№ 175
гр. Разград, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500267 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. М. К. чрез пълномощник против Решение № 421/
09. 08. 2021 г. по гр. д. № 501/ 2021 г. по описа на РС Разград, с което са отхвърлени, като
неоснователни предявените от нея искове против Регионална библиотека „Боян Пенев“ гр.
Разград за признаване за незаконно уволнението й и за отмяна на заповедта за прекратяване
на трудовото й правоотношение; за възстановяване на преди заеманата от нея длъжност; за
заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето, за което е останала без работа,
считано от 18. 09. 2019 г. до 18. 03. 2020 г., за заплащането на обезщетение по чл.226 ал. 2
КТ за периода 18. 09.19 г- 12. 08. 20 г.,ведно с обезщетение по чл.86 ЗЗД; за заплащането на
обезщетение за полагащ се платен годишен отпуск по чл.171а във вр. с чл.169 ал.4 КТ в
размер на 6 месеца за разработка на дисертационен труд и по чл.171а във вр. с чл.169 ал.1
КТ в размер на 25 дни за всяка от академичните 2019, 2020 и 2021 години, както и иска за
признаване на трудов и осигурителен стаж за по 20 дни през академичните 2017 г.- 2018 г.,
2018 г.- 2019 г. и 2019 г.- 2020 г., иска за признаване на трудов и осигурителен стаж за по 25
дни платен годишен отпуск за академичните 2018 г.- 2019 г., 2019 г.- 2020 г. и 2020 г.- 2021
г., и за 6 месеца неползван отпуск за изготвяне на дисертационен труд, като недопустим е
оставен без разглеждане и е прекратено производството по него.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът е постановил решението в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Въззиваемата Регионална библиотека „Боян Пенев“ гр. Разград чрез пълномощник е
1
депозирал писмен отговор на въззивната жалба, излагайки становище за нейната
неоснователност, който поддържа и в съдебно заседание.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и
след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана
срещу него е неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните със Заповед
№ 001/ 18. 09. 2019 г. е „Дисциплинарно уволнение”, наложено със Заповед № 173/ 18. 09.
2019 г. на Директора на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ гр.
Разград.Дисциплинарното наказание е наложено на въззивницата, заемала длъжността
„библиотекар“ за това, че е нарушила трудовата дисциплина в периода 16.07.19г.-
18.09.19г.:1ден самоотлъчка /02.08.19г./,на 05.08.19г. неявяване на работното място за
5ч.30мин., 9 поредни дни със закъснения,неявяване на работа 12 поредни дни от 02.09.19г.-
18.09.19г. без уважителна причина.
С писма, отправени на известните адреси на въззивницата в с. Гецово, общ. Разград и в
гр. София, въззиваемият е изпратил заповедта за прекратяване на трудовия договор, но
пощенските пратки са върнати на 11. 10. и 14. 10. 2019 г., като непотърсени /Уведомително
писмо от „Български пощи“ ЕАД, л. 172/. Св. М.а и Енчева лично посетили адреса на
въззивницата К. в с. Гецово, но не успели да връчат заповедта.
Страните не спорят, че след 02. 09. 2019 г. въззивницата не се е явявала на работа, което
се установява и от събраните по делото гласни доказателства. На 02. 09. 2019 г. същата е
подала до работодателя 3 бр. заявления за ползване на неплатен отпуск, считано от 02. 09.
2019 г. с посочени различни периоди от време: в размер на 6 месеца, 4 месеца, 2 месеца, на
които е поставена резолюция „Не!“. Твърди пред въззивната инстация, че не се е явявала на
работа след 02. 09. 2019 г. по здравословни причини. Прилага амбулаторни листи за
извършени болнични прегледи. Излага доводи, че заповедта за прекратяване на трудовия
договор не й връчена надлежно, поради което е спазен 2-месечния давностен срок за
оспорването й като незаконосъобразна.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че до уволнението, въз
основа на Трудов договор №03/12.03.2012г. ищцата – въззивница е работела при ответника -
въззиваем на длъжност „библиотекар-експерт“. Работното й място от подписване на ТД до
2
м.септември 2009 г. било в „Детски отдел“, от м.09.2014 г. до 01.06.2019 г. в отдел
„Изкуство“, а от 01.06.2019 г. до прекратяване на трудовия договор в отдел „Книгозаемане
за възрастни“.
По делото е приложена Декларация за връчване на трудова книжка, подписана от
въззивницата К. на 12. 08. 2020 г., с която е декларирала, че с прекратяване на трудовото
правоотношение е получила трудовата си книжка, надлежно оформена от работодателя.
Приложено е и извлечение от последната страница на трудовата книжка с посочена дата и
основание на прекратяване на трудовия договор. Със Заявление вх. № 008/ 07. 01. 2021 г. К.
е поискала работодателят да й предостави заповедта за прекратяване на трудовия. Посочила
е, че за прекратяването на договора и основанието за това е узнала при получаване на
трудовата си книжка на 12. 08. 2020 г. Със Заявление вх. № 009/ 07. 01. 2021 г. е поискала
работодателят да признае уволнението й за незаконно, да отмени заповедта за уволнението,
да я възстанови на преди заеманата длъжност, да признае правото й на платен творчески
отпуск, да извърши поправка в трудовата й книжка и да й предостави информация. С
уведомително писмо, изх. № 014/ 18. 01. 2021 г. , връчено на 19. 01. 2021 г. работодателят е
уведомил въззивницата, че може да отправи претенциите си към компетентните институции.
При тези фактически данни, въззивната инстанция приема, че въззивната жалба е
неоснователна.
След налагане на дисциплинарното наказание „Дисциплинарно уволнение“ и
прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е правил многократно
неуспешни опити да връчи на въззивницата К. Заповед № 173/ 18. 09. 2019 г. и Заповед №
001/ 18. 09. 2019 г., според събраните писмени и гласни доказателства. Заповедите не са й
били връчени лично. К. се е явила в Регионална библиотека „Боян Пенев“ гр. Разград на 12.
08. 2020 г., за да получи трудовата си книжка. На същата дата е получила трудовата си
книжка, в която са посочени дата и основанието на прекратяване на трудовия договор,
според подписаната от нея декларация. Фактът, че е узнала най-късно в този момент
волеизявлението на работодателя да прекрати трудовия договор между тях и основанието за
това, се установява и от изявлението й, съдържащо се в Заявление вх. № 008/ 07. 01. 2021 г.
Установена е трайна и последователна съдебна практика, че дисциплинарното наказание се
смята за наложено освен от деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно
уволнение /чл. 195, ал. 3 КТ/, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание
- изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното
основание, на което това е направено.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се
установява безспорно, че най-късно на 12. 08. 2020 г. въззивницата К. е била уведомена за
прекратяването на трудовото й правоотношение, както и за правното основание на което
това е направено. Исковата молба е подадена на 08. 03. 2021 г. след изтичане на
двумесечният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, което е основание предявените
искове да бъдат отхвърлени като погасени по давност. С подаване на Заявление вх. № 009/
07. 01. 2021 г., с което К. е поискала работодателят да признае уволнението й за незаконно,
3
не може да се приеме, че срокът за предявяването на исковете не е пропуснат с оглед
разпоредбата на чл. 358, ал. 3 от КТ, тъй като по този начин е избрала съществуващия
извънсъдебен път за оспорване на законността на уволнението пред самия работодател. Но
дори и в този случай – към 07. 01. 2021 г. 2-месечния давностен срок е бил изтекъл.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции, въззивната инстанция
приема, че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 421/ 09. 08. 2021 г. по гр. д. № 501/ 2021 г. по описа на
РС Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от 20. 12. 2021 г.
пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4