МОТИВИ към ПРИСЪДА № 72/11.07.2013г. по нохд №830/12г.
по описа на
По отношение на подсъдимите В.Е.Ц. *** , ЕГН **********, и И.Х.Х.
***, ЕГН ********** са предявени обвинения, както следва:
- за подс.В.Ц. - по чл. 242 ал.4 пр.1 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК затова , че на 28.06.2009 г. в гр. Девня,
в съучастие като извършител с И.Х.Х., без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната – Митнически
пункт „Варна Запад 2002” високорисково наркотично вещество – 231,54кг кокаин
със съдържание на активен наркотично действащ компонент от 86,5%, на стойност
61 358 100 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи
размери и случаят е особено тежък;
- за подс.И.Х. – по чл.354а
ал.1 пр.5 вр. чл.20 ал.3 и 4 НК, затова че на
28.06.2009 г. в гр. Девня, в съучастие като подбудител и помагач с В.Е.Ц., без
надлежно разрешително пренесъл през
границата на страната – Митнически пункт „Варна Запад 2002” високорисково
наркотично вещество – 231,54кг кокаин със съдържание на активен наркотично
действащ компонент от 86,5%, на стойност 61 358 100 лева, като
предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено
тежък;
В съдебно заседание обвинението се
поддържа от представителя на Окръжна прокуратура така както е предявено.
Подсъдимите отричат да са знаели, че в
пратката от вино се съдържа и наркотично вещество.
След преценка на събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие
І.От
фактическа страна :
Подс.И.Х. ***. Той представлявал и управлявал редица фирми,
като дейност развивал най-вече чрез „Циклопъ строй сити”ЕООД. Основният предмет
на дейност на това дружество /а оттам и на Х./
било осъществяване на строителна дейност. Офисът на дружеството се
намирал на адрес гр.София, ЖК”Зона Б 5” бл.5 вх.В ет.1 ап.84. Дружествата на Х.
били обслужвани счетоводно от „Стандарт ПВМ Актив”ЕООД, представлявано от
св.Мариян Г.. Той нямал собствен офис, а ползвал предоставена му от Х. стая в
офиса на „Циклопъ строй сити”ЕООД на посочения адрес. В тази стая се
съхранявала и счетоводната документация на дружеството.
Подс.В.Ц. ***. Той бил представляващ и управляващ на
„Интерфууд 98”ЕООД. Двамата с Х. от дълго време поддържали приятелски
отношения. На 15.01.2009г. между дружествата на подсъдимите бил сключен договор
за наем, по силата на който „Циклопъ
строй сити”ЕООД отдава под наем на „Интерфууд 98”ЕООД Студентско кафе-клуб, разположено на партера
в бл.8, намиращ се в Студентски град. След сключването на договора в наетото
помещение Ц. започнал да развива търговска дейност – продавал алкохолни и
безалкохолни напитки, кафе и сандвичи. В заведението работели съпругата му и
децата му.
През месец март 2009г. Х. споделил със Ц., че има познат гръцки
гражданин, който се занимавал с продажба на вино в Гърция. Той имал намерение
да вкара контейнер с вино от Чили, като част от виното щяло да остане в
България , а другото да се транспортира до Гърция. В тази връзка Х. предложил
на Ц. вносител на виното да бъде неговата фирма – „Интерфууд 98”ЕООД , и той да
се заеме с дистрибуцията на виното в България. Ц. се съгласил. Известно време
след това Х. представил на Ц. комисионен договор в три екземпляра – на
български език, на гръцки език , и на английски език, сключен между
„Интерфууд”ЕООД и Антонио Антониус /л.127-129 т.1 д.п./. При представянето на
договора на Ц., той/ договорът/ от страна на Антониус бил вече подписан, бил
поставен и печат на гръцки език. От своя страна Ц. също подписал трите
екземпляра, поставил печат на „Интерфууд”ЕООД , след което върнал договорите
на Х.. Съгласно договора Антонио Антониус в качеството си на посредник и
комисионер, представляващ доставчика „Комарка Експотрейд”-Санта Круз, се
ангажира да достави на „Интерфууд”ЕООД
12 000 бутилки червено вино KOHLBERG,
като по-нататък се уточняват правата и задълженията на страните, както и
печалбата им. Било отразено и че Антониус авансово получава сумата от
10 000щ.д.
На 19-20.04.2009г. спедиторската фирма
„Бегуи Карго” по електронна поща се свързала със спедиторската фирма „Юнишипинг Интернешънъл”ЕООД-Варна, чийто
собственик и управител бил св.Г.Б.. Като служител във
фирмата работел и св.И.Л.. Г.Б. приел предложението
на „Бегуи Карго” неговата фирма да обработи тяхна пратка от Арика – Чили до
Варна, която пратка щяла да пристигне по море в контейнер. Оттам насетне
организацията по спедицията поел св.И.Л.. Той
поддържал отношения с изпращача единствено и само по електронна
поща/електронната кореспонденция на хартиен носител и преведена се намира в т.9
л.66 и следв. От Д.п./. По този начин Л. получил всичко необходимо относно
превозвания товар, данните за фирмата получател, както и телефон за връзка с
получателя. Впоследствие чрез куриерска фирма „DHL” Л. получил
един брой оригинал на спедиторски коносамент на стоката, както и три броя
линейни коносаменти в оригинал /л.36 т.9 – линеен, и л.56 т.9 – спедиторски/. В
спедиторския коносамент като получател на стоката бил вписан „Интерфууд 98”ЕООД
с адрес гр.София, ул.”Цар Симеонт” 123 и имената на Ц., както и електронната му
поща. След това Л. изпратил два имейла на „Интерфууд 98”ЕООД – първия от 30.05.2009г. ,
вторият – от 22.06.2009г./л.34-35 т.1/, в които съобщил очакваната дата на
пристигане на контейнера, след това коригираната дата, като поискал и
информация за крайната точка на доставка, за митническия режим, както и дали
разполага получателя с митнически агент. С оглед уточняване на тези подробности
Л. разговарял и по телефона с Ц..
Видно от писмото на „Мерск
Лайн”-България /т.10 л.23/ контейнер MSKU 7208563,
превозван по коносамент ********* /номера на линейния и спедиторски коносамент
по доставката на виното/ е подаден
празен за товарене на 16.04.2009г. от терминал в Боливия, приет за транспорт
пълен на пристанище Арика, Чили на 24.04.2009г., натоварен на кораб NEDLLOYD JULIANA, рейс 0918 на 28.04.2009г. в пристанище Арика, Чили. През 2009г. св.В.М. работела в „Мерск Лайн”-България. Дружеството
разполагало със система за проследяване на товарите си, която давала възможност
да се установи къде се намира товара /контейнера във всеки един момент. Поради
тази причина след отпътуването на контейнера от Чили М. на няколко пъти
получила обаждания от св.М.И. с въпрос къде се намира
към момента на обаждането въпросния контейнер и кога евентуално ще пристигне в
България. Самата М.И. упражнявала адвокатска професия. Преди обаче да се впише
като адвокат работила като спедитор във фирмата на майка си „Спед Консулт”ЕООД.
Поради тази причина дори и след като напуснала фирмата продължили да я търсят
за осъществяване на спедиторски и митнически услуги.
Х. и св.А.М.
се познавали, тъй като имали допирни точки в бизнеса си – Х. извършвал
строителна дейност, а М. в определен период от време продавал строителни
материали. Още при запознанството си Х. споменал на М., че очаква внос на
червено вино от Боливия, като част от това вино щяло да се реекспортира в
Гърция. М. извършвал и внос на стоки от Китай. Поради тази причина Х. впоследствие
/около месец преди пристигането на контейнера/ се обърнал към М. за съдействие
при обмитяването на стоката на пристанище Варна, освобождаването й, и
транспортирането й до София. Попитал го и дали има складове в София, където да
се съхранява виното, преди част от него да се реекспортира за Гърция. М.
отговорил , че със складове не разполага, но пък ще се заеме с митническите
формалности. При пристигането на
контейнера Х. запознал М. със Ц.. Тогава М.
разбрал, че вносител на виното е фирмата на Ц. – Интерфууд
98”ЕООД. Ц. обяснил на М., че се внася вино от Боливия, че имат гръцки
партньор, който е сериозен бизнесмен и ще поръчва по няколко контейнера на
месец за реекспорт за Гърция. Постигнали договорка помежду си М. да съдейства
за освобождаването на стоката от пристанище Варна срещу възнаграждение равно на
10% от печалбата. При тази среща Ц. предал на М. копия от документацията на
стоката и от тази на фирмата. Двамата повече не се срещали, няколко пъти
впоследствие разговаряли по телефона. На
Х.М. дал номера на сметката на фирмата
си „Чист дом Груп”ЕООД в „Пиреос Банк”.
На 26.06.2009г. М. провел телефонен
разговор със св.М.И./телефонният й номер получил от
свои приятели/. Същият ден се срещнали в офиса на И.. М. й казал, че иска тя да
му съдейства при оформянето на документи за внос на вино. Представил й и копия
на част от документите – спедиторски коносамент, фактура за стоката, анализен
сертификат. И. се съгласила да агентира стоката чред „Спед Консулт”ЕООД. За
този факт бил уведомен и св.И.Л., който пък от своя страна изпратил мейл на св.П.П. /представител на линейния превозвач „Мерск Лайн”/ да
фактурират на фирма „Спед Консулт”ЕООД терминалните разходи, както и евентуални
разходи по митнически проверки, демюрейдж, деконтейнеризация, а също че и тази
фирма ще им даде заявка за транспорт и необходимите нареждания/мейл – л.48
т.10/. От своя страна М.И. се срещнала с Началника на Митнически пункт „Варна
Запад 2002” – св.А.П.. Представила му копията на
документите за вноса на виното, с които разполагала. След като ги разгледал П.
установил , че има разминаване между страната на произход на стоката – Боливия,
и страната издала анализния сертификат – Чили. Вносителите на вино в рамките на
ЕС били одобрени от съюза и само те имали право да внасят вино в държавите –
членки като издават изискуем от съюза документ – VІ-1, съпроводен със
сертификат за качество. Представените документи не отговаряли на изискванията и
П. казал на И., че не може да допусне внос на това вино. Тази информация И.
предала на непознато лице, което се представило пред нея като П., и който й
представял документи от „Интерфууд 98”ЕООД. Той й казал, че ще предаде и
шефовете ще решат какво да правят.
Пратката от Чили пристигнала на 28.06.2009г. с кораб
„Кристофър” на пристанище Варна Запад с контейнер MSKU 7208563 на линейния превозвач „Мерск Лайн”. Била
манифестирана с митнически манифест №407/28.06.2009г. под номер 47, с линеен
коносамент №********* , с поставена на контейнера пломба №BO0001240 /т.1 л.49-50/.
На 29.06.2009г. Ц. превел сумата от 17 000лв. по
сметка на „Чист Дом Груп”ЕООД в „Пиреос Банк”, която сметка му била предоставена
от Х.. Част от парите представлявали възнаграждението на М., а с останалите той
трябвало да заплати разходите по митническите формалности. Чрез свои познати от
Пловдив М. са снабдил с телефона на св.Едварт З. – управител на „Варт”ЕООД, чийто
основен предмет на дейност било митническо посредничество. М. разговарял със З.
и поискал от него да осъществи митническо представителство на „Интерфууд
98”ЕООД при оформяне на митническите формалности по вноса на вино от Боливия. З.
се съгласил. Изпратил празна бланка на пълномощно за митническо
представителство по електронната поща на М.. Х. пристигнал в гр.Варна и предал на св.М. оригиналните документи по вноса на стоката – спедиторски
и линеен коносамент, инвойс-фактура, сертификат за произход, анализен
сертификат, удосотверение за актуално състояние на фирмата на Ц. и др. От Х. му
било предадено в оригинал и нотарилно заверено пълномощно, с което Ц.
упълномощава „Варт”ЕООД да осъществява митническо представителство.
Документите М. предал на З..Междувременно З. уведомил св.И.Л.,
че той ще поеме митническото представителство по пристигналия от Чили контейнер
с получател „Интерфууд 98”ЕООД. Поради това Л. изпратил на 30.06.2009г. мейл до
представителя на линейния превозвач - св.П.П., да префактурират на „Варт”ЕООД терминалните разходи,
документация и почистване на MSKU 7208563 , B/L
*********, както и евентуални разходи по
митнически проверки, демюрейдж, , а също че и тази фирма ще им даде заявка за
транспорт и необходимите нареждания, а стоката ще се деконтейнеризира за сметка
на „Варт”ЕООД /т.10 л.48/.
На
01.07.2009г. З. ***/01.07.2009г. предоставеното му от Ц. пълномощно/т.5 л.85/. Междувременно спедитора „Бегуи карго” разрешил контейнерът да бъде
освободен чрез мейл до св.Л./т.9 л.120/. На
02.07.2009г. Л. издал необходимото корекционно писмо от „Юнишипинг
Интернешенъл” /т.1 л.32/, необходимо на митническия агент за освобождаване на
стоката, и го предал на З.. Разходите да агентийска комисионна и корекция
манифест на „Юнишипинг Интернешенъл”ЕООД в размер на 60 евро били фактурирани
на „Варт”ЕООД с фактура №1342/30.06.2009г./т.4 л.41/. З. се обадил на
представителя на превозвача – св.П.П., и му казал, че
неговата фирма ще бъде митнически представител на контейнера от Чили. Въз
основа на полученото корекционно писмо и пълномощно П. фактурирал на „Варт”ЕООД
дължимите разходи в размер общо на 303,15лв. /т.4 л.42/. Впоследствие М.
заплатил посочената сума на З.. На 03.07.2009г. служител на З. предал на св.П. вносна бележка за платените дължими суми към линейния
превозвач, който на свой ред пък му предал
нареждане за деконтейнеризация №26988/03.07.2009г. и
нареждане за експедиция на стоката след деконтейнеризация №26989/03.07.2009г. /т.4 л.11-13/ . Пред П. Заеосян заявил, че има намерение на 03.07.2009г. да направи
деконтейнеризация на стоката.
Същият
ден З. отишъл при А.П. *** Запад 2002 за
да оформят вноса на контейнера с вино като му обяснил, че притежава
оригиналните документи. П. се сетил, че и М.И. му предоставила същите документи
/в копия/. Обяснил и на З., че виното не притежава необходимия сертификат за
внос в страна-членка на ЕС, тъй като документ VІ-1 бил издаден от Чили, а
стоката е с произход Боливия, поради което не може да бъде допуснат внос на
това вино. З. се свързал с М. и му обяснил, че при наличните документи не може
да бъде осъществен внос на стоката в контейнера, но може да й се дадат други
митнически направления - реекспорт, или
да се постави под режим митнически склад. От своя страна М. разговарял с Х.,
който му казал да не предприема нищо повече. Малко по-късно Х. се обадил на М.
и му казал да предаде парите и документите за освобождаване на стоката на
момче, което М.И. ще му изпрати. Въпросното момче се свързало с М. и се
срещнали пред офиса на „Варт”ЕООД. Там М. му предал остатъка от сумата – около
12000лв., като си удържал комисионната в размер на около 4000лв. и направените
до момента разходи – платени суми на спедиторски фирми и митнически агенти.
На
06.07.2009г. и 07.07.2009г. св.П. се обаждал на З. и
му съобщил, че деконтейнеризация все още не е направена и вече се дължат пари
за демюрейдж /такса престой на морско оборудване/. З. му отговорил, че няма
яснота кой ще обслужи въпросния контейнер. На 08.07.2009г. М.И. се обадила на П.
по телефона и го уведомила, че тя ще е митнически агент на контейнера с виното
и ще заплати дължимите суми, като имала намерение на 10.07.2009г. да извърши деконтейнеризацията.
На 09.07.2009г. П. издал фактура на „Спед Консулт”ЕООД за дължимите суми за
демюрейдж за периода 06-10.07.2009г. в размер на 50 евро /97,78лева/ - т.10
л.43. Сумата била заплатена същия ден и копие от платежното нареждане /т.10
л.44/ било предадено на П. от двама непознати за него мъже /и неустановени при
разследването/. Те му донесли и оригиналите на двете нареждания за
деконтейнеризация /изготвени от него самия и посочени по-горе/. Върху тях П.
задраскал името на „Варт”ЕООД и вписал името на „Интерфууд”ЕООД като фирмата, която ще поеме разходите за
деконтейнеризация. Същият ден П. получил разпореждане от Началник МП”Варна
Запад 2002” въпросният контейнер да бъде разставен с цел проверка по заявка на
отдел МРРН към Митница Варна. П. се обадил на М.И. и след като й съобщил за
проверката от митницата, й предложил да подаде декларация за режима на стоката,
на което тя отговорила, че ще направи това след приключване на проверката.
До
проверка на контейнер № MSKU 7208563
от страна на митническите власти се стигнало по две причини : - това бил първият
внос на вино от Боливия, а и стоката пристигала от рискова дестинация –
Боливия, Чили, Панама и т.н. ; - за
проверка настоявали и от ДАНС. В ЦМУ-София постъпили две обаждания от ДАНС -
при първото от 08.07.2009г. служителите от ДАНС настоявали за проверка на
контейнера, а при второто – от 09.07.2009г.– за незабавна проверка, тъй като
имали притеснения, че собственикът на фирмата-получател е научил за
предстоящата проверка. Разговорите от страна на ЦМУ водила св.А.Б..
По изложените причини пристъпили към незабавна проверка /без да изчакат
получателя на контейнера/. До линейния превозвач било изпратено нареждане за
митническа проверка №27095/09.07.2009г. Самата проверка била извършена на
10.07.2009г., за което бил съставен и констативен протокол №135/10.07.2009г.
/т.1 л.48/. При проверката се установило, че в контейнера се намират 360 броя
кашони, а не 400 както са обявени в манифеста. Всеки кашон съдържал 5 стека по
6 бутилки от 700мл , опаковани в найлон. Кашоните били наредени на 5 реда във
височина, 12 реда в дълбочина и 6 реда на дължина. Около 13.00 часа при
проверка на 11-ия ред в дълбочина митническите служители установили , че в кашона
се съдържат бутилки с прозрачна течност и наличие на утайка, различни от
проверените вече. Бутилките били
запечатани с коркови тапи и силикон под капишона. При отварянето на една от
бутилките се усетила силна миризма на ацетон. Бил извършен полеви тест на
утайката, при което била констатирана положителна реакция на кокаин.
Присъстващото митническо куче Танго също реагирало положително. Установено било
, че такива бутилки се съдържат в общо 34 кашона. Те били оставени в
проверявания контейнер, а останалите 326 кашона били претоварени в контейнер №MSKU 4061015, който бил пломбиран и оставен на съхранение в
акцизна клетка на пристанище Варна Запад. Бил извършен и оглед на
местопроизшествието.
На 14.07.2009г. при спазване
разпоредбите на Наредбата за условията и реда за съхраняване и унищожаване на
наркотични вещества, както и за вземане на представителни проби от тях, с протокол произволно били отделени за
представителни проби 34 броя бутилки, по една от всеки кашон. Били изпратени за
изследване на БНТЛ при ОД на МВР-Варна.
Видно от заключението на вещите лица
по назначената химическа експертиза /т.5 л.8/ течността в бутилките
представлява разтвор на ацетон с кокаин. След отделянето от разтвора на
твърдата фаза кокаин е установено, че общото нетно тегло на кокаина от
представените бутилки е 7,722кг. Средно кокаинът в една бутилка е 0,227кг.
Кокаинът е със съдържание на активен, наркотично действащ компонент кокаин 86,5%.
Кокаинът с тегло 7,722кг бил предаден
за съхранение в ЦМУ-София с протокол №15586/29.09.2009г.
С протокол от 01.10.2009г. са
предадени за мостра на ЦМУ 7 броя
запечатани бутилки, всяка от тях съдържаща разтвор на ацетон с кокаин, съгласно
заповед на министъра на финансите на РБ №ЗМФ-1254/23.09.2009г.
Останалото количество бутилки кокаин
били унищожени с протокол от 12.10.2009г. – съгласно постановление на Варненска
окръжна прокуратура от 10.09.2009г. и заповед №ЗАМ-553/09.10.2009г. на
Директора на Агенция „Митници”.
От заключението на вещото лице по
назначената оценителна експертиза стойността на 231,54кг кокаин/1020 бутилки
при средно количество кокаин в бутилка 0,227кг/ възлиза на 61 358 100
лева.
От заключението по назначената
физико-химична експертиза става ясно, че червенокафявата течност в останалите
бутилки /в заделените 326 кашона/ не съдържа контролирани субстанции.
От тези кашони с прокол от
16.09.2009г. били отделени за представителни проби 3 броя бутилки с вино, които
били изпратени за изследване в изпитвателната лаборатория на Изпълнителната
агенция по лозата и виното-София. В изпратеното до органите на разследването
придружително писмо към протокола за изпитване №409/30.09.2009г. на
Изпълнителния директор на тази агенция е посочено, че виното от тази партида не
отговаря на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки и на
европейското законодателство, тъй като във виното е открито синтетично багрило
и то трябва да бъде унищожено чрез дестилация.
Така изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: - гласни
– обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Г.И., П.П., Д.К., В.М., И.Н., Г.Б., И.Л., А.П., Е.З., М.И., С.К., З.Т.,
Г.Д., А.М., Х.Н., Мариян Г., Ц.К., П.К., Ц.П., Андонис
А.; - писмени - протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за оглед на
веществени доказателства, три броя комисионни договори – на три езика,
митнически документи – манифест, констативен протокол и много други, електронна
поща на хартиен носител, писма, документация представена от „Мерск Лайн”,
заключения по физико-химична експертиза, графологическа експертиза,
съдебно-оценителна експертиза, и други писмени доказателства събрани в хода на
съдебното и досъдебното производство ; - веществени – кокаин с тегло 7,722кг - предаден за съхранение в
ЦМУ-София с протокол №15586/29.09.2009г., иззети документи от офиса на И.Х./т.1 л.127 и следв/.
Въпреки
положените от страна на съда усилия в изпълнение задълженията му по чл.13 ал.1 НПК, то някои от обстоятелствата по делото не бяха категорично установени.
Затова е наложително да се посочи кои факти съдът намира за безпорно установени
от доказателствата по делото, и по отношение на кои други продължават да
съществуват съмнения.
Безспорно и категорично установено е,
че в контейнер № MSKU 7208563 се е
съдържал наркотик – 231,54кг кокаин -
1020 бутилки при средно количество кокаин в бутилка 0,227кг, разпределени в 34
кашона , по 30 бутилки в кашон. Безспорен е също фактът, че пломбата с която е
бил запечатан контейнерът не е била нарушена. Доказателства в тази насока се
съдържат в свидетелските показания на митническите служители, извършили
проверката и разпломбирали контейнера – С.К., Д.К., И.Н., З.Т., в констативния
протокол за проверка на превозно средство/т.1 л.48/, както и в писмото на
„Мерск Лайн” /т.10 л.23/. Съгласно това писмо, няма данни за извършване на
товаро-разтоварни дейности на стоката , вложена в контейнера, по време на
транспорта. Няма данни за отстраняване на пломбата, поставена в отправния пункт
по транпорта в Боливия с № ВО0001240, в който и да е етап от транспорта.
Контейнерът е манифестиран с пломба ВО0001240 както при отплаването му от
Арика,Чили, така и при разтоварването му в крайното пристанище – Варна Запад.
Стоките са превозени в контейнер
№ MSKU 7208563 от
началото до края на транспорта, няма данни за претоварване в друг контейнер по
време на транспорта. Стоките са отплавали в този контейнер от Арика,Чили, и в
него са пристигнали на пристанище Варна Запад – видно от манифестите. Доколкото
в електронната кореспонденция между св.Л. и спедитора
„Бегуи Карго” се съдържат твърдения, че изпращачът „Комарка Експотрейд” е
натоварил стоката / т.9 л.124 – мейл на „Бегуи Карго” – „Те ходят да вземат
контейнера и те го пълниха, укрепиха и запечатаха и предадоха на
пристанището...” /има се предвид изпращача/, то може еднозначно да се направи
извода, че наркотичното вещество е натоварено в Боливия , и то от изпращача.
Дали самият изпращач е знаел какво товари поради липсата на доказателства може
само да се гадае , но пък и това не е от съществено значение. С оглед
изложеното категорично може да се твърди, че в контейнер № MSKU 7208563 в Боливия на 16.04.2009г. е натоварен 231,54кг кокаин, под формата на ацетонов
разтвор в 1020 бутилки от вино, разпределени в 34 кашона, който контейнер е
пренесен през границата на РБ с морски транпорт от превозвача „Мерск Лайн” с
линеен коносамент №*********, и разтоварен на пристанище Варна Запад. Безспорен
е също фактът, че получател на стоката е „Интерфууд”ЕООД с представляващ и
управляващ В.Ц.. Така също не подлежи на съмнение и незнанието относно
съдържимото в контейнера на служителите в спедиторската фирма в България
„Юнишипинг Интернешенъл”ЕООД, и на митническите агенти – М.И. и Е.З.. Всички те
са изпълнявали ежедневните си задължения. Безспорен е също фактът, че гръцки
гражданин с имена Антонис Антониу
съществува, но не живее в Гърция, а в Бургас, не е изготвял и не се
подписвал под комисионния договор – в тази насока са както показанията му, така
и заключението на вещото лице по назначената графологическа експертиза. Както
безспорен е фактът, че такъв договор съществува, и той е подписан от Ц., и
подпечатан с печата на неговата фирма – „Интерфууд”ЕООД. Категорично се
установява също, че Х. също е съпричастен към сделката с виното, и то дори в
по-голяма степен отколкото Ц.. Твърденията на самия Х. за обратното /че само
помагал на Ц./ напълно се оборват от останалите по делото доказателства. За
активната му роля доказателства се съдържат в показанията на св.А.М.. Той твърди, че още като се запознали и Х. започнал
да му говори за сделка с вино. Чак впоследствие са запознал с Ц., и като
разбрал, че неговата фирма е вносител на виното се учудил, тъй като дотогава
бил със съзнанието, че Х. ще внася вино. Той впоследствие и предоставил
документите по вноса на М. в гр.Варна, той му дал и пълномощното на Ц. за
митническо представителство. Показателен е и фактът, че когато М. разбрал за невъзможността
виното да бъде внесено в страна, той се обадил на Х., а не на Ц.. Че М. е
контактувал изключително и само с Х., а не и със Ц., става ясно и от
изготвената техническа експертиза/т.5 л.52/. От нея е видно, че в периода 22.06
– 14.07.2009г. между М. и Х. са проведени общо 74 разговора /от които 6 sms/, а между М. и Ц. – само 5/от които 2 sms/ и всички те
изходящи от М.. Твърденията на Х. частично се подкрепят от показанията на св.П., за които обаче съдът категорично е на мнение, че са
целенасочени – обслужват позицията на Х.. Първо – защото и неговите показания
са изолирани от останалите по делото доказателства, второ – твърди , че
няколкократно е разговарял по телефона
с Х., който факт категорично се опровергава от допълнителната техническа
експертиза/т.5 л.75/. Съгласно нея в периода 01.03.2009г. - 30.04.2009г.
/когато според П. е организирал срещи между Х., Ц. и гръцкия гражданин и е
разговарял по телефона с Х./ между П. от една страна, и Х. и Ц. – от друга,
няма проведен нито един телефонен разговор. Поради изложеното твърденията на Х.,
че няма касателство към сделката с вино, и показанията на П., потвърждаващи
отчасти казаното от Х., следва да бъдат оставени без внимание. И обратното - следва да се даде вяра на обясненията на Ц.,
тъй като напълно се подкрепят от останалите по делото доказателства. А
обяснението за противоречивите на Х. твърдения следва да се търси в избраната
от него защитна позиция – да се дистанцира изцяло от въпросната сделка, довела
в крайна сметка да настоящото им незавидно процесуално положение.Не на последно
място следва да се отбележи и фактът, че в офиса на Х. е намерена и иззета
папка, съдържаща трите комисионни договора и документи , касаещи фирмата на Ц..
А за последния се установи, че не разполага с ключ за офиса на Х. – факти,
които все потвърждават изложеното от самия Ц., че договорите му са предадени от
Х. и той като ги е подписал му ги е върнал.. За сделки с вино Х. е говорил и
пред свидетелите Ц.К. и П.К. – предлагал им е съвместно да внасят вино. За
предлаганата им от страна на Х. печалба съдът счита, че показанията им са
преувеличени – и двамата имат силно неприязнено отношение към Х., и не го
крият. Причината за това са финансови неуредици помежду им. Т.е. следва да се заключи, че Х. е заемал
активна позиция при сключването на сделката с вино, и последващия внос на
същото. Дотук обаче безспорностите и
категоричностите свършват.
Както се спомена и по-горе без
значение за предмета на доказване в настоящото производство е обстоятелството
дали изпращачът на виното е знаел какво съдържа то. От съществено значение
обаче е дали двамата подсъдими са знаели какво съдържа товарът, т.е. дали са
действали с пряк умисъл /единствено възможния при престъпленето по чл.242 НК/. За да е това така, съвкупния анализ
на доказателствата по делото трябва да доведе до категоричния и небудещ
съмнение извод, че двамата подсъдими са били с ясното съзнание, с ясната
представа, че ще внасят не само вино, а и голямо количество наркотично
вещество. Събраните доказателства обаче не водят до такъв извод. Какви са
въобще доказателствата в тази насока/а и поведението на подсъдимите като пряко
проявление на техните желания/ : Вярно е, че на комисионния договор е придаден
вид, че изхожда от Антонис Антониу, а реално не той е съконтрахента по
договора. Този факт обаче сам по себе не води автоматично до извода, че не може
друг гръцки гражданин да се представи като Антониу. От разпита на св.Антониу
става ясно, че положеният на договора печат е или неговия /на фирмата му/ или
много прилича на неговия. Но такава фирма в Атина той е имал докато е бил в
Гърция, след което я е прехвърлил на
непознато за него лице. Това станало преди 8 години, когато от Гърция заминал
да живее в Белгия. По-логично и вероятно е при това положение печатът да се
окаже в ръцете на гръцки гражданин , отколкото в тези на Х.. Т.е. доказателствата по делото не оборват
предположението, че наистина съществува гръцки гражданин, който е ползвал
самоличността и печата на фирмата на св.Антониу. Това са споделили с М. далеч
преди пристигането на контейнера и двамата подсъдими – как ще внасят вино от
Боливия, част от което ще се реекспортира от София в Гърция, за сериозните
намерения на гръцкия бизнесмен и т.н. В тази връзка са търсили и склад в София.
По никакъв начин не могат да бъдат пренебрегнати показанията на св.Ц.П. – секретарка на Х. през този период от време. П. е
изключително обективна, логична и последователна в показанията си, след този
случай е напуснала , не работи към момента при Х., което я прави и
незаинтересована по какъвто и да било начин от свършека на делото. Та
въпросната свидетелка е категорична, че Х.
веднъж я молил да остане след работно време, тъй като имал много важна
среща с някакви гърци. Срещата обаче не се състояла, поради което Х. й казал да
си тръгва. Втори път я помолил да дойде рано на работа, тъй като отново щял да
се среща с гърци. И тогава среща не се състояла. Очевидно е, че Х. е водил
разговори с някакви гръцки граждани. За какво и как са приключили – липсват
доказателства. За вино или наркотици – остава в сферата на вероятностите и
предположенията, а съдът не може да си позволи да борави нито с едните , нито с
другите. Отделно от това П. също чула в офиса да се говори за сделка с вино, и
дори се учудила, тъй като фирмата на Х. се занимавала със строителство. Вярно е
също така, че и двамата подсъдими изведнъж са пристъпили към търговия със стока
/вино/, с каквато никога не са се занимавали, и която има своя специфика. Не са
искали анализни сертификати на виното отнапред, сведения за качеството му,
продаваемостта му. Не са проверили дори дали подлежи въобще на внос – с оглед
европейските изисквания. Не са проверили дали съществува такова вино и
такава винарска къща. Но ако бяха
проверили щяха да установят , че съществува/това съдът си позволява да
коментира, защото намира че е от кръга на ноторно известните факти – доколкото
съществува в глобалната мрежа информация за винарска изба „Kohlberg” – най-голямата в Боливия/. Всичко това може да създаде
съмнения за престъпно поведение /че не се интересуват от стоката, тъй като тя е
прикритие за същинската/, но може да създаде и съмнения за лекомислено
поведение, а може и да е просто стремление за бърза печалба от евтино вино
/начинът на държане, разсъжденията и поведението на Ц. пред съда
определено мотивират съдебния състав да
приеме, че лекомислието е типична черта за характера на този човек/. Но съдът
не бива да борави и със съмнения. Затова и в крайна сметка
ІІ. От правна страна
следва категорично да се заключи , че липсват убедителни доказателства
досежно наличието на умисъл у двамата подсъдими. Отговорът на въпроса е ли е
съществувало знание у Х. и Ц. за внос на наркотично вещество, не може да бъде
категорично положителен , поради което съдът счита, че не е налице умисъл. А
доколкото той е този , който изпълва субективната страна на престъпението
контрабанда, то значи деянието е субективно несъставомерно. А при липса на
субективна страна липсва и престъпление въобще. Поради тази причина и съдът
призна за невинни подсъдимите Ц. и Х. и ги оправда по предявените им обвинения
по чл. 242 ал.4 пр.1 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 /за Ц./ и ал. 3 и 4
/за Х./ от НК. С оглед максимална обективност
следва да се посочи, че от обективна страна деянието формално е налице – през
границата на страната е пренесено наркотично вещество без знанието и
разрешението на митниците. При липсата на субективна страна обаче това е без
значение – така или иначе престъпление не е налице.
ІІІ.
Разноски – разноските в размер на 2674,42лв., сторени в хода на досъдебното
и съдебното производство за възнаграждение на вещи лица, в съответствие с
разпоредбата на чл.190 ал.1 НПК остават за сметка на държавата.
ІV.Веществени доказателства – описани подробно в
диспозитива, следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН-СЪДИЯ: