Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. КАРЛОВО, 10.01.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: К.Б.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 722 по описа за 2016 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.127, ал.2 от СК и чл. 127а, ал.2 от СК.
ИЩЦАТА Н.Л.Л., ЕГН: **********,***, лично и
като майка и законен представител на детето Л.
Ч.. Д.а, ЕГН: **********, чрез адв. М.Р.,
адрес *** твърди, че от 19. г. живели на съпружески начала с ответника Ч.И.Д., ЕГН **********,***. Първоначално живели в гр.к., в дома му на ул. „З.Л. №.. На следващата
година ответникът заминал за А. и поддържали връзка по телефона, като той си
идвал веднъж годишно в Б.. През септември 2001г. тя заминала с него в Л.. Тъй
като имала проблем с легалното си пребиваване в А., а в това време в Република И.
приемали свободно мигранти от цял свят и им давали
възможност свободно да живеят там, то с ответника решили и тя да отиде да живее
в И.. Така през м. юли 20..Г. се установила в д., И.. През месец септември
същата година се родило първото им дете ж.-т. Д., който бил ирландски
гражданин. Била регистрирана като самотна майка и живеела сама със сина си, а
ответника живеел в Л.. Посещавал ги веднъж годишно, обикновено по Коледа.
Твърди, че още от самото начало на тяхното запознанство ответникът бил груб и
агресивен, заплашвал я и си позволявал да я удря. Вместо с годините нещата да
се оправят и въпреки, че имали вече дете и че тя живеела в д., а той в Л.,
винаги я бил контролирал. При посещенията му при тях винаги намирал причина да
я тормози, както психически така и физически. При едно от посещенията му ищцата
твърди, че забременяла не по свое желание с второто им дете. След това
ответникът се преместил да живее при нея в д., тъй като имал някакви проблеми в
Л.. Приблизително по това време, разбрала, че той имал сключен граждански брак
с англичанка. Когато го попитала защо криел толкова години от нея, той казал,
че това не била нейна работа и насилието и тормоза над ищцата продължили.
Дъщеря им д. Д.а се родила на 13.01.20.. г.. В началото на 2009 г. след
продължаващо от него насилие, получила ограничителна заповед от семейния съд в д.,
но той я убедил да я оттегли за доброто на децата им, като обещал, че ще се
промени. Но тъй като това не се случило и нещата си продължили по стария начин,
тя чрез личната си лекарка се свързала с организация за защита правата на
жените и със социален работник и успяла да вземе втори път ограничителна
заповед от семейния съд в д.. Възползвала се от тази възможност и на
21.12.2009г. взела двете си деца и напуснала ответника окончателно. През
февруари 2010 г. завела дело в семейния съд в д., откъдето предоставили на нея
родителските права и определили в кои дни ответникът може да взема децата им
при него. Въпреки постановеното решение ответникът не спазвал режима на
контакти с децата и си правел каквото иска. Случвало се често да не ги взема от
училище и градинката в дните определени му за това. През уикендите определени
му да ги взема не идвал винаги, а друг път не ги връщал на време, за което се е
налагало многократно да търси съдействие от полицията. Ищцата твърди, че идвал
по никое време пред дома им, викал под тераса и я обиждал, за което отново се
налагало да сигнализира в полицията. По повод предизвикан от ответника скандал
в училището на голямото им дете директорът повикал полиция, а ищцата в края на
м. май 2011 г. подала нова молба в семейния съд в д. за ограничаване достъпа му
до децата. Така последното решение на съда от 2012 г. било да предостави изцяло
попечителство над децата на нея, а бащата можел да осъществява контакти с
децата им, след като се обадел поне 24 ч. предварително на майката, която по
своя преценка да разреши това. Обикновено тя му ги водела всеки втори петък от
месеца до неделя в 16 ч., когато трябвало да ги доведе в дома ѝ.
Ответникът, обаче продължавал да не спазва уговорките с ищцата за контакти
между него и децата, като ги държал гладни и мръсни, връщал ги изнервени.
Затова през последната една година в интерес на децата, а и по тяхна молба,
ищцата не ги водела при него. Той се обаждал няколко пъти в началото дали ще ги
пусне при него, но като му отказала, той вече не се интересувал от тях. И така
последната година поради незаинтересованост от ответника децата не поддържат
контакти с него, дори и по телефон и интернет. Ищцата твърди, че от м. май 2011
г. живея на семейни начала с ирландския гражданин Б.М.. Двамата с нето имали
дъщеря на име Н.Б., която била родена на *** г.. Полагали еднакво грижи и за
трите деца. Имали здраво и сплотено семейство. Подкрепяли и окуражаваме децата
си. Живеели в голяма двуетажна къща, като ж.-т. и д. си имали собствени стаи,
напълно обзаведени и оборудвани с неща, необходими на тяхната възраст и по
техен избор. Финансовото им състояние било стабилно. Б. бил студент втора
година в д.. институт по технологии и на това основание университетът ни
заплащал наема на жилището и получавали всяка седмица финансово подпомагане.
Отделно от това тя получавала майчинство за трите си деца, както и детски
помощи за всяко едно дете, което било напълно достатъчно за отглеждане на
децата и за един много добър живот на цялото семейство. Детето им д. Д.а било
за трети клас учело в „к.к.” – национално училище за
момичета в гр. д.. Детето било отличен ученик, посещавало и извънкласни форми
на обучение, свързани с образованието. Също така ходело и на тренировки по
тенис на корт и се явявало на междуучилищни
състезания. Детето не се било виждало с ответника и не се било чувало с него
почти една година. Не питало майка си за него, не го търсело и не изявявало
желание да се среща с него. д. била с двойно гражданство – българско и
ирландско. Първият ѝ и единствен български задграничен паспорт извадили
със съгласието на баща ѝ на 08.08.2008 г.,
който бил валиден до 08.08.2013 г.. Ответникът бил
подписал декларация за съгласие да пътува извън страната, която също била
срочна – до 2013 г. Когато наближило време да подменят задграничния ѝ
паспорт, ищцата твърди, че се свързала с ответника и му казала, че трябва да
отидат и да изкарат на детето нов паспорт, но той отказал категорично.
Предложила му да ѝ даде пълномощно, за да извади паспорта, но той пак
отказал и казал да се оправя сама – това си бил неин проблем. Това създало сериозен
проблем и дори невъзможност детето да пътува с тях, другата част от
семейството, и по конкретно – при посещение в Б. да излезе обратно от страната.
Ето защо било необходимо съда да разреши детето да пътува, като замести
съгласието на бащата. От момента на раздялата им на 21.12.2009 г. до настоящия
момент ответникът не бил давал издръжка за дъщеря им д. Д.а. Тъй като ищцата
изцяло полагала грижи за детето, то следвало ответника да поеме част от
издръжката му в размер на 120 лв. месечно, считано от датата на подаване на
иска. Родителските права следвало да се възложат за упражняване на нея, а на
бащата да се определи режим на контакти с детето – всяка първа и трета неделя в
месеца за времето от 10.00 до 18.00 ч. Тъй като ищцата и семейството ѝ
живеели в Република И., то следвало да се определи, че детето ще живее
постоянно при нея в „л.к. .., с., гр.д. ... Трите ѝ деца били силно
емоционално привързани едно към друго, постоянно се търсели и общували помежду
си. Живеенето на детето при нея и семейството им щяло да му гарантира чудесна
семейна среда. Живеенето им в Република И., страна -членка на ЕС, чието
социално-икономическо и политическо положение било стабилно, от друга страна не
поставяло детето в риск.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което:
1. Да предостави упражняването на родителските права по отношение на
детето д. Д.а на нея;
2. Да постанови детето им д. Д.а да живее с нея, където тя живее и
пребивава;
3. Да определи режим па лични контакти на ответника с детето д. Д.а,
както следва: всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10:00 ч. до
18:00 ч.;
4. Да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето д. Д.а в
размер па 120.00 лв. , считано от датата на завеждане на настоящото дело – 07.07.2016 г., до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване;
5. Да постанови решение, което да замести съгласието на бащата Ч.И.Д.,
детето им д. Д.а да напуска пределите на страната за неограничен брой пътувания
до навършване на 18 годишна възраст и издаването на необходимите лични
документи във връзка с това.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът чрез особения си представител адв. Г.
заявява, че е редно малолетното дете да живее с майка си, а на бащата да се
даде възможност да го вижда всяка първа и трета неделя от месеца с преспиване
от 10 ч. в събота до 18 часа в неделя. Също така с оглед разстоянието, на което
живеели ищцата и ответника, л. следвало да престоява при баща си по един месец
през лятото, което време не съвпада с годишния отпуск на майката, да прекарва
по една седмица при бащата, както през пролетната, така и през зимната
ваканция, да празнува рождения си ден при бащата Ч.Д.. Моли да бъде присъдена
издръжка за л. съобразно изискванията на Семейния кодекс, а относно
разрешаването на малолетната да напуска страната предоставя на съда да прецени.
От събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Представен е препис от
удостоверение за раждане №76345/25.07.2008 г., от който видно, че
детето д. ч. Д.а е родено на *** г. в Република И., с родители ищцата Н.Л.Л. и ответника Ч.И.Д..
От представения
препис на задграничен паспорт №.. е видно, че същият е издаден на името на д. ч.
Д.а и е със срок на валидност 08.08.2013 г.
От представеното в превод от английски език Удостоверение за
натурализация №.. се установява, че детето е ирландски гражданин.
Представени са в превод от английски език съдебни документи, от които е
видно, че Окръжен съд Столичен Район д., по молба на Н.Л.Л.
е разпоредил свиждания между Ч.И.Д. и д. ч. Д.а да се извършват при условия,
съгласувани с майката, по искане на бащата, отправено с 24-часово предизвестие.
От показанията на
свидетеля а.с. Л. се установява, че ищцата е нейна дъщеря, а ответникът е баща
на внуците ѝ ж.-т. и д.. По време на съвместното им съжителство в Л. и д.,
Ч.Д. упражнявал физическо и психическо насилие над ищцата. Скандалите,
заплахите и побоищата се случвали често и неведнъж се налагало да се намесва
полиция. Това продължавало във времето, което принудило Н. да потърси
съдействие и от организация за закрила на майките. Впоследствие се разделила с
ответника и заживяла в гр. д. с друг мъж, ирландски гражданин, от когото имала
дъщеря на четири години. Живеели в много добри условия. Ответникът не се
интересувал нито от ищцата нито от децата си. Не ги търсел дори по телефона, не
плащал издръжка. Всяко лято, когато ищцата и д. се прибирали в Б., имали
проблеми с преминаването на границата, тъй като нямали разрешение от ответника
малолетната да пътува. Макар и да успявали да влизат и излизат от страната,
това винаги било свързано с административни пречки.
От становището на Д.
„С.п.” К. се установява, че социален
доклад не може да бъде изготвен, тъй като страните се намират в Р. И..
Съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
Съгласно
представените доказателства съдът намира, че родителските права по отглеждане и
възпитание на малолетното дете, следва да се предоставят на майката, а на бащата
да се определи режим на свиждане както следва: всяка първа и трета неделя от
месеца за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч..
Местоживеенето на
детето следва да бъде определено по адреса на пребиваване на майката в Р. И..
Предвид
предоставянето на родителските права на майката, претенцията за издръжка на детето,
изплащана от бащата чрез нея, е основателна. Следва да се присъди издръжка,
която бащата да дава на детето си чрез неговата майка и законен представител,
тъй като на осн. чл.143, ал.2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на
издръжката следва да се определи съобразно изискванията на чл.142, ал.1 СК –
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи, но не по-малко от ¼ от минималната работна
заплата за страната. Съдът констатира, че по делото няма представени
доказателства за дохода на ответника, нито за трудовата му заетост, доколкото
същият се е установил в чужбина. Ищцата претендира издръжка за детето д. в
размер на 120.00 лева. Настоящата инстанция намира, че претендирания размер на
издръжка за детето съответства на възрастта му и покрива нуждите му. Не се
представят доказателства ответникът да има задължения за издръжка към други
низходящи. Съдът приема, че той е в трудоспособна възраст и следва да получава
доход около средния за страната такъв и този размер на издръжка не би го
затруднил. Затова, като изходи от тези обстоятелства и с оглед на възрастта на
детето, съдът счита, че за ежемесечна му издръжка на са необходими около 220.00
лева, от които бащата следва да заплаща 120.00 лева. Останалата сума,
необходима за непосредствените разходи на детето, следва да се поеме от
майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на детето. Ето защо бащата ще следва да заплаща на малолетното дете д., чрез
неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 120.00 лева,
считано от датата на предявяване на иска – 07.07.2016
г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване.
По отношение на иска
по чл.127а СК: Съгласно чл.127а, ал.1 СК, когато родителите не постигнат
съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, съдът разрешава спорът между тях. Тъй
като страните са разделени и са преустановили контакт помежду си, съдът намира,
че такова съгласие не може да бъде постигнато. При това положение майката не би
могла да направи постъпки за издаване на лични документи на детето, нито да
търси съгласието му за пътуването му в чужбина – чл.76, т.9 ЗБЛД. Няма
съмнение, че в интерес на детето е то да пътува в чужбина, това е и негово
конституционно право. Поради това следва да бъде дадено разрешение, като с
настоящото решение бъде заместено съгласието на бащата за такива пътувания и за
издаване на необходимите лични документи.
С оглед изхода от
спора се явява основателно искането по чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на
разноски в полза на ищцата по отношение на сумата от общо 960.00лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от 600.00 лева, платена държавна
такса от 60.00 лева и внесен депозит за назначения особен представител от 300.00
лева.
По делото съдът е
назначил особен представител на разноски на ищеца, за което е внесен депозит в
размер на 300.00 лева. Следва да бъде издаден разходен касов ордер за
определеното възнаграждение в полза на адвокат Р.Г..
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху присъдената
издръжка на основание чл.78, ал.6 ГПК в размер на общо 172.80 лв.
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето Л.. Ч.. Д.., ЕГН: ********** на майката Н.Л.Л., ЕГН: **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето Л.. Ч.. Д…., ЕГН: ********** на адреса на
майката в Република И..
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата Ч.И.Д., ЕГН: **********,*** с детето Л.. Ч. Д…, ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета неделя
от месеца за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч..
ОСЪЖДА на основание
чл.143, ал.2 от СК, Ч.И.Д., ЕГН: **********, да заплаща на
детето Л… Ч.. Д., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител Н.Л.Л., ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 120.00 лв. (сто и двадесет лева), считано от датата на предявяване на
исковата молба – 07.07.2016 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на
основание чл. 127а, ал.2 от СК на
малолетното дете Л. Ч. Д…а, ЕГН: **********, да се издаде
паспорт за задгранични пътувания по заявление по чл. 45, ал.1 ЗБЛД, подадено
само от Н.Л.Л., ЕГН: **********, без съгласието на
другия родител Ч.И.Д., ЕГН: **********. В случай на
издаването му, паспортът ДА СЕ ПОЛУЧИ от родителя Н… Л.. Л…, ЕГН: ********** по реда на чл. 45, ал. 2 от ЗБЛД.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на
основание чл. 127а, ал.2 от СК на
малолетното дете Л… Ч… Д…, ЕГН: **********, ДА ПЪТУВА без
ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през
което ще се осъществяват в Кралство В… и държавите-членки на Европейския съюз
до навършване на 18 г., придружавано от майка си Н.. Л… Л…, ЕГН: **********, без съгласието на другия родител Ч..И… Д., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Ч.. И… Д., ЕГН: **********, да заплати на Н… Л… Л…,
ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 960.00 лв. (деветстотин
и шестдесет лева).
ОСЪЖДА Ч… И… Д., ЕГН: **********, да заплати по сметка на КРС, в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 172.80 лв. (сто седемдесет и
два лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдената
издръжка.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза
на особения представител адв. Р… Г.., разходен касов
ордер за сумата от 300.00 лв. (триста лева) депозитни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: