№ 194
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20241001000087 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 28.11.2023 г. на третото лице помагач на ответника В.
Ц. Д. срещу решението от 26.10.2023 г. по т. д. № 2743/2021 г. на Софийския градски съд,
VІ-22 състав, с което на осн. чл. 74, ал. 1 ТЗ са отменени приетите на 7.12.2021 г. от общото
събрание на съдружниците в „Автостъкла“ ООД решения за изключване на съдружника М.
Ф. Й., за изплащане на равностойността на дяловете на изключения съдружник, за поемане
на дяловете на изключения съдружник от оставащия съдружник В. Ц. Д., за продължаване
на дейността на дружеството като ЕООД и за освобождаване на М. Й. като управител.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че е нарушена
процедурата по свикване на ОС по чл. 138 ТЗ и ищцата не е получила покана на събранието.
Твърди се, че поканата била връчена на ищцата на 29.11.2021 г. по реда на чл. 18, ал. 5
ЗЧСИ, както и по електронен път на ползвани от ищцата електронни адреси. Сочи се, че не
било съобразено, че поканата е връчена по реда на чл. 46 ГПК на М. Д., която била
племенница на ищцата, която впоследствие е уведомила ищцата и чрез електронна поща. Не
били съобразени показанията на свидетеля С., установяващи отказ за получаване на
поканата. Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение с допуснатия по искане на
ищцата свидетел В. Д., тъй като искането за това било заявено след първото заседание и при
настъпила преклузия. Твърди се, че съдържащото се в поканата предупреждение за
изключване съдържало описание на нарушенията на ищцата, а такова се съдържало и в
1
представените множество писмени доказателства, вкл. електронна кореспонденция. Тези
нарушения били бездействия във връзка с конкурентна дейност на дружеството „Автостъкла
Кобра“ ЕООД, както и сключени симулативни договори за заем и водени във връзка с тях
симулативни арбитражни дела, приключили с арбитражни решения за осъждания на
ответното дружество в полза на „Автостъкла Кобра“ ЕООД, въз основа на които били
издадени изпълнителни листове и образувани изпълнителни производства срещу ответника
за несъществуващи вземания. В тези изп. производства били продадени на публична продан
имотите на ответника, които били придобити от свързаното с ищцата дружество „Йото
Груп“ ООД.
Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата М. Ф. Й. – ищец по исковете – в писмена молба от 8.03.2024 г. оспорва
жалбата.
Въззиваемият „Автостъкла“ ООД – ответник по иска – чрез назначения особен
представител по чл. 29, ал. 4 ГП, заявява становище за основателност на жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Ф. Й. с искова молба от 14.12.2021 г.,
уточнена с молба от 8.02.2022 г., с която срещу „Автостъкла“ ООД са били предявени
обективно съединени искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията от 7.12.2021 г. на
общото събрание на съдружниците за изключване на съдружника М. Ф. Й., за изплащане на
равностойността на дяловете на изключения съдружник, за поемане на дяловете на
изключения съдружник от оставащия съдружник В. Ц. Д., за продължаване на дейността на
дружеството като ЕООД и за освобождаване на М. Й. като управител.
В исковата молба се твърди, че решенията били незаконосъобразни, защото: 1) нарушена
била процедурата по свикване на ОС по чл. 138 ТЗ – ОС не било свикано от оправомощено
лице, тъй като било свикано само от единия управител, а не съвместно от двамата
управители, а не било свикано и от съдружник по реда на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ТЗ; 2) в
нарушение на чл. 139 ТЗ ищцата не била надлежно поканена – поканата била връчена на
дъщерята на другия управител, поради което била заинтересовано лице, а освен това
поканата не била предадена на ищцата; 3) не били налице основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ за
изключването й; 4) не било налице прехвърляне на дружествените дялове на ищцата към
другия съдружник, каквото било заявено за вписване.
С определение от 30.12.2022 г. на осн. чл. 218 ГПК е конституирана В. Ц. Д. като трето
лице помагач на ответното дружество.
Не се спори, а и от вписванията в електронния Търговски регистър, които въззивният съд
служебно провери, е видно, че ответното дружество „Автостъкла“ ООД е било
първоначално регистрирано с решение от 25.10.2000 г. по ф.д. № 12481/2000 г. на СГС с
капитал от 5 000 лв. и съдружници М. Ф. Й. и В. Ц. Д. при равни дялове, които са и
съуправители при начин на представляване – заедно и поотделно. Дружеството е
регистрирано със следния предмет на дейност: вътрешна и външна търговия,
производствена дейност, вътрешен и международен туризъм, рекламна дейност,
хотелиерство и ресторантьорска дейност, строителна дейност, ремонтна дейност, внос, износ
и продажба на резервни части за автомобили и автостъкла, търговско представителство,
посредничество, комисионерство и агентство на български и чуждестранни физически и
юридически лица, и всякаква друга дейност, незабранена със закон. Дружеството е било
пререгистрирано по реда на ЗТР без промяна в електронния ТР на 12.01.2011 г. с ЕИК –
*********, като на 23.10.2020 г. е вписан нов начин на представителство от двамата
съуправители – само заедно, а на същата дата е обявен и последният актуален дружествен
договор, изменен последно на общо събрание от 15.10.2020 г.
Със заявление № 20211207105702, подадено от адвокат, упълномощен само от
2
съуправителя В. Ц. Д., е поискано да бъдат вписани промени по партидата на ответното
дружество въз основа на протокол от 7.12.2021 г. на ОС на съдружниците, а именно: 1)
заличаване на М. Й. като съуправител и заличаване на начина на представителство „заедно“;
2) заличаване на М. Й. като съдружник, а вписване на другия такъв В. Д. за едноличен
собственик на капитала; 3) вписване на прехвърляне на дяловете на М. Й. на В. Д.. По
заявление е постановен отказ от 8.12.2021 г., срещу който е подадена жалба от 13.12.2021 г.
Същевременно, регистърното производство по заявлението е спряно по искане на М. Й. на
осн. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ с определение от 14.12.2021 г. по т.д. № 2701/2021 г. на СГС
до приключване на исковото производство по чл. 74 ТЗ, образувано по настоящата искова
молба.
На същата дата е било подадено последващо заявление № 20211207175203, подадено от
адвокат, упълномощен само от съуправителя М. Ф. Й., е поискано да бъдат вписани
промени по партидата на ответното дружество, а именно: 1) заличаване на В. Д. като
съуправител и заличаване на начина на представителство „заедно“; 2) заличаване на В. Д.
като съдружник и вписване на другия такъв М. Й. за едноличен собственик на капитала.
Вписването е поискано въз основа на приложен протокол от 7.12.2021 г. на ОС на
дружеството за взети решения за изключване на В. Д. като съдружник и за освобождаването
й като управител. Регистърното производство по заявлението е спряно по искане на В. Д. на
осн. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ с определение от 8.12.2021 г. по т.д. № 2668/2021 г. на СГС до
приключване на исковото производство по искова молба с вх. № 31977/8.12.2021 г., по което
е образувано т.д. № 2672/2021 г. на СГС, с което същата е предявила иск по чл. 74 ТЗ. за
отмяна на същите решения от 7.12.2021 г. на ОС. С решение от 16.01.2023 г. по т.д. №
2672/2021 г. на СГС искът е уважен и решенията на ОС са отменени. Решението на СГС е
потвърдено с решение от 9.01.2024 г. по т.д. № 684/2023 г. на САС, което към днешна дата
не е влязло в сила – срещу същото е подадена касационна жалба с вх. № 7442/19.03.2024 г.,
която е в процес на администриране.
По делото е представена покана от 29.11.2021 г. от В. Д. в качеството й на съдружник и
управител в ответното дружеството, адресирана до М. Й. с адрес за връчване – с. ***, ул.
„***“ № *, за свикване на общо събрание на съдружниците, което ще се проведе на 7.12.2021
г. от 9:00 ч. в гр. София, ул. „Братя Миладинови“ № 16, ет. 2, офис 3, при следния дневен
ред: 1) вземане на решение за изключването на съдружника М. Й. поради извършването на
действия против интересите на дружеството и неоказване на съдействие относно
осъществяване на дейността на дружеството; 2) уреждане на имуществените отношения от
прекратяване участието на изключения съдружник, въз основа на счетоводния баланс на
дружеството; 3) вземане на решение за преразпределение на дяловете от капитала на
дружеството и поемането им от В. Д.; 4) освобождаване на М. Й. като управител на
дружеството, и 5) приемане на нов учредителен акт на дружеството. В поканата се съдържа
и предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ за следните извършени от М. Й. действия, за които е
поискано преустановяване: 1) за това, че без знанието и съгласието на дружеството е
учредила „Автостъкла Кобра“ ЕООД, в което едноличен собственик е „МГ 86 Груп“ ООД, в
което М. Й. е управител и съдружник, заедно със съпруга си Г. Й., и с което дружество в
нарушение на чл. 142 ТЗ М. Й. осъществява самостоятелна дейност, конкурентна на
ответника „Автостъкла“ ООД; 2) наименованието на „Автостъкла Кобра“ ЕООД било
регистрирано и в нарушение на правото на регистрирана търговска марка на „А
3
Автостъкла“ ООД № 2006084721N – „Автостъкла Кобра“; 3) съпругът Г. Й., който бил
служител в „Автостъкла“ ООД, също бил регистрирал конкурентно дружество –
„Автостъкла ОЕМ“ ЕООД.
Връчването на тази покана е възложено по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на ЧСИ Р. М.,
като видно от представената разписка поканата е връчена на 29.11.2021 г. на М. Д. Д. в
качеството й на друго лице по чл. 46 ГПК /л. 9 – 11 от делото на СГС/. В поканата е налице
ръкописно удостоверяване от 30.11.2021 г. с подписите на М. Д. и А. С. със следното
съдържание: „при опит да се предаде настоящата покана на М. Й., на адрес: с. ***, ул. „***“
№ *, лицето, отворило вратата на дома и отказа да подпише и получи поканата“.
Видно от служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за
предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни
„Население“, М. Д. е дъщеря на В. Д. /л. 573 от делото на СГС/.
Във връзка с връчването на тази покана са разпитани свидетелите А. С. и В. Д..
Свидетелят С. заявява, че от дълги години познава М. Д., като през 2021 г. бил на гости в
къщата й в с. *** и по нейна молба я придружил до съседна къща, за да предаде един
документ на живущите там. При позвъняването на вратата се появила непозната нему жена,
която отказала да приеме документа, връчван от М. Д., която казала, че иска да връчи
покана. След това двамата със свидетеля си тръгнали, като на свидетеля било обяснено, че
се касаело за покана за общо събрание на фирма „Автостъкла“. Свидетелят потвърждава, че
е вписал на 30.11.2021 г. ръкописния текст под поканата, който подписал заедно с М. Д..
Свидетелката В. Д. заявява, че работи като хигиенист в къщата на М. Й. в с. *** от повече
от 20 години. През м. 11.2021 г. на входната врата се позвънило от съседката М. Д., която
била с непознат на свидетелката мъж. М. Д. поискала да връчи документи, които
свидетелката трябвало да предаде на нейните шефове. Свидетелката отказала, тъй като не
била упълномощена да приема документи, след което затворила вратата. Не знаела за какво
е документа. Всеки от двамата свидетели заявява, че не познава другия свидетел и не помни
да го е виждал.
Представена е и поканата, приложена към заявление № 20211207175203, с която М. Й.
като съдружник в ответното дружество е поканила В. Д. на извънредно общо събрание на
съдружниците, което ще бъде проведено на 7.12.2021 г. от 14:00 ч. на адрес – гр. София, бул.
„Драган Цанков“ № 36, ет. 3, офис 337, с дневен ред: 1) изключване на съдружника В. Д.; 2)
уреждане на имуществените последици от изключването; 3) едновременно намаляване на
капитала с 2 500 лв. и увеличаване на същия с 2 500 лв. чрез записване на нови дялове от
съдружника М. Й.; 4) промяната на фирмата на ЕООД; 5) освобождаване на В. Д. като
управител; 6) изменение на учредителния акт. В поканата е отправено е предупреждение по
чл. 126, ал. 3 ТЗ до В. Д. за преустановяване на действията против интересите на
дружеството, насочени към преустановяване на дейността и закрИ.е на търговски обекти на
дружеството, прекратяване на трудовите правоотношения на служителите, преустановяване
на доставките на стоки, необходими за упражняване на търговската дейност, саботиране на
4
дейността чрез насочване на клиенти към други свързани лица и неизпълнение на
договорите на дружеството към неговите контрагенти. В поканата се съдържа уведомяване,
че с оглед минимизиране на загубите на дружеството, част от търговските обекти са
отдадени под наем, чрез надлежно сключени договори за наем, вписани в съответната
служба по вписвания. Поканата е връчена по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ лично на В. Д. на
29.11.2021 г.
Представен е и отговор от В. Д. от 29.11.2021 г. до М. Й. във връзка с горната покана,
изпратена на няколко електронни адреса /л. 111 – 114 от делото на СГС/. В същия са
оспорени твърденията в поканата, като е отправена и обратна покана – за свикване на общо
събрание на 7.12.2021 г. от 9:00 ч. в гр. София, ул. „Братя Миладинови“ № 16, ет. 2, офис 3,
с дневен ред – същия като по предходната покана на В. Д.. Алтернативно е предложено тези
въпроси да бъдат включени и във свиканото от М. Й. общо събрание. Отправено и
аналогично предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ със същите твърдения. Посочено е и, че В.
Д. се противопоставя на извършените от М. Й. действия по отдаване под наем на търговски
обекти на „Автостъкла“ ООД, за което В. Д. не била давала съгласие и същите са във вреда
на дружеството. Няма данни за връчването на този писмен отговор на М. Й., но се твърди да
е изпратена по електронен път.
Видно от протокол от 7.12.2021 г. с нотариална заверка на подписа и съдържанието, на
посочената дата е проведено общо събрание на съдружниците в „Автостъкла“ ООД, на
което е присъствала само съдружника В. Д.. В протокола е удостоверено вземането на
решения с гласа на присъстващия съдружник за: изключване на съдружника М. Ф. Й., за
изплащане на равностойността на дяловете на изключения съдружник, за поемане на
дяловете на изключения съдружник от оставащия съдружник В. Ц. Д., за продължаване на
дейността на дружеството като ЕООД и за освобождаване на М. Й. като управител. Като
основания за изключване са посочени освен тези, които са описани в поканата за свикване на
ОС, отправена от В. Д., но и други – за сключени договори за наем за имоти на дружеството
в периода 25.11.2021 – 30.11.2021 г., които били сключени от М. Й. без съгласието на В. Д.,
както и, че същата от 29.11.2021 г. била лишена от достъп до офиса на дружеството,
находящ се в гр. София, ул. „Мелник“, бл. 168, вх. Б, ет. 4, ап. 28, на който била сменена
ключалката от входната врата.
Според представените справки от 14.09.2020 г. и 11.04.2022 г. по марка заявка №
2006084721N, издадени от информационната система на Патентното ведомство, ответникът
„Автостъкла“ ООД е притежател на комбинираната марка „А Автостъкла Кобра“,
регистрирана на 19.11.2007 г. със срок на действие до 15.02.2026 г., с класове по Ницската
класификация: 12 – прозорци за превозни средства, огледала за обратно виждане и др.; 21 –
стъкла за прозорци на превозни средства и др.; 37 – инсталиране и ремонт на стъкла,
прозорци, фарове /л. 86 от делото на СГС/.
От представено извлечение от ТРРЮЛНЦ и служебно извършена справка се установява,
че дружеството „МГ 86 Груп“ ООД с ЕИК – ********* е регистрирано на 25.09.2018 г. със
съдружници и управители М. Ф. Й. и Г. Ц. Й. при равни дялове и начин на
5
представителство – поотделно, с предмет на дейност: хотелиерство и ресторантьорска
дейност, туристически и транспортни услуги, покупка и обзавеждане на недвижими имоти с
цел отдаване под наем и продажба, търговско представителство и посредничество,
поддръжка и управление на недвижими имоти, строителство и монтажна дейност, търговска
и производствена дейност в страната и чужбина с всякакви стоки и вещи, комисионерство, ,
както и всички видове дейности незабранени от закона. Представен е и дружествения
договор.
От представено извлечение от ТРРЮЛНЦ и служебно извършена справка се установява,
че дружеството „Автостъкла Кобра“ ЕООД с ЕИК – ********* е регистрирано на 9.07.2020
г. с едноличен собственик на капитала „МГ 86 Груп“ ООД и управител Г. Ц. Й., с предмет
на дейност: хотелиерство и ресторантьорска дейност, туристически и транспортни услуги,
покупка и обзавеждане на недвижими имоти с цел отдаване под наем и продажба, търговско
представителство и посредничество, поддръжка и управление на недвижими имоти,
строителство и монтажна дейност, търговска и производствена дейност в страната и
чужбина с всякакви стоки и вещи, комисионерство, както и всички видове дейности,
незабранени от закона. На 25.01.2024 г. дружеството е преименовано на „Автостъкла Кобра
777“ ЕООД. Представен е и учредителният акт.
От представено извлечение от ТРРЮЛНЦ и служебно извършена справка се установява,
че дружеството „Автостъкла ОЕМ“ ЕООД с ЕИК – ********* е регистрирано на 9.07.2020 г.
с едноличен собственик на капитала и управител Г. Ц. Й., с предмет на дейност:
хотелиерство и ресторантьорска дейност, туристически и транспортни услуги, покупка и
обзавеждане на недвижими имоти с цел отдаване под наем и продажба, търговско
представителство и посредничество, поддръжка и управление на недвижими имоти,
строителство и монтажна дейност, търговска и производствена дейност в страната и
чужбина с всякакви стоки и вещи, комисионерство, както и всички видове дейности,
незабранени от закона. Представен е и учредителният акт.
Представена е покана от В. Д. до М. Й. с която са отправени конкретни предупреждения
за преустановяване на констатирани нарушения и предприемането на конкретни действия
във връзка с управлението на „Автостъкла“ ООД. Даден е едноседмичен срок за
отстраняване на нарушенията, като е посочено, че в противен случай правата на съдружника
ще бъдат потърсени по съдебен ред. Тази покана е връчена от ЧСИ Р. М. по реда на чл. 18,
ал. 5 ЗЧСИ на Г. Й. – съпруг, на 9.07.2021 г.
Представени са общо 18 договора за наем на недвижим имот, сключени на 25.11.2021 г.,
всички вписани в Служба по вписванията към имотен регистър. Тези договори са сключени
от името на „Автостъкло“ ООД чрез търговски пълномощник Г. Й., като наемодател, и
дружеството „Автостъкла Кобра“ ООД, представлявано от управителя Г. Й., в качеството на
наемател.
Представена е и многобройна електронна кореспонденция.
Останалите представени множество други писмени доказателства са неотносими към
6
предмета на доказване, тъй като касаят обстоятелства, настъпили след процесното решение
на ОС от 7.12.2021 г., поради което са извън фактите, обосновали процесното изключване по
реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ – шест договори за заем от 20.12.2021 г. и свързани с тях
арбитражни решения от 13.06.2022 г., разпореждания и определения относно искания за
издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражните решения и други документи;
документи от изп. дело № 20227860400354 на ЧСИ М. М..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
І. По исковете по чл. 74, ал. 1 ТЗ
Предмет на разглеждане във въззивното производство са уважените от СГС
конститутивни искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на
ответното дружество от 7.12.2021 г. – за изключване на ищцата М. Й. като съдружник, за
изплащане на равностойността на дяловете на изключения съдружник, за поемане на
дяловете й от оставащия съдружник В. Д., за продължаване на дейността на дружеството
като ЕООД и за освобождаване на М. Й. като управител.
Според чл. 74, ал. 1 ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред
окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание,
когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния
договор, съответно на устава на дружеството, като искът се предявява срещу дружеството в
14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил
редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от
3 месеца от деня на общото събрание – ал. 2 на чл. 74 ТЗ. Несъмнено ищцата е процесуално
легитимирана да атакува процесните решения на ОС в качеството й на съдружник към
датата на приемане на същите решения, като исковата молба е подадена в преклузивния
срок /на 14.12.2021 г./.
Както е изяснено и в задължителното за съдилищата ТР № 1/6.12.2002 г. на ОСГК – ВКС
искът е конститутивен, като различните наведени от ищеца основания за
незаконосъобразност на оспорваното решение на ОС водят до обективно съединяване на
конститутивни искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ /мотивите към т. 6/, а произнасянето на съда по
пороци които не са релевирани в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ е недопустимо – т. 6
и т. 8 от ТР № 1/6.12.2002 г. В конкретния случай ищцата е изтъкнала в исковата молба
следните основания, които според нея водят до незаконосъобразност на оспорваните
процесни решения от 13.11.2017 г. на ОС на ответното дружество: 1) нарушена била
процедурата по свикване на ОС по чл. 138 ТЗ – ОС не било свикано от оправомощено лице,
тъй като било свикано само от единия управител, а не съвместно от двамата управители, а
не било свикано и от съдружник по реда на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ТЗ; 2) в нарушение на чл.
139 ТЗ ищцата не била надлежно поканена – поканата била връчена на дъщерята на другия
съдружник и съуправител, поради което била заинтересовано лице, а освен това поканата не
била предадена на ищцата; 3) не били налице основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ за
изключването й; 4) не било налице прехвърляне на дружествените дялове на ищцата към
другия съдружник, каквото било заявено за вписване. По така наведените основания
въззивният съд намира следното:
7
1. Съгласно чл. 138 ТЗ легитимирани да свикат общото събрание на ООД са управителят
и съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. За разлика от управителя обаче правото на
съдружниците не е безусловно, а то може да се упражни само при предвидените в чл. 138,
ал. 2 ТЗ предпоставки, а именно – предварително искане до управителя за свикване на ОС и
бездействие на управителя в 2-седмичен срок от получаване на искането.
В настоящия казус процесното ОС на 7.12.2021 г. е било свикано с покана от 29.11.2021
г., отправена от В. Д. към другия съдружник и съуправител – М. Й.. В заглавната част на
поканата е посочено, че Д. действа в качеството й на съдружник и съуправител в ответното
дружеството. В качеството на съдружник, притежаващ 50 % от дяловете, обаче правото на
свикване не е упражнено надлежно, защото в нарушение на чл. 138, ал. 2 ТЗ: 1) не е
отправено предходно искане до двамата управителите за свикване на ОС; 2) не е изтекъл 2-
седмичен срок от връчване на искането, само след изтичането на който съдружникът може
да упражни това право, и 3) едва след изтичането на 2-седмичния срок може най-рано да
започне да тече 7-дневния срок по чл. 139, ал. 1 ТЗ и чл. 41, ал. 1 от дружествения договор
/т.е. общо поне 3 седмици/, докато в случая между датата на поканата /29.11.2021 г./ и датата
на свиканото ОС /7.12.2021 г./ има само 8 дни. Поради това в качеството на съдружник Д.
не е свикала надлежно настоящото общо събрание. Що се отнася до това дали тя може да
свика ОС в качеството на съуправител съдът намира следното:
Както бе посочено по-горе, в процесното дружество двете паритетни съдружнички са
избрани и за съуправители при съвместно представителство – само заедно, което е
уговорено и в чл. 43, ал. 2 от дружествения договор. По този начин е установено допустимо
изключение от принципа за самостоятелно представителство по чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ. Това
правило е пряко относимо към външните отношения на дружеството спрямо трети лица. За
вътрешните отношения се отнася разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ТЗ, според която
управителят организира и ръководи дейността на дружеството, но нито в ТЗ, нито в
дружествения договор е установено как се управлява дружеството при колективно
управление. Все пак в правната теория е утвърдено разбирането, че при колективното
управление господства принципът на единодушие при вземане на решенията, като това
важи както за вътрешните, така и за външните отношения на дружеството[1]. Това правило
може да се изведе и чрез тълкуване на процесния дружествен договор с оглед спецификите
на отношенията в настоящото дружество. За въззивния съд е несъмнено, че с оглед
паритетното дялово участие и обстоятелството, че самите съдружници са и единствени
съуправители на дружеството, то тяхната воля е била да бъде установено не само съвместно
представителство във външните отношения, но и съвместно вътрешно управление. По този
начин всяко действие във или извън дружеството от управителния му орган следва да се
извършва със съгласието и на двамата управители, така щото всеки от тях да има право на
вето върху всяко управленско решение. Така се постига еднаква тежест в управлението, без
нито един от управителите да може еднолично да решава, а всеки упражнява контрол върху
действията на другия. Ето защо следва да се приеме, че в процесното дружество е
установено съвместно управление на двамата съуправители, които само заедно могат както
да представляват, така и да организират и ръководят дейността на дружеството. При това
положение само съвместно те могат да упражнят и правото /а и задължението/ да свикат
общото събрание на съдружниците по чл. 138 ТЗ, като отделният съуправител не може да го
свика еднолично. В случая процесното ОС от 7.12.2021 г. е свикано еднолично от единия
съуправител, които води до ненадлежното му свикване, а от там – и до незаконното му
провеждане.
2. Според чл. 139, ал. 1 ТЗ общото събрание се свиква с писмена покана, получена от
всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в
дружествения договор. Нормата е диспозитивна, доколкото самата тя допуска в
дружествения договор да бъде предвидено нещо друго – както по отношение на формата на
поканата /напр. може да бъде квалифицирана такава/, така и по отношение на срока. В
закона не са уредени изисквания по отношение на способа за връчване, но такъв също може
да се предвиди в дружествения договор. Ако това не е сторено приложими са всички
способи за връчване на поканата, като преценката за това е предоставена на отправилия
поканата. Когато обаче в дружествения договор съдружниците са предвидили конкретен
способ за изпращане/връчване на поканата, този способ е задължителен за тях и именно с
оглед на него следва да се преценява редовността на свикването на ОС, т. е. този способ има
приоритет пред всички останали възможни способи за връчване[2]. Следователно, може да
се обобщи, че предвидените в дружествения договор форма и способ за връчване на
поканата са меродавни. В процесния дружествен договор липсва специална уредба на тези
8
въпроси, поради което приложими са всички способи за връчване.
Както бе посочено по-горе, връчването на процесната покана е възложено по реда на чл.
18, ал. 5 от ЗЧСИ на ЧСИ Р. М., като видно от разписката поканата е връчена на 29.11.2021
г. на лицето М. Д. Д. в качеството й на друго лице по чл. 46 ГПК. При извънсъдебно
връчване на друго лице обаче то се приема за редовно само, ако лицето е изпълнило
задължението си по чл. 46, ал. 2, изр. 2 ГПК да предаде съобщението на адресата.
Неприложима за извънсъдебното връчване е разпоредбата на чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК, тъй
като е невъзможно прилагането на изр. 2 и 3 от същата разпоредба – адресатът не може да
поиска възстановяване на пропуснат срок по реда на чл. 64 ГПК при липса на висящо
съдебно производство, в което това право да се упражни. Следователно, при извънсъдебно
връчване ако другото лице не е изпълнило задължението за предаване, независимо по какви
причини /обективни или субективни/, то връчване на адресата няма и той не може да се
счита за уведомен. В случая не се установява получилата поканата М. Д. да е предала
същата на ищцата. Не е спорно, че тя не е успяла да предаде физически поканата на ищцата,
като безуспешен опит е бил направен на 30.11.2021 г., когато е посетила дома на ищцата
заедно със свидетеля А. С., но вратата е отворила свидетелката В. Д., работеща там като
хигиенистка, която е отказала да получи документите, тъй като не била упълномощена за
това. Подобен отказ би бил приравнен на връчване само, ако е направен лично от самия
адресат. Самата свидетелка нито е адресат на поканата, нито е задължено да я получи лице,
поради което нейният отказ е правомерен и не поражда последиците по чл. 44, ал. 1, изр. 6
ГПК за адресата на поканата. Същевременно, самата М. Д. не е била оправомощена да
получава поканата, доколкото попада сред лицата по чл. 46, ал. 3 ГПК – същата е дъщеря на
отправилата поканата В. Д., поради което следва да се приеме за заинтересована в нейна
полза от изхода на спора между двете съдружнички. Твърдението в жалбата, че лицето било
и племенница на адресата М. Й. не е доказано по никакъв начин.
Не се установява и тази покана да е достигнала по друг начин до адресата М. Й. и по-
конкретно – да е била изпратена по електронен път. Противно на доводите в жалбата това не
е доказано чрез представените многобройни разпечатки от електронни писма, тъй като по
никакъв начин не е доказано, че посочените електронни адреси са ползвани от ищцата /т.е.
че са нейни, че тя ги е посочила/. Отделно от това – не е доказано нито дали са реално
постъпили на тези ел. адреси, нито дали са изтеглени от ищцата, с оглед на което не може да
се установи момента на връчване по чл. 10 ЗЕДЕУУ.
Ето защо липсва надлежно връчена на ищцата покана по чл. 139, ал. 1 ТЗ за свикване на
процесното общо събрание. Това, както и нарушението по чл. 138 ТЗ, са достатъчни, за да се
приеме, че самото събрание е проведено незаконосъобразно, което води до
незаконосъобразност и на приетите решения.
3. Според чл. 126, ал. 3 ТЗ съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след
писмено предупреждение, когато: 1) не изпълнява задълженията си за оказване съдействие
за осъществяване дейността на дружеството; 2) не изпълнява решенията на общото
събрание; 3) действува против интересите на дружеството; 4) при невнасяне на
допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за
напускане по чл. 134, ал. 2 ТЗ.
Доколкото въззивният съд вече прие, че поканата от 29.11.2021 г. по чл. 139 ТЗ не е
връчена на ищцата, то липсва и връчено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, тъй като то се
съдържа в поканата. Няма данни и за връчването на предупреждението, съдържащо се в
отправения от В. Д. писмен отговор на поканата, отправена от ищцата за свиканото от нея
ОС на същата дата /л. 111 – 114 от делото на СГС/. Няма характер на предупреждение по
чл. 126, ал. 3 ТЗ спрямо процесното ОС предходната покана от 23.06.2021 г., отправена от В.
Д. към ищцата /л. 260 – 261 от делото на СГС/, доколкото в същата не се съдържа
предупреждение за изключване, а се съдържа друго предупреждение – че ще бъдат
потърсени правата на съдружничката и на дружеството по съдебен ред за причинените
вреди на осн. чл. 142, ал. 3 и чл. 145 ТЗ. Отделен е въпросът, че същата отново е връчена на
друго лице по чл. 46 ГПК, без данни то да е предало същата на ищцата /л. 257 – 259 от
делото на СГС/.
Същевременно, няма и пълно съответствие между описаните в поканата от 29.11.2021 г.
твърдени нарушения и тези, описани в протокола на ОС от 7.12.2021 г., заради които ищцата
е изключена. Така в протокола от 7.12.2021 г. са описани, освен нарушенията по поканата,
но и други – за сключени договори за наем за имоти на дружеството в периода 25.11.2021 –
9
30.11.2021 г., които били сключени от М. Й. без съгласието на В. Д., както и, че същата от
29.11.2021 г. била лишена от достъп до офиса на дружеството, находящ се в гр. София, ул.
„Мелник“, бл. 168, вх. Б, ет. 4, ап. 28, на който била сменена ключалката от входната врата.
За тези други нарушения липсва отправено и връчено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ.
Това представлява самостоятелно основание за незаконност на взетото решение за
изключване за тези нарушения.
Останалите описани в протокола от 7.12.2021 г. нарушения са следните: 1) ищцата без
знанието и съгласието на дружеството е учредила „Автостъкла Кобра“ ЕООД, в което
едноличен собственик е „МГ 86 Груп“ ООД, в което ищцата е управител и съдружник,
заедно със съпруга си Г. Й., и с което дружество в нарушение на чл. 142 ТЗ ищцата
осъществява самостоятелна дейност, конкурентна на ответника „Автостъкла“ ООД; 2)
наименованието на „Автостъкла Кобра“ ЕООД било регистрирано и в нарушение на
правото на регистрирана търговска марка на „Автостъкла“ ООД № 2006084721N – „А
Автостъкла Кобра“; 3) съпругът Г. Й., който бил служител в „Автостъкла“ ООД, също бил
регистрирал конкурентно дружество – „Автостъкла ОЕМ“ ЕООД.
Ищцата изрично е оспорила извършването на нарушенията, което е в тежест на
доказване на ответника. От събраните по делото доказателства се установява, че посочените
други дружества са регистрирани, като техни съдружници и управители са посочените лица.
Самото учредяване и участие в тези дружества обаче не представлява нарушение по чл. 126,
ал. 3 ТЗ, а такова би представлявало само развИ.ето на дейност, конкурентна на тази на
ответника „Автостъкла“ ООД. Липсват обаче ангажирани каквито и да било доказателства
за това каква реална стопанска дейност развиват посочените дружества, поради което не
може да се прецени дали тя е конкурентна спрямо ответното дружество. Сходството на
наименованието на „Автостъкла Кобра“ ЕООД с регистрираната търговска марка на
ответника също би представлявало нарушение само, ако се развива конкурентна дейност, за
каквато няма данни по делото. Ето защо не е доказано при условията на пълно и главно
доказване извършването на нарушение по чл. 126, ал. 3 ТЗ от ищцата.
Извън предмет както на процесното решение на ОС от 7.12.2021 г., така и на
предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ, са новоизтъкнатите в хода на настоящото
производство други твърдени нарушения на ищцата – относно сключването на симулативни
договори за заем и водени във връзка с тях симулативни арбитражни дела, приключили с
арбитражни решения за осъждания на ответното дружество в полза на „Автостъкла Кобра“
ЕООД, въз основа на които били издадени изпълнителни листове и образувани
изпълнителни производства срещу ответника за несъществуващи вземания. За подобни
нарушения ищцата не е изключена с атакуваното решение, а и няма как да бъде изключена
за тях, доколкото самите твърдени факти са настъпили след процесното ОС от 7.12.2021 г. –
договорите за заем са от 20.12.2021 г., арбитражните решения са от 13.06.2022 г., а
изпълнителното производство също е от 2022 г. Поради това тези твърдени нарушения са
изцяло ирелевантни към предмета на настоящото дело.
С оглед на всичко гореизложеното процесните решения на ОС от 7.12.2021 г. са
незаконосъобразни, които води до основателност на предявените искове по чл. 74 ТЗ.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
ІІ. По разноските за производството
При този изход на спора право на присъждане на разноски би имала само ищцата, която
обаче не е направила искане за такива.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] така О. Г., Коментар на ТЗ, книга втора, стр. 513.
[2] така решение № 196/22.11.2013 г. по т.д. № 665/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., и цитираните в него други решения на
10
ВКС.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 26.10.2023 г. по т. д. № 2743/2021 г. на Софийския
градски съд, VІ-22 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на В. Ц. Д. с ЕГН – **********,
като трето лице помагач на ответника „Автостъкла“ ООД с ЕИК – *********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на третото лице помагач и на ответника само чрез
обявените по делото профили в ЕПЕП и ССЕВ на процесуалните им представители, а на
ищцата – по общия ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11