№ 1583
гр. Варна, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500889 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. ИВ. Ж. срещу Решение № 260080 от
10.02.2022г. по гр.д. № 458/2020г. по описа на ВРС, XХ-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени предявените от
въззивника срещу Прокуратурата на Република България искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми представляващи обезщетение за претърпени в резултат
от повдигнато незаконно обвинение по ДП № 137/2012г. по описа на ОСО при ВОП, в
извършване на престъпление от общ характер, приключило с оправдателна присъда,
имуществени вреди както следва: сумата от 834.86 лева, представляваща разликата между
дължимото и заплатено от работодателя допълнително възнаграждение от 22 % за трудов
стаж и професионален опит за периода 01.05.2015г. – 31.12.2016г. и сумата от 216.78 лева,
представляващи внесени за сметка на ищеца здравноосигурителни вноски за периода
25.03.2015г. - 25.08.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от 11.06.2016г. до
окончателното им плащане.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението.
Изложени са доводи, че съдът неправилно формирал извод за липса на причинна връзка
между действията на министъра на правосъдието и тези на Прокуратурата за повдигане на
обвинение, доколкото причинната връзка, като елемент от фактическия състав на иска
следва да е налице между незаконното обвинение и настъпването на вредата. В този смисъл
законната гаранционна отговорност на ответната прокуратура е обусловена от установяване
на две предпоставки: повдигане на обвинение за извършено престъпление и приключване на
наказателното производство с оправдаване на лицето, като не зависи от други неуредени в
1
закона предпоставки. Действията на министъра на правосъдието по отстраняване на
въззивника не дерогират отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от
незаконното обвинение. Отстраняването от длъжност действително зависи от преценката на
министъра, но претърпените имуществени вреди в резултат на отстраняването са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което отговорността за
заплащане на обезщетение е именно на ПРБ. В мотивите на заповедта за отстраняване,
същата е обоснована единствено с факта на образуваното ДП и повдигнатото обвинение
срещу въззивника, като друго основание не е преценявано. Т.е. ако не бе повдигнато
незаконното обвинение, то не би се стигнато до отстраняване на ДСИ от длъжност,
съответно до лишаването му от право на труд и доходи, съответно и до пропускане на
реализирането на такива, което определя и пряката причинна връзка между действията на
ответника и понесените вреди. Установено е по делото, че времето на отстраняването му
въззивникът не е получил допълнително възнаграждение, както и е бил лишен от внасяне на
здравно осигурителните вноски, които би получил, съответно биха били внесени, ако не
беше отстранен поради незаконното обвинение. Следователно следва да се приеме, че
упражнената процесуална принуда е лишила ищеца от право да престира труд. Неправилен е
и формираният от ВРС извод, че претенциите следва да се реализират на друго правно
основание. Предявеният срещу МП иск за заплащане на първата претенция е отхвърлен с
влязло в сила решение по гр.д. № 411/2020г. на ВРС, поради което друг ред за защита на
правото му на обезщетение не е налице. Ето защо отправил искане за отмяна на решението.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата не е депозиран от Прокуратурата
на РБ.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Във въззивната жалба липсват
обективирани доказателствени искания.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 17.05.2022г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
2
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3