Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 16.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря М. Станчева, като разгледа докладваното
от съдията адм. д. № 576 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 3 във вр. с ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С.П.Д.,***, чрез
адв. Б., срещу решение № 2153-17-264/28.11.2022 г. на директора на Териториално
поделение на НОИ (ТП на НОИ) - Русе, с което е отхвърлена жалбата на същия
срещу разпореждане № 2140-17-521/27.09.2022 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ - Русе.
Жалбоподателят счита, че компетентният орган
неправилно не му е признал периода на
наборна военна служба от 28.09.1973 г. до 30.09.1975 г. за действителен
осигурителен стаж, а съответно са признати за действителен осигурителен стаж –
само 14 г., 01 м., 22 д. – отменително основание – чл. 146, т. 4 АПК. Иска се
отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне. Претендират се разноски.
Ответникът
– директор на ТП на НОИ – Русе, чрез юрк. К., в съдебно заседание оспорва
жалбата като неоснователна. Посочва, че от
гледна точка на действащия закон със § 1 от ЗДКСО (обн., ДВ, бр. 8 от
25.01.2023 г.), е допълнена разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО,
съдържаща легалната дефиниция на понятието „действителен стаж", като след
думата „изслуженото" е добавено „календарно", а след думата
„смърт" се добавя „периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от
Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица", но
тя няма ретроактивно действие. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Русе, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление № 2113-17-478/18.04.2022 г. до
директора на ТП на НОИ - Русе (л. 22-24) Д. е поискал да му бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като е декларирал, че не получава
друга пенсия, няма осигурителен стаж, придобит в друга държава, посочил
относими документи за същия - Трудова книжка № 173. По делото е приложена
справка – актуално състояние за действащи трудови договори за лицето за периода
01.08.2007 г. до 31.08.2022 г.; опис на осигурителния стаж (л. 26-28), заверена
извадка от военно-отчетна с посочен стаж за наборна военна служба – 28.09.1973
– 30.09.1975 г. (л. 12-13).
Като е съобразил заявлението от 18.04.2022
г. и горните документи, със свое разпореждане № 2149-17-521/27.09.2022 г.
ръководителят на "ПО" е отказал да отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на лицето на основание чл. 68, ал. 1-3 и чл. 9а,
ал. 2 от КСО.
Изложено е, че към датата на заявление
лицето има навършени 68 г. 02 м. и 23 д. По представени документи за редовен
осигурителен стаж е зачетен стаж от II категория – 00 г.
10 м. 22 д, от III категория – 15 г. 11
м. 06 дни или общ осигурителен стаж към III
категория – 17 г. 00 м. 19 дни от които 14 г. 01 м. 22 д. действителен
осигурителен стаж. Съгласно чл. 68, ал. 1-2 КСО за придобиване право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст е необходим осигурителен стаж 39 г. 02 м.
и възраст 64 г. 05 м. за мъжете през 2022 г. Лицето не може да се ползва от
възможността по чл.9а, ал. 2 от КСО, тъй като не му достигат повече от 5
години, заявителят няма и изискуемия стаж по чл. 68, ал. 3 КСО, който следва да
е не по-малък от 15 години. Този стаж (последния) следва да е действителен, а
доказаният действителен стаж е 14 г. 01 м. 22 д. Заключението е било, че тъй
като молителят няма изискуемия стаж, то на същия не се следва исканата пенсия.
Разпореждането е било обжалвано по
административен ред.
С решението си решаващият орган, на първо
място е разгледал легалната дефиницията за определяне на понятието
„действителен стаж“ в ДР на КСО, дадено в §1, ал. 1, т. 12, в сила от
01.01.2015 г. (ДВ бр. 107 от 2014 г, в сила от 01.01.2015 г.), изложил е
различието й с осигурителния стаж. Направен е извод, че в обхвата на понятието
„действителен“ осигурителен стаж не влиза времето на наборна военна служба.
Прието е, че на Д. следва да се зачете за
осигурителен стаж периодът на наборна служба от 28.09.1973 г. до 30.09.1975 г.
в размер на 02 г. 00 м. 02 д., но е уточнено,
че както този период, така и периодите на получаване на обезщетение за
безработица от 02.05.1991 г. до 02.06.1991 г. (01 месец) и от 28.06.1991 г. до
02.02.1992 г. (07 месеца 04 дни), равняващи се общо на 02 г. 08 м. 06 д. не
следва да се зачетат за „действителен осигурителен стаж“ и не може да служат за
придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал. 3 от КСО, тъй като разпоредбата изисква действителен, а не само
осигурителен стаж.
В конкретния случай сумарно осигурителният
стаж на Д., при съобразяване на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 НПОС, от II и III категория е общо 16
г. 09 м. 28 д., от който е приспаднат периодът на получаване обезщетение за
безработица от 02.05.1991 г. до 02.06.1991 г. (01 месец) и от 28.06.1991 г. до
02.02.1992 г. (07 месеца 04 дни), както и периодът на положена военна служба от
28.09.1973 г. до 30.09.1975 г. в размер на 02 г. 00 м. 02 д., които общо
възлизат на 02 г. 08 м. 06 д., което
води до правилното изчисление, според органа, на сумарния „действителен“
осигурителен стаж, който е 14 г. 01 м. 22 д., респ. заявителят не отговаря на
изискването на чл. 68, ал. 3 от КСО за наличие на минимум 15 години „действителен“
осигурителен стаж, поради което правилно с разпореждането на ръководителя на
„ПО“ му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68, ал. 3 от КСО.
Следва да се посочи, че страните не оспорват
установените от административния орган факти относно наличния стаж, а
изведените правни изводи.
Приети и приложени по делото са всички
посочени по-горе писмени доказателства. В настоящото съдебноадминистративно
производство приет и приложен по делото е документ - опис на осигурителния стаж
на Д., зачетен от пенсионния орган (л. 26-28).
При
така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице-адресат
на индивидуален административен акт, който засяга неговата правна сфера
неблагоприятно и има право на жалба съобр. чл. 147, ал. 1 АПК, а съобразно, чл.
120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите могат да обжалват
всички административни актове, които ги засягат. Жалбата е подадена и в срока
по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. чл. 118, ал. 1 КСО.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Оспореното решение е валиден административен
акт, като издаден от компетентен орган в пределите на неговата законова
компетентност по смисъла на чл. 117, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, б. ”а” от КСО.
Същото е обективирано в писмена форма и съдържа правни и фактически основания
за издаването му. Издадено е при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, доколкото кодексът не предвижда специални правила за произнасяне,
освен тези в 117, ал. 3, поради което не са налице отменителни основания по чл.
146, т. 1 - 3 от АПК.
Съдът намира обаче, че процесният акт е
приет в несъответствие на материалния закон.
В жалбата се сочи, че ответният орган в
нарушение на закона не е зачел за стаж по смисъла на чл. 168, ал. 3 КСО и
наборната военна служба, който стаж, при зачитането му, би довел до наличието
на изискуемите предпоставки на правната норма за отпускане на лична пенсия по
чл. 68, ал. 3 КСО.
Основният спор в случая е правилно ли, както
пенсионният орган, така и ответникът, са счели, че времето на наборна военна
служба не следва да се зачита при изчисляването на действителния осигурителен
стаж на Д. в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО. За да изключи последния
(времето на наборна военна служба) директорът на ТП на НОИ - Русе, а преди това
и пенсионният орган, са се позовали на дефиницията на "действителен
стаж" съгласно § 1, т. 12 от ДР на КСО и са приели, че същият (времето на
наборна военна служба) не попада в обхвата на разписаната дефиниция. Настоящият
състав не споделя становището на ответника.
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват
право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Няма спор между
страните, че към датата на подаване на заявлението (18.04.2022 г.) Д. отговаря
на първото изискване - навършена възраст, както и че през периода от 28.09.1973
г. до 30.09.1975 г. в размер на 02 г. 00 м. 02 д. той е отбивал наборната си
военна служба.
Съгласно § 1, т. 12 от ДР на КСО (в
относимата редакция ДВ. бр. 62/5 08.2022 г.), "действителен стаж" е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски.
Административният орган приема спорния стаж
за осигурителен, но не и за действителен.
Релевантна към периода на военната служба
на жалбоподателя е разпоредбата на чл. 81 от Правилника за прилагане на закона
за пенсиите (отм.), съгласно която изслужената наборна военна служба се зачита
за трудов стаж от III категория: "Зачита се за трудов стаж от III
категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Времето,
прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от
лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, се зачита за трудов
стаж от съответната категория“.
Тази разпоредба следва да бъде тълкувана
съвместно с разпоредбата § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, която предвижда, че времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до
31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс. Акцентът
при тълкуването обаче попада върху обстоятелството, че трудовият стаж,
положен по действащите тогава нормативи, е освен осигурителен и действителен, а
не както го тълкува административният орган – само като осигурителен, поради което
преценката за дължимото право следва да се извърши съобразно действалите до
31.12.1999 г. разпоредби. По тази причина поддържаната от пенсионния орган
теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за
действителен стаж, а само като осигурителен, е лишена от правно основание. В
посочения смисъл е константната практика на Върховния административен съд, VІ-то
отделение (вж. решение № 25/04.01.2023
г. по адм. д. № 6990/2022 г., решение № 10843/29.11.2022 г. по адм. д. №
6086/2022 г.и др.).
Наред с изложеното,
в свое решение по адм. д. № 10591/2017 г. ВАС е приел, че към военната служба е
неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж,
а същата следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж по
смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО във вр. с чл. 68, ал. 3 от КСО.
Настоящият състав споделя виждането на
ответника, че допълнението на § 1, т. 12 от ДР на КСО, влязло в сила след
издаването на административния акт (ДВ. бр. 8/25.01.2023 г.), относно включването на наборната служба в
действителния стаж, няма ретроактивно действие, но това обстоятелство не
променя изложените по-горе съображения.
Предвид изложеното, следва решение №
2153-17-264/28.11.2022 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата на С.Д.
срещу разпореждане № 2140-17-521/27.09.2022 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ - Русе, да бъде отменено като
незаконосъобразно.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва
административната преписка да бъде върната на компетентния пенсионен орган при
ТП на НОИ - Русе за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на спора в полза на
жалбоподателя се дължат разноски.
В съдебното производство са направени
разходи за държавна такса – 10 лв., упълномощеният адвокат М.Б.Б. е оказала
безплатно правна помощ на жалбоподателя като на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. второ от Закона за адвокатурата и това е посочено в договора за правна
защита и съдействие (л. 5 от делото). Адвокатът е заявил своевременно искане
ответникът да бъде осъден да му плати дължимото за оказаната безплатна помощ
възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона. За случая то възлиза на
500 лева на основание приложимата хипотеза на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.
2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, II-ри състав:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С.П.Д.
решение № 2153-17-264/28.11.2022 г. на директора на Териториално поделение на
НОИ - Русе
ВРЪЩА преписката на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Русе за ново произнасяне
по заявление вх. № 2113-17-478/18.04.2022 г. по описа на ТП на НОИ - Русе,
подадено от С.П.Д., съобразно дадените в мотивите на решението задължителни
указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт - гр. София да заплати на С.П.Д. с адрес *** сумата 10
(десет) лева, представляваща разноски по делото
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт - гр. София да заплати на адвокат М.Б.Б. с адрес ***,
офис № 9, сумата 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните
СЪДИЯ: