Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 34

Сливен, 17.07.2019год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и седми юни  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Соня Василева……в  присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от …..Снежана Бакалова………т.дело № 20  по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявен е иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

          Ищцата  Х.Д.Д. твърди в исковата си молба, че на 12.09.2017 г.  в гр. Сливен, около 18 ч., пресичайки кръстовището на бул. „Братя Миладинови” и движейки се по пешеходна пътека била блъсната от лек автомобил Мерцедес С270 СДИ, с рег. № СН *****АМ, управляван от ответника С.К.. Твърди, че в резултат на това получила множество телесни увреди, изразяващи се в съчетана травма със засягане на гръден кош, таз, горни и долни крайници, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, контузия в областта на лявата раменна става, с многофрагментално счупване на главата на раменната кост, довела до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник и многофрагментално счупвания на двата пищяла на подбедрицата на левия крак, в горната им трета и счупване на пубисната кост от лявата половина на таза, довели до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник.

Твърди, че със споразумение от 31.10.2018 г.  по НОХД 1359 по описа на РС - Сливен за 2018 г. ответникът се е признал за виновен  за това, че е нарушил правилата за движение по чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил изброените средни телесни повреди на ищцата.

Твърди, че  веднага след произшествието ищцата била откарана в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” където  й била извършена оперативна намеса. Била поставена на екстензия, а след изписването й от болницата на 06.10.2017 г. била изцяло обездвижена. Изпитвала силни болки, приемала обезболяващи медикаменти и въпреки това страдала от безсъние. След изписването й не била в състояние сама да се грижи за себе си и през цялото време имала нужда от помощта на трети лица, дори за елементарни дейности. Продължавала да изпитва силни болки и въпреки проведената рехабилитация състоянието й не се подобрило.

          На 28.02.2018 г. постъпила за лечение  в клиника по Ортопедия и травматология при УМБАЛ „СОФИЯ МЕД” ООД, където било установено не срастване на фрактурираните кости на подбедрицата и се наложило нова операция, при която й  били  монтирани две заключващи плаки. Била направена авто-стетопластика, като й била присадена кост. Възстановяването след тази операция също било изключително болезнено , а вследствие на оперативното лечение било установено скъсяване на левия крайник.

Твърди, че и до настоящия момент обемът на движенията на колянната става не е възстановен въпреки, че провела множество рехабилитационни процедура и не било възстановено и движението на лявата раменна става.

Твърди, че продължава за изпитва силен страх когато й се наложи да пресича улицата, не желае да се вози в автомобил и за преодоляване на  тези панически усещания се наложило да посещава психиатър.

Твърди, че за лечението си извършила разходи за купуване на необходимите за операцията  помощни средства, средства за извършването на операцията и медикаменти, които подробно са изброени в исковата молба.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника, който е причинил изброените вреди, да й заплати сумата 160 000.00лв представляваща претърпените от нея болки и страдания, причинени от ответника по непредпазливост, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането, както и сумата 4 187.00лв., представляваща имуществени вреди също със законната лихва  за забава от датата на увреждането, като претендира и направените разноски.

          Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва основателността на исковете по претенцията за претърпени неимуществени вреди над размера от 5 000 лв. а за имуществени - над размера от 3393.33 лв., като счита същите за  неоснователни и недоказани над този размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата не била изпълнила задължението си на пешеходец  по чл. 113 т. 1 от ЗДвП, както и твърди, че същата е говорела по мобилния си телефон когато е предприела пресичането и внезапно е излязла на платното за движение.

          Депозирана е допълнителна искова молба, в която се уточняват твърденията в първоначалната.

Третото лице-помагач е представило писмено становище с твърдения че предявените искове са неоснователни, тъй като не са доказани елементите за осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане, пораждащо деликтната отговорност на  ответника.

Оспорват се всички твърдения по отношение вида, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, както и продължителността на оздравителния период.

Изразява се становище, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено с  оглед твърдените телесни увреждания и принципа на справедливост, както и с оглед трайната съдебна практика.

Оспорват се претенциите за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, като се оспорва реалното извършване на разходите, които се претендират.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцата в случай, че същото е над минималните размери по Наредба № 1.

          В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

          Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва иска за неимуществени вреди над размера от 5 000лв. и за имуществени – над размера от 3 939,33лв. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за отхвърлената част от иска.

          Третото лице – помагач, редовно призовано не изпраща представител в с.з.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

           На 12.09.2017г. в град Сливен, на пешеходна пътека на бул. „Братя Миладинови“, при управление на лек автомобил „Мерцедес Ц270 ЦДИ“ с рег. № СН *****АМ, ответникът С.П.К. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 119 ал.1 от ЗДвП: „при приближаване към пешеходната пътека водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил на Х.Д.Д. средни телесни повреди, изразяващи се в съчетана травма със засягане на гръден кош, таз, горни и долни крайници, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, контузия в областта на лявата раменна става с данни за многофрагментарно счупване на главата на раменната кост, довела до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник и многофрагментарно счупване на двата пищяла от подбедрицата на левия крак в тяхната горна трета и счупване на пубисната кост от лявата половина на таза, довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник. Със споразумение по НОХД № 1359/18 по описа на СлРС, С.П.К. се е признал за виновен  в извършването на престъплението по чл. 343 ал.3 пр. последно б. „а“, предл. първо, алтернатива втора, вр. ал. 1, вр. чл. 342 ал.1 от НК и му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което е отложено за изпитателен срок от три години.

          Между ответника и третото лице-помагач ЗК “Олимпик – клон България КЧТ“ гр. София е сключен договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите”  за процесния лек автомобил за периода от 06.03.2017г. до 05.03.2018г.

          След претърпяното ПТП ищцата била откарана в МБАЛ „Иван Селимински“ гр. Сливен, ЦСМП и била настанена за около две седмици в отделението по реанимация. След това била преместена в Отделението по ортопедия и травматология. Била поставена на екстензия. Изпитвала много силни болки от счупването на крака, ръката и таза. Не можела да се движи и самообслужва. Колегите й  я посещавали и й носели храна. Наложило се кръвопреливане. След около 20-ия ден престой в болницата била изписана, като се наложило да бъде транспортирана до дома си и внесена на ръце от нейни колеги, тъй като не можела да се движи. В дома си също била на легло, не можела да се самообслужва и тъй като майка й също била на легло се наложило да бъдат обслужвани от наета жена, за което плащали нейни колеги. Това продължило около месец. След това била откарана в Санаториум в гр. Котел, където предстояла около два месеца. За този период счупването на ръката й заздравяло, но кракът й не зараствал. Изпитвала много силни болки. Наложило се поставяне на обезболяващи инжекции, всяко от които била на стойност около 100лв. Установило се, че се нуждае от допълнителна операция на крака. Тя била направена в град София, поради нейната сложност и за нея била платена сумата 4 500лв., събрана чрез заеми. Престоят в болницата в град София бил около 10 дни. След втората операция отново се наложило да лежи на легло около два месеца без да стъпва на крака. След това започнало раздвижване, като в момента ищцата се движи с помощно средство, тъй като изпитва болки в счупения крак и не трябва да натоварва колянната става, която е износена.

          Психическото състояние на ищцата се влошило. След инцидента тя станала подтисната, неразговорлива, изпаднала в депресия. Наложило се на два пъти да я посещава психиатър, който й предписал лекарства. Изпитвала силни болки , налагало се да взема обезболяващи. Изпитвала силен страх когато й се наложи да пресича улицата, не желаела да се вози в автомобил и за преодоляване на  тези панически усещания се наложило да посещава психиатър.

          Видно от представените фактури и касови бонове ищцата е направила следните разходи по лечението си в болнични и извънболнични условия: 58 лв. потребителска такса в МБАЛ „Д-р Иван Селимински „ Сливен; за проведеното лечение в УМБАЛ „Софиямед“ гр. София - 3 175 лв. за закупуване на заключващи плаки за дистална медиална и летерална проксимална тибия; 158,33лв. за тутор с мелтицентричен шарнир; 40 лв. за следоперативна анестезиологична консултация, 34,80лв. потребителска такса за престой в болница; 60 лв. нощувка в хотел и 44лв. пътни и  461,23лв. за лекарства и превързочни материали по представения опис на касови бонове или общо сумата 3 991,36лв.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, неоспорени от страните. На основание чл. 300 от ГПК, като съобрази задължителната сила на присъдата на наказателния съд за гражданския съд разглеждащ последиците от деянието прие, че то е извършено от ответника, че е извършено виновно и неговата противоправност.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          Предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания  е основателен и доказан, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, и следва да бъде уважен до размера от 60 000лв.

С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  ответникът е причинил на ищцата неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от последната значителни болки и страдания. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка и непосредствено последица от причиненото увреждане на ищцата. На ищцата са причинени от ПТП три средни телесни повреди.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.  В случая, с оглед събраните доказателства за претърпените от ищцата  неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от травмата и претърпените медицински интервенции, съдът намира, че сумата 60 000 лв. би била справедливо обезщетение за причинените на същата вреди от непозволеното увреждане. Увреждането е от такъв характер, че последиците от него няма да могат да бъдат напълно преодолени за дълго време. Съдът съобрази и обстоятелството че пострадалата е търпяла операция, която допълнително й е причинявала болки и страдания, а също така и продължително време и трябвало да ползва помощни средства и помощта на близките си за придвижване и обслужване. По време на лечението е изпитвала силни болки, които не се отшумели и в момента.

Искат до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Основателно е искането за присъждане на тази сума, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 12.09.2017г.. до окончателното й заплащане.

Не е налице твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат. Ответникът твърди, че ищцата не се е съобразила, като пешеходец с посоката и скоростта на движение на автомобила и че е говорила по телефон. Възражението е недоказано. Освен изложеното, тъй като водачът причинил ПТП е нарушил разпоредбите на ЗДвП, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 119 ал. 5 от ЗДвП, (в сила от 26.01.2017 г.) -  при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие.

Предявения иск за заплащане на имуществени вреди, причинени като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен до размера от 3 991,36лв., за който се събраха писмени доказателства, че са извършени разходи в пряка връзка с лечението на последиците от деликта, а до пълния размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.  Обезщетението за имуществени вреди също следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 12.09.2017г.. до окончателното й заплащане.

При този изход на производството на ищцата се дължат направените разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 750лв. Възражението на третото лице помагач, че адвокатското възнаграждение заплатено от ищцата е прекомерно е неоснователно, тъй като то е дори под минимума по наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Ответникът дължи заплащането и на държавна такса върху присъдените обезщетения, тъй като ищцата е била освободена от внасянето  й – в размер на 2 559,65лв.

На основание чл. 38 ал.2 от ЗА на адв. С.Р. ищцата дължи възнаграждение. Съобразно наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за претенция с цена 160 000 лв. се дължи минимално възнаграждение в размер на 4 730 лв. То следва да бъде присъдено съобразно отхвърлената част от иска в размер на 2 956,25лв.

                   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА С.П.К. ЕГН ********** *** с адрес за призоваване гр. Сливен, ул. „Г.С.Раковски“ №1, офис 6, чрез адв. С.Р., при участие на трето лице-помагач „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ, гр. София, със седалище и адрес на управление на дейността *******, ЕИК *********, да заплати на Х.Д.Д. ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване *******, чрез адв. М.М.   сумата 60 000 лв. (шестдесет хиляди) лева, представляваща претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане – претърпяно ПТП на 12.09.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 12.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; да заплати на Х.Д.Д. ЕГН ********** сумата 3 991,36лв. (три хиляди деветстотин и деветдесет и един лева и 36 ст.), представляваща претърпени от нея имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 12.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 750 лв., представляваща направените в производството разноски.

          ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени и имуществени вреди до пълните им размери, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА С.П.К. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата 2 559,65лв. държавна такса.

ОСЪЖДА Х.Д.Д. ЕГН ********** *** да заплати на адвокат С.И.Р., на основание чл. 38 ал.2 от ЗА сумата  2 956,25лв. лв. за оказаната безплатна адвокатска помощ.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :