Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
РАЧЕВА
Даниела
НЕДЕВА
при секретаря Теодора
Чавдарова и в присъствието на прокурора от ВОП Владислав Тв, като разгледа
докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 392 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Източно европейска логистика“ ЕООД –
гр. Варна, ЕИК ****, срещу Решение № 260093/25.01.2021 г. на Варненски районен
съд, ІV състав, постановено по н.а.х.д. № 5057 по описа на съда за 2020 г., с
което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000947/06.11.2020 г. на
Началник отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е
незаконосъобразно поради неправилно установена фактическа обстановка и
неправилно приложение на материалния закон. По-конкретно касаторът посочва, че
не е приложена действалата към датата на нарушението материалноправна норма, а
новата норма не е по-благоприятна за нарушителя. Оспорва изводите на районния
съд за правилно определяне на мястото на извършване на нарушението, и съответно
твърди, че актът е съставен, а наказателното постановление е издадено в
нарушение на правилата за местната компетентност. Счита, че са допуснати
нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно описанието на нарушението от
фактическа и правна страна. Моли за отмяна на решението на районния съд и на
потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на
разноските по делото.
Ответникът в производството, Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна не изразява становище по жалбата.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване
пред Варненски районен съд е било Наказателно
постановление № 23-0000947/06.11.2020 г. на Началник отдел „Контрол“ в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Източно
европейска логистика“ ЕООД – гр. Варна за нарушение на чл. 104з, ал. 2, предл.
1 от Закона за автомобилните превози и на основание същата разпоредба е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
От представените в
административнонаказателната преписка и събраните в съдебното производство
доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че през
м. юли 2020 г. на дружеството била извършена документална проверка във връзка
със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1006/29.05.2020 г. При проверката служители от регионалната дирекция
установили, че в качеството си на превозвач, дружеството не е върнало заверени
копия от лиценз с перфономер **** в РД „Автомобилна
администрация“ – Варна. Връщането трябвало да стане в рамките на 14-дневен срок
от връчване на заповедта за принудителна административна мярка – 09.06.2020 г.,
тоест до 23.06.2020 г. На 31.07.2020 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в който била дадена правната квалификация на
деянието. Актът бил предявен и връчен на представляващ дружеството, възражения
не били направени при предявяването или по-късно. На 06.11.2020 г. било
издадено наказателното постановление, в което била възприета фактическата
обстановка от акта и била дадена правна квалификация по чл. 104з, ал. 2, предл.
1 от ЗавтП, като на дружеството била наложена предвидената в разпоредбата
санкция.
Въз основа на
фактическите констатации, от правна страна районният съд приема, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни лица, както и при спазване на сроковете по чл. 34, ал.
1 и 3 от ЗАНН. Счита, че са изпълнени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
относно описанието на нарушението. Приема за правилни изводите на
административнонаказващия орган за извършено нарушение, дадената от органа
правна квалификация, както и приложената норма, в редакцията от 07.07.2020 г.
Излага мотиви, че съгласно редакцията на чл. 104з, ал. 2, предл. 1 от ЗАвтП,
действала към момента на извършване на нарушението, не е бил предвиден срок, в
който превозвачът трябва да върне лиценза, тоест, това е следвало да бъде
извършено незабавно. Новата редакция на разпоредбата предвижда връщането на
лиценза да бъде извършено в 14-дневен срок от връчването на заповед за
принудителна административна мярка, което е по-благоприятно за дееца. Във връзка
с доводите за неправилно определено място на извършване на нарушението,
районният съд посочва, че задължението е трябвало да бъде изпълнено пред
регионалната дирекция във Варна, следователно мястото на извършване не е гр.
София, както е твърдял въззивникът. По твърденията за нарушение на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН вследствие на непосочването на хипотезата, в която е наложена
принудителната мярка, съдът счита, че това не е нарушило правото на защита на
дружеството, тъй като основанието за налагане на принудителната мярка не е
елемент от състава на нарушението по чл. 104з, ал. 2, предл. 1 от ЗАвтП.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа и правна страна.
Конкретни твърдения във връзка с
фактическата обстановка, установена от районния съд, в касационната жалба не са
изложени. Във въззивната и в касационната фаза не се оспорва, че дружеството
има качеството превозвач и че спрямо него е издадена заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1006/29.05.2020 г. от Директора на
РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с която е приложена ПАМ по чл. 106а,
ал. 1, т. 6, буква в), предл. 1 от ЗАвтП – спиране на дейността на превозвача.
За издадената заповед дружеството се счита за уведомено при условията на чл.
18а, ал. 7 от АПК на 09.06.2020 г., поради което за него е възникнало
задължението да върне в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
заверено копие от лиценз на Общността с конкретно посочен номер. Не са изложени
твърдения или представени доказателства, че дружеството е върнало завереното
копие от лиценза. Съгласно посоченото в самата заповед за прилагане на ПАМ,
връщането е следвало да бъде извършено в регионалното звено на агенцията –
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, като това следва и от пар.
2а от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП. Ето защо не могат да бъдат споделени
доводите на касатора, че мястото на нарушението е гр. София и съответно
актосъставителят и административнонаказващият орган не са местно компетентни за
издаване на съответните актове.
Що се отнася до прилагането на новата
редакция на чл. 104з, ал. 2, предл. 1 от ЗАвтП, в сила от 07.07.2020 г.,
изводите на районния съд също са правилни. Разликата между двете разпоредби –
действалата по време на извършване на нарушението и новата разпоредба – е
единствено в срока за изпълнение на задължението за връщане. Редакцията в сила
до 06.07.2020 г. не съдържа конкретен срок за връщане, а новата редакция
предвижда 14-дневен срок. Безспорно тази разпоредба е по-благоприятна за дееца,
тъй като предвижда наказуемост за неизпълнение едва след 15-тия ден от
прилагането на ПАМ, вместо от момента на прилагането.
Не се потвърждават и твърденията за
неправилност на изводите на районния съд относно спазването на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. В това отношение касационният състав споделя изцяло мотивите на
районния съд, че точното правно основание на приложената ПАМ е неотносимо и не
е сред задължителните реквизити на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление.
При извършена
служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба
оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват
пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения, касационният
състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания и жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260093/25.01.2021 г. на Варненски районен съд, ІV състав,
постановено по н.а.х.д. № 5057 по описа на съда за 2020 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.