерт на строителния надзор след разрешението  за строеж, е спазване на одобрените проекти, проверки за качеството и надеждността на извършените СМР, удостоверяване на  извършените работи. Задълженията ми като физическо лице-експерт  по строителния контрол  са изпълнени  коректно и това документирано.

В обв.акт се упоменава и едно от важните  задължения на строителния надзор по чл.168 от ЗУТ – това е  факт, който е удостоверен с моя подпис  по документацията и което необяснимо е прието за моя вина. Не съм имал отношение по определянето  на годността и качеството  на проектите. Оценката в съответствие на инвестиционния проект, извършена от „Юнион контрол“ ООД с участието на други  специалисти в друг офис. Не ми е предоставена възможността да вземам отношение по качеството  и съдържанието на  инвестиционните проекти. Проектът за басейн, предмет на  техническите експертизи,  е за част технологична, към която не съм имал отношение и отговорности. Проектът по вода и канализация на х-л Берлин-2 е на инж.Маринела Моцинова и  моите отговорности да упражняване на независим строителен надзор на х-л Берлин-2 са единствено  за този обхват на проекта. Инж.Моцинова беше обвиняема по настоящото  дело, но по преценка на прокурора обвиненията бяха свалени от нея. По време на строителството не съм имал каквито и да е отношения с А.Г.. Строителният  надзор, включително по смисъла на ЗУТ, е упражнен от „Юнион контрол“ООД, което е видно от документите по делото. Това е субекта, който има договор с възложителя, има лиценз за дейността и носи отговорността за строителния надзор. В окончателния доклад на строителния надзор  не фигурират проектант и експерт на строителния надзор за част технологична, която включва басейните. Подписът   срещу моето име в същия доклад, е фалшив. В най-общата формулировка на обвинението се визира немарливо отношение към правно регламентирана дейност, без  да се изброяват подробности.  Това директно провокира въпроса ми по какви критерии  се определя отношението ми като немарливо и как е документирано това,  с какво моята  дейност  като представител на строителния надзор, е допринесла за настъпване на злощастното събитие, имал ли съм възможности за предотвратяването му, с каква компетентност се преценява моето участие в  процеса и ми се стоварва цялата вина  за дейността на строителния надзор. Първото позоваване  с малко повече конкретика е по чл.168 от ЗУТ и се изброява част от  задълженията на строителния надзор. Обвинението удобно пропуска  предходните разпоредби на чл.166 и чл.167 от раздел3 на ЗУТ, в които се изясняват лицата, упражняващи строителния надзор. В конкретния случай това е „Юнион контрол“ООД – факт, добре известен на обвинението. Моите взаимоотношения  с „Юнион контрол“ ООД са по смисъла на чл.167 от ЗУТ и в техния списък фигурирам като технически правоспособни физически лица. Не мога да потвърдя в какви правоотношения съм бил с юридическото лице, упражнявало строителния надзор,  но потвърждавам, че повечето подписи от мое име на документите, приложени по делото, са автентични.

В експертизите от ДП се изяснява, че проектите са одобрени и с редовни строителни книжа, включително разрешение за строеж. А наличието на  тези чертежи, без корекции, удостоверява спазването на фиксираните законови изисквания. Няма основание да не се удостовери годност на строежа и да  не се даде  разрешение за  ползване.

Другото позоваване на необективен документ е Наредба№7/2001 г. на МРРБ, като в обвинението са вмъкнати извадки от членове и алинеи. Няма конкретика и определяне отново на моето виновно поведени,  като факти и данни за това.  Вземат се избирателно отношение към регламента и се пропуска най-съществената част – определяне  кои са участниците в процеса и какви са техните отговорности.

Големият коз  на обвинението е тройната техническа експертиза, а точно това е областта, в която мога да отстоявам максимално с прецизност и не мога да приема  неточност, некомпетентност и непълнота в обосновките, особено за вменяване на вина с такава тежест. Приложените по делото технически експертизи са изготвени повече от половин година след инцидента и   то при липса на оригиналното оборудване. По тази причина експертите правят само хипотетично допускане на условията, довели до злощастното събитие.

Искам да вмъкна новият факт, който се появява, че има някаква друга експертиза, която не е налична по делото и която може би ще промени част от нещата.

Хипотезите, че по време на инцидента басейните са работели с оригиналното си оборудване, окомплектовка и конфигурация не се подкрепят, т.к. за това допускане няма доказателства. Напротив -  има очевидни факти, включително от ДП, че са извършени съществени промени в периода 2002-2012г.  Най-важният пропуск на техническите експерти по отношение на конфигурацията на басейните,  е това, че го е проектирал от две части – открит/закрит, но свързани с коридор помежду им, с обща пречиствателна инсталация. След въвеждане в експлоатация, същият е разделен с преграда  до водния коридор на два отделни басейна – вътрешен и външен с обща пречиствателна инсталация. Другата съществена промяна в експлоатационните условия е, че на басейните осигурява ново захранване, този път с минерална вода и те работят с големи проточни водни количества за сметка на намалена оборотна вода. Тази намеса в технологичните процеси по пречистване на водата, водят до съществена промяна в режима на оборудването и категорично не съответства на параметрите,  заложени в проекта. Обвинението настоятелно отхвърля отговорността  за злополучния инцидент, която носят собствениците на басейните и лицата, отговорни за експлоатацията.

Независимо  от всички други предпоставки  в инструкцията за  експлоатация, която е част от ДП, е записан текст:“Недопустимо е хора, които не са инструктирани от специалист на „Експрес ганацион“ да работят с тази инсталация.  Няма информация, че  персонала, отговорен за експлоатацията на басейните през  2011 г., е бил инструктиран. Междувременно са изтекли над 10 години  от изграждане на съоръжението и доставки на оригиналното оборудване. Нищожна е вероятността басейните да са безпроблемно експлоатирани,  без подмяна  на елементи за целия този  период. Няма данни какво е било оборудването по време на фаталния инцидент. През 2012 г. по време на огледите за експертиза е установено, че басейните са изцяло ремонтирани и има ново оборудване. По време на инцидента басейна е работел  без разрешение за ползване от Община-Варна, което  категорично е  документирано, но е необяснимо защо обвинението приема  това за незначителен факт и насочва цялото си внимание към проекта на басейна за оборудване, което със  сигурност е било частично подменено през 2011 г.

 

 

            Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

СЪДЪТ, след тайно съвещание, като взе предвид становището на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 123 ал.1 от НК и по правилата на чл.35 и чл.36 от НПК е местно и родово подсъдно на Окръжен съд–Варна. Няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.

Не са налице основания делото да се гледа при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице или тълковник и да се извършват съдебни действия по делегация.

Мерките за неотклонение по отношение на подсъдимите са отменени.

Не се направиха искания за събиране на нови доказателства и на този етап не е наложително да бъдат ангажирани такива и според съда.

Няма искания за разглеждане на делото по особените правила.

По отношение на това дали на ДП са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът след като прецени всички факти и обстоятелства по делото намира, че съдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на ОП-Варна, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на наследниците на пострадалия, които не могат да бъдат санирани  от съда. Това е така предвид следното:

С престъплението по чл.123 от НК е пострадала 13 годишната С.Е.- германска  гражданка.

По досъдебното производство като наследник на пострадалата е разпитан Г. Ерест, също германски гражданин, който е заявил, че е баща  на С.Е., което се установява и от представеното по делото удостоверение за произход  /т.11 л.11-12 от ДП/ издадено от Районен съд Бург-Германия - съд по наследствени въпроси.

Представени са доказателства /том 11, л.13 от ДП/, че майка на С.Е.е Р.Е.Е., която е починала на 13.09.2010г.

По делото са налични и доказателства /том 11,  л.10, л.13 от ДП/, също издадени от Районен съд-Бург, от които се установява, че  пострадалата С.Е.има двама братя, а именно К.Т.и Р.Т./синове на починалата на 13.09.2010г.  Р.Е.Е.- майка на С.Е./, както и баба по майчина линия , а именно Ерика Уйтлеб.

По ДП няма събрани писмени доказателства, от които да се установява дали пострадалата С.Е.има живи дядо и баба по бащина линия, както и жив дядо по майчина линия т.е. възходящи до втора степен включително.

 По делото се установява, че единствения, който е уведомен, че се води наказателно дело относно настъпилата смърт на С.Е., е нейния баща Г. Е..

Известните по делото  братя на пострадалата-   К.Т.и Роберт Тийм, както и  бабата - Ерика Уйтлеб, не са уведомявани по никакъв начин за воденото наказателно  производство.

Неуведомяването на всички наследници на пострадалия в досъдебно производство за водене на наказателно производство срещу подсъдимите от своя страна нарушава съществено тяхното процесуално право, а именно да правят искания, възражения и всякакви други действия по досъдебното производство, които законът позволява, като неиздирването на всички наследници и съответно неуведомяването им за образуваното ДП,  съществено е ограничило  техните процесуални права.

 Разпоредбите на закона, а именно чл. 249, вр.чл.248, ал.1, т.3 от  НПК са категорични, че когато на ДП са нарушени правата на наследниците на пострадалия от престъплението, това е съществено процесуално нарушение и е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на тези съществени процесуални нарушения.

 На практика по ДП не е направено необходимото всички живи наследниците на пострадалата от престъплението да бъдат открити и съответно уведомени за воденото наказателно производство срещу лицата, причинили смъртта на техният родственик - писмени доказателства за това обстоятелство по делото не са налични. Предвид на което и е необходимо да бъдат събрани писмени доказателства, от които да се установява безспорно дали пострадалата от престъплението С.Е.има жив дядо по майчина линия, както и живи дядо и баба  по бащина линия, които са нейни възходящи  от втора степен.  

В тази връзка при издирване на наследниците на пострадалата  следва да се има предвид задължителното  действие на Тълкувателно решение №1/2016  от 21.06.2018г., с което се дава възможност и на други родственици на пострадалата, различни от съпруг и деца, да участват в производството в качеството на пострадали, а именно братя, сестри, възходящи и низходящи до втора степен. 

  Следва да се има предвид и становище на ОСНК на  ВКС, проведено на 31.10.2019г., с което също се приема, че така посочените лица в  Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г., а  именно братя, сестри и възходящи и низходящи до втора степен в качеството на пострадали могат да бъдат конституирани както като  граждански ищци, така и като частни обвинители в процеса.  Категорични са и по отношение на въпроса относно задължителното им уведомяване на осн.чл.75, ал.2 от НПК  за образуваното ДП, като задължение на органа по ДП е да стори това незабавно, като следва да вземе необходимите мерки за това. Изпълнението на това задължение е важна гаранция за обезпечаване на възможността на пострадалия да узнае, а след това ако желае и да упражни своевременно, всеобхватно и ефективно  всички свои права в досъдебното производство. Това задължение следва стриктно да бъде изпълнявано от органите на ДП. Ако пострадалият не знае за образуваното ДП /какъвто е най-вероятно и настоящия случай по отношение на част от пострадалите наследници/, то това не освобождава органите на ДП от ангажимента  по събиране на информация за местонахождението им и съответно уведомяването  за образуваното ДП и за правата, които имат в него.

Ако пострадалият поиска да участва в ДП и съответно бъде допуснат да участва в него, той трябва да направи искане, но за да направи това, той следва да бъде уведомен за тези си права,  което в настоящото ДП не е направено по отношение на всички пострадали.

Отделно от това съдът намира за нужно да отбележи, че без надлежното уведомяване на всички, които имат качеството на пострадали /в съответствие на Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г./,  то не може изобщо да ,,тръгне“ разглеждането на разпоредителното заседание по делото. Ако се приеме, че пострадалите могат да започнат участието си в процеса едва в съдебна фаза, то това значи, че съдът следва още в самото начало на  разглеждане на съдебното производство да спре делото и да започне издирване и уведомяване на лицата посочени в Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г., а това според настоящия съдебен състав е задължение на органите на ДП, с оглед реализиране и охраняване на правата на пострадалите - посочени по горе. 

От друга страна, на ДП е допуснато още едно съществено процесуално нарушение, което е ограничило процесуалните права на единият от подсъдимите по делото, а именно на  А.Г..

По делото същият е привлечен задочно в качеството на обвиняем, като има данни от неговата майка и брат, че същия живее в Торонто -Канада.

Не е правен опит същия да бъде открит и уведомен по някакъв начин, че срещу него се води ДП за извършено престъпление  по чл.123 от НК.

Отделно от това, по делото е върната изпратената призовка на адреса с отметка, че по сведения на майката, подсъдимия Г. е починал в Канада. 

След справка в НБД“Население“ са  открити дъщерята и брата на Г., като по отношение и на двамата е направено запитване относно техният близък родственик, а  именно подс.Г..

По отношение на брата Е.Г. е изготвена докладна записка от районния инспектор по местоживеене, в която се твърди, че по сведения на Е.Г. подсъдимия А.Г. е починал в Канада в края на 2018г.

По ел. поща в ОС-Варна на 17.02.2020г. е пристигнала молба от дъщерята на подс.Г.-  С.А.Г.,  придружена с превод на български език на смъртен акт, както и копие на смъртен акт на английски език на подсъдимия А.Г., в който е отразено, че същия е починал на 07.12.2018г. в Канада и е погребан в гр.Мисисага, щат Онтарио. По делото, предвид недостатъчния срок, все още не е пристигнал смъртен акт с мокър печат от преводаческата агенция, както и такива доказателства не са изискани и от българската консулска служба в Канада,  от които да се приеме безспорно, че подс.Г. действително е починал, като  и съответно нак. производство по отношение на него да бъде прекратено.    Следва да се отбележи, че в НБД „Население“ в България не е отразено, че подс. Г. е  починал.

Предвид недостатъчно убедителните представени до настоящия момент доказателства за смъртта на подс.Г. и съответно непрекратяването на нак. производство спрямо него,  съдът намира за нужно да отбележи  фактите относно неговото неуведомяване по воденото срещу него наказателно производство, а именно:

Съгласно чл.6, т.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи всяко лице, обвинено в извършване на престъпление има следните права:

 - да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език; 

-да има достатъчно време и възможности  за подготовка на своята защита;

 -да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор, като ако не разполага със средства за заплащане на адвокат да му бъде предоставена безплатна служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието;

 - да участва в разпита или да изисква разпит на свидетели на обвинението и да изисква призоваването и разпита на свидетели на защитата  да се извършват при същите условия, както и свидетелите на обвинението.    

В същия смисъл е и директива /ЕС/ 2016/343 на Европейския парламент, действаща и в България от 01.04.2018г.,  където също се определят основните права на обвиняемото лице в наказателното производство,  свързани с презумпцията за невиновност, като едно от тях е правото на лицето да присъства  на съдебния процес  /в този смисъл и изискването да бъде уведомен, че срещу него се води наказателно производство/. Правото на лицата да присъстват на водения срещу тях съдебен процес е от основно значение за да се гарантира  съществуването на справедлив съдебен процес, както неприсъствието му е основание за нов съдебен процес и ново разглеждане на делото по същество. В чл.8 от Директивата  е указано , че следва да бъдат направени ,,разумни усилия“, за обвиняемия да бъде установен, а такива по ДП липсват по отношение на Ал.Г.. 

 В този смисъл неуведомяването на  А.Г., че срещу него се води наказателно преследване, както съответно и неучастието му в досъдебното, респ. и в съдебното производство, е съществено процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено още в досъдебна фаза на процеса. 

Представеното по делото писмо на Дирекция консулски отношения  /т.11 л.6 от ДП/ не санира така описаните по-горе задължения на органите на ДП и с него съдът не може да приеме, че са направени ,,разумни усилия“, подс.Г. да бъде установен и съответно уведомен за воденото срещу него НП.

Предвид гореизложено съдът намира, че делото следва да бъде върнато във фазата на досъдебното производство, като прокуратурата и разследващите органи следва да упражнят правомощията си, да издирят всички наследници на пострадалата от престъплението, да се представят писмени доказателства по досъдебното производство за това кои са всички наследници на пострадалата С.Е./с оглед  Тълк. реш. №1/2016г./, нейни братя и сестри и всички възходящи до втора степен / дядо по майчина линия, както и живи дядо и баба  по бащина линия/, като съответно всеки един от тях може да реализира правата си, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс на Република България, както и от своя страна  всеки един от тях може да  упълномощи надлежно  повереник, който да го представлява по делото и който може да упражни правата им, предвидени в разпоредбите на НПК. В тази връзка всеки един от наследниците, които могат да се конституират в процеса като гр. ищци и частни обвинители, следва да бъде уведомен за воденото НП.

Също така органите на ДП следва да сторят необходимото по отношение на А.Г. /ако същият е жив/, че да бъдат изпълнени изискванията на европейското законодателство, визирани по-горе, като бъдат санирани процесуалните нарушения, допуснати на ДП, касаещи правата на Г. по воденото срещу него наказателно производство.  

Следва също така да бъдат представени и приложени по ДП писмени  доказателства за уведомяването на  всички лица, които имат право да участват в производството като пострадали, ако направят такова искане, че са запознати с материалите по ДП.

За прецизност съдът намира за нужно да отбележи, че за втори път прекратява съдебното производство и връща делото на прокуратурата със задължителни указания, като съдът счита, че ако указанията на съда при първото прекратяване бяха изпълнени, то до настоящото определение не би се стигнало, тъй като допуснатите нарушения са почти същите като при предходното разглеждане т.е. намира, че указанията на съда не са изпълнени в цялост, което от своя страна води и до настоящото определение за прекратяване на съдебното производство.

   С оглед на горното и на основание чл. 248, ал.5, т.1 и ал.6 от НПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

            ПРИЕМА, ЧЕ:

1.            Делото е подсъдно на Варненския окръжен съд.

2.            Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.            По делото са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на наследниците на пострадалата и  на подс. Г. 

4.            Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

5.            Няма основание делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се  назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебни следствени действия по делегация.

6.            Мерките за неотклонение по отношение на подс. Я., и К.  са отменени.

7.            Няма искания и не се налага събирането на други доказателства на този етап от производството.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1480/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна и ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Варна за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, довело до ограничаване на процесуалните права на наследниците на пострадалата от престъплението и  на подс. А.Г.

Определението относно прекратяването подлежи на обжалване или протестиране  по реда на Глава ХХІІ от НПК пред Апелативен съд - Варна.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:30 часа.

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                     

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   1.                                                                                  

                                                                               2.

 

                           СЕКРЕТАР: