Решение по дело №637/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 „в“ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директор на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 4/08.01.2024 г., постановено по НАХД №20233120200294/2023 г. по описа на Районен съд- Девня, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 170/2021/2022г. от 09.03.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна в А. М., на основание Заповед № ЗАМ-1091/32-246841/02.08.2021г. на директора на А. М., с което на „Милки груп Био“ ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5329,66 (пет хиляди триста двадесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1,т.1 от Закона за митниците /ЗМ/. Със същото решение ТД – Митница Варна е осъдена да заплати на „Милки груп Био“ ЕАД сторените от дружеството разноски по делото в размер на 1220 (хиляда двеста и двадесет) лева.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че от въззивния съд не е извършена цялостна проверка на обжалваното НП и не е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства, не е събирал нови такива, поради което остава неясно как РС – Девня е достигнал до изложените в решението правни изводи, т.е. решението се оспорва като немотивирано. Оспорват се основните изводи на въззивната инстанция относно възможността за приложение на съюзните митнически разпоредби за проверките и вземането на проби от стоките, в същите не е налице промяна, с оглед на което тълкуването на чл. 78 от отменения Регламент № 2913/92, дадено от СЕС в негово Решение по дело С-571/ 2021г., може да се приложи и относно разпоредбата на чл.190, § 1 от Регламент № 952/2013г. на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на съюза. В този смисъл, преценката на митническите органи е коректна - резултатите от проверката по митническа декларация MRN 21BG002002043636R6 от 22.01.2021г., отразени в МЛЕ № 01_01.02.2021/10.08.2021г,. са валидни и за стоката по процесната митническа декларация MRN 20BG002002038361R7 от 21.10.2020г., доколкото идентичността на стоките по двете митнически декларации се установява не само от еднаквото търговско наименование на стоката и това, че страни по вноса са едни и същи лица (износител и вносител), но тази идентичност се потвърждава и от придружаващите стоката документи. Излагат се възражения срещу изводите на съда за изпитванията на стоката по проведената митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/, и срещу аргументацията на тези изводи. По делото не са събрани доказателства, опровергаващи заключението на Централната митническа лаборатория /ЦМЛ/, поради което и необосновано същото не е кредитирано от въззивния съдебен състав. Въз основа на направените изпитвания на стоката в ЦМЛ, категорично се установява, че същата попада в групата продукти, наречени „shortening“, за които е характерно, че са получени от масла и мазнини чрез текстуриране, съгласно обяснителна бележка към Обяснителните бележки към хармонизираната система /ОБХС/. С оглед определените с МЛЕ обективни характеристики на анализираната стока, на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид ОБХС за позиция 1517, класирането на процесната стока се извършва в код 1517 90 99 на КН, т.е. в код, който е различен от декларирания от санкционираното дружество-вносител. Предвид последното приложимият код за процесната стока по ТАРИК [рег. номер] 99 90. Твърди се още, че използвания от ЦМЛ метод за изследване на стоката сочи, че експертиза е изготвена при спазване на всички приложими стандарти – стандарт AOCS Cс 16-60 и вътрешно-лабораторна процедура РАП № 66, базирана на стандарт AOCS Сс 16-6, сертификат за калибриране на автоматичен дигитален пенетрометър № 124- ИД/13.11.2020 г., издаден от БИМ. В този смисъл, позовава се на т. 52 и т. 53 от решението по дело С-292/2022. Сочи, че при изследването е използван пенетрометър, с помощта на който е установено, че стоката е преминала допълнителна обработка – текстуриране, която обработка следва да се разбира като всяка умишлена преработка на продукт, извършена с цел на същия да се придаде специфична консистенция, която обикновено, но не задължително, включва преработка с цел промяна на кристалната структура – аргумент от § 2 от ОБХС за позиция 1517. В разглеждания случай с лабораторните изследвания, извършени в ЦМЛ, е доказано, че внасяната от „Милки Груп Био“ ЕАД стока е преминала обработка чрез текстуриране с оглед установените стойности на нейната консистенция.

Отправя се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди НП. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание касационната жалба, се поддържат от процесуалния представител на жалбоподателя.

С молба с. д. № 6022/ 24.04.2024 г. от страна на касатора се отправя искане за отмяна на определението, с което е даден ход на делото по същество. Искането е обосновано с необходимостта от приобщаване

Ответникът страна – „Милки Груп Био“ ЕАД, чрез пълномощник - адв. Ж., депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба, като излага аргументи за правилност на въззивното решение. Твърди, че изводите на АНО за извършено от санкционираното дружество административно нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ се основават на резултатите от изследване на проба, взета от продукт, който е внесен от дружеството почти половин година по-късно от процесния внос. Намира, че постановките, възприети в Решение на СЕС по дело С-571/ 2012 г., са неотносими за решаването на настоящия спор, тъй като от страна на административнонаказващият орган не е доказана идентичността между стоката, от която е взета пробата за изследване в ЦМЛ, и декларираната с МД от 21.10.2020 г. В случая, липсват доказателства в подкрепа на тезата за идентичност в състава на стоките. След като не е взета проба от стоката, внесена с процесната митническа декларация, а изводите на АНО са мотивирани с резултатите на ЦМЛ от изследване на стока от последващ внос, извършването на административното нарушение е останало доказано, респективно – неоснователно и незаконосъобразно е ангажирана отговорността на „Милки Груп Био“ ЕАД с издаване на оспореното НП. Липсват доказателства за проследимост на пробите.

Отправя искане за потвърждаване на въззивното решение, както и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по касация поддържа становището, изразено в отговора на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на РС – Девня, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС – Девня е образувано по жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД против наказателно постановление № 170/09.03.2022г. на директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД, на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 ЗМ, чл.83 ЗАНН вр. чл.175, ал.1 и ал.3, чл.178, ал.1 и ал.3 ДОПК вр. чл.79, ал.1 ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 5329.66 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания. Оспореното в настоящото касационно производство Решение № 4/08.01.2024 г. по НАХД №20233120200294/2023 г. по описа на РС- Девня е второ по ред, след като с Решение № 1118 от 26.07.2023 г., постановено по кас. НАХД № 752/2023 г. друг тричленен състав на Административен съд – Варна е отменил предходно решение № 11/ 11.01.2023 г. по нахд № 136/2022 г. на РС-Девня по същата жалба и е върнал делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на касационното решение.

В хода на производството пред РС – Девня е установено следното от фактическа страна:

На 01.10.2020 г. на Пристанище Варна – Запад пристигат 5 бр. контейнери, натоварени със стока, бруто тегло 121 833. 60 кг., с получател „Милки Груп Био“ ЕАД. За част от стоката, на 21.10.2020 г. в Митнически пункт Варна – Запад е подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № MRN 20BG002002038361R7. Стоката е внос от Малайзия и е декларирана като палмова мазнина „OKI brand“ – рафинирана, избелена, дезодорирана, бруто тегло 48 733. 44 кг, нето тегло 47 040. 00 кг, с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 9 %. Въз основа на тази декларация от вносителя са заплатени държавни вземания в размер на 5 710, 34 лв. мито, и 14 007, 66 лв. ДДС.

На 22. 01. 2021г. от стока по митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № MRN 21BG002002043636R6 е иззета проба. Същата е изпратена в ЦМЛ – [населено място], където въз основа на извършените изследвания на тази проба е изготвена експертиза № 01_01.02.2021/ 10.08.2021г. Съгласно същата, анализираната стока представлява пластична до твърда маслена маса /при стайна температура 25°С/, с хомогенна структура и гладка кремообразна текстура, термично стабилна, без разслояване, с млечнобял до бледожълтеникав цвят, неутрален на растително масло мирис. Според заключението на експертизата, същата представлява препарат - палмов шортънинг, съставен само от палмово масло или негови фракции, химически непроменени и получен чрез текстуриране.

Директорът на Дирекция „Митническа дейност и методология“ дава становище, че въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) за описание и кодиране на стоките за позиция 1517, стока с гореописаните обективни характеристики се класира в код 15179099 на КН, различен от декларирания от вносителя, като предвид установения състав, приложимият ТАРИК код е **********. Въз основа на горното е направен извод, че декларираният в митническата декларация код от позиция 1511 на КН не е коректен, тъй като тази позиция обхваща единствено палмовото масло и неговите фракции, сурови, дори рафинирани и химически непроменени. Анализираната стока, обаче, представлява продукт, съставен от палмово масло и/или негови фракции, които освен рафиниране са претърпели допълнителна необратима обработка с цел модификация на кристалната структура, а именно - текстуриране, който процес е специфичен и е упоменат единствено в ОБХС за позиция 1517, като допустим именно за стоки от тази позиция.

На 14.09.2021г. до представляващия „Милки груп био“ ЕАД е изпратена покана да се яви в 3 – дневен срок в Митнически пункт Варна – Запад за съставяне на АУАН. Поканата е получена от адресата на 16.09.2021 година. Предвид неявяване на представляващия дружеството на 16.09.2021г., АУАН е съставен в негово отсъствие, а впоследствие му е предявен на 22.10.2021 година.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения. Административно – наказващият орган приел за верни констатациите на актосъставителя, поради което ангажирал отговорността на дружеството с издаване на оспореното в настоящото производство наказателно постановление.

За да отмени НП е прието от въззивния съд, че процесната стока е палмово масло – рафинирано, избелено, дезорирано, химически непроменено. ЦМЛ няма акредитация да извършва необходимото в случая изследване, което по категоричен и безпротиворечив начин да докаже приетото от актосъставителя и административно–наказващия орган, а анализите, които извършва са за нуждите на митническия контрол. Съобразен е също големия времеви интервал между вземане на пробата и изготвяне на експертното заключение, в рамките на който липсват данни къде и как е съхранявана пробата. От конкретната процесна стока, декларирана с МД от 02.10.2020 г., не е взета проба, респективно същата не е изследвана. Неправилно, митническите органи формират своето становище въз основа на анализ на идентична стока, предмет на друг внос, мотивирайки се с еднаквото наименование на стоката, както и на идентичността на страните по вноса (износител и вносител), приемайки, че Решение на СЕС по дело N С – 571 / 2012 г., с което се тълкува чл. 78 /отм./ от Регламент N 2913 / 92 г. на ЕС е приложимо и към разпоредбата на чл. 190, § 1 от действащия Митнически кодекс, приет с Регламент N 952 / 2013 г. на ЕС. Митническите органи разширяват обхвата на тарифната позиция 1517 от КН, като добавяни допълнителен критерий така нареченото „текстуриране“, което не се съдържа в КН и в забележките към нея, което е необосновано.

С оглед изяснената фактическа обстановка, с протоколно определение от 11.04.2024 г. е даден ход на делото по същество. Независимо от отправеното искане и представените в подкрепа на същото писмени доказателства, касационният състав приема, че не е налице основание за отмяна на това определение. Не са налице релевантни за спора факти, които са останали неизяснени по делото. От друга страна, писмените доказателства, чието приобщаване касатора претендира с молбата от 24.04.2024 г. са част от административната преписка и са приети като писмени доказателства по делото.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На първо място, при новото разглеждане на делото от страна на въззивния съд не са изпълнени указанията, дадени с Решение № 1118/ 26.07.2023 г. на АС- Варна, по кАНД № 752 по описа на същия съд за 2023 год. Със същото, при връщане на делото за ново разглеждане на същия съд са дадени конкретни указания какво трябва да се направи - да анализира обстойно наличните доказателства, и при необходимост да събере нови, за установяване на следното: 1/ дали процесната стока е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането - в който случай съгласно т.48 от решението по дело С-292/22, стоката следва да се класира в позиция по КН 1517; 2/ дали приложените в случая от митническите органи процедури и методи за изследване са подходящи да доведат до съответстващи на Комбинираната номенклатура резултати - т.е. дали посредством тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране; 3/ налице ли е проследимост при извършеното от митническите органи изследване, с оглед липсата на отбелязване в Протокола за вземане на проби /л.49 от преписката/ на номерата на съответните пломби, респективно - дали същото се дължи на процесуално нарушение или на нечетливост на приложеното заверено копие. Нито едно от дадените указания не е изпълнено от въззивната инстанция при новото разглеждане на делото.

Предвид изложеното по-горе, основателни са оплакванията на касатора за допуснати във въззивното производство съществени процесуални нарушения. От въззивния съд не са обсъдени релевантните за изясняване на спора факти и приложимото право, което е обусловило необоснованост на извода му за недоказаност на административното нарушение „митническа измама“.

Касационният състав приема, че въззивното решение е неправилно и е постановено в противоречие с приложимото европейско право, тъй като не е съобразено с даденото от СЕС задължително тълкуване с Решение по дело С-571/12, относно приложението на чл.70 и чл.78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Вярно е, че посоченият Регламент действително е отменен с Регламент (ЕО) № 450/2008, който е отменен с Регламент № 952/2013година. Последният цитиран Регламент е действащ към настоящия момент, а и към момента на процесния внос. Видно от таблиците за съответствие – Приложения към Регламент (ЕО) № 450/2008 и Регламент № 952/2013г., разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 е съответна на чл.119 от Регламент (ЕО) № 450/2008, която от своя страна е съответна на чл.190 от действащия Регламент № 952/2013. Разпоредбата на чл.78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, е съответна на чл.27 от Регламент (ЕО) № 450/2008, която от своя страна е съответна на чл.48 от действащия Регламент № 952/2013 година. Още повече, че в чл.286, §3 от Регламент № 952/2013г. изрично е посочено, че позоваването на отменените регламенти (сред изрично изброените и Регламент (ЕО) № 450/2008 и Регламент № 2913/1992), се счита за позоваване на настоящия регламент и се тълкува съгласно таблиците за съответствие в приложението тъй като основните принципни положения в митническото законодателство на ЕС не са загубили правното си действие. Ето защо, основателни са възраженията на касатора в тази насока, като същите напълно се споделят от настоящата касационна инстанция.

Макар да нямат задължителна сила, обяснителните бележки към ХС представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на общата митническа тарифа, и като такива могат съществено да допринесат за нейното тълкуване – аргумент от Решение на СЕС от 19 октомври 2017 година по дело L., С-556/16, т. 40 и Решение от 17 март 2016г., S. E., C-84/15, точка 33. Практиката на СЕС, както и на административните съдилища в България, е непротиворачива в становището си, че решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите, съобразно тълкуването на СЕС според т. 23 от Решение на СЕС от 18 май 2011 година по дело D., С-423/10.

Във връзка с гореизложеното, съдебният състав намира, че при решаване на спора следва да бъдат взети предвид изводите на ЦМЛ в изготвената и приложена към доказателствата МЛЕ № 01_01.02.2021/ 10.08.2021 г. относно обективните физико-химични свойства на внесената и декларирана от „Милки Груп Био“ ЕАД стока с наименование „Палмова мазнина OKI brand-, рафинирана, избелена и дезодорирана“. Тази експертиза е изготвена на база пряк анализ на проби от внесената стока с посоченото наименование. изготвеното от ЦМЛ заключение по МЛЕ не е опровергано от нито едно от събраните по делото доказателства, поради което същата неправилно и необосновано не е кредитирано от въззивния състав.

Във връзка с възражението за непроследимост на пробата, следва да се отбележи, че на съда е служебно известно по повод на други дела, водени между същите страни, че ответникът по касация „Милки груп Био“ ЕАД многократно е внасял продукти със същото търговско наименование, произведени от същия производител (износител) „NGO CHEW HONG EDIBLE OIL PTE“ LTD (Малайзия). Противоречи на търговската логика, а и житейски е необосновано едно търговско дружество да закупува като поръчва на свой дългогодишен бизнес-партньор периодично доставки от стока с едно и също търговско наименование и да очаква или да допуска, че е възможно следваща пратка от същата стока да има различни физикохимични свойства от предходната. Пробата, въз основа на която са установени физикохимичните свойства на процесната стока, са взети от друга пратка на същата стока, декларирана пред митническите власти.

С оглед горното идентичността на стоката и по двете митнически декларации следва да се счита за категорично доказана. Този извод на съда напълно кореспондира с чл. 190, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 78 от отменения Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на МКО в аспекта на цитираното и подробно коментирано по-горе Решение по дело С-571/12 на СЕС.

С оглед установените с МЛЕ обективни характеристики на изследваната стока и на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Обяснителните бележки на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1517 внесената от „Милки Груп Био“ ЕАД стока, с наименование „Палмова мазнина OKI brand-, рафинирана, избелена и дезодорирана“ попада в групата продукти, наречени „shortening“ („шортънинг“), и следва да се класира в код 1517 90 99 на КН. В ОБХС продуктите „shortenings“ са дадени като пример за текстурирани масла/мазнини. Въпреки това, както е посочено в § 3 от ОБХС за позиция 1517, достатъчно е продуктът да бъде текстуриран, за да бъде препарат от позиция 1517, независимо дали е шортънинг, маргарин или друг специфичен препарат от мазнина или масла. Отнесено към тълкуването, дадено от СЕС по дело С-292/22, т.48, всъщност достатъчно е продуктът да е претърпял всяка, различна от рафинирането обработка, за да попадне в позиция 1517. Според § 2 от ОБХС за позиция 1517, текстурирането от своя страна може да се изразява както във видоизменение на текстурата, така и на кристалната структура.

В предвид приложимият код за процесната стока по ТАРИК [рег. номер] 99, за който ставката на митото по отношение на трети страни (в т.ч. и Малайзия) е 16%, а не 9%, каквато е ставката според декларирания от вносителя код по ТАРИК. Обоснован и доказан е изводът на АНО, че, декларирайки друг тарифен код, дружеството е избягнало частично заплащане на публични държавни вземания в размер на общо – 5 329,66 лева, от които 4 441,38 лв. мито и 888,28 лв. ДДС. От изложеното може да се направи обосновано заключение, че обективно от дружеството е осъществен състава на „митническа измама“ - административно нарушение по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ.

При тези данни, налага се извода, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност декларатора „Милки Груп Био“ ЕАД.

Правилно, размерът на наложената с наказателното постановление имуществена санкция е определен като 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания, съгласно текста на цитираната по-горе санкционна разпоредба.

По изложените съображения, с оглед несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да се отмени, а вместо него да постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно по 100 (сто) лв. за всяко разглеждане на всички инстанции – общо в размер на 400 (триста) лева.

Воден от горното, Административен съд - варна, Х-ти тричленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4/08.01.2024г. на Районен съд - Девня, 3-ти наказателен състав, постановено по НАХД № 294/2023г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 170/2021/2022г. от 09.03.2022г., издадено от директора на ТД Митница Варна в А. М., на основание Заповед № ЗАМ-1091/32-246841/02.08.2021г. на директора на А. М., с което на „Милки груп Био“ ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5329,66 (пет хиляди триста двадесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1,т.1 от Закона за митниците.

ОСЪЖДА „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, [ЕИК], [населено място], [улица], ет.., ап...., представлявано от П. Д. П. да заплати на Агенция „Митници“ разноски за производството в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.