№ 1183
гр. Варна, 26.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110203880 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба
предявена от К. Д. Б. против НП № 21-0819-002845/22.07.2021 г. на Началника на
група при сектор ПП към ОД на МВР - Варна, с което на основание чл. 175 ал.3 пр.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излага становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Оспорва се изцяло фактическата обстановка, посочена в НП досежно
вмененото на въззивника нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП. Иска се НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се
представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на АНО
– юк Лукова, в което се излага становище по същество. В същото се твърди, че НП е
правилно и законосъобразно, като в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи
се, че е налице пълно съответствие между правно и фактическо описание на
нарушението, правилно е определена квалификацията и правилно е приложена
санкционната норма. Излага се становище, че нарушението е доказано. Иска се
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави искане да се присъди
адвокатско възнаграждение към минималния, предвиден в нормативната уредба
размер, ако такова е претендирано.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 07.04.2021 г., в 16.13 ч. възз. К.Б. управлявал собствения си л.а. Мерцедес с
ДК№ В 6970 РА в в гр. Варна по ул. Струма, на място с координати 43.216796,
27.900005.
Управлението на автомобила било установено с АИС „Трафик“, монтиран на
л.а. КИА с рег. № СВ 7657 КВ, във връзка с изпълнение на служебните задължения от
полицейски инспектор при сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна Д.Д.. След извършена
проверка било установено, че за автомобила няма сключена и действаща застраховка
„Гражданска отговорност“. След извършена справка в информационните системи на
МВР АИС – Регистрация е установено, че превозното средство е със служебно
прекратена регистрация от 03.02.2021 г. на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП , поради
липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2021 г.
Отправено е запитване до „Гаранионен фонд“ с искане за предоставяне на
информация относно л.а. „Мерцедес Е 200“ с рег. № В 6970 РА. Установено е, че до
въззивника в качеството му на собственик на превозното средство е изпратено
уведомление № 027587/13.12.2020 г. по чл. 574 ал.10 от КЗ, с което е информиран, че в
регистъра на Информационния център на „Гаранционен фонд“ няма данни за сключен
и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и следва да се представи такъв в 14-дневен срок. След като не са
представени надлежни доказателства в посочения срок, съгласно разпоредбата на чл.
574 ал.11 от КЗ, на 03.02.2021 г. регистрацията на МПС е била служебно прекратена.
В хода на извършената проверка възз. Б. е призован на 16.06.2021 г. в сектор
„ПП“ при ОД на МВР-Варна. В писмено обяснение от посочената дата, депозирано
пред полицейски инспектор Христо Огнянов, същият заявил, че не е съзнавал, че
застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2021 г. е изтекла, не е
получавал уведомление от „Гаранционен фонд“ и не е уведомен от сектор „ПП“, че
регистрацията на автомобила му е била прекратена. Посочил е в обясненията си, че на
07.04.2021 г. в 16.13 ч. е управлявал процесния автомобил. Въззивникът е удостоверил
факта, че е управлявал собствения си л.а. Мерцедес на процесната дата и час и в
попълнена декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на
чл. 188 от ЗДвП.
По случая е образувана преписка № 8679/2021 г. по описа на ВРП, приключила с
постановление за отказ да се образува наказателно производство поради липса на
събрани доказателства за наличие на субективната страна на престъпление по чл. 345
2
ал.2 от НК.
Впоследствие, въз основа на материалите по преписката е издадено обжалваното
НП № 21-0819-002845/22.07.2021 г. на Началника на група към сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Варна, с което на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на въззивника е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
В хода на съдебното производство са приобщени като писмени доказателства
по делото материалите по АНП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 21-0819-002845/22.07.2021 г. е издадено от
компетентен орган, и процесният акт е издаден от компетентно длъжностно лице,
видно от приложеното и приобщено към делото заверено копие на Заповед № №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал и като
разгледа делото по същество, установи от правна страна следното:
Безспорно се установява по делото от всички доказателства, които се намират в
логическа връзка и единство помежду си, че на посочената в НП дата и място
въззивникът е управлявал процесното МПС без надлежна регистрация, поради което са
налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, която разпоредба допуска движение на ППС по пътища, отворени за
обществено ползване, които са регистрирани по съответния ред и са с табели с
регистрационни номера, поставени на определените за това места. Фактът, че
процесният автомобил е управляван от жалбоподателя на посочените дата и час се
потвърждава и от същия в депозираното пред полицейските органи писмено обяснение
и в попълнената декларация на основание чл. 188 от ЗДвП. От приобщените с АНП
писмени доказателства, в т.ч. справка от Гаранциоен фонд и от Информационната
система на сектор „ПП“ е видно, че превозното средство е било със служебно
3
прекратена регистрация на 03.02.2021 г. на основание чл. 143 ал.15 от ЗДвП с оглед
липса на сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С оглед нормативната уредба относима към случая респ. установените по делото
факти, съдът приема, че за субективната съставомерност на административното
нарушение, е ирелевантно обстоятелството дали въззивникът е бил уведомен за
служебното прекратяване регистрацията на собственото му превозно средство. Това е
така, доколкото нито в ЗДвП, нито в Наредба № І-45/24.03.2000г. на министъра на
вътрешните работи, е предвидено задължение на контролните органи да уведомяват
собственика при прекратена служебна регистрация на ППС на основание чл. 143, ал. 15
от ЗДвП. Тази законова уредба произтича от вмененото задължение в чл. 3 от Наредба
№ І-45/24.03.2000г. на министъра на вътрешните работи на собствениците да
регистрират придобитото ППС в месечен срок в съответната служба ПП при ОД на
МВР. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В
същия смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, т. 10 Наредба №І-45/24.03.2000г. относно
прекратяване регистрацията на моторни превозни средства.
В тази връзка, анализът на нормативната уредба сочи, че прекратяването на
регистрацията в случая настъпва по силата на закона. Основен принцип в правото е, че
незнанието на закона не е оневиняващ факт, поради което обстоятелството, че
въззивникът не се е запознал с свое нормативно задължение и последиците от него не
сочи отсъствие на виновно поведение, след като същият е бил длъжен и е могъл да
съобрази поведението си с цитираните разпоредби в случай, че беше проявил
дължимата грижа да се информира за предписанието на закона.
Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така
и при непредпазливост. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като
нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при посочената форма на
вината. С оглед на изложеното и като взе предвид, че в качеството си на собственик и
водач на МПС, въззивникът е бил длъжен да познава закона и да предвиди
последиците от неизпълнение на задължението си да регистрира своя автомобил в
двумесечен срок от неговото придобиване, съдът намира, че същият е извършил
нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗДвП виновно, при форма на вина небрежност.
В случая не са налице и предпоставки за квалифициране на нарушението като
маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, доколкото се касае за
4
формално нарушение, при осъществяването на което винаги се засягат обществени
отношения, свързани с правилата за движението по пътищата и изискванията към
пътните превозни средства за участието им в пътното движение. В случая и
конкретните обстоятелства касаещи процесния случай не сочат за липсваща
обществена опасност или явно незначителна такава.
Като взе предвид, че видно от приобщената по делото справка за нарушител,
процесното нарушение на ЗДвП няма инцидентен характер /предвид влезлите в сила по
отношение на въззивника фишове и наказателни постановления/, съдът намери, че
размерът на наложените административни санкции, е справедлив и съответства с
целите, визирани в чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна РУ-Аксаково не е
самостоятелно юридическо лице, с оглед на което разноските следва да бъдат
възложени на юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а
именно ОД на МВР-Варна.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът Воден от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0819-002845/22.07.2021 г.
на Началника на група при сектор ПП към ОД на МВР - Варна, с което на К. Д. Б. на
основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. Д. Б. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6