№ 1115
гр. Варна, 22.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от С. В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20243100500552 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Н. Х. Петкова чрез
адвокат С. В. срещу решение № 3746 от 17.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 42 по описа за
2023 г. на Районен съд – Варна, шестнадесети състав, в следните части: с която е определен
режим на личен контакт на бащата И. В. Й. с децата Димана И.ва Й.а, родена на 28.01.2010
г., и Х. И.в Й., роден 24.10.2014 г. всяка събота и неделя от месеца от 09 часа в събота до 18
часа в неделя; в частта, с която отхвърлен иска на въззивницата бащата И. В. Й. да заплаща
в полза на детето Х. И.в Й., роден 24.10.2014 г. чрез неговата майка и законен представител
Н. Х. Петкова месечна издръжка за разликата над присъдените 250 лева до претендираните
300 лева, на основание член 143 от СК; в частта, с която е оставено без уважение искането
на въззивницата за предоставяне ползването на семейното жилище, представляващо
жилищна сграда с идентификатор 10135.5510.245.1, находящо се на адрес в град Варна -
район Аспарухово, ул. „Лазурна“ № 3, само на нея, а е разпределено ползването между
двамата бивши съпрузи.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неправилна преценка
на събраните доказателства. Сочи се, че поради техническа грешка въззивницата в исковата
молба е посочила режим на личен контакт «всяка събота и неделя» вместо «всяка първа и
трета събота и неделя». Излага се, че средно издръжката на едно дете възлиза месечна на
около 650 лева, а бащата не участва по никакъв начин, както и в заплащането на сметки от
битово естество – ток, вода, телефон, храна. Поради това намира, че определеният размер на
издръжката от 250 лева за детето Х. е твърде нисък. Подробно се аргументира защо намира
решението за разпределение ползването на семейното жилище не е правилно –
отоплителната, електрическата и водопроводната инсталации на къщата не могат да бъде
1
разделени по етажи, нито е възможно отделно замерване; същите са изградени в гаража,
поради което само този, който щ его ползва, ще има и достъп да ги контролира; на
партерния етаж липсва санитарен възел, поради което и същият не може да се ползва
самостоятелно; отношенията между съпрузите са обтегнати, има и вербална агрессия.
Поради това се иска решението в обжалваните му части да бъде изменено съобразно
изложеното във въззивната жалба.
Във въззивната жалба е направено искане да бъде изменено определението на
първоинстанционния съд по привременните мерки, като се постанови друго, с което реално
да се определят такива, доколкото районният съд е оставил без уважение искането с правно
основание член 323 от ГПК.
Направено е искане за приемане на доказателства за извършени плащания за разходи в
полза на децата.
Въззиваемият И. В. Й. в писмен отговор е оспорил жалбата като неоснователна.
Излага, че обжалваните части от решението са правилни и законосъобразни, тъй като съдът
подробно е изложил съображенията си, мотивирани въз основа на събраните по делото
доказателства. Набляга, че въззивницата сама е предложила бащата да може да вижда децата
всяка събота и неделя. Възразява против размер на издръжката от 300 лева за детето Х., като
акцентира, че в представените фискални бонове се съдържат и множество продукти, които
определено не са за децата, както и навежда довод, че майката зарежда служебния
автомобил с електричество в къщи. Намира, че страните могат да ползват къщата при
извършеното разпределение, доколкото отношенията им не са нетърпими. Иска се
потвърждаване на решението в атакуваните му части.
Въззиваемият също е направил искане в отговора на въззивната жалба за приемане на
писмени доказателства за установяване на заплащани от него суми за отопление, вода,
телевизия, интернет, както и за стоки за децата.
По исканията за изменение на определението за привременни мерки
Налице е изрична законова регламентация, обективирана в нормата на член 323 от
ГПК, съгласно която определението, постановено по привременните мерки, може да бъде
изменяно от съда, който го е постановил. С подаване на въззивната жалба и по силата на
деволутивния ефект разглеждането на спора вече е пренесено пред въззивния съд, който в
пределите на своята компетентност следва да постанови определение, с което да се
произнесе по направените искания за изменение на привременните мерки. Поради това и на
основание член 323, алинея 2, изречение второ от ГПК настоящият състав следва да насрочи
разглеждането на исканията за изменение на привременните мерки в открито съдебно
заседание.
По доказателствените искания
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
2
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
Имайки предвид така постановеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият
състав на съда намира, че исканите от страните писмени доказателства следва да бъдат
допуснати до приемане като относими към спора и допустими съобразно нормите на ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото представените писмени такива с въззивната
жалба на Н. Х. Петкова.
ПРИЕМА като доказателства по делото представените писмени такива с отговора на
въззивната жалба от И. В. Й..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01 април 2024 г.
от 10,00 часа, включително и разглеждането на исканията на въззивницата Н. Х. Петкова за
изменение на определение № 8598 от 17.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 42 по описа за
2023 г. на Районен съд – Варна, шестнадесети състав, с правно основание член 323 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по телефона чрез процесуалните им представители,
включително Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
3
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4