№ 5589
гр. София, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110110589 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след като е издадена Заповед №18684 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.07.2022 година и въз основа на
искова молба на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано заедно от
.........., със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“ Ястребец“ № 23Б против Ч. Й. В.
с ЕГН:**********, с адрес: гр. С.
Ищецът твърди, че на 28.03.2022 г. “Топлофикация София” ЕАД е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх. № 60378 срещу Ч. Й. В. с ЕГН
********** за сумата от 2545,53 лева, от които 2305,04 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, и 212,55 лева —
мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 21.03.2022 г., както суми за дялово
разпределение 23,87 лева - главница за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 28.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, 4,07 лева - лихва за
периода от 01.07.2019 г. до 21.03.2022 г. като претендира и направените по делото разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че с разпореждане, постановено по ч. гр. дело № 16239/2022 г. по описа на
СРС, 143 състав е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу Ч. Й. Велев с
ЕГН:**********. Твърди се още, че със съобщение получено от дружеството на 31.01.2023
г., съдът е дал указания, че дружеството може да предяви иск относно вземането срещу
длъжника в едномесечен срок.
Твърди се, че с оглед на изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК
е предявен иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия
срещу Ч. Й. В. с ЕГН: ********** като клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот -
гр. С за процесния период.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството на собственик на топлоснабдения имот, е
1
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно
който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди се, че с оглед на
изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на топлинна енергия и
за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката.
Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ’’Топлофикация София“ АД на
клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от ”Топлофикация София“ ЕАД и се
одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Твърди се още, че същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.
Ищецът твърди, че с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между клиентите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ищецът сочи, че ответникът не е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката (чл. 106а, ал. 3, ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ’’Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. Твърди се, че в раздел XI от Общите
условия - „Заплащане на топлинна енергия и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е
определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия. Твърди се, че в този смисъл задължението на
ответникът за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на Продавача, като с приетите общи условия е регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди се още,
че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. Сочи се,
че с Общите условия от 2016 г. „Топлофикация София“ ЕАД начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни
сметки. Твърди се, че от 10.07.2016 г. (влизането в сила на Общите условия от 2016 г.)
дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за
дължими суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, като се съставят
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по
публикуване на данни за дължими суми за топлинна енергия, чрез осигуряване на интернет
достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София“ ЕАД.
Ищецът твърди, че ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки, е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения период, като не е
погасил задълженията си.
Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139 от ЗЕ)
сградата - етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Нелбо
2
Инженеринг” ООД.
Твърди се, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма ,.НЕЛБО” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката.
Твърди се още, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за топлинна енергия за имота са
начислявани от “Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата ”НЕЛБО” ЕАД на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2
от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. Твърди се, че за имота на ответника са
издадени изравнителни сметки, които се прилагат като доказателство в подкрепа на
твърденията, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота. Сочи се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя
се прибавя към първата дължима сума за процесния период. Твърди се още, че в случай, че
резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от него служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено
в правоотношенията между “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано
заедно от .........., със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“ Ястребец“ № 23Б и Ч.
Й. В. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С, че съществува вземане на “Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано заедно от .........., със седалище и адрес на управление
гр. София, ул.“ Ястребец“ № 23Б и Ч. Й. В. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С дължи
„Топлофикация София“ ЕАД сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 18684/3.7.2022 година, издадена по ч.гр.дело № 16239/2022 година
по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 2545,53 лв., от които 2305,04 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. до изплащане на
вземането, и 212,55 лева — мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 21.03.2022 г., както
суми за дялово разпределение 23,87 лева - главница за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021
г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, 4,07
лева - лихва за забава дължима върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 21.03.2022 г., като се претендира и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сторените пред заповедния съд такива
да бъдат възложени на ответника.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на иска и твърди,
че същият е неоснователен и недоказан като моли съда да го отхвърли като такъв и да
присъди на ответника направените от него съдебни разноски.
Ответникът твърди, че от представените по делото доказателства не става ясно по
какви критерии е изчислена топлинната енергия, за която се твърди, че се дължи от ищеца.
Твърди се, че липсват данни за съответствие между отчетите на дружеството за топлинно
счетоводство и претендираните от ищеца суми. Ответникът твърди още, че не са
представени доказателства относно показанията на централните и/или индивидуални
топломери на сградата-етажна собственост, както и за показанията на отделните
разпределители, показанията на топломерите на измервателните уреди в жилището, както и
на водомера за топла вода. Твърди се, че липсват данни за начина, по който се е извършвало
разпределението на потребена енергия от фирмата за дялово разпределение. Ответникът
3
счита, че не се ангажират доказателства за отчитането и разпределянето на топлинна енергия
да е извършено при спазване на императивните разпоредби на Закона за енергетиката,
Наредбата за топлоснабдяване и приетите методики за дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради-етажна собственост. Твърди се, че липсват данни и за начина, по който е
остойностявано потребеното количество топлинна енергия за процесния период както като
цяло така и по отчетни периоди. Твърди се, че това дава основание ответникът да счита, че
начисляването е извършено произволно и в нарушаване на действащата нормативна уредба.
Ответникът оспорва представените извлечения от сметки, съобщения към фактури,
таблица за дялово разпределяне и съобщенията към тях, както по съдържание, така и
относно тяхната истинност.
Ответникът твърди, че пълното доказване на иска изисква ищецът да докаже какви са
били показанията на общия топломер и общия водомер в абонатната станция за процесния
период, показанията на СТИ /водомер/ и средствата за дялово разпределение в имота, както
и, че действащите през исковия период цени на топлинна енергия и гореща вода, са такива,
че обуславят заплащането именно на претендираната сума.
Твърди се, че в тази връзка приложените по делото незаверени и неподписани от
титуляра извлечения от сметки, съобщения към фактури и таблица, от които се прави
изводът за дължима сума не представлява годно доказателство, удостоверяващо основанието
за възникване, както и размера на подадената и потребена топлинна енергия към жилището
на ответника. Твърди се още, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства,
удостоверяващи спазването на правилата, уредени в закона, а предоставените доказателства
представляват частни свидетелстващи документи и с оглед критериите на чл. 180 от ГПК
удостоверяват изгодни за издателите им факти, следователно не се ползват с
доказателствена стойност.
Иска се от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана и да
присъди на ответника направените му съдебни разноски.
По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на ищеца –
Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо инженеринг“ ЕООД.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са
заключенията по назначените съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи, въз
основа на чийто анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните
фактически констатации:
Доказва се, че ответникът Ч. Й. В. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С е собственик на
апартамент с адрес: гр. С на основание наследствено правоприемство от майка си .....,
починала на 15.6.2008 година.
Доказва се, че сградата, в която се намира имотът е в режим на етажна собственост, и
Етажната собственост по местонахождение на процесния имот е сключила Договор на
27.02.2009г. с Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз “Нелбо инженеринг” ООД,
адрес гр. София, ул. “Ж. Кюри” №20, относно монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сградата на етажна собственост.
Установи се, че “Нелбо инженеринг” ООД, адрес гр. София, ул. “Ж. Кюри” №20 е
изготвяла индивидуални справки от изравнителни сметки за сезони 2019/2020г. и 2020/2021г.
на аб. №221287. В процесния топлоснабдителен имот са два радиатора към общата
отоплителна инсталация, тъй като други два са били отсъединени от разклоненията на
отоплителната инсталация. Доказва се, че абонатът е консуматор на количеството топлинна
енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енегрия, отдадено от сградната
инсталация, количеството топлинна енергия, потребено от отоплителните тела и
количеството топлинна енергия, необходимо за подгряването на изразходените кубически
4
метра топла вода.
Съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ установи, че за периода 1.5.2019г. –
30.04.2021г. общото количество ТЕ, отдадена от сградна инсталация е определяна за СЕС
като част от общото количество ТЕ за отопления на СЕС. Делът на процесния имот в това
количество е определян според съотношението на пълния му отопляем обем в размер на 195
куб.м. към пълни отопляем обем на СЕС по проект към общия топломер в размер на 10 784
куб.м.
Установи се, че през процесния период ФДР - “Нелбо” ЕАД редовно и на конкретна дата
е изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното количество ТЕ от имота на
ответника - общо и по компоненти - ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна
инсталация и ТЕ за БГВ, както и тяхното остойностяване в лева и съответно определени
суми за получаване /доплащане/, както следва - за периода 05.2019г. - 04.2020г. отчетите са
редовни и за конкретна дата; за периода 05.2020г. - 04.2021г. отчетите са редовни и за
конкретна дата. В резултат на анализ на отчетите, цитирани в дяловото разпределение
вещото лице прави извод, че ФДР е извършила дяловото разпределение в съответствие с
нормативната уредба.
Съдебно - счетоводната експертиза /СЧЕ/ установи, че в счетоводството на
„Топлофикация София" ЕАД , титуляр на абонатния номер е Ч. Й. В., фактурите и данъчните
документи (ДИ И КИ) са издавани на ............. На абонатен номер 221287, има издадени две
Общи фактури. Към тези 2 общи фактури има издадени кредитни известия както следва:
-КРЕДИТНО ИЗВЕСТИЕ с № ********** - ОРИГИНАЛ и дата на издаване 31.07.2020
г. Към фактура № **********/31.07.2020 г. сума за възстановяване 89,75 лв. Основанието за
намаляване на сумата от ОФ с това КИ е сума за възстановяване чрез прихващане за периода
07.2019 г. - 03.2020 г. съгласно ЗД на ЗЕ.;
-КРЕДИТНО ИЗВЕСТИЕ с № ********** - ОРИГИНАЛ и Дата на издаване30.06.2020
г. Към фактура № **********/30.06.2020 г. сума за възстановяване 48,14 лв., със същото
основание.
Дължимите суми по двете Общи фактури са намалени с горните кредитни известия.
В счетоводството на „Топлофикация София" ЕАД няма извършени плащания от страна
на Ч. Й. В. или от .............
Освен горните две общи фактури има издадени и 3 дебитни известия, които увеличават
задълженията, както следва:
ДЕБИТНО ИЗВЕСТИЕ с № ********** - ОРИГИНАЛ от дата - 17.09.2020 г. към
фактура № **********/31.03.2020 г. с дата на издаване 17.09.2020 г. и сума за плащане 4,42
лв. Основание за издаване на ДИ - Корекция - топлинна енергия за отопление за период
10.2019г. - 02.2020г. и Корекция - топлинна енергия за подгряване на вода за период 10.2019г.
- 02.2020г.
ДЕБИТНО ИЗВЕСТИЕ с № ********** - ОРИГИНАЛ от дата - 17.09.2020 г. към
фактура № **********/31.03.2020 г. с дата на издаване 17.09.2020 г. и сума за плащане 0,95
лв. Основание за издаване на ДИ Корекция - топлинна енергия за отопление за период
03.2020г. и Корекция - топлинна енергия за подгряване на вода за период 03.2020г.
ДЕБИТНО ИЗВЕСТИЕ с № ********** - ОРИГИНАЛ от дата - 17.09.2020 г. към
фактура № **********/30.04.2020 г. с дата на издаване 17.09.2020 г. и сума за плащане 0,66
лв. Основание за издаване на ДИ Корекция - топлинна енергия за отопление за период
04.2020г. и Корекция - топлинна енергия за подгряване на вода за период 04.2020г.
Освен месечните фактури за консумирана ТЕ в счетоводството "Топлофикация София"
ЕАД има вписани и суми за дялово разпределение.
5
Установи се, че в счетоводството на „Топлофикация София" ЕАД има открита
аналитична партида на абонатен номер Аб. №: 221287. По този абонатен номер няма
постъпили суми, към датата на изготвяне на експертизата нито от титуляря на партидата Ч.
Й. Велчев или от ............. Сградата, етажна собственост, в която се намира имотът на
ответника, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „НЕЛБО" АД. Сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Топлофикация
София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата - "НЕЛБО" АД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение.
Обща стойност на фактурираната (начислена) ТЕ за процесния период – 1.5.2019г. до
30.04.2021 г. - 2 214,10 лв.; Обща стойност на сумата от изравнителните сметки за
процесния период (за доплащане) - 90,91 лв.Общо сумата възлиза на 2 305,01 лв.
Установи се, че фактура **********/31.07.2020 г. сума за плащане 775,10 лв. е следвало
да се плати до 14.09.2020 г. Лихвата се изчислява от 15.09.2020 до 21.03.2022 г. и възлиза на
119,02лв. Фактура **********/31.07.2021 г. сума за плащане 1523,91 лв. е следвало да се
плати до 14.08.2021 г. Лихвата се изчислява от 15.08.2021 до 21.03.2022 г. - лихвата е в
размер на 92.70 лв., законната лихва на дължимите фактури е 212,55 лв.
Дължимите суми от абонат 221287 за процесния период възлизат на главница -
2328,91лв. и мораторна лихва - 216,62лв., като общо стойността им се равнява на общо
2545,53 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, които са
безпротиворечиви и се допълват взаимно.
При сторените от съда фактически констатации, съдът е мотивиран да стори следните
правни изводи:
В настоящето производство са заявени обективно съединени установителни искови
претенции по реда на чл.422 от ГПК:
- иск за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
процесния периода с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- иск за лихва - законна лихва за забава с правна квалификация чл.422 от ГПК във
връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- иск за заплащане на суми за дялово разпределение с правна квалификация чл.422 от
ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- иск за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
Предявените искови претенции са допустими, като заявени от лице, което твърди и
доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд и в срока по чл.415, ал.4 от
ГПК и следва да бъде разгледани по същество.
По същество
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, № 18684
от 03.07.2022год.
Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от
6
ГПК.
В казуса се доказа по несъмнен начин от фактическа страна, че ответникът е
собственик на на топлоснабдения имот, за процесния период, на основание наследствено
правоприемство, като на това основание е клиент на топлинна енергия – така по смисъла на
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката.
Следва да се има предвид, че съгласно §1, т.2а от Закона за енергетиката - "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Доказва се в казуса, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се е осъществявала при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови
нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Така в процесния период се установи, че са
били в сила и в отношенията между страните са действали и същите са били регулирани от
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на
ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Несъмнено е, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, както и имат задължение да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед на горното от правна страна се следва извода, че ответникът, като битов
клиент, който е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и към настоящия момент дължи неплатените суми за доставена топлинна енергия и
услугата дялово разпределение за топлоснабден имот с адрес на топлоснабдения имот: гр.
София, ж.к.“Младост 1“, бл.73, вх.В, ет.1, ап.49, аб.№ 221287.
За да се търси ангажиране на отговорността на ответника за дължимост на
претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва
ищецът да установи в условията на пълно главно доказване, че ответниците имат качеството
на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от 3акона за енергетиката.
Съдът приема за доказано, че ответникът, като титуляр на правото на собственост на
топлоснабдения имот в процесния период дължи заплащане на доставената услуга.
Между ищцовото дружество и ответникът, като собственик на имота е налице
възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на договор за доставка на
топлинна енергия при общи условия. Следва да се посочи, че по правната си характеристика
договорът за продажба на топлинна енергия при общи условия е неформален договор. В
този смисъл и не се изисква при заварени положения задължително договорът да е в
писмена форма. /В този смисъл - Определение № 981 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 3153/2013 г.
на Върховен касационен съд/. В казуса е несъмнено за съда, че общите условия са влезли в
сила, като се има предвид, че общите условия за потребление на топлинна енергия влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им, като не е необходимо писмено приемане от
купувачите. Така съдебната практика приема, че „Те са задължителни и за заварените
купувачи и имат силата на сключен договор между тях и енергийното предприятие.“ – в
този смисъл Определение № 618 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 393/2010 г. на Върховен
касационен съд.
7
На следващо място следва да се посочи, че съгласно т.68 от Решение на Съда на ЕС от
5.12.2019 година, постановено по съединени дела С – 708/17 и С – 725/17,
ECLI:EU:C:2019:1049, е прието, че при сградите етажна собственост, доколкото по смисъла
на чл.133, ал.2 от Закона за енергетиката, присъединяването на инсталациите на клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, то и с
оглед на разпоредбата на чл.153, ал.1 от същия закон - „доставката на отопление в сграда -
етажна собственост, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни
собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за
етажната собственост.“. В този смисъл е и Решение от 8 май 2019 г., Кер, C - 25/18,
EU:C:2019:376, т.29).
Със същото решение е прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Прието е, че чл.13, параграф 2
от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна
на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
От събраните по делото доказателства, в това число и от изготвените заключения на
вещите лица и приетото за доказано от фактическа страна, че в имота на ответника е
доставяна и съответно ползвана топлинна енергия, се установява безспорно, че общото
потребление на топлинна енергия за имота е на стойност в процесния период 2305,01 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия.
За процесния период доставката на топлинна енергия от правна страна представлява
продажба на стока, доставяна от ищцовото дружество. При тази именно доставка за
потребителя – клиент възниква задължението за заплащане. Това задължение за заплащане
противостои на задължението на ищеца да достави до топлоснабдения имот енергия за
отопление и подгряване на топла вода.
В казуса се доказа, че ищецът е изпълнил задължението си относно доставката на
топлинна енергия. В този смисъл ищецът е изпълнил договора за доставка при общи условия
в цялост, заради и което исковата му претенция следва да се уважи.
По искането за заплащане на лихви за забава следва да се посочи, че с оглед наличието
на главен дълг и акцесорното вземане се дължи, след като в хода на процеса не се установи
8
след изтичане на 45-дневния срок за плащане на доставената топлинна енергия същата да е
била платена. В този смисъл с изтичането на срока за плащане длъжникът е изпаднал в
забава, поради което и дължи и доказаните по основание и размер лихви за забава.
По разноските
При изводите на съда за основателност на исковите претенции на ищеца се дължат
разноски за заповедното и исковото производство, съобразно уважения размер. При
доказани разноски на стойност 1075,00лв. съобразно уважения размер на исковите
претенции ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца в общ размер на
1075,00 лева, общо дължими за исковото и заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и
на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.78, ал.1 и ал.3, и ал.8 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между “Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано заедно от .........., със седалище и адрес на управление
гр. София, ул.“ Ястребец“ № 23Б и Ч. Й. В. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С, че съществува
вземане на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано заедно от ..........,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“ Ястребец“ № 23Б и Ч. Й. В. с
ЕГН:**********, с адрес: гр. С дължи „Топлофикация София“ ЕАД сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 18684/3.7.2022 година, издадена
по ч.гр.дело № 16239/2022 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от
2545,53 лв., от които 2305,04 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
28.03.2022 г. до изплащане на вземането, и 212,55 лева — мораторна лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2022
г., както суми за дялово разпределение 23,87 лева - главница за периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането, и сумата от 4,07 лева - лихва за забава дължима върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 21.03.2022 г., които суми се отнасят за
топлоснабден имот с административен адрес – град София, ж.к.“Младост 1“, бл.73, вх.В,
ет.1, ап.49, аб.№ 221287.
ОСЪЖДА Ч. Й. В. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С да заплати на “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано заедно от .........., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“ Ястребец“ № 23Б сторените пред заповедния съд по ч.гр.дело №
16239/2022 година по описа на Софийски районен съд и пред исковия съд по гр.дело №
10589/2023 година разноски в общ размер на 1075,00 лева, съобразно уважения размер на
исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца –
Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – „Нелбо инженеринг“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10