РЕШЕНИЕ
№ 595
гр. Благоевград, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. П.
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210201602 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена „Е.“ с ЕИК, представлявано от А. С. против
Наказателно постановление № 664253-F673926/27.09.2022 г., издадено от директор
офис Благоевград при ТД на НАП София, с което на дружеството-жалбоподател на
основание чл.179, ал.1 ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 500лв. за
нарушение на чл.125, ал.1 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление и за допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения. Сочи се, че наказващият орган не е съобразил, че
констатираното неподаване на справка-декларацията по чл.125, ал.1 ЗДДС е в резултат
от комуникационен проблем, доколкото на 01.08.2022 г. е направена интернет връзка
със системата „Електронни услуги на НАП“ именно с цел подаване на тази декларация.
Сочи се, че незабавно след получаването на покана, дружеството добросъвестно е
коригирало пропуска в отразяването в системата и базите данни на НАП, като
извършило повторно подаване на декларацията. Акцентира се, че подадените от
30.08.2022 г. отчетни регистри по чл.124 ЗДДС са от 01.08.2022 г., което
удостоверявало, че регистрите са били в степен на готовност за подаване в НАП, като
на 16.08.2022г. е направен превод по сметка ТД на НАП с основание ДДС за месец
юли 2022 г.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание, редовно призовано, дружеството-жалбоподател се
представлява от законния си представител и адв. П., които поддържат изложените във
въззивната жалба доводи. Навеждат, че нарушението представлява маловажен случай
по смисъла на чл.28 ЗАНН. Претендират присъждане на направените по делото
1
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт З.,
която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 01.08.2022 г. от страна на „Е.“ е стартирано подаване на справка декларация
по чл.125, ал.1 ЗДДС за месец юли 2022 г., но поради неустановена по делото причина
процесът за подаване на декларацията не е финализиран, поради което същата не е
обработена в НАП и се счита за неподадена.
На 16.08.2022 г. „Е.“ извършило по сметка на НАП плащане за ДДС за периода
01.07.2022 г. - 31.07.2022 г.
На 26.08.2022 г. свидетелката М. А. – служител в ТД на НАП офис Благоевград
извършила проверка по данъчноосигурителната сметка на „Е.“ в информационната
система на НАП. При направената проверка А. констатирала, че дружеството, в
качеството му на регистрирано по ЗДДС лице, не е подало до 15.08.2022г. /14.08.2022
г. е неработен ден/ справка декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл.124 за данъчен период месец юли 2022 г. На същата дата до
дружеството е изпратена покана, в 7-дневeн срок, считано от получаването в ТД на
НАП София, офис Благоевград да се яви представител на дружеството за съставяне на
АУАН за неподадена/подадена след срока справка-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС за
данъчен период 01.07.2022 г. – 31.07.2022 г. Поканата е получена от дружеството на
30.08.2022 г.
Свидетелката А. приела, че на 16.08.2022 г. „Е.“ е извършило нарушение на
чл.125, ал.1 вр. ал.5 ЗДДС, поради което на 30.08.2022г. в присъствието на
свидетелката Е. Б. и представител на дружеството съставила срещу последното АУАН
№ F673926/30.08.2022 г.
Актът бил връчен на представите на дружеството срещу подпис, който не
обективирал в него възражения. В установения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок пред
наказващия орган са депозирани писмени възражения.
Посочената декларация била подадена от данъчнозадълженото лице на
30.08.2022г., като при приемането й в информационната система на НАП е генериран
Вх.№ 01003233062/30.08.2022 г.
Въз основа на АУАН № F673926/30.08.2022 г. при идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация директорът на офис Благоевград при ТД
на НАП София издал обжалваното НП, с което на дружеството- жалбоподател на
основание чл.179, ал.1 ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 500лв. за
нарушение на чл.125, ал.1 ЗДДС.
НП е връчено на 05.10.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели А. и Б. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от ТД на НАП София,
офис Благоевград с изх. №195#1/25.10.2022 г.; Възражение от „Е.“ от 31.08.2022 г.;
Справка-декларация за ДДС с №*********; Справка-декларация за ДДС с
№BG101638843; Вносна бележка с №ОВ61608220025237/16.08.2022 г.; Болничен лист
№Е20221964524; Разпечатка от имейл от 31.08.2022 г.; Копие на плик от 04.10.20222 г.;
2
АУАН №F673926/30.08.2022 г.; Известие за доставяне от 04.10.2022 г;
Справка[1]декларация за ДДС с вх. №01003233062/30.08.2022 г.; Покана до
„Еленово[1]сервиз“ ООД с №Оп АУАН 6585/26.08.2022 г.; Разпечатка за връчване на
документ; Пълномощно – 2 бр; Документ от ТД на НАП София, офис Благоевград с вх.
№16891/31.08.2022 г.; Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
При установяването на фактическата обстановка съдът се довери на
показанията на свидетелите А. и Б., като съобрази последователността им и
корелацията с приложените по делото писмените доказателства.
Писмените доказателства, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си
изводи и на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации
относно факта на неподаване на процесната справка декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС
от дружеството в предвидения с чл.125, ал.5 ЗДДС срок се изясняват посредством
показанията на свидетеля А., съставения АУАН и Справка-декларация за данък върху
добавената стойност с вх. № Вх.№ 01003233062/30.08.2022 г..
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл.
чл.193, ал.2 ЗДДС вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и т.2.1. от приложената заповед
№ ЗЦУ- 1149/25.08.2020 г., атакуваното НП е издадено от орган, надлежно
упълномощен на основание чл.193, ал. 2 ЗДДС от ръководителя на НАП с т.1.2 на
същата заповед .
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в
това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи нарушението.
С оглед характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие -
неизпълнение на регламентираното в закона задължение в рамките на определения за
това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на
срока, предвиден с чл.125, ал.5 ЗДДС. В случая срокът за подаването на справката
декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС за данъчен период месец юли 2022 г. изтича на
15.08.2022 г, доколкото 14.08.2022 г. е неработен ден., като правилно за дата на
извършване на нарушението в АУАН и НП е посочена 16.08.2022 г.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
3
словесното описание.
Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че в качеството
си на регистрирано по ЗДДС лице, дружеството не е изпълнило предвиденото с чл.125,
ал.1 задължение в регламентирания с ал.5 на същия законов текст срок е правилна.
Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 ЗДДС за всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните
регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б. Срокът в който следва да
бъде подадена посочената справка- декларация е указан в чл.125, ал.5 ЗДДС, съгласно
който декларациите по ал.1 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят.
В случая до 15.08.2022 г., който е първият работен ден след 14.08.2022 г.
дружеството не е подало изискуемата се за месец юли 2022 г. справка- декларация,
като същата е подадена на 30.08.2022 г.
С установеното неподаване в законовия срок на процесната декларация е
осъществен от обективна страна съставът на описаното в НП административно
нарушение. Дружеството е следвало да подаде процесната декларация в посочения
чл.125, ал.5 ЗДДС срок (в случая до 15.08.2022 г.) и с неспазването на този срок е
осъществено нарушението, без да се изисква настъпването на друг допълнителен
вредоносен резултат.
Доколкото отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна,
не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана,
нито да бъде изследвана от съда.
Настоящият съдебен състав счита обаче, че в конкретния случай извършеното
от дружеството нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН,
по следните съображения:
Представените по делото писмени доказателства установяват, че на 01.08.2022
г. от страна на „Е.“ е стартирано подаване на справка декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС
за месец юли 2022 г., като по неустановена по делото причина процесът за подаване на
декларацията не е финализиран, поради което същата не е обработена в НАП и е
приета за неподадена.
Установява се също, че преди дружеството да е получило покана за съставяне
на АУАН, на 16.08.2022 г. е извършило плащане по сметка на НАП за ДДС за периода
01.07.2022 г. - 31.07.2022 г.
Съдът приема, че санкционираното с НП нарушение представлява маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Изводът за маловажен случай на съответното деяние следва да бъде основан на
конкретни данни, установяващи по-ниска степен на обществената му опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват
конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване
следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се
отразява върху степента на обществена опасност. Преценката за маловажност изисква
комплексен подход и конкретно установяване степента на обществена опасност на
деянието, тази на дееца и как те се съотнасят спрямо типичните хипотези на нарушения
от съответния вид.
4
Тоест преценката за "маловажен случай" се прави на база конкретните
фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните
му последици, данните за дееца и всички други обстоятелства, при които деянието е
намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка на
извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията,
наличието или липсата на данни за други извършени нарушения. Тази проверка
включва в обсега си обективни и субективни признаци, касаещи степента на
обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за
деянието хипотези.
Съотнесено съм настоящия случай, съдът намира, че в хода на проведеното
пред наказващия орган производство и съдебното такова, не са установени
обстоятелства, отегчаващи степента на обществената опасност на процесното деяние.
Същевременно от самото НП се установява, че това е първото нарушение на
дружеството, като не са ангажирани доказателства за предходно прилагане на чл.28
ЗАНН от наказващия орган по отношение на дружеството-жалбоподател, преди датата
на описаното в НП нарушение, така че то да е изиграло своята предупредителна и
възпираща функция. Изложеното обуславя извод за спазване от страна на дружеството
на бюджетната и фискалната дисциплина.
Въззивният съд приема и конкретната степен на обществена опасност на
деянието като по-ниска в сравнение с други деяния от същия вид, поради установеното
по делото плащане по сметка на НАП за ДДС за периода 01.07.2022 г. - 31.07.2022 г.
преди откриването на нарушението от актосъставителя и съставянето на АУАН, което
обуславя извод за демонстрирано от дружеството поведение, насочено към спазване на
установените правила.
При тези факти, съдът приема, че дори и минимално предвидената с
разпоредбата на чл. 179, ал.1 ЗДДС санкция в размер на 500лв би била неоправдано
висока с оглед причинените общественоопасни последици и несъразмерна на
установеното административно нарушение и неговата тежест.
Предвид горното и с оглед липсата на вредни последици, включително и
нанесени щети на фиска, съдът намира, че директното пристъпване към наказване с
имуществена санкция не съответства на конкретната тежест на нарушението и неговата
обществена опасност.
По изложението съображения настоящият съдебен състав счита, че
санкционираното деяние съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28
ЗАНН, респективно, административнонаказващият орган е следвало, вместо да
санкционира дружеството с предвидената с чл. 179, ал.1 ЗДДС имуществена санкция,
да отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде
наложено визираното в санкционната разпоредба наказание.
С оглед изложените съображения съдът следва да упражни правомощието си по
чл. 63, ал. 4 ЗАНН и да отмени обжалваното Наказателно постановление като
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда само за жалбоподателя, в полза на когото следва да бъде
присъдена сума в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция.
На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в
5
тежест на НАП София, което е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП, в
чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното
наказателно постановление.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН, Районен съд - Благоевград
НО, 7-ми състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 664253-F673926/27.09.2022г,
издадено от директор офис Благоевград при ТД на НАП София, с което на „Е.“ с ЕИК,
представлявано от А. С. на основание чл.179, ал.1 ЗДДС е наложена "имуществена
санкция" в размер на 500лв. за нарушение на чл.125, ал.1 ЗДДС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Е.“ с ЕИК, представлявано от А. С., че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА НАП- София ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“ с ЕИК, представлявано от А. С.
сума в размер 300,00 лева (триста лева), представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6