Решение по дело №433/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260853
Дата: 14 октомври 2020 г. (в сила от 13 ноември 2020 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330100433
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер    260853                        Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                          VІІІ граждански състав

На 14.10                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 15.09.2020 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 433 по описа за   2020     година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът С.И.И. *** моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на сключения между страните в гр. **Договор за паричен заем № **** г. поради противоречие със закона и добрите нрави, а – при условията на евентуалност, ако не уважи този иск - да прогласи нищожността на клаузата от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл.  19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да осъди ответника да му заплати сумата 401,76 лева, представляваща платена без основание неустойка по Договора за кредит за периода от * г., ведно със законната лихва, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Изи Асет Мениджмънт” АД – гр. София оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като недопустими, неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира  разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за пълномощника му.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и заключението от 24.07.2020 г. на в. л. по ССЕ М.М. се установява, че действително между страните в гр. **е бил сключен Договор за паричен заем № **** г., с който ответното дружество е отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 1 000 лева, с 16 седмици срок на връщане, на 16 равни месечни вноски, всяка от които  в размер на 66, 66 лева, а общата дължима за връщане сума е била в размер общо на 1 066, 56 лева, като между страните не се спори, че ищецът е изплатил изцяло задълженията си по Договора и е заплатил на ответника получената по Договора сума, ведно с акцесорните задължения (но доколкото искането за прогласяване на нищожност на договори не е обвързано с изпълнението или неизпълнението на същите, съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недопустимост на иска поради изпълнение от ищеца на задълженията му по Договора).

 

 

Съгласно договореното в Договора за паричен заем, той е следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор; да не е заематели поръчител по друг договор за паричен заем, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по – лош от „Редовен”, или да представи банкова гаранция с бенефициер – заемодателят, за заемната сума, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора, както и, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 401, 76 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка в размер на 25, 11 лева, с която неустойка падежното вземане нараства значително.

Съдът, предвид събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение на ССЕ намира, че посоченият в Договора фиксиран лихвен процент в размер на 40 % не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва, а оттук - поради по-високия лихвен процент нараства и стойността  на годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му/, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл.2 от Договора в действителния му размер (48, 05 %, както се установява от заключението на ССЕ) в нарушение на изискванията на чл.5 и на чл.11, т. 10 от ЗПК. С договорения фиксиран лихвен процент в размер на 40,00 %, към  който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба, включена в Договора като клауза за неустойка (120, 53 % годишен процент на неустойката спрямо главницата и 30, 13 % месечен процент на неустойката спрямо главницата, както се установява от посоченото заключение на ССЕ), с която ответникът допълнително се обогатява се нарушават добрите нрави, и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителят и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение. Доколкото възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума, когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения, като понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност (в тази насока – Решение № 452/25.06.2010 г., постановено по гр. д . № 4277/2008 г. по описа на ВКС - ІV ГО).

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че действително горепосоченият Договор за паричен заем противоречи на Закона и на добрите нрави, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и като такъв следва да се уважи, като се прогласи нищожността на Договора за паричен заем.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер общо на 200 лева – платени ДТ и депозит за ССЕ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на п, на ищцата – а. Е.И., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (като с оглед фактическата и правна сложност на спора и броят на предявените искове – включително при условията на евентуалност, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение).

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА НА сключения между С.И.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. Е.И., И „Изи Асет Мениджмънт” АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7”, бул. „Джавахарлал Неру” № 28 – „Силвър Център“, ет.2, ап. 40-46, представлявано от *****, в гр. **Договор за паричен заем № **** ****г., ПОРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС ЗАКОНА И ДОБРИТЕ НРАВИ.

ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА С.И.И., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 200 лева.

ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА а.Е.Г.И.,***, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 300 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за пълномощника му.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

М.К.